Катрин Артър
Любовни знамения (8)

Осма глава

На следващата сутрин Джини се събуди първа. Влезе на пръсти в стаята, където спеше Байрън, за да си вземе дрехи. Той лежеше по корем с лице към нея. Силните му рамене бяха отвити, а едната си ръка беше пъхнал под възглавницата. С черната си небръсната брада и тъмната дълга коса, която се спускаше по лицето, той наистина приличаше на пират. Нейният любим разбойник, на когото трудно би устояла, ако тази сутрин пожелае да бъде негова завинаги.

Тя се усмихна. Снощи бе решила никога вече да не се противи, а ето че сега предишната неувереност отново надделяваше. Още една причина да изяснят нещата помежду си, преди и двамата да се поболеят от тъй дълго потискани желания. Отвори гардероба и посегна да си вземе джинсите, но дрънченето на металните закачалки за малко да събуди Байрън. Може би беше по-добре да сложи кафето, преди да се облече, помисли тя. Байрън имаше нужда от сън. Тя се отправи на пръсти към вратата, когато дрезгав глас я спря.

— Къде отиваш?

Когато се обърна, Байрън се бе подпрял на лакът и я гледаше с такова нескрито и силно желание, че в нея пламнаха искри.

— Бях… бях тръгнала да сложа кафето — каза тя колебливо.

— Добра идея — рече той, — но аз имам още по-добра.

— Каква? — попита тя и се приближи.

— Седни! — каза Байрън и Джини неусетно се озова в прегръдките му. Страстната му целувка я замая. Опиянена се вкопчи в раменете му, когато изведнъж Байрън се отдръпна.

— По дяволите! — гневно избухна той. — Не мога да понеса това още дълго, но дотук проявихме разум и ще бъде добре, ако издържим още малко — каза той, като отметна завивките и се изправи. — Трябва да взема душ.

— Ще ти донеса хавлия.

— Господи, как си могла да ме гледаш такъв? Трябва ми самобръсначка и шампоан, — чу се гневният му глас от банята.

— Там са — извика Джини и побърза да му занесе хавлията. Показа му къде стоят тоалетните принадлежности. — Имаш ли нужда от нещо друго?

Байрън погълна крехкото и тяло с поглед.

— Не питай! Иди да направиш кафе! — той леко, но решително я избута от банята и заключи след нея.

— Божичко! — промълви Джини. Това беше някакъв друг, непознат за нея Байрън ди Стефано. Той беше на път да изгуби контрол над себе си всеки момент. Най-добре да побърза да се облече, преди да е направила кафето. Така беше по-безопасно, защото и двамата се намираха на прага на изкушението. Тя бързо обу джинсите си, облече широка памучна фланелка и се огледа в голямото огледало.

Реши, че не изглежда особено привлекателна в тези дрехи, но може би Байрън ще я хареса. Той смяташе, че изглежда ужасно тази сутрин, докато за нея нямаше никакво значение дали е облечен хубаво, дали е избръснат… Всякак беше чудесен. Може би, мислеше си тя, това е любовта. В такъв случай би било добър знак, ако той я хареса в тези дрехи. Без да губи повече време, тя отиде в кухнята и сложи кафето.

Тъкмо пъхаше в микровълновата печка замразени кифлички, когато Байрън се появя изкъпан и избръснат с хавлиената кърпа, опасана през кръста му.

— Не мога да облека онези мръсни дрипи от снощи. Баща ти няма ли тук нещо подходящо?

— Не зная — каза Джини, като се опитваше да измисли някоя дреха на баща й, която да съответства по размери на този прекрасен и силен мъж пред нея. — Баща ми е по-нисък и по-дебел от теб, но… Ще проверя — тя влезе в стаята на родителите си и зарови в гардероба им. На дъното на едно чекмедже откри чифт пъстри хавайски бермуди с ластик на кръста, прекалено ярки за консервативния й баща. — Какво ще кажеш за това? — попита тя и ги вдигна към Байрън.

— Идеално! — заяви той и без да се смути, смъкна кърпата и ги обу. Джини се опря на спалнята, останала без дъх при вида на красивото му голо, мъжко тяло.

