Катрин Артър
Любовни знамения (7)

Седма глава

Джини и Байрън останаха до късно у Порша.

— Ако Байрън няма нищо против, останете и си поиграете с Тим — предложи Порша на Джини. — Днес нямам сили за това, пък и Тим изглежда много доволен, сякаш се е сдобил с чичо.

— Не мисля, че Байрън ще има нещо против — каза Джини, която ги гледаше как строят замък от кубчетата на Тим.

Байрън посвети цялото си внимание на Тим този следобед и тя започна да недоволства. Излезе навън и се опита да чете списание под сянката на един огромен пъстър чадър, но не можа да се съсредоточи. Измъчваше я безпокойство, когато гледаше Байрън и Тим заедно. Усмихваха се един на друг, Тим сияеше, доволен, че е обсебил вниманието на Байрън и това я караше да мисли, че между тях съществува някаква мистична връзка. Казваше си, че започва прекалено много да прилича на Порша с нейните странни вярвания в невидими сили и че това не е на добро. Съмненията й за необяснимата нишка, която ги свързва, се подсилиха още повече, когато слагаха Тим в леглото. Той настоя Байрън да му прочете приказка, а след това така се вкопчи във врата му, сякаш не можеше да понесе мисълта той да си отиде. Очите на Байрън бяха замъглени, когато го зави и го целуна по мургавата бузка.

— Наспи се добре — каза му той с дрезгав глас. — Ще се видим другата неделя. С теб и леля ти Джини ще направим вълнуващо плаване с пиратски кораб. Грижи се добре за Серафина.

— Ще се грижа — тържествено обеща Тим.

Джини се надяваше, че Байрън ще и каже нещо след това и ще насочи мислите й в по-определена посока, но това не стана.

— Добро момче — беше всичко, което той каза, докато се сбогуваха с Порша и Марк.

Излязоха и Байрън отвори вратата на колата си, като покани Джини да влезе.

— Трябва да се разделим, колата ми все още е тук.

— О, да. Бях забравил — усмихна се виновно той.

Както беше забравил, че аз изобщо съществувам, помисли си Джини горчиво.

— Денят беше уморителен — сви тя рамене, опитвайки се гласът й да звучи леко и непринудено. — Искаш ли да спреш у дома и да пийнем по нещо?

Очевидното нежелание, изписало се по лицето му, съвсем развали настроението й и дори когато прие поканата й, тя не се почувства по-добре.

На път за вкъщи Джини караше бавно, мислеше си за отминалия ден и се почувства виновна, че изпитва ревност към едно петгодишно момче, при това собственият й племенник.

Защо пък да не се сближи с детето? Чудесно е, че Байрън проявява подобно желание, като се има предвид, че Тим сигурно постоянно му напомня за неговия син. Нямаше никакви доказателства, че Байрън го смята за свое дете. Успя единствено да се убеди, че Байрън ще бъде чудесен баща. Да можеше само някой ден да го види да се грижи с такава любов за собствените им деца! Но стига е мислила за толкова далечни неща. Точно сега трябваше да се опита да изглежда по-бодра иначе Байрън ще съжали, че се е съгласил да дойде.

Когато тя пристигна, той я чакаше при навеса на колата и я посрещна с думите.

— Мисля, че разбрах как е излязло жълтото коте. Когато дойдох, вратата на задния двор беше отворена. Сигурно някое съседско дете влиза да си играе при тях и забравя да затвори вратата. Или пък е изнесло жълтото коте и го е оставило навън. Отсега нататък ще трябва да заключваш.

— Естествено. Не бих искала това да се повтори.

Влязоха в къщата и Джини предложи да пийнат.

— Баща ми е оставил хубаво уиски и бренди.

— За мен уиски с лед — отвърна Байрън.

Джини приготви питието и се настани на стола срещу него. Той отпи и се загледа замислено в чашата си.

— Добро уиски — каза след малко, отпи отново и отметна глава назад.

На Джини й се искаше да изкрещи от отчаяние.

Очевидно Байрън все още бе твърде далеч от нея в мислите си. А тя искаше той да бъде тук. Смътно си помисли, че може и да не е права, но вледеняващата мисъл, че Тим е по-важен за него, я завладяваше отново и опъваше нервите й до крайност.

