Катрин Каултър
Особен урок (7)

Глава седма

Съботната нощ в Сан Франциско бе хладна, макар мъглата да бе стигнала само до летището. Елиът спря колата до ескалаторите. Паркингът беше необичайно празен — наближаваше полунощ. Усмихна се, защото си представи изненадата й — тя не го очакваше. Когато му се обади от Ню Йорк, решиха в неделя да се разходят с моторницата. Всъщност той нямаше намерение да я посреща, но вечерта му се стори безкрайно скучна и дълга, както и цялата седмица, и затова реши да я изненада.

Самолетът пристигна навреме. Елиът застана до изхода и я зачака. Скоро я зърна и задържа възхитения си поглед на красивото й лице с прибрана назад коса. Джордж беше с елегантно тъмночервено сако и панталон. Под очите й имаше големи тъмни сенки и видът й беше доста уморен. Тя дори не го видя.

— Джордж — тихо извика той.

Тя се обърна и красивите й виолетови очи слисано го погледнаха. Като по чудо умората изведнъж се изпари от лицето й. Очите й заискриха от трогателна радост.

— Елиът! Какво правиш тук! Страхотна изненада! Колко се радвам! Не можеш да си представиш!

Той я прегърна силно и я вдигна. Джордж се засмя и целуна брадичката, бузата и носа му.

— Тази седмица нямаше край — наведе се Елиът и я целуна. — Имаш ли багаж?

— Една чанта. „Брейдън-Тайрол“ бяха осигурили тоалетите ми. Нося само чифт джинси и маратонките, с които тичам.

Той я прегърна.

— Имаш уморен вид.

— Е, мъничко съм уморена.

— Утре ще спим до късно.

— Ягуарчето работи ли?

— Не се шегувай, госпожице! Спестявам ти поне двайсет и пет долара за такси.

— Ще трябва някак да ти се отблагодаря за любезността — многозначително подхвърли тя.

Късно през нощта, когато я залюля в прегръдките си, и Джордж притвори очи в унес, Елиът почувства такова неземно блаженство, че дори се изплаши. Да изпитваш толкова голямо щастие беше страшно, наистина страшно.

Малко преди да заспи, тя промълви:

— Всеки път ли ще ме караш да се чувствам така — иска ми се едновременно да викам, да плача и да се смея!

Винаги…

— Да — притисна я в прегръдките си той.

Скъпите й дрехи бяха разхвърляни в безпорядък край леглото. Джордж изведнъж се сепна:

— Цветята ми! Дано Марти ги е поляла.

Елиът се засмя.

— Не може да ги е забравила. Добрата готвачка е и добра домакиня. Може и да ти е засадила някои подправки — да са ти под ръка.

— Ужасен си! — промълви тя и тутакси заспа.

 

 

Плановете за разходка с моторницата пропаднаха. Елиът се събуди около осем часа. Валеше дъжд като из ведро. Той седна в леглото, а Джордж излезе от банята, увита с една от големите му плажни хавлии, и се усмихна.

— Нищо, че ти боде брадата, няма да те изоставя.

Елиът прокара ръка по лицето си и не придърпа нагоре одеялото, което се беше смъкнало под кръста му.

— Защо си станала толкова рано?

— Сър, смятам да ви приготвя висококалорична закуска, защото не само сте важна личност, а и много секси!

Той въздъхна, тъй като си спомни несполучливия й опит да направи омлет.

— Но какво сте яли, преди да срещнете мен, мила госпожице?

— Не си ли спомняш хотдога и фъстъците на стадиона?

Елиът стана и се протегна. Беше му приятно, че тя го гледаше с възхищение.

— Елиът, искаш ли да се изкъпем заедно? По-рано не искаше…

— Нали вече взе душ?

— Не съм се сапунисала.

— Ах, какво чудовище! — засмя се той и дръпна хавлиената й кърпа.