— Добре ли изглеждам? — попита той.

— Повече от добре.

— Ти също изглеждаш чудесно — усмихна се Байрън. — Фланелката придава много загадъчен вид на възхитителните ти форми.

Джини преглътна с усилие.

— Явно не си много претенциозен. Хайде! Кафето е готово. Ела да закусим на верандата! — предложи тя, вдъхновена от хрумването си. Там беше по-хладно и по-безопасно.

— Добра идея — съгласи се Байрън.

Той й помогна да изнесат кифличките, кафето и портокаловия сок на масата отвън, седна и лакомо започна да се храни, без да откъсва жадния си, все още сънен поглед от лицето на Джини. Тя опита да съсредоточи вниманието си върху закуската, но не можеше да отмести очи от широките, голи рамене на Байрън. Както винаги той прочете мислите й по лицето и бавно се усмихна.

— Сигурно имаш тренировки.

— Да — отвърна бързо тя и погледна часовника си. — Трябва да тръгвам след около четирийсет и пет минути.

— Дали не можеш да си вземеш почивен ден днес? — попита той.

— Не мога, без да съм предупредила по-рано. Няма да е честно спрямо учениците ми.

— А ако си болна? — настояваше Байрън.

— Да, но не съм. Чувствам се съвсем здрава. Байрън, моля те, престани! — сопна се тя внезапно и се изправи. — Зная за какво си мислиш, но по-добре го забрави — нервите й се опъваха все повече. — Най-добре ще е да тръгна веднага за клуба, така ще имаш време да поохладиш страстите.

Тя се отправи решително към стаята да си вземе чантата, но след миг Байрън я сграбчи. Обърна я към себе си, вдигна я на ръце и я отнесе, ритаща и протестираща, на шезлонга.

— Пусни ме! — каза тя със стиснати зъби, когато той седна, притискайки я в желязна прегръдка.

— След малко — прошепна той, като усмири тялото й и я целуна.

Отначало тя се съпротивляваше, но след това устните й се разтвориха да посрещнат неговите и тя отново се пренесе във вълшебния свят, който Байрън създаваше щом я докоснеше.

— Стига! — каза тя с пресипнал глас и извъртя глава настрани. — Моля те, Байрън! Не ме измъчвай така! Не мога! Все още не.

Байрън въздъхна и погали шията й.

— Съжалявам — каза нежно. — И аз се измъчвам колкото теб, но това не е извинение — той зашари по лицето й с поглед, от който се излъчваше почти осезаема топлина. — А довечера? — вдигна той въпросително вежди.

О, Господи, простена мислено Джини. Колко й се искаше да каже „да“. Но тя все още държеше да изяснят отношенията си, а и бъдещето на Тим.

— Аз все още не съм готова — поклати глава тя. — Първо трябва да си изясня някои неща относно нас двамата, да разбера други.

Лицето на Байрън помръкна. Тя го погали с ръка, просълзена, и прошепна:

— Моля те, не ми се сърди! Зная, че се държа като невероятна страхливка, подвеждам те и след това… Но, изглежда, не съм в състояние да мисля, когато си наблизо.

— Това чувство ми е познато — каза Байрън навъсено. Той се взря напрегнато в нея, след това лицето му се отпусна и той се усмихна. — Разбирам, ние сме много страстни натури, но ни трябва време, за да се убедим, че сме на прав път. И все пак не трябва да отлагаме прекалено дълго, защото това изтормозва и двама ни.

— Все пак не съм сигурна, че това ми е чак толкова неприятно — каза Джини, доволна, че Байрън не се ядоса.

— Нито пък на мен — усмихна се той и замислено погали бузата й. — Кога можеш да си вземеш почват ден? Имам едно любимо място горе в планината. Искам да ти то покажа.

— Не работя в понеделник.

— Понеделник. Звучи добре. Ще заведем Тим на пътешествие с кораба в неделя. Ще бъде много забавно. Наел съм яхта. Ще отплаваме до Каталина и ще се върнем.

— Тим ще бъде много доволен — каза Джини, но за себе си не беше толкова сигурна. След смъртта на Кърт избягваше водата, но се надяваше, че ще преодолее страха си. — Време е да тръгвам — каза тя, като погледна часовника си.

