Майк Резник
Господарите (11)

10. Политиците

„… И стана така, че в края на първото хилядолетие на Демокрацията в населените от Човека светове и неговите колонии се появиха особени настроения. Те дълго бяха очаквали възстановяването на господстващата му позиция над останалите разумни видове — нещо, което по право му принадлежи. По всеобщо убеждение Човекът беше направил необходимото за покоряването на галактиката и вече беше време да изостави ролята на слуга, да заеме подобаващо място в историята.

В тази кризисна обстановка изгрява ярката звезда на Джошуа Белоуз (2943-3009 г. от Н. Л.), който прави бърза и шеметна политическа кариера. Радващ се на изключителна популярност сред масите, той има силни привърженици сред собствената си политическа партия, но и могъщи врагове. И ако е вярна максимата, че великите събития предизвикват появата на велики лидери, тогава…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Никой не може да отрече личния чар и политическото влияние на Белоуз. Но записите от неговото време недвусмислено сочат, че той не би имал нито възможност, нито мотивация да извърши великите си дела без дискретна подкрепа отвън…

И макар че Демокрацията го надживява с почти дванадесет века, няма никакво съмнение, че Белоуз е виновен за…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Джош Белоуз седеше зад огромно бюро. Полираната до блясък повърхност беше покрита с документи, вдясно от него имаше дълга редица бутони за свръзка. Безупречно облечен, той беше олицетворение на достойнството. Косата му беше леко прошарена, брадичката — твърда и решителна, край ясносините му очи имаше леки бръчици, свидетелстващи за вечната му готовност да се усмихне. От целия му външен вид се излъчваше авторитет на лидер, всъщност той си беше точно такъв.

— Как са работите? — попита той.

Човекът срещу бюрото беше пълна противоположност на Белоуз. Облечен в измачкан костюм, с разрошена рядка коса и скрити зад многодиоптрови лупи очи, той изглеждаше съвсем не на място във величествената обстановка на кабинета.

— Местните стават неспокойни — обяви Мелвин Хил, придърпа един изящно гравиран стол от дорадузийско дърво и безцеремонно качи краката си на бюрото.

— Местните винаги изглеждат неспокойни, особено когато ги гледаш отгоре — отвърна Белоуз. — Когато бях един от тях, аз също бях такъв… И точно по тази причина съм тук днес…

— Има малка разлика, Джош. Твоето безпокойство се дължеше на жаждата ти за власт. Докато тяхното е предизвикано от желанието им да те видят как упражняваш тази власт…

— Знам — намръщи се Белоуз. — Но какво, по дяволите, очакват от мен? Да обявя война?

— Не — поклати глава Хил. — Макар че един от всеки петима би оправдал подобно действие…

— Аз спечелих губернаторския пост на Делурос VIII с 64 процента от гласовете на избирателите — изтъкна Белоуз. — Което означава, че имам право на собствена преценка.

— С първата част на това изявление съм напълно съгласен, Джош — кимна Хил. — Това действително ти дава известни права…

— Знаеш ли, често ме караш да се питам защо не се обградя с покорни сътрудници, които одобряват всяка моя дума — усмихна се Белоуз.

— Плащаш ми прекалено много пари, за да си смуча палеца и да ти обяснявам колко си велик! — изръмжа Хил, скочи и закрачи напред-назад. — Все някой от шибаната администрация трябва да ти казва истината!

— И каква е тя?

— Не е много сложна — рискуваш да бъдеш отстранен от властта по-бързо, отколкото си мислиш!

В продължение на минута Белоуз го гледаше с безизразно лице, после леко поклати глава:

— Глупости!

Хил прекрати разходката си и се насочи към вратата.

— Съобщи ми, когато си готов да чуеш останалата част от доклада ми.

— Я стига! — сряза го Белоуз. — Сядай на шибания стол и дай да си изясним нещата!

Хил се подчини и бавно вдигна глава:

— Да започвам ли?

Белоуз кимна.

— Добре. Ти спечели изборите с кампания, която наблягаше на човешките превъзходства. Такава беше кампанията и на съперника ти, но именно ти беше този, който обяви за своя основна цел възстановяването на водещата роля на Човека в галактиката.

