Катрин Каултър
Особен урок (18)

Глава осемнадесета

„Британи Ин“ беше само на десет минути от брега. Джордж вдъхна свежия океански въздух и постепенно започна да се чувства по-добре и по-спокойна.

— Би ли искала да знаеш какво съм правил през последните шест месеца? — попита Елиът и забави крачка, за да не я изморява.

— Предполагам, че ще ми разправиш.

— Първо, трябва да се радваш, че съм жив.

Тя не можа да скрие паниката в погледа си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че станах направо отвратителен. Как ме търпяха колегите, не знам. Беше ми много… тежко, много.

— Сигурно. Но предполагам, че Айлийн ти е предложила да те утеши?

— Айлийн ли? — за миг дори не се сети коя беше тя. — О, не, не, такава хубава жена не се занимава с утешаване.

Джордж стисна устни и Елиът доволно се подсмихна.

— Искаш ли да се разходим по брега? — предложи той.

Тя кимна и събу обувките си.

— А чорапогащника?

— Стар е, няма да го събувам.

— Съжалявам, ала не взех три четвърти чорапи, а само един чорапогащник.

— Няма значение. Нали се връщаме в Сан Франциско.

— Точно така — съгласи се Елиът.

Приливът настъпваше и те внимаваха къде стъпват, защото пенливите вълни напредваха все повече. Мълчаха.

— Да бях донесла малко хляб за чайките — съжали Джордж, вдигнала поглед към шумните птици над главите им.

Той се наведе и хвърли някаква възлеста пръчка надалеч сред надигащите се вълни. Тя се загледа в мускулите на гърба му. Колко е мъжествен, въздъхна Джордж и без да иска забеляза със загрижен глас:

— Отслабнал си…

— Да. С пет килограма.

— И защо?

Елиът сви рамене.

— Сега обаче никога няма да можеш да ме биеш по плуване!

— Няма значение.

— Все „няма значение“ ли ще повтаряш — като гръцкия хор!

— Елиът — спря тя. — Не знам защо ме домъкна тук. Искам да се прибера у дома.

— За да пиеш и да пушиш ли!

— Това беше само моментна слабост. Махмурлукът бил нещо ужасно. Никога повече.

— Добре. Радвам се. Ако искаш, ще ти кажа защо те домъкнах тук.

— Защо, имам ли избор?

— Разбирам, че искаш детето — подхвана той.

— Що за въпрос?! — студено произнесе Джордж.

— Тогава защо ми ги приказваш тия приказки за аборта? За да ме впрегнеш ли?

— Теб? Ти си толкова самоуверен!

— Все едно. Успя да ме ядосаш. Хайде, седни за малко.

Тя си помисли, че е уморена, и то много уморена от тази безсмислена десетминутна разходка по брега. Седна на близката скала и сключи ръце в скута си.

— Слушам те, докторе.

Елиът застана пред нея с ръце в джобовете на кадифените си джинси.

— Ще започна с това, че бях глупак. Бях същинско магаре. Наистина вярвах, че ще те спася от фатална грешка.

— Обаче бременността ми промени всичко, така ли? Елиът, моля те, не съм толкова глупава.

— Никога не съм помислял, че си глупава — усмихна се той. — Ти, госпожо, ме спаси от старовремските ми схващания.

— Нищо такова не съм направила — заяви Джордж. — Само поисках да се ожениш за мен, защото те обичам.

— Джордж, от мига, в който ме удари с волейболната топка, си моя. Ти си най-хубавата жена на света. От първия миг, в който те зърнах, исках да те любя. А когато това стана, разбрах, че искам повече, много повече. Разликата в годините не ме притесняваше, докато не разбрах, че те обичам.

Тя стана от скалата.

— Лъжеш! Искаш да се ожениш за мен, защото съм бременна. Ще ми се да знам — би ли ми се обадил, ако не бях бременна?

— Признавам, че съм бил глупав, но лъжец не съм. Излъгах само себе си. Всъщност причините, поради които исках да се разделим, са все още същите — разликата в годините и твоята кариера — Елиът прокара пръсти през косата си. — Ох, Джордж, не знам, наистина не знам…

— Още една черта на твоето поколение, а? Зарязвате някоя жена, а после сте готови да се ожените за нея, защото е бременна. Въпрос на чест, нали! Просто чудо — да прекараш по задължение живота си с някого.

