Майк Резник
Господарите (17)

16. Съзаклятниците

„… Адмирал Рамос Бродер (5966-6053 г. от Н. Л.) е човекът, който не само стабилизира армията след страховитите събития от 5993 г., но и съумява да отстрани Уейн Коноу — гробокопача на Олигархията…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… По наше скромно мнение нито Коноу и Борон са били толкова черни, нито Бродер — толкова бял, колкото ги описва историята. Коноу действително е екзекутиран за предателство само месец след падането на Олигархията, а управлението на Бродер през следващите седемдесет години може да се нарече безупречно. Но тази ситуация едва ли би възникнала без тайнствената смърт на адмирал Естен Клар (5903-5993 г. от Н. Л.), който е бил пряк началник на Бродер…

Така или иначе, заключението е очевидно: нито един орган на галактическата власт не е падал толкова внезапно и бързо като Олигархията…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

— За всичко това е виновен Грат — каза Бродер, отправил поглед към малката триизмерна карта на галактиката.

— Той е мъртъв от осемдесет години — отвърна Куинс. — По тази причина не виждам какво общо би могъл да има…

— Той е бил първият, показал е на всички докъде може да стигне отделния човек. След него всичко е било въпрос на време. Независимите военачалници постепенно проумели какво биха постигнали, ако се обединят…

— Но Грат така и не успява да ги обедини около себе си — възрази Куинс. — Опитвал се е да го стори многократно, чак до решителния си поход срещу Делурос.

— Те искали да се уверят, че това е възможно. Искали да бъдат сигурни, че една бунтовническа сила е в състояние да атакува Флотата и да се измъкне безнаказано. Освен това Грат не е имал нужда от тях…

— В крайна сметка е имал…

— Те с нищо не биха му помогнали — поклати глава Бродер. — Дори когато Грат е в зенита на славата си, обединените сили на бунтовниците не са наброявали повече от сто милиона души. Докато днес нещата са различни: числеността на тяхната армия е някъде между четири и пет милиарда. Виж картата… — Очите на двамата мъже се извърнаха към осветената спирала. — Осъществили са огромни пробиви. Никой от тях не притежава таланта на Грат, затова се задоволяват да разкъсват Олигархията на части, бавно и постепенно…

— Тогава какво те тревожи? — вдигна вежди Куинс. — Ще изминат хиляди години, преди да обърнат поглед към Делурос…

— Съмнявам се.

— Защо?

— По две причини. Първо, рано или късно те ще осъзнаят това, което Грат е знаел през цялото време — че най-късият път към победа над Олигархията минава през директната атака срещу Делурос. И второ, единственият друг начин да се справят с Олигархията е този, до който прибягват в момента — постепенното й разпокъсване. Но това означава, че ще трябва да изчакат поне тридесет поколения, докато кракът на някой от техните наследници стъпи тук…

— Следователно очакваш нападение срещу Делурос, така ли?

— Ако бях на тяхно място, положително бих стигнал до подобно заключение — вдигна рамене Бродер. — Но не мога да кажа как ще постъпят те… Защото през по-голямата част от времето те се бият помежду си, а не срещу Флотата. Въпреки това имам чувството, че тези дни можем да очакваме гости…

Малко по-късно разговорът приключи и Бродер се върна в кабинета си. В качеството си на заместник-командващ Флотата за защита на Делурос неговата основна задача беше да поддържа армията в непрекъсната бойна готовност. И да чака…

Чакането се оказа дълго. Армията на Грат беше изминала разстояние от почти двеста светлинни години, за да встъпи в решителното сражение с Флотата и да намери гибелта си. Сред останалите независими военачалници все още не се намираше такъв куражлия. Но рано или късно това щеше да стане. Някой от тях ще се осмели да се приближи на още една-две светлинни години и естествено ще бъде унищожен. А той, адмирал Рамос Бродер, първенец на випуска си във Военната академия на Делурос, автор на две изключително ценни книги по тактика на космическия бой и бивш посланик на Канфор VI, вероятно ще остарее и ще умре, преди да докаже на практика своите блестящи теоретически разработки.

Междувременно ще трябва да се грижа за хляба си, помисли той с мрачна усмивка. За съжаление подобни грижи имат и всички над мен. Повишение може да се очаква само ако някой от тях се пенсионира или умре… За хора като Куинс това си беше напълно в реда на нещата, но не и за Бродер. Той искаше пост, който да отговаря на способностите му. Но такъв няма да получи, преди да докаже тези способности на практика. А ако подобен шанс се появи, половината от хората над него ще бъдат убити и той ще получи повишение по естествен път.