Байрън скочи на крака и й помогна да се изправи.

— Ще те чакам тук, когато се върнеш — каза той. — Ще отидем да вечеряме някъде заедно. По съдържанието на хладилника ти съдя, че не си особено запалена готвачка.

— Много меко казано — каза Джини и забърза да вземе чантата и ключовете си от къщата. — Едва мога да сваря вода, какво остава за нещо друго. Ще трябва да изкараш колата си назад, за да мога да изляза.

Байрън кимна.

— Ще ида до вкъщи да си облека по-представителни дрехи и ако ми дадеш ключовете си, ще се върна и ще те чакам тук.

Джини му ги подаде.

— Можеш да направиш нещо за мен, ако нямаш нищо против — каза тя. — Написах обява за котетата. До телефона е и щях да се обаждам във вестника да я публикуват тази сутрин, но не остана време.

— Ще се обадя аз — съгласи се Байрън. Наведе се и я целуна по челото. — Не се преуморявай днес. Може довечера да ми се прииска да танцувам.

— Аз ще бъда на линия — обеща тя с усмивка качи се в колата си и махна на Байрън. Събитията от последните дванайсет часа все повече я убеждаваха, че Сондра е права — интересът му към нея нямаше нищо общо със загрижеността му за Тим.

— Госпожа Байрън ди Стефано — произнесе Джини на глас и се засмя. Звучеше чудесно. Кога ли Байрън ще се почувства готов да поиска ръката й?

Часовете до обяд едва се влачеха. Джини бе обзета от радостно очакване и нямаше търпение да приключи с тренировките, за да бъде отново с Байрън. Порша и Тим се отбиха и настояха да обядват заедно на терасата в клуба.

— Тим с нетърпение очаква неделното пътешествие — каза Порша и се усмихна на сина си. — Предупредих го да бъде много послушен и да прави точно каквото му кажете. Зная колко е опасно навътре в морето.

— Не се притеснявай, ще го пазим — каза Джини и усети как доброто й настроение помръкна.

Порша ще се съсипе, ако трябва да се раздели с Тим. Вероятно скоро ще научи, ако Байрън има някакви сериозни намерения. Джини не можеше да си представи как ще преживее сестра й подобно разкритие, ала и собствената си реакция беше трудно да предвиди. Не вярваше, че нещо е в състояние да промени чувствата й към Байрън, но подобно разкритие определено ще усложни отношенията им.

— Сигурна съм, че ще се грижите добре за него. Просто се безпокоя.

— Готов съм, мамо — бутна чинията си Тим. — Мога ли да си поиграя на люлките?

— Разбира се. Тичай! — каза Порша и когато Тим се отдалечи, тя се наведе към Джини. — Не исках да говоря пред Тим, но наистина е много мило от страна на Байрън. Разбира се, след като той е загубил малкия си син, сигурно е добил по-особено чувство към децата.

Гърлото на Джини се сви.

— Откъде знаеш? — попита тя, като се опитваше да запази спокоен вид.

— В неделя, когато бяхте у нас, стана дума. Не си ли спомняш? Или ти тогава беше навън? Тим попита Байрън къде е роден и след това му разказа, че е роден в Мексико и родителите му са загинали при земетресението. Горкият Байрън, изглеждаше като ударен от гръм. Сигурно още страда при спомена за нещастието. После той разказа на Тим, че е бил там по време на земетресението и е загубил жена си и малкото си момченце в същия ден. Не успели да намерят детето. — Порша внезапно млъкна. — О, Боже… — тя заекна и пребледня.

— Какво има? — попита Джини, въпреки че безкрайно добре разбираше какво проумя Порша едва сега. Господи, помисли си тя, гледайки обезумялото лице на сестра си, да можех да й спестя това! Но нямаше начин, Порша вече знаеше фактите, които Джини старателно прикриваше.

— Това е невъзможно! — прошепна Порша и поклати глава. — Мислех, че съдбата се намесва, за да ви посочи пътя един към друг, а то какво излиза? Ще загубя детето си!