Джордж изпищя и се втурна към банята.

— Да те изкъпя ли? — попита тя и се притисна в него под душа.

— На твой риск, мила…

Джордж насапуниса ръцете си и бавно ги плъзна от гърдите към корема му.

— Да знаеш, че така ще свърши топлата вода — закани й се Елиът.

Тя погали бедрата му и се притисна към слабините му.

— О, това надминава всякакви фантазии — прошепна Джордж в ухото му.

— Трябва да излезем, иначе ще се удавим — със съжаление каза той. Знаеше, че едва ли би останала доволна от тази поза.

Направиха си омлети чак на обяд.

— Холестеролът дали е достатъчен? — усмихна се Елиът.

— Аз ще хапна съвсем мъничко. До сряда трябва да отслабна.

— Какво?! Ребрата ти се четат!

— Знам. Ала по телевизията изглеждаш поне с пет килограма по-дебел.

— И откъде ще ги свалиш тези килограми? От големия си пръст ли?

— От големия си бюст. Знаеш ли, че нося специален сутиен, за да изглежда по-малък?

Той си намаза масло на филията и заяви възмутен:

— Не може да бъде!

— Сама съм си избрала тази професия и трябва да се подчинявам на правилата. Бен се шегува, че поне жена му няма да ревнува, ако съм и отпред толкова плоска, колкото и отзад.

— Седни и хапни нещо — нареди Елиът.

— Иди им обяснявай на тия от рекламата — продължи тя, сядайки на масата, — че отслабвам на всички други места, с изключение на гърдите.

— Ти си съвършена такава, каквато си.

— А ти пък си пристрастен и не съдиш реално.

— Аз съм си един обикновен мъж и не те искам още по-слаба! — той й подаде филия с масло и мед. — Яж, че ще стане лошо.

Джордж се засмя и отхапа от филията, пресмятайки калориите наум.

В ранния следобед дъждът спря и двамата потичаха покрай Сийл Рок. Когато се умориха, се излегнаха на одеялото, което Елиът бе взел.

— Искам да те попитам — подхвана тя, загледана в сивите вълни на Тихия океан — за счетоводителя ти. Не съм доволна от моя. Даде ми един глупав съвет да инвестирам в нефтените находища в Оклахома и вече му нямам вяра.

— Аз съм стар мъж и не разбирам нищо от нефтени находища — засмя се той.

— Видях няколко проспекта на бюрото ти. Сигурно имаш представа…

— О, да не би да се боиш, че ще банкрутирам…

Джордж се изчерви от смущение.

— Знаеш ли, всъщност на мен тук ми е силата. В училище ми вървеше много по английски, биология и история. А преди три години, когато вече печелех достатъчно, се захванах с разни сделки и на фондовата борсова и резултатите бяха отлични. Проспектът за частна собственост в Санта Барбара, който зърнах на бюрото ти, е доста интересен. Искаш ли да проуча нещата?

Елиът я погледна учудено. Когато той беше на двайсет и три, нямаше никаква представа от подобни проспекти и частни собствености.

— Сигурно знаеш, че лекарите са невероятно наивни, когато става дума за инвестиции.

— Те си имат други задачи, нали така? Сигурно си бил отличник по биология.

— Джордж, освен че името ти е шантаво, шантава си и ти!

Тя сви рамене.

— Всеки човек с качествата си. Аз няма да бъда модел цял живот. Кой знае на какво ще приличам, когато стана на трийсет?

— Ще станеш „мадам“ в ранчото „Дивият мустанг“.

— А, не, защото те не правят секс! А от секса няма да се откажа.

Той се засмя и я прегърна.

— Хайде, „мадам“, целуни ме!

— Само ако ми разрешиш да разуча случая Санта Барбара.

— Джордж, проучвай каквото искаш — промълви Елиът, долепил устни до устните й.

— А теб мога ли да проуча?

— Може, може. Аз съм първи в списъка.

