Иван Златарски
Ван Вогт — създателят на научни приказки

Научната фантастика не е само интелектуално предположение, нито само екстраполация, а още по-малко се интересува от прецизността на твърденията, макар значителна част от НФ произведенията да притежават едно или друго от горните неща. Но научнофантастичната история има и друго трудно определимо измерение. Сам Москоуиц говори за „чувството за удивление“ (sense of wonder), а Джак Уилямсън описва „мита на бъдещето“. Едно е ясно извън всякакво съмнение — НФ се занимава с някои основни чисто човешки надежди и страхове. През 1953 година Джон Кембъл написва: „Прозата (fiction) представлява изложени в писмен вид мечти, а НФ се състои от надеждите, мечтите и страховете… на технологичното общество“.

Това обяснява защо някои НФ произведения, подобно на приказките, убягват на всякакви опити да бъдат подложени на успешен логически анализ. На техните страници човек може да се сблъска с доста странни същества, населяващи малко известни (и направо несъществуващи) ъгълчета на света: нимфи, дриади и русалки, джуджета, феи, гоблини и тролове, създания със свръхчовешки способности, които застрашават тялото, душата или свободната воля на хората.

В приказките могат да се срещнат и много хора с умения, превишаващи тези на редовия смъртен: вещици и магьосници, вампири и върколаци, богове и полубогове. В много разкази героите получават по различни начини необикновени вещи и сили: чехли-скороходки, наметала на невидимостта, кристална топка за предсказания, способността да се вижда надалече, да се четат чуждите мисли или да се внушават постъпки. Понякога смелчаците просто трябва да докажат себе си чрез извършването на невъзможни деяния, като убиването на дракон или нещо още по-страшно.

Има НФ произведения, чиято ценност, подобно на приказките, не стои на повърхността на повествованието и трябва следователно да бъде потърсена в емоционалното им въздействие. Алфред Елтън ван Вогт многократно е доказвал способността си да докосва тази деликатна струйка в душата на читателя и може би точно заради това едва ли има друг писател на фантастика, за когото да са изписани по-противоречиви неща.

Син на адвокат, той е роден през 1912 година в Уинипег, Канада, и прекарва детството си на село в северната провинция Саскатчеуан. Започва да чете приказки на осемгодишна възраст, престава (засрамен, че вече е голям) когато навършва дванайсет. Баща му загубва добре платената си работа в самото начало на Кризата и това обяснява защо Алфред така и не продължава образованието си в колеж. Вместо това, той се захваща за милион неща и дори прописва. В началото не пише фантастика (той я открива за себе си на 16-годишна възраст), а… изповеди. Цели седем години той пише изповеди, любовни разкази, статии и радиопиеси. Когато през 1938 година обръща поглед и към фантастиката, вече е усвоил основните техники на писане и има сериозен творчески стаж.

Джон Кембъл, който по онова време издава знаменитото списание „Астаундинг“ (Astounding Science Fiction) връща на ван Вогт за доработка първия му НФ разказ „Леговището на звяра“ (Vault of the Beast), за да го публикува едва на следващата година. Но още вторият разказ на Ван Вогт „Черният разрушител“ (Black Destroyer) веднага става любим на читателите, появявайки се в знаменития юлски брой (1939 г.) на „Астаундинг“, в който излиза и първият (не изобщо, а първият купен от Кембъл разказ на Азимов „Насоки“ (Trends)). Така младият Ван Вогт попада (както всички по-известни писатели от т.нар. „златни години“ на фантастиката) под силното влияние на Кембъл. Макар и обвиняван от Доналд Уолхайм, че е само „успешен последовател на Верн“, Кембъл съвсем не държи толкова на „физическия“ подход. Точно обратното — той е склонен да разреши, даже да окуражи, размишления за науки, които още не са признати за такива. И затова е готов да аплодира Ван Вогт за неговото небрежно отношение към логиката и научната прецизност, може би защото писателят е способен да махне със своята магическа пръчка на думите, за да се получи нещо, което напълно удовлетворява Кембъл. Следват още три разказа за същото списание, един за „Неизвестно“ (Unknown) и съвсем скоро Ван Вогт вижда първия си роман „Слан“ (Slan) да излиза с продължения в „Астаундинг“. Романът прави Ван Вогт толкова популярен, че през следващите 5–6 години той дели славата си наравно с гигант като Робърт Хайнлайн, а в някои проучвания читателите отдават предпочитание на него, поставяйки го на първо място. Едно отклонение: ако се разгледа скоростта на утвърждаване, има два типа писатели — такива, които развиват способностите си бавно (Тиъдър Стърджън и Фредерик Пол, например) и други, които навлизат с гръм и трясък, и почти веднага след дебюта си достигат върха на своята популярност (Ван Вогт и Бъроуз са крайните примери в тази посока); титаните Азимов и Хайнлайн са големите изключения: те не само достигат високото си ниво много бързо, но не спират растежа си и качеството на литературната им продукция непрекъснато се подобрява.

