Катрин Артър
Любовни знамения (9)

Девета глава

До неделя Джини беше почти убедена, че ще получи очаквания отговор на първия въпрос, който я измъчваше. Байрън все повече я обвързваше в живота си. Прекараха съботния следобед в неговата къща и той й показа някои от елементарните похвати в работата си, дори я накара сама да опита.

— Постарай се да предадеш чувствата си към нещо, което много добре познаваш — каза й той и великодушно похвали опита й да изобрази на платното пълзящите по планината сутрешни мъгли във вид на боричкащи се сиви и бели котки.

Тези котки напомниха на Джини, че няма да си бъде вкъщи, ако някой звънне за обявата. Когато спомена за това на Байрън, той засрамено призна, че не я е пуснал.

— Реших да ги задържа — каза той виновно като малко момченце, спипано насред някоя пакост. — Свикнах да ги гледам в твоята къща. Освен това ще страдат много, ако ги разделим.

— Но, Байрън — каза Джини едновременно ужасена и зарадвана, — много скоро те ще пораснат. Как ще се грижиш за тях?

— Тъкмо икономката ми ще си заслужи заплатата — вдигна рамене Байрън. — Ако наистина по-нататък ни се видят прекалено много, тогава ще му мислим. Това загатнато „ние“ изопна нервите на Джини. Дали искаше да каже, че скоро ще заживеят заедно, в неговата къща? И ако е така, защо не й го каза направо?

Същата вечер бяха поканени на своеобразно увеселение, организирано от група художници на брега на морето.

— Байрън още ли не е изплюл камъчето? — запита я Сондра.

— Не — намръщи се Джини. — Щях да ти кажа.

— Струва ми се, че всеки момент ще го направи — усмихна се широко Сондра. — Гледа те така, сякаш вече му принадлежиш.

По-късно вечерта, докато стояха прегърнати на верандата и гледаха звездите, тя отчаяно се опитваше да намери начин да заговори за Тим, без думите й да прозвучат като обвинение спрямо Байрън. Нищо не успя да измисли, но раздразнението й накара Байрън да попита какво я тревожи.

— Мисля си за разходката с яхтата утре — уклончиво отвърна тя. — Избягвах водата след смъртта на Кърт, въпреки че много обичам морето. Но всичко ще бъде наред.

Байрън прие обяснението й с такава топла загриженост, че Джини се почувства по-виновна от всякога, задето го е излъгала.

— Какво мога да направя, за да го понесеш по-леко? — попита той.

— Просто бъди там — отвърна Джини. — С теб се чувствам в безопасност.

— Не се ли боиш вече?

Дълбокият му глас подсказа на Джини, че зад съвсем обикновения въпрос се крие нещо много важно за Байрън и отвърна.

— Не! Вече не се боя. А ти?

Байрън мълча известно време и накрая каза.

— Не се страхувам вече за бъдещето. А мисля, че и проблемите ми от миналото всеки момент ще намерят разрешение.

— Чудя се дали бих могла да ти помогна, с нещо? — рече колебливо тя. Силно се надяваше, че ако проблемите му имат нещо общо с Тим, той щеше да й каже.

— Не — въздъхна той. — Това е нещо, за което ще трябва сам да се погрижа. Ще ти кажа веднага щом стане възможно.

Джини отметна глава и го погледна. Лицето му беше сериозно и замислено, почти тъжно.

— Сигурно проблемите ти са много сложни — опита се да го извади от вцепенението тя.

Той се усмихна и тъгата му се изпари.

— Не чак толкова. Когато те държа в прегръдките си изобщо не изглеждат толкова сложни.

— Звучи много мило, но потайно — сбърчи нос Джини. — Опитай пак!

— Съжалявам — каза Байрън. — Не трябваше да ти споменавам. Бих искал да ти кажа повече, но сега не е моментът, става късно.

След като той си отиде, Джини се въртя и мята в леглото, опитвайки се безуспешно да си представи какъв би могъл да бъде трудният му проблем.

На другата сутрин, докато приготвяше палачинки в дома на Байрън, под неговите вещи напътствия, телефонът иззвъня.

— Трябва да е Елиса — каза Байрън. — Ще се обадя от другата стая. Обърни палачинките, когато в средата се образуват мехурчета.

Джини се намръщи. Името на сестрата на съпругата му й напомняше за един доста злополучен ден. По какъв начин елегантната дама беше свързана с проблемите на Байрън от миналото му? Може би проследява нишките към произхода на Тим? Или пък заедно разрешаваха някакъв сложен и безобиден проблем, свързан с имота на жена му?

Байрън се върна угрижен и сериозен.

— Лоши новини? — попита тревожно Джини.

— Всъщност не. Никак не са лоши — каза той, като огледа критично палачинките. — Някои дори са кръгли.

— Благодаря. Ще опитаме ли дали стават за ядене?

По време на закуската Байрън беше разсеян, но когато се приготвиха и тръгнаха да вземат Тим, вече се бе отърсил от лошото си настроение и Джини също се развесели. Байрън се бе издокарал е памучна фланелка на червени и бели райета и бе пристегнал косата си с червена кърпа, за да впечатли Тим с пиратската си външност. Тръгнаха с нейната кола, за да има място за детето, макар че личицето му помръкна щом разбра, че няма да се повози на ферарито.

— Имах чувството, че Тим ще се поболее от вълнение — каза Порша на Джини, когато ги изпращаше. — Попита ли го… — погледна я тя многозначително.