Тя долепи устните си в неговите и ги погали с език. Притисна бедро в слабините му и чак тогава той осъзна, че лежаха на обществения плаж.

— Ей! — скочи Елиът и лекичко я отблъсна. — Ставай, Джордж, че ще те изнасиля на мокрия пясък.

— Къде отиваме?

— Вкъщи. В леглото. Къде другаде?

Тръгнаха към колата.

— Разкажи ми за Ню Йорк.

— До края на седмицата лицето ми ще наднича от всяка спирка на метрото. Една малка реклама, но отне ужасно много време.

— Разкажи ми повече, нищо не знам за работата ти.

— Ставане в шест без десет. Грим и обличане до шест и трийсет. Гримът трябва да подчертава тоалета и гримьорът се кара със стилиста на дрехите дали сенките ми да са зелени или лилави. После обикновено сядам и чакам режисьора и техническия персонал да се разберат. При последните снимки конят не искаше да се подчинява, а и валя.

— А вечерите? — той усети нервната нотка в гласа си — добре, че тя не я долови.

— Вечерите — купони. Усмивки, чаши с „Перие“, и така до среднощ. Добре поне, че е Дамиън.

— Кой е Дамиън?

— Мой добър приятел и собственик на известен нощен клуб. Познавам го от доста години.

— Говориш сякаш си на петдесет.

— По-точно от четири години. Той ми помогна да вляза в обществото.

— Обаче не си спала с него.

Джордж се усмихна.

— Чаках теб. О, да не забравя, че разправих на Тод за теб. Не се чуди, ако позвъни някой ден на вратата ти и зададе куп чудати въпроси — какви са ти намеренията и разни такива.

— Джордж, на колко години е Дамиън?

— На трийсет. Защо?

— Ей така, просто питам… — всъщност я ревнуваше.

— Елиът, какво мислиш за брака?

— Необходим съюз. Може би… — разсеяно отвърна той, защото мислите му бяха заети с този Дамиън.

— Първият ти брак не беше ли щастлив?

— Беше много отдавна. Честно казано, почти нищо не си спомням. Все се карахме. Илейн беше доста емоционална. Не в лошия смисъл. Или поне сега вече мисля така. Тогава бях толкова уморен и ангажиран с професията си, че изобщо не исках да се карам с жена си. Постепенно се отчуждих. Престанах да се интересувам от мнението и от обноските й. Най-големият шок беше, когато ми каза, че е бременна. Стоях и я гледах, сащисан от отговорността, която трябваше да поема като баща. Когато дойдох на себе си, беше твърде късно. Вече беше направила аборт.

— О, жалко… — рече тя. Добре, че тази Илейн бе надалече.

— Не се държах като хората и не я обвинявам, че ме изостави.

— С други думи не си напълно против брака?

— Сегашният ми начин на живот ми харесва.

— Моят — също.

Джордж се усмихна и го хвана под ръка.

— Тогава какво да кажа на брат ти?

— Кажи му, че си най-привлекателният мъж в целия град, че сестра му те е преследвала и че най-сетне си се предал.

— Предадох се с теб под мен!

— А може би не се налага да разказваш такива детайли. Тод е особен. Както е плейбой, така очаква аз да бъда вечно целомъдрена.

— Няма да спорим за целомъдрието ти… — а освен това си на двайсет и три, искаше да добави той, но премълча. Разликата в годините им бе голяма. Тя беше влюбена в него. И никога нямаше да го забрави. — Другата седмица е Денят на Благодарността. Няма да пътуваш, нали?

— Защо? Да не би колегите ти да организират парти?

Елиът кимна.

— Това е традиция за Дейвид и Дорис. Събират се всички лекари и съпругите им. И лекарките със съпрузите им.

— А ти… с кого ходиш на партито?

— Ами всеки път с различни жени, като изключим Айлийн. Ако не те заведа, знай, че мъжете ще ме линчуват.