— Политика и нищо повече.

— Не, сър, не е само политика — поклати глава Хил. — Само политика би било обещанието да унищожиш Лем или всяка друга раса, която е трън в петата ни. Една бърза и победоносна война като тази срещу Пнат преди две столетия. Война, която няма нищо общо с икономически интереси и се печели достатъчно бързо, за да не предизвика критики… Това е политика, Джош. Но ти постъпи другояче. Ти пробуди мечтите им. Накара ги да повярват, че нашата раса може да възвърне господстващото си място в галактиката. Почти година им го повтаряше. Признавам, че си го правил по принуда, тъй като в противен случай не би спечелил никога. Но сега си тук, в този кабинет, защото те ти повярваха. И губят търпение, очаквайки да ги поведеш към обетованата земя… Вече три години си на този пост, а това е шестдесет процента от мандата ти. И все още не си изпълнил предизборните обещания.

Търпението на хората се изчерпа и те решиха да поемат нещата в свои ръце. Станахме свидетели на погроми срещу раси, с които живеем съвместно, инцидентите между наши и извънземни космически кораби са ежедневно явление. Нормативните документи и препоръките на твоята администрация се изпълняват бавно и с явно нежелание. Човешката раса разполага с готови за бой шестдесет милиона кораба и над десет милиарда войници. Една огромна сила, която започва да губи търпение…

По отношение на твоето отстраняване от власт нещата също не изглеждат добре. Медиите вече подеха кампания срещу теб, а аз си направих труда да преброя гласовете на твоите врагове в парламента. Установих, че не им достигат само около дузина…

— Двадесет и осем — поправи го Белоуз.

— Това беше миналия месец, Джош — поклати глава Хил. — Мисля, че е крайно време да предприемеш нещо…

— Какво по-точно? — меко попита Белоуз. — Какво, по дяволите, очакват от мен? Може би да предприема внезапна атака срещу Лодин XI и планетите близнаци Канфор? Трябва ли да ликвидирам всички извънземни в галактиката, за да ги направя щастливи? Аз не съм президент на човешката раса, а само губернатор на един от световете…

— Делурос VIII е нещо повече от един свят, това и двамата го знаем — поклати глава Хил. — Откакто преместихме администрацията от Земята тук, Делурос VIII се превърна в социална, политическа и морална щабквартира на човешката раса. Векове наред губернаторът на тази планета е най-могъщият представител на Човека в галактиката, а на практика длъжността му наистина се покрива с президент на всички хора. Военните, независимо дали са тук или чак на Далечния пръстен, безпрекословно ще изпълнят всяка твоя заповед; оживлението или спадът в икономиката на Делурос диктуват положението на всички останали планети. Ние сме тези, които определят модата за Човека във всички светове — както във физическо, така и в психологическо отношение… Затова не ми пробутвай номера с малкия и незначителен ръководител на отделна планета!

— Обещах на хората да възвърна достойнството им и нищо повече — рече Белоуз. — Казах, че нашата съдба е да бъдем на върха, но не като свалим другите от него по насилствен начин… Ще стигнем там, като работим по-упорито, като произвеждаме повече, като проявяваме разум…

— Глупости! Подобно обещание не би могъл да изпълниш дори мандатът ти да продължи десет хиляди години! — Хил преплете пръсти, помълча, после настойчиво продължи: — Виж какво… Родил си се красив, привлекателен и красноречив… Наистина мисля така. Винаги съм те харесвал. Дори сега, когато очевидно си на път да разрушиш както своята, така и моята кариера… Ти се изявяваш като властен баща, на когото всеки механично се подчинява… „Оставете бъркотията на Джош, той ще я оправи…“ Проблемът ти е там, че нито веднъж в живота си дори не си опитал да използваш тъй наречения си мозък… На богоподобните „бащици“ всичко им се удава лесно, без особени усилия. А когато трябва да се свърши наистина мръсна работа, наоколо винаги се навърта някой като мен… Не, че ми пука, но… Ти си губернатор на Делурос VIII — най-високият пост, за който човек може да мечтае, откакто се е родила Демокрацията. И дойде време да свършиш нещо конкретно, а не просто да следваш политиката на предшествениците си. Ако не можеш да вземеш решение и да извършиш необходимите действия, позволи на мен или на някой друг да го стори вместо теб… В противен случай красивото ти лице ще изчезне от учебниците по история много по-бързо, отколкото предполагаш…

— Това не означава, че искам да остана в историята като човека, подпалил първата общогалактическа война! — възрази Белоуз. — Нямам никакво намерение да бъда запомнен като автор на най-страшния геноцид!

