Досетливото момченце (Аварска приказка)

Трима души се сговорили заедно Да търгуват. Всеки дал по равно жълтици и ги сложили в един общ кемер. Тръгнали да обхождат села и градове и да купуват стока. В едно село отседнали у една стара жена. И тъй като били много изпрашени от пътя, решили да отидат на реката да си измият главите и нозете. Предали на стопанката кемера с парите, като и заръчали:

— Тия пари са общи. Пази ги! Ще ни ги върнеш, когато тримата дойдем да си ги искаме.

Когато стигнали до реката, видели, че били забравили да вземат гребен. Върнал се единият уж да донесе гребен. Отишъл той при старицата и поискал да му предаде кемера с парите.

— Няма да ти го дам, дордето не дойдат и другите двама — отвърнала тя. — Нали тъй ми заръчахте: да го предам само на трима ви.

— Ела с мене. Ще чуеш с ушите си, че ще ти кажат да ми дадеш кемера.

Отишли двамата на баирчинката над реката. Човекът извикал:

— Братя! Нали ме пратихте да го взема! Да ми го даде ли жената?

— Да, да! Нека ти го даде! — отвърнали другите отдолу, като мислели за гребена.

Тогава старицата се върнала и предала кемера с парите на човека. Грабнал го той и начаса издимял, та се не видял.

Другарите му го чакали, чакали и се върнали в къщата. Попитали стопанката:

— Бабо, къде е нашият другар?

— Не знам. Взе парите и си отиде — отговорила тя.

— Как така? Ние ти заръчахме да му дадеш гребена, а ти си му дала кемера. Нали ти казахме, че ще ни предадеш парите само когато и тримата дойдем да си ги искаме. Върни ни сега нашето богатство.

Жената се опънала:

— Ами че вие рекохте „Дай му го!“ и аз разбрах да дам кемера.

Запрепирали се, закарали се. Отишли накрая при съдията. Разправили му точно как стои работата. Той отсъдил жената да върне парите, защото не е спазила заръката.

Старицата си тръгнала за дома с плач и вопли. По пътя разправяла на всеки срещнат за своята неволя. Хората я слушали, клатели глави, но не знаели как да й помогнат. Едно четиригодишно момченце я дръпнало за шалварите и рекло:

— Бабо, ако те отърва от бедата, ще ми дадеш ли едно петаче?

— Ще ти дам, баби — съгласила се тя.

Момченцето я посъветвало:

— Върни се при съдията и му кажи, че парите на онези люде са у тебе непокътнати. Нека дойдат да си ги вземат. Ама да доведат и третия си другар. Че нали те така са ти заръчали: да им ги върнеш само когато и тримата са заедно.

Старицата се върнала при съдията и му казала така, както момченцето я научило. Той се съгласил с нея. Ала къде да намерят третия? От него нямало дори следа. Така тя спечелила делото, а момченцето — своето петаче.

А съдията се почудил на досетливостта на малкия и го взел при себе си за помощник.