Ърнест Томпсън Сетън
Мустангът раванлия ^[0] (2)

II

Настъпи декември 1893 г. Все още бях нов из тези места, когато тръгнах с фургон към Канадската река от ранчото в Пиняветитос. Фостър ме изпрати със следната забележка:

— Ако ви се удаде случаи, не пропускайте да се прицелите и да надупчите проклетия мустанг!

Така за пръв път чух за мустанга и докато яздехме напред, моят водач Бърнс ми разказа историята му. Завладя ме страшно любопитство да зърна прочутия тригодишен кон и много се разочаровах, когато на втория ден пристигнахме при Антилопските извори, без да видим нито мустанга, нито неговия харем.

На следващия ден обаче тъкмо когато пресичахме Аламоса Аройо и отново се заизкачвахме към хълмистата прерия, Джек Бърнс, който яздеше начело, изведнъж се прилепи до гривата на своя кон, върна се до фургона при мен и каза:

— Вземете си пушката, ето го оня жребец!

Грабнах пушката и забързах към една височинка, откъдето се откриваше добър изглед. Долу в низинката видях стадо коне, на единия край, на което стоеше големият вран мустанг. Беше дочул шума от нашето приближаване и беше усетил опасността. Стоеше с изправена глава и опашка, с широко издути ноздри, образец на конско съвършенство и красота, най-благородното от всички животни в прерията, и мисълта да превърнем това великолепно създание в купчина мърша ми се стори отвратителна. Въпреки увещанието на Джек да стрелям незабавно аз се бавех и увеличавах по този начин напрежението. Винаги невъздържан и буен, Джек се разсърди на мудността ми и измърмори:

— Дайте ми пушката!

Когато сграбчваше оръжието, аз обърнах цевта нагоре и пушката „случайно“ изтрещя.

Цялото стадо долу веднага се разтревожи. Големият черен водач изпръхтя, изцвили и се втурна около него. Кобилите се скупчиха, после препуснаха, чаткайки с копита сред облаци прах.

Жребецът бягаше ту от едната, ту от другата страна и като внимаваше за всяка кобила, ги отведе надалеч. Гледах, докато ги изгубих от поглед. През цялото време мустангът бягаше по един и същ начин.

Джек подхвърляше ехидни забележки по мой адрес, пушката и мустанга, но аз се възхищавах от силата и красотата на раванлията и не бих повредил неговата блестяща кожа дори за всички кобили от стадото.