— Тук изобщо не става въпрос за геноцид — поклати глава Хил. — Достатъчно е да се изпита готовността на противника, да се открият слабите му места. А после ще се мисли за по-нататъшно разширение на успеха… Никой не твърди, че трябва да си отрежем носовете, за да плюем по-лесно лицата си. И днес имаме нужда от другите разумни раси точно толкова, колкото и вчера… Но имаме нужда от тях според своите, а не според техните виждания.

— Това сме го обсъждали и преди — промърмори Белоуз и хвърли поглед към календара с насрочените за деня срещи.

— Така е, но резултат явно няма — въздъхна Хил. — По дяволите, Джош, зная какви резерви имаш, но ти си губернатор и не трябва да проявяваш колебание! Това, за което говорим, рано или късно ще се случи. По-добре да е рано!

— Нямам никакви колебания, стига нещата да станат по безкръвен начин — отвърна Белоуз. — Не забравяй, че става въпрос не за пионки върху шахматна дъска, а за разумни същества, Мел!

— Тук грешиш. Всички сме пионки. А политиците се оценяват според способностите си да ги местят по дъската.

— Мел, аз искрено вярвам, че Човекът ще управлява галактиката. Но това трябва да стане по начин, който разкрива най-добрите му качества — достойнство, интелект, организационни способности. Демонстрацията на сила не ни прави лидери, а по-скоро доказва обратното: че не сме способни да поведем останалите…

— Красиви мисли, Джош, дано ги включиш в мемоарите си — усмихна се Хил. — Но те са въздушни кули и нищо повече. Джошуа Белоуз е човекът, който застава зад религията и морала! Прекрасно, но напълно безполезно… Защото човекът не е нито добър, нито лош, не може да бъде чист или омърсен. Той е просто Човек, с точно предопределена съдба: да демонстрира най-добрите си способности, при това, без да се опитва да ги кичи с морални категории. Ако има възможност да завладее звездите, той е длъжен да го стори по най-добрия начин. Ако се провали в това начинание — поне да бъде спокоен, че е направил всичко по силите си. Не трябва да пропуска нито една от разкрилите се възможности, не трябва да допуска самодоволно спокойствие. Говори се, че човек е социално животно, а някои задълбочени мислители твърдят, че той е политическо животно. Познавам жени, които биха се заклели, че той е сексуално животно. Във всички тези твърдения има известна доза истина, но нито едно от тях не е напълно вярно. Защото човекът е състезателно животно. Философите бленуват за утопично общество, в което цари безупречен ред, и се задоволяват всички нужди. Вършат го от векове, блянът им ще продължи нови векове… Но утопията е лудост, дявол да го вземе! Дори днес, когато сме изправени пред толкова много предизвикателства, ние пак си живеем с една утопична мечта! А ти и единствено ти си човекът, който може да издаде необходимата заповед: край на мечтите, време е да се залавяме за работа!

— Ти пък си твърдо убеден, че ако не я издам, ще бъда изритан от поста си.

— Никой не желае това, Джош. Ти излъчваш такъв магнетизъм, че хората ще подкрепят всяко твое начинание. Изпълнителната власт ще е по-щастлива с теб, отколкото без теб… Но за целта и ти ще трябва да танцуваш…

— Социологическите проучвания сочат, че популярността ми е все така висока — отбеляза Белоуз. — Какво ще стане, ако им направя едно шоу и поискам пълно политическо доверие? В смисъл че който не е съгласен с мен, трябва да млъкне…

— Ще загубиш — бързо отвърна Хил. — Твоята популярност до голяма степен се дължи на уловките, които аз подхвърлям на медиите… Като например тази, че армията ни вече е готова да наложи превъзходството на Човека в галактиката. В момента, в който им стане ясно, че това е заблуда, ти дори няма да дочакаш избори… Ще те изритат на секундата!

