Ърнест Томпсън Сетън
Уинипегският вълк (7)

VII

Най-сетне, след цели три дълги години на битки, той стоеше пред тях, сам срещу повече от четиридесет кучета, подпомогнати и от въоръжени мъже. Гледаше ги обаче безстрашно както в деня, когато го видях за пръв път в заснежената гора. Същата презрителна гримаса на устата, мускулестите му страни едва-едва се повдигаха, само жълто-зеленикавите му очи сякаш изпускаха искри. Кучетата наближиха, предвождани не от огромните впрегатни кучета, те явно помнеха старата среща, а от един градски булдог. Чу се тропот от много крака; глухо ръмжене замени джавкането на кучетата; светкавично движение на розово-сивите челюсти и кучетата отстъпиха мигновено назад, а мрачният стар разбойник отново остана сам и готов за отбрана. Три пъти връхлитаха и три пъти отстъпваха. Най-смелите се валяха в снега около него. Пръв падна булдогът. Това поохлади желанието на останалите и обезкуражени, те се държаха настрани; здравото тяло на вълка не проявяваше никакви белези на умора. Като почака малко, той пристъпи нетърпеливо няколко крачки напред и така, уви, даде дългоочакваната възможност на стрелците. Проехтяха три изстрела и Гару падна на снега, завършил своя боен път.

Той направи сам своя избор. Животът му беше кратък, но изпълнен с остри схватки. Гару избра нов, стръмен и кратък път. Той изпи чашата на живота на един дъх, после я захвърли и тя се пръсна на хиляди парченца, но направи името си безсмъртно.

Кой може да надникне в душата на вълка? Кой може да обясни мотивите на неговото поведение? Защо настояваше да живее на място, където беше изпитал толкова много страдания! Едва ли затова, че не познаваше други райони; областта е огромна, храна има навсякъде, а славата му се носеше далеч отвъд Селкирк. Не го задържаше и отмъщението. Нито едно животно няма да посвети целия си живот на отмъщението; това чувство се среща само у хората. Животните търсят спокойствието.

Тогава остава само една връзка, която би могла да го държи прикован за града, и тази връзка е най-силната, която притежава човекът, най-властната от всички сили на света — любовта.

Вълкът загина. Последните му останки изчезнаха завинаги в пепелищата на изгорялото училище, но и до ден-днешен клисарят на църквата в Сент Бонифейс твърди, че в отговор на една от коледните камбани винаги се носел неземен и тъжен вълчи вой откъм гробището, където бяха заровили малкия Джим, единственото същество на света, което научи вълка на истинска любов.