Подобен род мисли му бяха отдавна познати, също и раздразнението, което ги съпътстваше. Живееше с тях от години, но времето не успяваше да смекчи гнева му.

Това беше и главната причина да се срещне с човека, когото току-що пропуснаха в кабинета му.

— Коноу? — изправи се той и протегна ръка. Мъжът кимна. Беше изключително висок, големите му сини очи пъргаво пробягаха по вътрешността на помещението, внимателно опипвайки врати и прозорци, телефони и факсове, цялото обичайно бюрократично обзавеждане.

Бродер се обърна към сътрудника си, който достолепно чакаше до вратата.

— Няма да ме свързвате с никого — нареди той. — Всички насрочени срещи да се отменят, искам пълно уединение. И никакви записи на този разговор, ясно?

Сътрудникът кимна с глава и побърза да излезе.

— Доколкото разбирам, вашата поява тук е свързана с големи рискове — извърна се към госта си адмиралът. — Искам да ви уверя, че всичко, което си кажем, ще остане между нас. А в случай че посещението ви тук бъде разкрито, аз поемам ангажимента да ви изведа тайно и да ви откарам там, където пожелаете…

Коноу само въздъхна, очите му продължаваха да бягат наоколо.

— Можете да проверите помещението — добави Бродер. Коноу най-сетне спря да се озърта и поклати глава:

— Няма нужда.

— Чудесно, тогава да се залавяме за работа. Преди всичко искам да ви попитам как успяхте да се озовете тук без пропуск и предварителна акредитация?

— Имам си пропуск — отвърна Коноу и размаха някакъв документ.

— Зле се изразих — усмихна се извинително Бродер. — Разбира се, че трябва да имате документи за самоличност, за да се доберете до кабинета ми. Любопитно ми е как изобщо сте се измъкнал от Пръстена и ще се върнете обратно, без никой да забележи това…

— Имам си начини — отвърна Коноу.

— Този отговор не ме задоволява — поклати глава Бродер. — Преди изобщо да обсъждам с вас повода за нашата среща, аз трябва да получа изчерпателен отговор на всички свои въпроси. В противен случай само ще си губим времето…

— Галактиката е огромна, адмирале — въздъхна Коноу. — Охраната на всички космически маршрути е невъзможна. Моята организация разполага с внушителен брой малки търговски кораби, не е особено трудно да се сдобия с фалшиви документи за собственост на един от тях, както и с разрешително за търговска дейност в района на граничните планети. Беласко беше предупреден за това пътуване и аз нямах проблеми с неговите военни постове, разположени около системата Белтар.

— Беласко, значи! — процеди Бродер. — Видяхте ли го лично?

Коноу кимна.

— Можете ли да го докажете?

Коноу извади малка пластмасова карта.

— Тук има отпечатъци от пръстите му — подаде я той. — Вкарайте ги в компютъра и ще се уверите.

Бродер кимна. Няколко минути по-късно компютърът потвърди, че отпечатъците действително принадлежат на Беласко — шефът на нестабилната организация на независимите военачалници!

— Как реагира Беласко на вашето предложение?

— Както очаквах — отвърна Коноу. — В замяна на Сириус V, Лодин XI и сферите на тяхното икономическо и военно влияние той ще изпълни всичко, което искаме.

— А какво по-точно ще поискаме?

— Да предприеме фалшиво нападение срещу системата Байндър в ден и час, който му посочим ние. А след това да обяви публично лоялността си към Делурос, срещу което ще получи пълна амнистия.

— Надявам се, че нещата ще станат в този ред — ухили се Бродер.

— Работата е много сериозна, адмирале — намръщено го изгледа Коноу. — Не виждам никакви причини за шеги.

— Вярно, така е — съгласи се Бродер. — Да минем на следващия въпрос: колко души наброява вашата организация?

— Страхувам се, че ще споделя тази информация с вас едва след като се включите в плана — отвърна Коноу.

— Това е справедливо — кимна Бродер. — Но ще ви помоля да кажете дали разполагате поне с двадесет хиляди души на Делурос VIII…

— Не.

— И аз така мислех. Десет хиляди?

— Не съм тук, за да си играем на налучкване, адмирале — намръщи се Коноу. — Да речем, че хората ми са достатъчно, и толкоз…

— Силно се съмнявам в това. Но за момента го приемам…

— Все още не сте задал най-важния си въпрос — отбеляза Коноу.

— Така ли? — вдигна вежди Бродер. — И какъв е той?

— Защо от всички обитатели на Делурос VIII влязохме във връзка именно с вас.