Белоуз помоли Хил да го извини, тъй като имаше насрочена среща. Но един час по-късно отново повика заядливия си съветник.

— Откъде да започнем? — директно попита той.

— Аха, значи и други са на моето мнение — ухили се Хил.

— Мнението на другите е моя работа — отсече губернаторът. — А твоята е да даваш идеи…

— Май добре са ти натрили носа! — продължи да се хили съветникът. — Добре, Джош, ето го първото ми предложение, напълно безкръвно: променяме всички електронни преводачи от „Галактик-К“ на „Теран“, тоест на езика, който се говори на Земята и останалите обитавани от Човека планети…

— Ти луд ли си?! — вторачи се в него Белоуз. — Имаш ли представа какво ще означава това за нашата търговия, да не говорим за дипломатическия корпус? Никой няма да разбира дори дума от това, което казваме!

— Ще се научат — меко промълви Хил. — Имам и по-добро предложение: да се откажем окончателно от електронните преводачи и да обявим извън закона всички галактически езици. Така ще принудим другите раси да танцуват по свирката ни. Ние все още сме най-могъщата отделна раса в галактиката, както в икономическо, така и във военно отношение. Което означава, че рано или късно останалите ще трябва да се примирят с изискванията ни…

— Но междувременно ние ще си приказваме само помежду си, така ли? — изгледа го мрачно Белоуз.

— Колко дълго ще трае според теб това „междувременно“? — възрази Хил. — Над две хиляди планети зависят изцяло от нашите медицински доставки, други десет хиляди очакват селскостопанската ни продукция. Е, сигурно ще има и такива, които няма да се подчинят, но общо около дванадесет хиляди свята ще бъдат принудени да се залавят с изучаването на „Теран“… Не забравяй, че този акт е напълно символичен и чрез него ние просто напомняме за своята лидерска позиция.

— Считай предложението си за отхвърлено! — отсече Белоуз. — То би довело до твърде голямо объркване, да не говорим, че ще убие поне половината от дишащите метан същества, с които общуваме. Проклет да бъда, ако отрежа медицинските доставки на милиони разумни същества само в името на някакъв си жест!

— Добре тогава — промърмори Хил, напълни дробовете си с въздух и продължи: — Вместо да покоряваш всички накуп, насочи вниманието си към най-важните…

— Кои по-точно?

— Канфор VI и VII.

— Сериозно ли предлагаш да обявя война на планетите близнаци Канфор? — втренчи се в него Белоуз. — Да ги пратим в ада само защото аз трябва да получа подкрепата на своите избиратели?

— Да, точно това предлагам — кимна Хил. — Но с известни уговорки…

— Много успокояващо! Приятно ми е да чуя, че все пак имаш и резерви…

— Когато става въпрос за политическо или физическо оцеляване, аз съм най-резервираният човек на света — отвърна Хил. — По тази причина не предлагам пряка агресия срещу планетите близнаци Канфор, нито пък срещу други…

— Тогава за какво говорим?

— Предлагам да отблъснем агресията на близнаците Канфор срещу Делурос VIII. При подобни обстоятелства няма да имаш нищо против военни действия, нали?

— Да — кимна Белоуз. — Но мисля, че те едва ли са настроени агресивно към нас…

— Жалко, че не съм се родил с твоя външен вид и не притежавам дълбокия ти звучен глас — въздъхна с усмивка Хил. — Сигурно бих се превърнал в жив Бог!

— Предполагам, че с това искаш да подчертаеш колко съм глупав — мрачно го изгледа Белоуз.

— Точно така. Но не те осъждам. Нали именно поради тази причина аз съм тук?

— Не съм много сигурен за какво си тук, но във всеки случай не и за да започваш война от мое име! — отсече Белоуз. — Считай въпроса за приключен, докато аз лично не го повдигна отново!

