Езоп
Лъв, вълк и лисица

Лъвът остарял и легнал болен в леговището си. Всички зверове, освен лисицата, отишли да видят царя. Вълкът използувал случая и започнал да обвинява лисицата пред лъва, че тя за нищо не зачитала този, който е владетел на всички тях — та дори не идвала да го види! Но в това време пристигнала и лисицата и чула последните думи на вълка. Лъвът изревал срещу лисицата. А тя помолила да й се даде възможност да се оправдае и казала:

— Та кое от всичките събрани тук животни ти е направило толкова услуги като мен. Нали аз пак обиколих навсякъде и разпитах за лекарства за тебе и намерих?

Лъвът заповядал веднага да каже кое е лекарството. И лисицата му отговорила:

— Да одереш жив вълк и да си навлечеш кожата му още топла.

И начаса вълкът бил убит, а лисицата със смях казала:

— Не бива да подтикваме господаря към зложелателство, а към доброжелателство.

Баснята доказва, че този, който замисля нещо срещу други, попада в собствената си клопка.