Ърнест Томпсън Сетън
Ули (1) (Историята на едно жълто куче)

I

Малкият Ули се роди в далечния град Чивиот. Оставиха него и едно друго куче от котилото. Брат му запазиха, защото приличаше на най-доброто куче от околността, а него — понеже беше малък жълт красавец.

Ранното си детство Ули прекара като овчарско куче, в компанията на опитно шотландско овчарско куче, което го обучаваше, и на стар овчар, който едва-едва ги превъзхождаше по ум. Когато навърши втората си година, Ули беше вече напълно зряло куче, преминало цялостен курс по овцезнание. Познаваше всички овце от стадото от глава до пети и накрая старият Робин, неговият господар, толкова се доверяваше на проницателността му, че често оставаше по цяла нощ в кръчмата, докато Ули пазеше косматите идиотчета из баирите. Използуваха образованието му много умело и в повечето случаи той се проявяваше като много умно малко куче с голямо бъдеще. Въпреки това не можа да се научи да презира празноглавия Робин. Старият овчар с всичките си недостатъци и с постоянния си стремеж към своето най-възвишено състояние — пълното опиянчване, и към своя изобщо глуповат живот, рядко се държеше жестоко с Ули и кучето му се отплащаше с изключително боготворене, към което напразно би се стремил най-великият и най-мъдър човек на Земята.

Ули не можеше да си представи по-велик човек от Робин и въпреки това цялата жизнена енергия и умствени способности на господаря му бяха предоставени за пет шилинга на седмица на услугите на един немного състоятелен скотовъдец, истински собственик на стадото, което се пазеше от Ули. Когато този човек, нищожество в сравнение със съседния земеделец, нареди на Робин да откара стадото му на пазарищата в Йоркшир, от всичките 376 живи същества Ули беше най-заинтересуваният и същевременно най-интересният.

Пътешествието през Нортумберланд мина без приключения. Превозиха овцете през река Тайн с ферибота и слязоха благополучно в изпълнения с дим град Саут Шийлдс. Огромните фабрични комини тъкмо започваха да бълват дим и търкалящи се кълба от сивкав, като че просмукан от олово пушек, който затъмни слънцето и надвисна като буреносен облак ниско над улиците. Овцете помислиха, че се надига необикновено силна чивиотска буря, и се уплашиха. Независимо от усилията на своите пазачи те се разбягаха из града в 374 посоки.

Робин се възмути до дълбините на своята дребна душица. Той погледа с тъпо изражение след овцете, а после заповяда:

— Ули, събери ги!

След това умствено напрежение той седна, запали лула, извади плетивото и се зае с до половина изплетения чорап.

За Ули гласът на Робин беше глас божи. Той се спусна в 374 различни посоки, настигна и върна 374 различни бегълци, после ги докара до пристана при Робин, който тъкмо свършваше чорапа и сега гледаше тъпо около себе си.

Най-после Ули, а не Робин, даде знак, че всички овце са събрани. Старият овчар започна да ги брои: 370, 371, 372, 373.

— Ули — каза той с укор, — не са всичките. Една не стига.

Ули потъна в земята от срам, после скочи да претърсва целия град и да търси липсващата овца. Не след дълго едно малко момченце обърна внимание на Робин, че всички 374 овце са налице. Този път Робин изпадна в чудо какво да прави. Бяха му наредили да бърза за Йоркшир, а знаеше много добре, че гордостта на Ули няма да му позволи да се върне без овца, даже и ако се наложи да открадне някоя. Такива неща се бяха случвали и преди и бяха предизвиквали неудобни усложнения. Как да постъпи? Петте му шилинга на седмица увисваха на косъм. Ули беше добро куче и жалко, ако го загубеше, но нареждането на господаря си беше нареждане, пък и ако Ули откраднеше някоя овца, та да попълни числото, тогава какво щеше да стане, и то в чужд град? Той реши да изостави Ули и продължи сам с овцете. Какво стана по-нататък с него, не знае никой, пък и не е интересно.