Хил напусна кабинета на шефа си и тръгна към своя. Там го очакваха двамата му помощници.

— Постигна ли нещо? — попита единият.

— Той просто не разбира колко неприятности го очакват — поклати глава Хил. — Освен това е прекалено хуманен, за да се справи с положението… — Затвори очи и гневно добави: — Бог да ни пази от високоморални лидери!

— Какво ще правим сега? — попита другият помощник.

— Не съм много сигурен — промърмори Хил и почеса оредялата си коса. — Но нещо трябва да направим, в името на Човека и лично на Белоуз! Проблемът е там, че той може да блокира всичко, което реша да предприема…

— Какво лошо има в това? — вдигна вежди помощникът. — Ще го изритат и ти ще станеш губернатор.

— Може и да ти се струва чудно, но аз също плащам данък на известни идеали — изгледа го тежко Хил. — Зная какво трябва да бъде сторено от Човека, а то съвсем няма да е красиво и възвишено. Ние имаме нужда от губернатор като Джош Белоуз — човек, който може да ни убеди, че целите ни и средствата за тяхното постигане са не само приемливи, но и морално оправдани. Ако Джош утре ни заповяда да изтрием от лицето на галактиката двадесет разумни раси, ние ще бъдем абсолютно убедени, че трябва да сторим точно това. Но ако аз издам същата заповед, всички ще ме вземат за кръвожаден диктатор, обзет от мания за величие. Народът има нужда от лидер, когото може да обича, уважава и боготвори. Джош отговаря на тези изисквания, затова нашата работа е да вършим всичко така, сякаш изпълняваме неговите заповеди.

— А не ти ли се струва, че Джош предизвиква уважение именно поради факта че тотално отхвърля това, което предстои да бъде направено? — попита единият от помощниците.

— Подобна мисъл ми мина през главата — ухили се Хил. — Но хода на историята променят такива незабележими копелета като мен, знаеш… Докато хора като Джош правят този акт приемлив в очите на народа…

— Пак повтарям — какво ще правим сега? — мрачно се обади вторият помощник.

— Няма смисъл да тласкаме Джош към активно участие в това, което предстои — въздъхна Хил. — Той не е глупав въпреки старомодните си скрупули. И никога няма да позволи да го манипулират. По тази причина се налага да го заобикаляме, поне на първо време…

— Как?

— Аз също имам известно влияние в това правителство — меко поясни Хил. — Кой е главнокомандващ нашата флота в системата Канфор?

— Грийли.

— Много добре — кимна Хил, после се насочи към записващото устройство и взе микрофона в ръка: — До адмирал Грийли, лично съобщение… — Изчака задължителните пет секунди за пръстовата идентификация на Грийли, която беше необходима за деблокиране на кодиращите механизми, след което продължи: — Поздрави, адмирале. Говори Мелвин Хил, код за комуникация 47АЗТ98С… Предвид на това, което ще ви съобщя, моля да проверите кода и гласовите ми отпечатъци в своя компютър. Така ще бъдете сигурен, че разговаряте именно с мен… — Изчака необходимото за подобна проверка време, после продължи: — Адмирал Грийли, по наши сведения пиратските кораби, които смущават главните търговски пътища в региона, вършат това с благословията на някои сили на Канфор VI… Ние подписахме тайно споразумение с правителството на въпросната планета, според което всички цивилни съдове, носещи флага на Канфор, трябва да имат специален, добре видим знак на корпуса. Неговата форма е… — Погледна за миг към драскулките в бележника си: — … Кръг, пресечен от осмоъгълник. Всеки цивилен кораб, който не притежава този знак, трябва да бъде считан за пиратски. Вашата задача е да ликвидирате първите три, попаднали пред очите ви, след което да ми докладвате лично.

При никакви обстоятелства не трябва да дискутирате този въпрос по радиото, тъй като се опасяваме от подслушване. В никакъв случай не бива да унищожавате повече от три кораба. Това ще бъде само първото предупреждение, че нашите търговски съдове вече не са беззащитна плячка. На по-късен етап ще бъде даден ход на широкомащабна операция. Желая ви успех! — Уредът беше изключен, магнитният запис премина в ръцете на един от помощниците.