— Бебето е моя отговорност. Ала това не е всичко и ти го знаеш. Ако не те обичах толкова много, да, щеше да е брак по задължение, но аз те обичам!

— Повече не искам да те слушам!

Тя се забърза по пясъка, а той я настигна тъкмо когато се спъна и я хвана подръка. После я прегърна.

— Пусни ме! — извика Джордж и опита да го удари с юмрук по гърдите, но Елиът я държеше здраво в обятията си.

— Не, няма да те пусна никога повече. Обичам те и да, права си, излъгах те, защото не исках да те нараня.

— Така ли? А как мислиш живях през тези шест месеца? В радост и веселие, че съм се отървала от теб? — тя не успя да сдържи сълзите си и те се застичаха по лицето й. — Ако наистина си ме обичал, защо постъпи така с мен? Сякаш си играеш и с мен, и с живота ми. Сякаш бях някаква пионка, която местеше, както поискаш!

— Постъпих глупаво. Обаче повярвай ми, смятах, че така е правилно. Сгреших. Джордж, обичам те и животът ми без теб беше истински ад!

Тя запуши ушите си с ръце, не искаше да го слуша повече. Той пошепна така, че да го чуе:

— Ще те пусна само ако ми кажеш, че не ме обичаш повече.

Джордж го погледна.

— Да те обичам ли? Или да съм увлечена по теб? Кое от двете имаш предвид? А може би просто съм се била заплеснала по първия мъж, с когото съм преспала?

Елиът не се изненада от арогантните й думи — разбираше, че говори така, защото бе засегната. Нежно обърса сълзите й с ръка и промълви:

— Ти си толкова зряла на двайсет и четири, а аз толкова глупав на трийсет и осем!

— Защото си мъж, а това е нормално за мъжете.

Той се усмихна и продължи:

— Ако не искаш да се омъжиш за мен, защото си много засегната, добре. Ала не искам да бъде така. Искам теб и детето. Искам да спя с теб всяка нощ и да се събуждам до теб всяка сутрин. Да спортуваме заедно. Да се любим. Искам отново да се смея…

— Елиът — тръгна тя по брега, — тази болка, която изживях… Не искам отново да я преживея, не искам.

Той я прегърна.

— И аз не искам повече да страдам. Никога вече няма да те наранявам. Ще се омъжиш ли за мен? Ще прекараш ли живота си с мен?

Джордж потрепери. И много бавно кимна.

На Елиът му се прииска да закрещи от радост, но само я притисна и я целуна дълго и пламенно.

— Откога не сме се целували така — прошепна тя.

— Джордж, искам да се върнем в хотела и да се любим, искам да те чувствам, да те имам…

— Изглеждам ужасно, Елиът. Няма да ме харесаш.

Той се разсмя.

— Как може да говориш такива неща! Аз дори копнея да гледам с часове корема ти, да чувствам движенията на бебето. Искам да видя и белега ти. Ако не ми хареса, отивам и го убивам онзи Грийнбърг. Хайде, мила, идваш ли?

Тя обгърна врата му с ръце и закачливо попита:

— Все пак, къде точно си отслабнал с пет килограма?

 

 

Джордж се съблече и Елиът погали корема й.

— Толкова много те обичам — подзе той, — че изобщо не мога да се владея. — После погали гърдите й. — Сега са по-големи от шепата ми — усмихна се Елиът и я целуна.

— Не е ли ужасно — такива големи гърди! Да се чудиш защо мъжете се радват толкова много на огромните бюстове.

— Ами… защото са глупави, какво да се прави…

Той усети как детето лекичко ритна в корема й.

— Знаеш ли, страх ме е — подхвана тя.

— От какво?

— Не съм чувствала нищо толкова дълго време…

— Аз също. Но — отпусни се и остави на мен.

— Не си ли бил с друга жена след раздялата?

— Не. Лежах вечер и си спомнях как се любихме. Помниш ли, Джордж?

— О, да! — тя прокара ръка по ребрата му. — Ще трябва да те поохраня…

— Как? Като готвиш ли? — възкликна Елиът. — По-добре ми се усмихвай всеки ден, уверявай ме, че не можеш да живееш без мен, и аз ще напълнея — после добави нещо на латински.

— Какво каза? Вместо да ме ухажваш, си мърмориш сам.

— Казах една молитва и дадох обещание, че ще живеем в мир и разбирателство.

— Не е ли време вече да се любим? — въздъхна Джордж.

— И още как! — прегърна я той.