Езоп
Жена и мъж пияница

Една жена имала мъж пияница. Искала да го освободи от този порок и намислила следното. Издебнала, когато той бил затъпял от напиване и станал просто безчувствен като труп, метнала го на плещите си и го отнесла в една гробница. Оставила го там и си отишла. Когато преценила, че ще е вече изтрезнял, върнала се отново и зачукала на вратата на гробницата. А той се провикнал:

— Кой чука на вратата?

Тя отговорила:

— Аз съм този, който носи храна на мъртъвците.

А той пак:

— О, скъпи приятелю! Не ми носи да ям, а по-добре да пия, защото ми причиняваш мъка, като ми споменаваш за ядене, а не за пиене.

Жената заблъскала гърдите си от мъка и казала:

— Горко ми! Никаква полза не донесе моята хитрина. Та ти, мъжо, не само не можа да бъдеш превъзпитан, но стана дори още по-лош. Порокът ти стана втора природа.

Баснята разкрива, че човек не бива да навиква на лоши постъпки. Защото ще дойде време, когато навикът ще се вкорени дори и против волята му.