— Предай го лично в ръцете на Грийли! — заповяда Хил. — Няма да си тръгваш, преди да се увериш в това! — Очите му се преместиха върху другия. — От днес нататък цялата ни изходяща кореспонденция с извънземните да бъде на „Теран“! Както устни записи, така и писмени документи!

— Ами ако шефът забрани?

— Шефът си има една доста голяма планета, която очаква управлението му — поклати глава Хил. — Едва ли ще му остане време да чете изходящата кореспонденция. Ако случайно стане въпрос, направете се на глупаци и го прехвърлете на мен…

После се зае с текущите си задачи. Отговорът от Канфор VI пристигна след по-малко от седмица:

„Задачата изпълнена, чакам нови инструкции.

Грийли“

Броени минути по-късно Хил отново се озова в разкошния кабинет на губернатора.

— Може би ще ми кажеш какво става, по дяволите! — изръмжа Белоуз.

— Сър?

— Не ме съросвай, Мел! Правителството на Канфор VI вдига шум до Бога, тъй като сме унищожили три техни търговски кораба! А Грийли върти и суче, не мога да разбера какво става! Твърди, че ти ще ми дадеш отговор…

— Издал съм заповед да държи под око пиратските кораби и нищо повече — отвърна Хил.

— Какви пиратски кораби? — втренчи се в него губернаторът. — От сто години насам в региона на Канфор не са се появявали пиратски кораби и ти прекрасно го знаеш! Искам обяснение, Мел, при това веднага!

— Не мога да ти го дам, преди да се запозная със случая — отвърна Хил. — Предлагам междувременно да изпратим на Канфор VI едно любезно извинение… Ако искаш, ще го нахвърля веднага, а след това ще ти го пратя за подпис.

Очите на Белоуз заплашително проблеснаха иззад широкото бюро.

— Не зная какво си намислил, Мел — изръмжа той. — Но имай предвид, че в момента положението ти е доста разклатено! Няма да се поколебая да те изхвърля, ако това се налага, независимо от приятелството ни! А то наистина ще се наложи, особено при втори инцидент от тоя сорт!

Хил се върна в кабинета си, продиктува нотата с извинението и я прати за подпис на Белоуз. Получи го почти веднага.

— Окей, изпращай я — нареди на секретарката си той.

— На „Галактик“ ли, сър?

— Не, на „Теран“.

Само след няколко часа правителството на Канфор VI отхвърли извинението.

— Как ли ще реагира губернаторът? — попита един от помощниците, заковал поглед в преведеното послание.

— Нямам представа — отвърна Хил. — Но едва ли ще каже нещо…

— Така ли? Защо?

— Защото подхвърлих на медиите както нашето извинение, така и отговора на Канфор… — Един от бутоните на интеркома светна и той протегна ръка. — Хил слуша.

— Мел, тук е Джош… Не зная защо Канфор отхвърли нашите извинения, но започвам да подозирам нещо… На „Галактик“ ли ги изпрати?

— Не си спомням — отвърна Хил.

— Хубава работа! — избухна губернаторът. — Имаш два дни да приключиш с текущата работа и да се махаш! Уволнен си!

— На твое място бих позабавил малко тази новина за медиите, Джош…

— Така ли? И защо?

— Защото няма да бъде сензация. В момента медиите са заети с отказа на Канфор да приеме нашите извинения.

Линията прекъсна без никакъв коментар.

— Разполагаме с малко време — извърна се към своите сътрудници Хил. — В рамките на следващите три часа всяко човешко същество в системата Делурос ще поиска обявяването на война, утре сутринта това ще сторят и другите обитавани от хора планети. Ако Джош иска да отърве кожата, ще трябва да нападне… Но аз го познавам добре и зная, че ще протака, докато стане твърде късно…

— Не виждам какво можеш да направиш в случая — обади се един от сътрудниците.

