Ърнест Томпсън Сетън
Сребърното петънце (1) (Историята на един гарван)

I

Колко ли хора са успели да опознаят някога, което и да е диво животно? Нямам пред вид просто да са се срещали веднъж-дваж с него или да са го държали в клетка, а да го опознаят истински, за дълго време, както си живее на воля, да са надникнали в неговия вътрешен мир, в неговото минало. Обикновено е трудно да се отличи едно животно от неговите събратя. Една лисица или гарван толкова много приличат на събратята си, че когато срещнем животното втори път, рядко сме сигурни дали е същото, което сме видели преди това. От време на време се ражда някое животно, по-силно и по-умно от своите събратя, което става велик вожд; то е, както бихме казали ние, гений и ако е по-голямо или притежава някакъв белег, по който да може да се отличава, скоро се прочува из цялата страна и ни показа, че съществуването на дивото животно може да е много по-интересно и по-вълнуващо от съществуването на много хора.

Такива са били Куртан, вълкът с късата опашка, който в началото на XIV в. е тероризирал цял Париж в продължение почти на десет години, Клабфут, куцата сива мечка, която е записала такива ужасни приключения в Сен Джоакин, Калифорнийската долина, Лобо, кралят на вълците в Ню Мексико, който в продължение на пет години е изтребвал ежедневно по една крава, и накрая пантерата Сене, която за по-малко от две години е изтребила почти триста души. Такава знаменитост беше и Сребърното петънце, чиято история, доколкото успях да я науча, ще разкажа накратко тук.

Сребърното петънце беше просто един умен гарван. Името си спечели от голямото колкото малка монета сребристобяло петънце, лепнато от дясната му страна, между окото и човката. Благодарение на това петънце го различавах от останалите гарвани и свързах в едно отделните части на неговата история.

Както сигурно знаете, гарваните са нашите най-интелигентни птици. Неслучайно има пословица: „Умен като стар гарван.“ Гарваните познават значението на организацията и в същото време се обучават като войниците, даже много по-добре от някои войници. В същност те винаги са на пост, винаги са във военно положение, винаги са зависими един от друг в безопасността на своя живот. Водачи са им не само най-старите и най-мъдрите от орляка, но и най-силните и най-храбрите, защото трябва да са готови по всяко време с безусловна сила да смажат всеки нахалник или бунтовник. Обикновената маса се състои от младоците и от гарваните без специални качества.

Сребърното петънце беше водач на голямо ято гарвани, избрали Кесъл Франк, близо до Торонто, Калифорния, за свое местообитание. Това е обрасъл с борове хълм откъм североизточната страна на града. Ятото наброяваше около двеста птици и по някаква причина, която изобщо не успях да разбера, не нарастваше. При меки зими птиците се навъртаха по бреговете на Ниагара, а при сурови отлитаха много по на юг. Всяка година през последната седмица на февруари старикът Сребърното петънце свикваше своите последователи и смело пресичаше водното пространство от 40 мили между Торонто и Ниагара. Той не летеше обаче по права линия, а винаги правеше една извивка на запад, като по този начин не изпускаше никога от погледа си планината Дъндас, докато не се покажеше и самият обрасъл с борове хълм. Всяка година пристигаше със своето ято и за около шест седмици се заселваше около хълма. Сутрин гарваните се разделяха на три отряда и тръгваха да търсят храна. Единият отряд отлиташе на югоизток към залива Ешбридж, другият — на север, до Дон, а последният, най-многобройният, поемаше на северозапад, нагоре по дефилето. Последният отряд водеше лично Сребърното петънце. Кой предвождаше останалите два отряда, изобщо не успях да разбера.

В тихи утрини птиците излитаха нависоко и право нагоре. Когато обаче духаше вятър, ятото летеше ниско и търсеше прикритие в дефилето. Моите прозорци гледаха към това дефиле и ето как през 1885 г. забелязах за пръв път стария гарван. Из тези места бях пристигна неотдавна, но един стар жител ми каза, че „този стар гарван лети нагоре-надолу из дефилето повече от двайсет години“. Имах възможност да наблюдавам дефилето и Сребърното петънце. Той винаги се придържаше точна към стария път и макар че дефилето беше осеяно с къщи и двата му склона бяха съединени с мостове, скоро го разпознавах много добре. Два пъти на ден през март и част от април и после на края на лятото и през есента той минаваше на отиване и на връщане край мен и по този начин можех да наблюдавам неговите движения и да слушам заповедите му към ятото; така малко по малко разбрах, че макар и малки, гарваните имат големи умствени способности, свой език и обществен строй, удивително близък на човешкия в много от основните му моменти, а в други даже и по-добър от него.