Да се върнем на ван Вогт: той междувременно (пак през 1939) се оженва за професионалната писателка Е. Мейн Хъл (1905–1975), която през 40-те години също пише фантастика. През 1944 година двамата емигрират в САЩ и се заселват в Лос Анжелес. Смяната на обстановката явно оказва огромно въздействие върху младия писател и той изоставя донякъде теориите на Освалд Шпенглер за историята, лежащи в основата на „Черния разрушител“ и сериализацията му по-нататък в други произведения. Има нови неща, които явно живо го интересуват и стремително разширяват мирогледа му, за което свидетелства фактът, че след като чува например за знаменитата методика на Бейтс за упражнение на очите, той използва идеята в „Хроникьора“ (The Chronicler, 1946). През 1945 г. публикува в „Астаундинг“ с продължение „Светът на Не-А“ (The World of Null-A^[1]) и предизвиква сензация с този роман, който има пряка връзка с квазифилософската „обща семантика“ на граф Алфред Коржибски. Друг пример: когато научава, че космологията допуска съществуването на антиматерия, а защо не и на цели антивселени, Ван Вогт е сред първите, които използват тази концепция в литературно произведение. Малко по-късно, след небивала рекламна кампания, заляла цяла Америка, известният Л. Рон Хъбард обявява своята „дианетика“ (излагайки учението си в книгата The Modern Science of Mental Health, 1950) и Ван Вогт с радост я прегръща. Дианетиката (форма на психотерапия) се саморекламира като леснодостъпна методика за постигане на идеален дух в перфектно тяло. С типичния си ентусиазъм ван Вогт става учител и пропагандатор на дианетиката и за известно време дори ръководи местния (на Лос Анжелес) клон на Фондацията за дианетика. Това е напълно разбираемо, ако се има предвид, че въображението на ван Вогт е създало много герои, наподобяващи Хъбардовите „чисти“ (през 1952, в резултат на организационни разногласия, Хъбард напуска Фондацията и не след дълго създава друга научна школа — Сциентологията, регистрирана впоследствие като църква). Тези ангажименти, разбира се, водят до застой в писателската му кариера. Едва в началото на 60-те Ван Вогт отново се връща към активното писане изобщо и фантастиката в частност, но за съжаление не със същия успех. Най-добри остават ранните му произведения (по-конкретно около 600000 думи фантастика, написани в Канада: „Черния разрушител“, цикъла за Оръжейните магазини и „Слан“).

Ван Вогт задълго остава свързан с Форест Акерман (р. 1916), който е негов литературен агент. Акерман е известен с много неща, но ще остане запомнен може би с предлагането през 1954 г. на звучното съкращение Sci-Fi (произнасяно „сай-фай“) за научна фантастика.

Счита се, че Ван Вогт, заедно с Азимов, Хайнлайн и в по-малка степен Л. Спраг де Камп и Л. Рон Хъбард, пишейки онова, което Кембъл е бил съгласен да публикува, са в основата на първия успешен период на американската научна фантастика, известен като „златните години“.

Стилът на ван Вогт се отличава с напрегнато повествование, съчетано с необичайни концепции и невероятни обрати. Джеймс Блиш измисля специално за него термина „интензивно рекомплициран сюжет“ — похват, който самият той понякога използва. Без значение как точно ще бъде наречен стилът му, в резултат се появяват произведения, които могат да объркат читателя с противоречивостта си, особено ако той се замисли и реши да ги анализира. В младите си години Деймън Найт подлага на жесток анализ „Светът на Не-А“ (публикуван във фензина на Лари Шоу Destiny’s Child), създавайки си с това репутация на недоброжелателен критик на Ван Вогт, но задълбочавайки се в подробностите, той пропуска да разбере на какво се дължи несъмнената притегателна сила на неговите романи. А всъщност историите, разказвани от Ван Вогт, не се интересуват толкова от логиката или чисто научните възможности, колкото от прототипизирането, от изпълнението на желанията… от приказката. Ван Вогт вижда в човечеството раса, преследвана както от собственото си невежество, така и от ужасни опасности (които често оставя необяснени), но все пак раса, притежаваща неизползвани досега и неподозирани вътрешни сили. Трябва, разбира се, човек да узнае кой е той, какви са силите му и как да ги отключи… точно както често се налага на добрия герой от почти всяка детска приказка. Почти във всяко негово по-значимо произведение има герой, ако не със свръхчовешки възможности, поне с убийствено висок интелект (в едно от произведенията му коефициентът на интелигентност на героя е 280, а в друго — над 800!), изправен пред задачата да спаси човечеството, Демън Найт (несъмнено обезсърчен от опита да анализира Ван Вогт) безпомощно възкликва (не разполагам с точния цитат): „Проблемът пред всеки негов критик е не да покаже недостатъците му (това е по силите на всеки студент по литература), а да обясни защо този стил така добре се продава.“