— Не. Но не се притеснявай, утре ще разбера.

— Сърцето ми се е свило от лоши предчувствия — рече Порша.

— Няма смисъл да се притесняваш — твърдо заяви Джини.

— Приятно прекарване! — успя да се усмихне Порша. — Тим, бъди послушен! Днес е доста ветровито. Не искам да чуя, че си паднал зад борда.

— Не се тревожи! — усмихна се Байрън. — Той ще бъде със спасителна риза, а и възнамерявам да го вържа с въже през кръста. Ние, пиратите, не изпускаме от око пленниците си.

— Аз пленник ли съм? — попита Тим с широко отворени очи.

— Ще видиш — каза Байрън. — Преди да се усетиш, ще си измил палубата.

Джини прекара следобеда като зрител, който наблюдава вълнуващо приключение на истински пиратски кораб, въпреки че луксозната яхта по-скоро би подхождала на кралското семейство.

Байрън позволи на Тим да я управлява, да я върже, когато спряха на пристанището Авалон в Каталина, за да се поразходят. Върнаха се малко преди залез.

— Хареса ли ти пътешествието? — попитаха Тим, който от умора час по час се прозяваше, докато напускаха пристанището.

— Много, но ми се искаше и мама и татко да можеха да дойдат. Те никога не са виждали истински пиратски кораб.

— Ще помислим за това следващия път — обеща Байрън. — Ще доведеш цялото семейство.

— И Серафина? — попита Тим.

— И Серафина.

Когато пристигнаха в къщата на Порша, Тим спеше дълбоко, гушнал пъстрия плюшен папагал, подарък от Байрън.

— Ето един изтощен малък моряк — рече той от прага. — Да го занеса ли в леглото?

— Разбира се — каза Порша и тръгна след него.

Джини остава да поговори с Марк.

— Имаш ли представа за какво се тревожи Порша? — попита той — Толкова е раздразнителна през последните няколко дни. Не мога да повярвам, че причината е това неочаквано пътешествие, както твърди тя.

— И аз забелязах — поклати глава Джини.

— Дано сега се успокои — вдигна рамене Марк. — Добре ли прекарахте? Ти за първи път излизаш в морето след смъртта на Кърт, нали?

— Да — Джини изведнъж осъзна, че през целия ден изобщо не се бе сетила за това. — Така е, но изобщо не се притеснявах.

— Радвам се за теб. Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че си допаднахте с Байрън. Той е чудесен. Разбира се, взимам под внимание факта, че всеки, който харесва теб и Тим, има отличен вкус — той се изсмя. — Харесва ли казах? Съвсем очевидно е, че той изпитва нещо много по-силно към теб.

Джини се усмихна и не каза нищо. Също толкова очевидно беше, че изпитва нещо много по-силно и към Тим.

Байрън отклони поканата на Марк да остане да пийнат по нещо с извинението, че грижите за петгодишния Тим са го изтощили.

Когато спряха до къщата на Джини, той отново беше изпаднал в лошото си настроение от сутринта.

— Добре ли си? — попита го загрижено Джини.

— Просто съм уморен. Ще се прибера вкъщи. Трябва да направя някои планове за утре. Ще ти се обадя, преди да дойда да те взема, но не се тревожи, ако е след десет. Трябва да свърша някои неща преди това.

— Добре — каза Джини, като се стараеше да не издаде разочарованието си. Щеше да прекара една дълга вечер без Байрън, а и въпросът, който я вълнуваше, остана неразрешен. Какви бяха тези тайнствени планове за утре? Имаха ли нещо общо с обаждането на Елиса?

— Лека нощ! — каза той на прага и я целуна бързо. — Хубаво ли ти беше днес?

— Да, много — отвърна тя. — А на теб?

— Това беше един от най-хубавите дни в живота ми, струва ми се.

Какво имаше предвид с това „струва ми се“. Омръзнаха й двусмислените му забележки. Утре или ще й каже точно какво се е случило, или тя ще му даде да разбере какво мисли за потайното му поведение. Може да извини внезапните му безследни изчезвания, когато работи върху някоя от прекрасните си картини, но нямаше да се примири с тази всекидневна липса на истинско общуване помежду им. Особняк или не, трябва да разговаря с нея. Години наред това е единственият начин да се разбират един мъж и една жена.

Джини спря насред стаята и се усмихва. Какво ставаше с нея през последните няколко седмици? Вече не се чувстваше плаха и боязлива като преди. Сега Порша разчиташе на нея. Освен това беше решена Байрън да стане неин съпруг на всяка цена и нищо не беше в състояние да я спре. Може би, защото никога през живота си не е искала нещо толкова много. Може би съдбата го въведе в нейния живот, но сега Джини щеше да вземе вещата в свои ръце, защото знаеше какво иска.

А Тим, нашепва й вледеняващ вътрешен глас. Ако предчувствията на Порша в нейните собствени подозрения се окажат основателни? Какво ще направи тогава.

— Ще премина този мост, когато стигна до него — промърмори тя и стисна юмруци, сякаш й предстоеше битка с въображаем противник. Утре щеше да изясни всичко и да се справи със ситуацията каквото и да й струва. Тя и Байрън бяха създадени един за друг.

Вярваше в това толкова силно, сякаш го виждате написано от звездите на небето.

Тя се приготви за сън. Вярата в свръхестествените сили, независимо дали съществуваха, вдъхваше известна сигурност. Може би ще бъде най-добре утре да й се притекат на помощ.