— Помислих за това — призна Бродер. — Но отговорът е достатъчно очевиден. Ще започна с факта, че в моите речи и публикации няма и намек, че храня симпатии към вашата кауза или че не бих ви изправил пред съда по обвинение в държавна измяна. А каузата ви е такава, че с положителност не сте избрали името ми чрез жребий… Следователно не беше трудно да разбера, че вие искате не толкова мен, колкото длъжността, която по случайност се заема от мен. В зависимост от избраната дата вие бихте могли да работите както с моя предшественик, така и с наследника ми…

Следователно остава един-единствен въпрос: Защо ви е необходима моята длъжност? В края на краищата аз съм само заместник на адмирал Клар. Но зетят на Клар е член на Висшия съвет на Олигархията — факт, който говори за пълната вярност на адмирала към властта. Продължавайки този ход на разсъждения, аз стигам до извода, че Клар ще бъде ликвидиран при първа възможност и неговото място (поне временно) ще бъде заето от мен. Което означава, че ще бъда командир на цялата отбранителна флота на системата Делурос.

Но защо тази евентуална моя длъжност е толкова важна за реализацията на вашите планове? Единственият логичен отговор на този въпрос е, че ще очаквате от мен да прегрупирам силите си в удобна за вас посока, в удобен за вас момент… — Очите му се заковаха върху лицето на Коноу. — А този момент без съмнение ще съвпадне с фалшивото нападение на Беласко срещу Байндър! Прав ли съм?

Коноу мълчаливо кимна.

— Тогава ще продължа хода на мислите си. Тъй като Беласко не разполага нито със сила, нито с желание да влезе в сражение с основните сили на нашата армия, единствената причина да искате Флотата далеч оттук е евентуалната й ненамеса в заговора, който сте планирали. Предпочитате да я поставите пред свършен факт. А тъй като разполагате с малобройни агенти на Делурос VIII (далеч от цифрата двадесет хиляди), аз стигам до извода, че целта ви е покушение срещу всичките седем членове на Висшия съвет.

— Поправка, адмирале — вдигна глава Коноу. — Само срещу шест…

— Кой ще оцелее?

— На практика това няма значение. Убием ли и седмината, нещата ще излязат от контрол. Докато…

— Докато с един жив олигарх няма да ви е трудно да превърнете Олигархията в монархия — прекъсна го Бродер. — При тези условия никой няма да отхвърли офертата ви, особено ако алтернативата е смърт…

— Точно така.

— Но има и една подробност — поклати глава Бродер. — Всичко зависи от способността ви да ликвидирате шестима от най-добре охраняваните хора в галактиката. Какво ви дава увереност, че ще се справите?

— Едва ли ще бъдем особено затруднени, тъй като имаме свои хора в екипите на всеки от олигарсите — отвърна Коноу.

— Дано да е така — въздъхна адмиралът. — Но трябва да ви предупредя, че бодигардовете им са отлични и никога не се отделят от тях. Още повече че факторът време ще бъде решаващ. Всеки от набелязаните лидери трябва да бъде убит, преди останалите да научат това и да вземат извънредни мерки за сигурност. Как възнамерявате да се справите с този малък проблем?

В продължение на повече от час Коноу обясняваше в подробности замислените убийства. Бродер слушаше внимателно, като от време на време задаваше уточняващи въпроси, но избягваше да изразява мнение. Когато най-сетне всичко приключи, Коноу се облегна назад и хвърли изпитателен поглед към домакина:

— Е, какво ще кажете?

— Личното ми мнение е, че шансовете ви са някъде към едно на милион — отвърна Бродер. — Преди всичко, защото нямате представа за реакцията на олигарха, когото ще оставите жив. Дори да приеме идеята за едноличен император, той вероятно ще заповяда да ви ликвидират още преди да сте му създали усложнения. Същата ще бъде реакцията му и в случай че е искрено разгневен от вашите действия…

Второ, Беласко без съмнение ще се възползва от хаоса и липсата на твърда ръка в Олигархията, за да откъсне значителна част от империята ни. А има и друг вариант — да даде публичност на заговора и да спечели симпатиите на тълпата, която положително ще го избере за върховен лидер.