 

 

Библиография:

Независимо от разнобоя на критиката, за най-добри произведения на ван Вогт почти единодушно се приемат следните:

1. Slan: Един от първите романи за свръхинтелигентни мутанти. Те са следващата крачка на еволюцията след човека — телепати, които притежават издаващи ги рецептори (но те могат да ги крият). Обикновените хора ги убиват, където ги видят, точно както родителите на Джоми Крос са били убити, още когато той е бил малък. Джоми успява да избяга и прекарва следващите години в криене; докато мощта му расте, се забавлява като сглобява свръхнаучни играчки и внимателно издирва себеподобни.

2. Цикълът за Оръжейните магазини („Оръжейните магазини на Ишер“ и „Оръжейните майстори“: Бъдещата Земя (в „Оръжейните магазини на Ишер“))представлява високотехнологична дистопия, на която управляват лишено от всякаква чувствителност имперско правителство и освободени от всякакви ограничаващи разпоредби корпорации. Оръжейните магазини са призвани да предложат малко анархистичен вариант на алтернатива за обикновения граждани: те продават оръжия, в които се използва технология, по-съвършена от тази, достъпна за правителството, и които могат да служат само за защита. Конкретната история — а тя се състои в разрешаването на поредния сериозен конфликт между Империята и Оръжейните магазини, на фона на пътешествие във времето от един уж случайно попаднал в големия град човек — е само средство да се опише този бъдещ свят. Продължението („Оръжейните майстори“) се фокусира върху един безсмъртен гений (той се появява епизодично в първия роман), посветил живота си на съхраняването на баланса между Империята и Магазините.

3. Empire of the Atom^[2]: Един от първите романи в стил „меч и звездолети“. Светът е след катастрофата и човечеството с мъка ликвидира последствията. Войниците се бият с мечове, а звездолетите (прости за използване машини, чиито принципи отдавна са безнадеждно забравени) ги прехвърлят от планета на планета (те вече са били благоустроени по време на „златната епоха“). Клейн Лин е мутант, пострадал донякъде от радиацията: гениален, крехък физически, наследник на фамилията, управляваща Земята. Книгата проследява оцеляването му, независимо от семейните интриги, израстването му от невзрачно дете до момък, предявяващ претенции за властта. Продължението (The Wizard of Linn) добавя възможността за междузвездни пътешествия, а Клейн постепенно разкрива тайните, свързани с колапса на „златната епоха“.

4. World of Null-A: Това е бъдещата Земя, на която господства неаристотелевата логика (не-А). Ван Вогт не се задълбочава в спецификата на тази умствена дисциплина, но за нуждите на романа тя е редуцирана до т.нар. „ясно мислене“. Ясното мислене за нещастие не е така широко разпространено, което от своя страна създава предпоставки за политически машинации. В самия център на интригите е Госейн — човек с необичайни способности, със спомени, които се оказват фалшиви, и надарен с безсмъртие. Първата част завършва, когато той научава необикновена тайна за самия себе си. Историята — вече в галактически мащаб — продължава във втория роман (Players of Null-A), публикувана и под заглавието Pawns of Null-A. Няколко години по-късно излиза и третата част Null-A-З, но тя е много по-слаба.

5. The Voyage of the Space Beagle^[3]: Този роман може да се разглежда като предшественик и вдъхновител на Star Trek (впрочем и на „Пришълеца“ — Alien). В него се разказва за продължителната изследователска мисия на космическия кораб „Бийгъл“ (така се нарича корабът, с който Чарлз Дарвин заминал за Южна Америка, за да изучава нейната флора и фауна, преди да напише „Произход на видовете“). Звездолетът непрекъснато се натъква на чудовища, които искат и могат да убият всеки на борда. Налага се да бъдат побеждавани с помощта на хитроумни устройства. Романът всъщност се състои от множество отделни истории, чието въздействие донякъде е развалено от прекомерното им интелектуализиране, състоящо се в използването на тойнбианския исторически анализ и нексиализма, за да бъдат разбрани мотивите на чудовищата (нексиализмът е въображаема дисциплина, сродна в същността си с общата теория на системите, но ролята й за сюжетите на отделните истории се свежда до това, че „главният нексиалист на кораба“ винаги измисля начин чудовищата да бъдат победени).