Междувременно Ули пробяга цели мили по улиците, търсейки напразно изгубената овца. Той търси през целия ден, а привечер, гладен и уморен, се замъкна засрамен на пристана, където разбра, че неговият господар и овцете бяха заминали. Толкова се натъжи, че просто беше жално човек да го гледа. Той обиколи наоколо със скимтене, пресече реката с ферибота и започна да търси Робин навсякъде. После отново се върна в Саут Шийлдс и търси и там; даже остатъка от нощта прекара в търсене на своя злочест идол. Следващия ден продължи да търси, като се прехвърли безброй пъти през реката. Той душеше всеки, който се качваше на ферибота, и със забележителна проницателност търсеше непрестанно своя господар и в съседната пивница. На другия ден също се труди систематически, като душеше всеки, който се качваше на ферибота.

Фериботът прави петдесет рейса дневно, средно със сто пасажери на рейс. Въпреки това Ули не напусна нито веднъж своя пост на мостика и подуши всички крака, които преминаха по него — пет хиляди чифта, или десет хиляди крака, провери Ули през този ден. Така продължи и на следващия ден, и на по-следващия, и през цялата седмица; той стоеше на своя пост, като не обръщаше внимание даже на собствената си прехрана. Много скоро гладът и безпокойството си казаха думата. Той отслабна и стана много раздразнителен. Никой не можеше да го докосне, а и всеки опит да му се попречи при неговото ежедневно занимание — подушването на краката, го караше да излиза извън кожата си от гняв.

Ден след ден, седмица след седмица Ули чакаше своя господар, който не идваше и не идваше. Екипажът започна да се отнася с уважение към верността на Ули. Отначало кучето се отнасяше с презрение към предлаганата му храна и подслон и живееше бог знае как, но накрая отстъпи, започна да приема подаръците и се научи да понася дарителите. Макар и озлобен против целия свят, сърцето му оставаше вярно на неговия нищо и никакъв господар.

Четиринадесет месеца след това се запознах с него. Той все още продължаваше да дежури неотклонно на своя пост. Беше възстановил добрия си вид. Бялата грива и щръкналите уши правеха още по-привлекателно откритото му и умно лице и кучето „хващаше око“ навсякъде. След като се увери, че краката ми не са онези, които търсеше, той не ме удостои с втори поглед и въпреки моите приятелски опити да се сближа през следващите десет месеца, той продължи със своите наблюдения и аз не спечелих доверието му повече от всеки друг непознат.

Цели две години това предано куче посещаваше ферибота. Само едно нещо го възпираше да се върне у дома сред планините и това не беше голямото разстояние, нито опасността да не се изгуби, а убеждението, че Робин, божественият Робин, искаше той да остане край ферибота. И той стоеше.

Ули отиваше обаче с ферибота на отсрещния бряг винаги когато му се струваше, че това може да послужи на неговата цел. Таксата за превоз на куче беше едно пени. Когато Ули прекрати своето дирене, изчислиха, че дължи стотици лири на компанията. Той не беше пропуснал да подуши нито един чифт крака, които бяха минали по мостчето — пресметнаха, че този експерт е проверил шест милиона крака. И всичко това без никаква полза. Неговата вярност не се разколеба нито веднъж, макар че под влияние на това продължително напрежение явно се беше озлобил.

Изобщо не разбрахме какво стана с Робин, докато един ден някакъв як джелепин^[1] се спусна от ферибота и Ули по привичка подуши непознатия. Той подскочи неочаквано, като козината му настръхна, разтрепери се, заръмжа тихо и насочи цялото си същество към джелепина.

Един работник от ферибота, без да разбере какво става, подвикна на непознатия:

— Ей, я не закачай нашето куче!

— Кой го закача, бе глупчо! По-скоро той закача мен.

Повече обяснения обаче не бяха необходими. Ули се промени неузнаваемо. Той започна да се умилква около джелепина и завъртя бързо-бързо опашка, което се случваше за пръв път през тези години.

Всичко се изясни с няколко думи. Дорли, джелепинът, се познавал много добре с Робин, а ръкавиците и вълненото шалче, които носеше, били изработени от самия Робин и по-рано принадлежали към неговия гардероб. Ули откри следите на своя господар и отчаян, че някога може да види по-отблизо своя изгубен идол, напусна поста си край ферибота и ясно изрази своето намерение да остане със собственика на ръкавиците. Дорли охотно отведе Ули в своя дом сред възвишенията на Дербишиър, където той отново стана овчарско куче, което пазеше овце.