Трето, аз силно се съмнявам, че ще успеете да ликвидирате повече от един олигарх, преди организацията ви да бъде смазана. Допускам, че бихте убили двама, но при наличието на изключителен късмет. И това ще е всичко…

Четвърто, вашият заговор зависи изцяло от моето съучастие. До този момент все още не виждам причини да застана на ваша страна, докато причини за обратното решение — колкото щеш…

— Нямам отговор на първите ви три възражения, адмирале — вдигна рамене Коноу. — Що се отнася до последното, аз съм готов да се ангажирам писмено, на видеозапис или под друга избрана от вас форма, че веднага след успешното изпълнение на операцията вие ще получите поста върховен главнокомандващ въоръжените сили на Олигархията. Или на монархията, ако нещата тръгнат натам…

— Много впечатляващо — хладно се усмихна Бродер. — Но много по-впечатляващо би било, ако имам гаранция, че когато този момент настъпи, вие ще сте все още жив и ще притежавате съответните пълномощия…

— Наистина ние не можем да бъдем сигурни, че пощаденият член на Висшия съвет ще изпълни подобно обещание — вдигна рамене Коноу. — Но в случая става въпрос за заговор от безпрецедентен мащаб — за сваляне на най-могъщата политическа и военна власт, съществувала някога в историята на галактиката. Наличието на известна несигурност при операция от подобен мащаб е съвсем естествено…

— А как ще убедите пресата и обществеността, че цялата работа не е организирана именно от оцелелия олигарх? — смени темата Бродер.

— Срещу него също ще бъде извършено покушение — отвърна Коноу. — Той ще получи множество наранявания, като нито едно от тях няма да е фатално, разбира се… Извършителите ще бъдат ликвидирани на място, а вината ще бъде хвърлена на някоя от крайнодесните групировки, които въпреки неучастието си в инцидента ще поемат тази вина с открито удоволствие…

— Кога ще бъдете готови за действие?

— До тридесет дни — отвърна Коноу. — Това означава, че адмирал Клар трябва да бъде ликвидиран незабавно.

— Цялата тази работа е лудост — поклати глава Бродер. — Откъде сте сигурен, че няма да ви предам в момента, в който напуснете този кабинет? Нашият разговор не е регистриран по никакъв начин и аз лесно бих могъл да отрека всичко. А след това да се превърна в национален герой…

— Можете да го сторите — призна Коноу. — Но аз съм длъжен да поема подобен риск.

— Бива си ви — изгледа го с уважение Бродер. — Кога трябва да ви предам своето решение?

— Довечера. Няма нужда да влизате в контакт с мен. Ако решите да се присъедините към нас, просто намерете начин да вкарате един човек на име Дерос Борон в кабинета на адмирал Клар, желателно е утре следобед. Това ще бъде цялото ви участие, за всичко друго грижата ще имаме ние. По-нататъшни инструкции ще получите, когато му дойде времето. Ако Борон не получи достъп до кабинета на адмирала, ще считаме, че сте отхвърлил предложението ни.

— Има ли някакъв начин да вляза в контакт с вас? — попита Бродер.

— Не — отсече Коноу, стана и напусна кабинета.

Бродер остана на мястото си, отправил замислен поглед в отсрещната стена. Предложението беше налудничаво, шансовете за успех — едно на милион. По всяка вероятност планът изобщо няма да стартира, а адмирал Клар има всички шансове да се измъкне невредим. Олигархията едва ли ще бъде свалена. А дори покушенията срещу Клар и шестимата членове на Висшия съвет да се осъществят, седмият олигарх положително ще намери начин да се изправи очи в очи с хората, които са го превърнали в най-могъщото мислещо същество на галактиката… Тогава шансовете му стават значително по-големи от тези на набелязаните жертви. Достатъчно, направи гримаса Бродер. Нека потърсим и положителните страни на този заговор… Но дали такива изобщо има?

Да, има. Това е длъжността на върховен главнокомандващ въпреки стотици „но“ и „ако“, на които трябва да бъде намерен отговор.

Немислимо ли е това? Да, по дяволите!

Невероятно? С положителност…

Но не и невъзможно…

Най-големи шансове имаше сценарият, според който Олигархията ще оцелее. В такъв случай Бродер със сигурност ще запази поста си на заместник-главнокомандващ, тоест няма да изгуби нищо. По-малко вероятен е вторият сценарий — Олигархията да бъде ликвидирана. В такъв случай обаче той ще получи пост, за който в сегашното си положение нямаше право дори да мечтае.

Зае се да обмисля ситуацията от всички страни и скоро достигна границите на логиката. Отвъд тях оставаха единствено инстинкт, интуиция, опит… Всичко, което го правеше човек, а не робот… И тези неща постепенно вземаха връх.

Пръстът му натисна бутона за вътрешна връзка върху писалището.

— Адмирал Клар? Обажда ви се Бродер… Един човек на име Борон разполага с изключително любопитна информация за Беласко. Възможно ли е да го приемете утре следобед?