 

 

А ето и пълната библиографска справка:

 

Van Vogt, A[lfred] E[lton] [Канада, САЩ, р. 26 април 1912]

 

Цикъл Weapons Shops:

The Weapons Shops of Isher [1951]

The Weapon Makers [1946] [известен и като One Against Eternity]

 

Цикъл Null-A:

The World of Null-A [1948]

The Players of Null-A [1956] [известен и като The Pawns of Null-A] Null-A Three [1985]

 

Цикъл Claner.

Empire of the Atom [1957]

The Wizard of Linn [1962]

 

The Masters of Time [1950], разделен в:

Earth’s Last Fortress [1960] [известен и като The Masters of Time]

The Changeling [1967]

 

Triad [1959], [авторски сборник], съдържа:

The World of Null-A

Slan [1946]

The Voyage of the Space Beagle [1950] [известен и като Mission: Interplanetary]

 

The Three Eyes of Evil и Earth’s Last Fortress [1973] [авторски сборник]

The Universe Maker и The Proxy Intelligence [1976] [авторски сборник]

The Book of Ptath [1947] [известен и като Two Hundred Million A.D. и Ptath]

The House that Stood Still [1950] [известен и като The Mating Cry и като Undercover Aliens]

The Mixed Men [1952] [известен и като Mission to the Stars]

Away and Beyond [1952] [сборник]

Destination: Universe! [1952] [сборник]

The Universe Maker [1953]

The Mind Cage [1957]

Siege of the Unseen [1959] [известен и като The Three Eyes of Evil]

The War Against the Rull [1959]

The Violent Man [1962] [не е фантастика]

The Beast [1963] [известен и като Moonbeast]

The Twisted Man [1964] [сборник]

Monsters [1965] [сборник] [известен и като The Blal]

Rogue Ship [1965]

The Far Out Worlds of A. E. van Vogt [1968] [сборник]

The Silkie [1969]

Quest for the Future [1970]

The Children of Tomorrow [1970]

The Battle of Forever [1971]

More than Superhuman [1971] [сборник]

M-33 in Andromeda [1971] [сборник]

The Proxy Intelligence and Other Mind Benders [1971] [сборник]

The Book of A. E. van Vogt [1972] [известен и като Lost]

Fifty Suns [сборник]

The Darkness of Diamondia [1972]

Future Glitter [1973] [известен и като Tyranopolis]

The Man with a Thousand Names [1974]

The Secret Galactics [1974] [известен и като Earth Factor X]

The Worlds of A. E. van Vogt [1976] [сборник] [съдържа The Far Out Worlds of A.E. van Vogt]

The Best of A.E. van Vogt [1974] [сборник]

The Best of A.E. van Vogt [1976] [сборник] [различава се от предишния]

The Gryb [1976] [сборник]

Supermind [1977]

The Anarchistic Colossus [1977]

Pendulum [1978] [сборник]

Renaissance [1979]

The Cosmic Encounter [1980]

ComputerWorld [1983] [известен и като Computer Eye]

 

 

van Vogt, A[lfred] E[lton] в съавторство с Hull, E[dna] Mayne:

Out of the Unknown [1948] [сборник] [известен и като The Sea Thing]

Planets for Sale [1954] [съществува издание, на което за име на автор е дадено само това на Hull]

The Winged Man [1966]

 

A van Vogt Omnibus [1967] [авторски сборник], съдържа:

Planets for Sale

The Beast и

The Book of Ptath

 

Van Vogt Omnibus(2) [1971] [авторски сборник], съдържа:

Slan

The Mind Cage и

The Winged Man

 

 

Използвани източници:

SF & F Encyclopedia (CD-ROM вариант)

The Road to science fiction (ed. James Gunn), vol. II, III

Belated Reviews #1: A.E. van Vogt by Dani Zweig (от групата rec. arts. sf. written в UseNet)

Библиографската справка е както я намерих, съставена от Джон Уен в The Lynkyoping Science Fiction and Fantasy Archive, на адрес http://sf.www.lysator.liu.se/sf_archive/sf-texts/authors (на буква V)

Друга информация от Интернет.

Бележки

[1] Издадена на български от ИК „Аргус“. ↑

[2] Подготвя се за печат от ИК „Офир“. ↑

[3] Издадена на български от ИК „Аргус“ под заглавие „Космически хищници“. ↑