— Така и трябва да бъде — ухили се Хил. — Иначе ти щеше да командваш тук, а не аз… Сега слушай посланието, което веднага ще изпратиш на Грийли, некодирано:

„Адмирале,

Текстът на това послание е толкова важен, че нямаме време за шифровка. Планираната атака срещу системата Канфор трябва да бъде реализирана в срок от пет дни. За съжаление това закъснение е наложително, тъй като главните ни сили са ангажирани с маневри в района на Пръстена. Не предприемайте нищо, повтарям, нищо преди този срок, тъй като няма да получите подкрепления преди завръщането на флотата. Ако нещо ви заплашва, моментално се изтеглете в базата на Делурос V.

Мелвин Хил

помощник на губернатора“

Вдигна глава, очите му пробягаха по лицата на околните:

— Коя е последната честота, до която се е добрал Канфор VI?

— Х-57, разкриха я преди около седмица.

— Отлично, пратете съобщението по нея, но на „Теран“. Няма смисъл да ги улесняваме прекалено много…

— Ами ако Грийли реши да атакува? — попита сътрудникът.

— Няма — поклати глава Хил. — Просто защото не разбира какво, по дяволите, става и ще предпочете да се върне в базата. Надявам се навреме, за да отблъсне атаката на канфорската флота…

След тези думи отвори вратата на кабинета си и бавно тръгна към офиса на Белоуз. Изпуши една пура, погледна часовника си и влезе. Прецени, че посланието вече е било прехванато. Хората от охраната му препречиха пътя, очевидно вече информирани за уволнението му. Наложи се да попълни официална молба за среща с губернатора и да чака близо час.

— Защо ми губиш времето? — посрещна го намръщено Белоуз. — Нямам какво да обсъждам с теб.

— Но аз имам, Джош, при това доста неща — отвърна Хил. — Особено предвид факта, че това вероятно е последната ни среща. Мога ли да седна?

Белоуз му хвърли мрачен поглед, после кимна с глава.

— Защо постъпи по този начин, Мел?

— Би трябвало да отговоря, че съм постъпил така заради теб — отвърна Хил. — И отчасти това наистина е така. Но само отчасти… Направих го за благото на Човека… — Помълча малко, после добави: — Не искам да те плаша, Джош, но в рамките на двадесет и четири часа ще избухне война. Няма никакъв начин да я предотвратиш, затова те съветвам да направиш необходимото за спечелването…

— Какви ги дрънкаш?

— Ще бъдем нападнати от Канфор VI, а може би и от Канфор VII — поясни Хил. — Направо тук, на Делурос VIII. Няма да е кой знае колко трудно да ги отблъснем, а след това и да ги разбием. Просто защото са убедени, че ще ни хванат неподготвени… — Белоуз протегна ръка към комуникационния панел, но Хил го спря: — Не бързай, Джош. Грийли ще се прибере преди нападението, напълно готов да ги посрещне… Нека си поговорим малко, а после прави с мен каквото намериш за добре…

Белоуз мълчаливо се отпусна в стола си.

— Няма да ти обяснявам как се стигна до всичко това, Джош. Първо, защото беше толкова просто, че едва ли ще ми повярваш, и второ, защото неинформиран ще бъдеш далеч по-убедителен пред камерите… Същественото в случая е, че войната започва… Човекът се насочва към първото стъпало от стълбата, която ще върне величието му. И историята ще отбележи, че кураж за подобна стъпка си проявил именно ти. Това начинание няма да приключи нито по време на мандата ти, нито докато си жив… По всяка вероятност то ще продължи цяло хилядолетие. Но веднъж започнало, нищо не може да го спре…

— Зад гърба си имаш одобрението на народа плюс пълната лоялност на въоръжените сили — продължи Хил. — Предстоящата битка едва ли ще бъде нещо повече от незначително стълкновение и когато нещата приключат, ти несъмнено ще предложиш на Канфор изгодни условия за мир… Познавам те достатъчно, за да съм сигурен, че ще е така… Същевременно обаче народното събрание ще поиска статут на наш протекторат за системата Канфор. Ще поиска и много повече, но ти положително ще ги убедиш да се задоволят с това… В резултат планетите Канфор ще започнат да плащат данък на Делурос VIII, а размерът му ясно ще показва новия им статут…