Един ветровит ден стоях на високия мост над дефилето, когато старият гарван, повел разтеглилата се и разпръснала се група, летеше към къщи. От половин миля чувах щастливия вик: „Всичко е наред, летете напред!“

както бихме казали ние или както го казваше той, а помощникът му го препредаваше към опашката на ятото. Летяха много ниско, за да не попаднат в силния вятър, трябваше да се издигнат малко по-нагоре, за да преминат моста. Сребърното петънце забеляза, че съм застанал там и не му хареса, че го наблюдавам внимателно, забави полета си, извика: „Внимавайте!“

и се издигна много по-високо. Когато видя, че не съм въоръжен, той прелетя на около 20 фута над главата ми; същото направиха и останалите гарвани и след като преминаха моста, се заспускаха отново на предишната височина.

На другия ден стоях на същото място и когато гарваните наближиха, вдигнах нагоре бастуна си и го насочих към тях. Старият гарван моментално кресна: „Опасност!“

и се издигна на 50 фута по-високо, отколкото преди. Едва като видя, че не държа пушка, той се осмели да прелети над моста. На третия ден обаче наистина взех със себе си пушка и той веднага извика: „Голяма опасност — пушка!“

Помощникът му повтори вика и всички гарвани започнаха да се издигат нагоре и да се пръскат встрани, докато излязоха далеч извън обсега на изстрела. Така те прелетяха над моста и после отново се спуснаха на безопасно разстояние в прикритието, което предлагаше долината. Веднъж, когато дългата, разтеглена верига на ятото се зададе по долината, на едно дърво близо до набелязания от птиците път кацна червеноопашат мишелов. Водачът извика: „Мишелов, мишелов!“

и забави своя полет. Същото повтаряше всеки гарван, който го наближеше докато всички се събраха в масивна група. Сега, без да се страхуват повече от мишелова, те преминаха. Четвърт миля по-нататък отдолу се появи човек с пушка и викът: „Голяма опасност, пушка, пушка! Пръскайте се, ако ви е мил животът!“

моментално ги накара да се пръснат панически и да се извисят на безопасна височина. По време на дългите ми наблюдения научих много от заповедите и разбрах, че понякога и най-малкият нюанс в звука придава огромна разлика в смисъла. Така например, докато № 5 означава „Мишелов!“ или която и да е голяма и опасна птица, № 7 означава „Завъртете се!“

и е очевидно комбинация от №5, чиято основна мисъл е опасността, и №4, чиято основна мисъл е отстъплението.

№ 8 е просто „Здравей!“, отправено към някой приятел, прелитащ на голямо разстояние.

№ 9 обикновено се отнася до всички членове на ятото и означава „Внимание!“

В началото на април сред гарваните настъпи голяма суматоха. Изглежда, имаше някаква нова причина за вълнение. Вместо да се хранят от сутрин до вечер, те прекарваха половината от деня сред боровете. Виждах ги как се гонят по двама-трима и как от време на време се перчат с разни изкусни полети. Любими забавления бяха внезапното спускане от голяма височина към някой кацнал на клон гарван и бързото отскачане във въздуха в последния момент, на косъм разстояние от него и то с такава бързина, че крилете на спусналата се птица изпърхваха със звук, наподобяващ далечна гръмотевица. Друг път някои гарван току навеждаше глава, наежваше пера и като приближеше друг гарван, изгъргорваше продължително:

Какво означаваше всичко това? Скоро разбрах. Настъпил беше любовният период и птиците се разделяха на двойки. Мъжките се перчеха пред женските с мощта на крилете и гласовете си. И това очевидно се оценяваше високо, защото към средата на април всички се разделиха по двойки и се пръснаха из страната да прекарат медения си месец. Мрачните стари борове на Кесъл Франк осиротяха и заглъхнаха.