— Коя е Айлийн?

— Айлийн е известна адвокатка. Готина е.

— Аха… — Джордж наведе пламналите си от ревност очи. — Ще ми бъде приятно да се срещна отново с Дейвид и Дорис. Ала преди това искам да направя нещо…

— Нещо, което, надявам се, не е скандално?

— О, не. Искам да дойда да видя тези лекари в естествената им среда. Само веднъж съм идвала в кабинета ти. Може ли утре да разгледам болницата?

— Може, разбира се.

 

 

На другия ден тя пристигна изискано гримирана, със сива рокля и сиви обувки на висок ток. Сякаш беше слязла от корицата на модно списание. Сигурно нарочно се беше издокарала така — искаше той да се гордее с нея. Елиът я покани в кабинета си.

— Нали помниш Лайза?

— Да — любезно кимна Джордж. — Здравейте.

— Госпожице Хатауей, доктор Малори ми каза, че днес ще дойдете в болницата. Всички ви очакват с нетърпение.

— Сигурно — намеси се Елиът. — Искаш ли да започнем от лабораторията?

Докато вървяха по коридора, всички я заглеждаха.

— Завеждащият доктор Бейнбридж прилича на Дядо Коледа, но инак е корава глава и съм убеден, че е доста наясно с имотите и акциите.

Стигнаха лабораторията и доктор Бейнбридж ги посрещна радушно. Той я запозна с персонала и със специализантите. Апаратите бяха сложни и неразбираеми за нея. Обаче тя се държеше мило и задаваше въпроси за радост на ентусиазирания завеждащ.

— А това е КТ — отделението по компютъризирана томография. Апаратът вижда определен слой от обекта. Благодарение на този метод рентгенологията стана още по-важна. Ето и доктор Доул…

Докато Джордж разговаряше с доктор Доул, Елиът установи, че тя е чудесен събеседник. В нейна компания всички се чувстваха важни, а нещата, които казваха, сякаш бяха велики открития. В ангиографията се натъкнаха на доктор Ранди Хансен.

— Джордж! — възкликна Ранди и стана. — Какво правиш тук? — той погледна доктор Малори и преглътна.

— Разглеждам. Елиът ми каза, че ангиографията прилича много на хирургията. Доста се оперирало…

— Аз все още не оперирам често. Доктор Кърлоу, доктор Уолъс и доктор Принс са най-добрите на Източното крайбрежие.

В отделението беше само доктор Кърлоу — висок, трийсетинагодишен мъж с къса къдрава черна коса и черни очи. Той стисна ръката на Джордж и произнесе с равен глас:

— Ранди послъга. Ние всъщност сме най-добрите и на двете крайбрежия.

Елиът се засмя.

— Доктори със самочувствие, а Джордж? Как е съпругата ти, Боб?

— Много бременна — отговори доктор Кърлоу. — Искате ли да видите някоя от нашите процедури? — обърна се той към Джордж.

— Щом е като хирургията, значи ще има кръв, така ли?

— Само за малко цвят.

— Тогава — без мен — засмя се тя.

Тръгнаха по коридора към кабинета на Елиът и Джордж забеляза:

— Доктор Кърлоу има особено чувство за хумор.

— А да ги видиш тримата заедно — истински цирк!

Чак след няколко часа Елиът си даде сметка, че по време на обиколката всички шефове и повечето лекари бяха по местата си. Това беше съвсем необичайно. Той се усмихна. Сигурно Лайза ги беше предупредила, че доктор Малори е поканил много важна гостенка.

— Беше изключително приятно — рече Джордж вечерта. — Всички бяха толкова мили и естествени и не си придаваха никакви важности. Благодаря, Елиът. Смятай се за поканен на следващите ми снимки.

Той я погледна с усмивка и си каза, че тя изобщо не предполагаше с какво любопитство бе очаквано посещението й в болницата.