След като се убедиш, че всичко става лесно, ти несъмнено ще имаш и други възможности. Популярността ти ще придобие невиждани размери и ти няма как да се измъкнеш от желанието на своите избиратели. Или ще продължиш експанзията, или ще бъдеш изхвърлен на бунището. Ще действаш предпазливо, ще възхваляваш Демокрацията. По всяка вероятност тя ще си остане основната догма на една нова галактическа сила, въпреки липсата на каквито и да било стъпки в тази насока…

— Нямам представа какво мислиш, че си направил — въздъхна Белоуз. — Но каквото и да е то, все има начин да го ликвидираме навреме. Ако действително се окаже, че извънземните от Канфор се готвят да ни нападнат, ние имаме начини да ги разубедим…

— Няма да стане, Джош — поклати глава Хил. — Те вече чуха това, което им трябва… От този момент нататък няма да повярват на нито една твоя дума…

— Ще повярват и още как! — тръсна глава Белоуз. — Особено след като ги предупредя, че сме готови да отблъснем всяка агресия!

— Страхувам се, че това е невъзможно, Джош — въздъхна Хил. — Няма начин да спреш хода на събитията, затова ще е по-добре да помислиш как да кажеш на хората, че именно ти си лидерът, който им трябва…

След тези думи Хил стана и тихо се насочи към вратата.

През следващите два часа Белоуз проверяваше верността на това, което научи. Още два изминаха в безплодни усилия за предотвратяване на конфликта.

Нощта завари губернатора на Делурос VIII сам в неосветения си кабинет. Положил ръце върху бюрото, той замислено гледаше пръстите си. Хрумна му да си подаде оставката, но веднага прецени, че тя няма да промени с нищо хода на събитията. После дори допусна, че може да принуди Хил да направи публични самопризнания. Но и това нямаше да помогне, тъй като гражданите несъмнено щяха да застанат на негова страна…

Дълбоко в душата си Белоуз беше благородна и високохуманна личност, която не одобрява насилието срещу никого. Беше убеден, че Човекът ще заеме лидерска позиция в галактиката благодарение на своите качества. Въпреки че другите разумни раси са далеч по-многобройни от неговата. Докато политиката, очертана от Хил, беше опасна, дори пагубна… Една погрешна стъпка и… Човекът ще бъде принуден да налага волята си със сила, да преодолява невиждана до този момент съпротива. При това бързо и ефикасно, още преди пробуждането и обединяването на останалите галактически раси.

Но монетата има и друга страна. Защо пък да не стане така, както го беше планирал Хил? Нима Човекът не заслужава победата в едно толкова рисковано начинание? Тук в крайна сметка става въпрос не толкова за оцеляване на най-силния, колкото за възстановяване на неговия хилядолетен статут. Галактическите раси ще продължат да съществуват, както и досега, но под ръководството на Човека тяхното съществувание несъмнено ще бъде по-ефикасно…

Прав ли съм, или греша? — запита се с нотка на отчаяние Белоуз. Човекът е способен на чудеса, може да проявява благородство към останалите видове… Защо тогава е нужно да се поощрява тъмната страна от характера му, защо трябва да бъде подтикван към брутална агресивност? Но дали тази страна действително е тъмна? Дали тя просто не е неделима част от стремежите му към съвършенство, както твърди Хил?

Пръстът му се насочи към бутона, чрез който щеше да покани представителите на печата. Взе своето решение, докато просторният кабинет се изпълваше с хора. Всъщност прие решението, което отдавна беше взето от някой друг… С изненада установи, че са го напуснали всички добродетели: воля, разум, сила на характера… Всички, с изключение на едно — стремежа към оцеляване…

— Господа — започна той и ясносините му очи обходиха помещението. — Току-що бях информиран, че флота от военни кораби е напуснала системата Канфор и се насочва към Делурос VIII с очевидно агресивни намерения. Подобно поведение не можем да толерираме нито ние, нито която и да било друга планета, населена от Човека. Ето защо аз дадох инструкции на нашите 7-и, 9-и, 11-и и 18-и флот да предприемат следните ответни действия…