— Порша, за Бога, това са невероятни предположения! — каза Джини и я прегърна. — Тим не е син на Байрън. Та той не е оставил камък необърнат по време на спасителната акция. Претърсил е всичко. Тим е твой син!

— Но те си приличат — упорстваше Порша през сълзи. — Много си приличат. И ти казваш, че жена му е мексиканка.

— Съдиш предимно по тена и по цвета на очите им — каза Джини, като се опитваше да измисли всякакви аргументи, за да отклони подозренията на Порша. — Освен това, ако Байрън смяташе Тим за свой син, сигурна съм, че би ми го казал, а той не ми е споменавал нищо.

— Наистина ли? — попита Порша с надежда.

— Да — каза Джини, — излишно се притесняваш.

— Мисля, че имаш право — въздъхна Порша с видимо облекчение. Тя стисна устни и загледа замислено Джини. — Все пак би могла да го попиташ дали не му е минавала през ума подобна мисъл.

— Добре, ще поговоря с него — обеща Джини. Бездруго вече бе решила.

— Разчитам на теб — каза Порша. — Не зная защо, но само при мисълта за това просто обезумявам. Може би на моменти аз самата не вярвам, че това прекрасно дете наистина ще бъде наш син. Знаехме толкова малко за него, когато го взехме.

— Разбирам те — увери я Джини.

По-късно на път за вкъщи тя си блъскаше главата как да повдигне въпроса уж между другото. Изпитваше силно желание да помогне на Порша и в същото време я гнетеше опасението, че едва ли е в състояние да направи нещо. Вече беше сигурна, че Байрън допуска вероятността Тим да е негов син. Но за нищо на света не можеше да разбере защо я попита къде е роден, след като вече е знаел и защо не я изобличи, когато измисли онази история. Вместо това той изглеждаше доволен от отговора й.

Сложен човек, помисли си тя и въздъхна. Сложен и любвеобилен, надарен и чувствителен. Тя все още не можеше да го разбере напълно. И може би никога нямаше да успее, но не искаше да направи нещо, с което да смути разбирателството помежду им, което с всеки ден се задълбочаваше. В случай че изникне подходяща възможност да говорят за Тим, тя ще се възползва, ако не, ще изчака Байрън сам да постави въпроса. Със сигурност първо ще разговаря с нея, а след това с Марк и Порша. И какво ще му каже тя, ако той е открил, че Тим е негов син и иска да им го вземе?

— Ето кой се притеснява излишно — промърмори тя на себе си. Тормозеше се за нещо, което можеше никога да не се случи.

Тя все още беше напрегната, когато се прибра, но един поглед към Байрън, който я очакваше, и на сърцето й олекна. Когато той я грабна в обятията си и я целуна страстно, тя забрави всичките си тревоги и опасения.

— Изглеждаш великолепно — каза му тя, когато той й позволи да си поеме дъх. — Аз нямам нито един тоалет, който да може да се сравни с твоя.

— Съблечи се и ходи гола като нимфа! — предложи той ухилен.

Вечеряха в ресторант с изглед към океана, чийто собственик французин посрещна Байрън като стар приятел.

— Има ли от онова крехко филе? — попита Байрън.

— Разбира се — отвърна мъжът с грейнало лице. — Не бих допуснал да си вземеш картините обратно. Привличат много клиенти.

— Казах на Густав, че ще са прибера картините, ако качеството на храната в ресторанта му спадне — обясни Байрън.

Обстановката беше много изискана, стените бяха покрити с блестящи огледала, а зад бара висяха няколко картини на Байрън.

— Густав притежава ли тези картини или ги е взел на заем? — попита тя, докато пиеха коктейлите си на кръгла огледална маса.

— Само две от тях са негови — отвърна Байрън.

— Надявам се да купи останалите, когато се замогне достатъчно, за да си го позволи.

— Разбирам — Джини внезапно си припомни, че мъжът срещу нея е известен художник, чиято творби се продават на астрономически цени. Тя се усмихна дяволито. — Ще ми позволиш ли да направя малка предварителна вноска за картината, която ми показа миналата седмица? Току-виж съм я изплатила някъде към стотния си рожден ден.

— Вече е твоят — каза Байрън нежно. — На никои друг не бих я дал.

Джини го погледна просълзена.

— О, Байрън! — прошепна тя. — Не зная какво да кажа, как да ти благодаря.

— Вече то направи — усмихна се Байрън в отговор.

Би трябвало много да държи на нея щом й прави такъв подарък, мислеше Джини. Остава само да й каже, че я обича и нищо не би могло да застане на пътя им.

След вечеря отидоха да танцуват в малък нощен клуб, където оркестърът свиреше латиноамерикански ритми.

Джини никога не беше танцувала танго, но Байрън й показа стъпките и скоро се понесоха в танц.

— Беше чудесна вечер — каза Джини на прага, когато Байрън я изпращаше. — Не съм се забавлявала така от години.

— Това исках да чуя — целуна я леко той и въздъхна. — Мисля, че ще се прибера у дома тази вечер. Не вярвам, че ще издържа още една нощ като миналата.

— Аз също — отвърна Джини, въпреки че я натъжаваше мисълта да прекара нощта сама. Тя прехапа устни и се взря в него. — Ще те видя ли утре?

— Можеш да бъдеш сигурна — каза Байрън. — Ако пак ми дадеш ключовете си, сутринта ще те събудя.

— Лека нощ — тя му подаде връзката.

— Лека нощ — отвърна Байрън.

Джини го проследи с поглед как се отдалечава. Любовта, мислеше си тя, наистина е чудесно нещо.

На сутринта тя се събуди от миризмата на пържен бекон. Намери Байрън в кухнята, където той явно чудесно се оправяше.

— Може би ще трябва да се науча да готвя — каза Джини, като се чудеше дали той не й намеква, че това е желателно, ако иска да бъде негова жена.

— Полезно умение — каза той и Джини реши да си купи някоя хубава готварска книга и веднага да започне да се учи.

А когато същата вечер той я посрещна с чудесно ухаещ сос за спагети, тя се убеди, че трябва да изпълни намерението си.

— Започвам да вземам уроци, но готварство още сега — обяви тя.

Вечеряха, после гледаха телевизия и разговаряха до полунощ. Байрън си тръгна с обещанието да я събуди отново на следващата сутрин. Джини спа толкова дълбоко, че се събуди едва когато той седна на леглото й и се наведе, за да я целуне. Беше прекрасно — все едно изобщо не беше си тръгвал.

— Готова ли си за закуска? — попита той и я обгърна с ръце.

— Ммм — измърка тя сънена, притисна се към него и погали косата му. Байрън се излегна до нея и я притисна още по-силно.

— Сигурна ли си, че трябва да ходиш на работа днес? Бихме могли да прекараме заедно цели три дни. Три прекрасни дни.

Звучеше божествено. Джини обсипа меките устни, които я изкушаваха, с безброй целувки.

— Подай ми телефона — каза тя. — Ще се обади, че съм болна.

Байрън нададе тържествуващ вик и подаде слушалката.

Едва бе приключила разговора си и той отново я придърпа към себе си.

— Три дни е много по-добре от два — каза той и потри буза в лицето й. — Мисля, че до края на тази своеобразна почивка ще разполагаме с отговорите на всичките си въпроси, нали?

Сърцето на Джини прескочи и заби лудо от надежда и тревога. Какво искаше да каже Байрън? Готов ли е да признае любовта си и да я помоли да стане негова жена или се надяваше тя да отстъпи, стига той да продължи да я обсипва с внимание и доказателства за своята привързаност? „Всички отговори“ за нея би означавало да постави въпроса за Тим. Какво ще се случи след това, тя нямаше представа, но предстоеше да узнае отговорите на съдбоносните въпроси.

— Не чух отговора ти — каза Байрън.

— Съгласна съм с теб — въздъхна дълбоко тя.

— Не, не си — вдигна глава Байрън и се взря в лицето й. Дълбока бръчка преряза челото му.

— Напротив, съгласна съм — Джини вдигна ръка и погали челото му. Може много пъти през живота си да е била кротка и отстъпчива, но този път ще се бори докрай. Ще узнае истината, колкото и да боли.

Всяка помощ от небесните сили на Порша е добре дошла, помисли си тя.