— Има ли паяжини по тавана? — попита тя заядливо.

Той се обърна. Беше присвил очи и сякаш гледаше през нея, когато отговори спокойно.

— Не зная. Мислех си колко много прилича Тим на собствения ми син. Къде е роден?

Открито зададеният въпрос шокира Джини. Мислите й бясно запрепускаха. Ако му кажеше истината, той можеше да се усъмни, че Тим е негов син. Ще разпита Порша. Не! Това не бива да се случи. Не можеше да му каже! Нямаше да му каже!

— В Лос Анджелис — отвърна без колебание тя, като то гледаше право в очите. — Майка му беше твърде млада и не можеше да го гледа. Мисля, че Тим има голям късмет да се окаже при такива чудесни родители.

Байрън сведе очи. В началото Джини не можа да разбере дали е била убедителна. След това той я погледна с ясен и пронизващ поглед, от който дъхът й секна.

— Разбира се, че Тим е имал голям късмет — усмихна се той. — И с такава изключителна леля! — Допи остатъка от уискито си наведнъж и протегна ръка с чашата. — Какво ще кажеш за още съвсем малко? Баща ти очевидно разбира от уиски. Каква марка е?

— Не зная — отвърна Джини, разтреперана от облекчение, че е успяла да отклони вниманието на Байрън от тревожния въпрос. — Прелято е в гарафата. Не съм видяла оригиналната бутилка.

— Когато се върне, попитай го.

Докато Джини приготвяше питието, той я обгърна с ръце и я издърпа на канапето.

— Ела, седни до мен. Боя се, че днес отново те пренебрегнах, в старанието си да ободря Тим.

— Аз нямах нищо против — бързо отговори Джини в желанието си да не й напомнят колко безсмислено се е цупила през целия ден. — Зная, че на Порша и Марк също им стана приятно.

— Но аз прекалих.

— Не бих казала — промълви Джини, като избягваше погледа му.

— Няма нужда да го казваш, прочетох го в очите ти. Уча се да вярвам на тях вместо на думите ти.

Джини потръпна от предупреждението, което долови в гласа му. Дали Байрън не намеква, че не е повярвал на историята й за произхода на Тим?

— Да не би да ме обвиняваш, че лъжа? — намръщи се тя.

— Не, за Бога! Просто се опитвам да те разбера. Имаш много сложен характер.

— Защо мислиш така?

— Да вземем танца ти снощи например. В началото си помислих, че всъщност изобщо не съм те познавал, но сега разбирам. Помислила си, че аз няма да ти донеса нищо добро и просто си опитала да се предпазиш от нова загуба. Толкова си чувствителна и уязвима! Дълбоко преживяваш всичко, което става с близките ти, независимо дали това е Кити, Тим или някой друг, когото обичаш.

— Мисля, че тук си прав — въздъхна Джини. — Трудно ли ти е да го приемеш? Опитвам да се поправя. Когато взех костюма и разучих танца, само се опитвах да налучкам някакъв възможен изход, вместо да стоя сама вкъщи и да се самосъжалявам.

— Не прекалявай с тия странни приумици. Ние може би прекалено много си приличаме.

Джини го изгледа недоверчиво, сетне премести поглед върху устните му. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто я целуна за последен път. Трябваше й много малко, за да загуби контрол над себе си. Но Байрън като че ли не изгаряше от желание да я целуне. По дяволите, безгласно изруга тя.

— Изобщо не мисля, че чак толкова си приличаме — рече сърдито.

— Знаех, че така ще кажеш — засмя се Байрън. — Зная също, че предпочиташ да спра да философствам и да те целуна.

— Не е вярно! — разпалено отрече Джини. Може би наистина доста си приличаха, но тя определено не бе във възторг от умението му да чете мислите й като отворена книга. — Ако искаш да седиш тук цяла нощ и да приказваш, аз нямам нищо против. За какво ще си говорим? За бейзболния сезон? Мисля, че него не успяхме да обсъдим тази сутрин.

— Не ме интересува бейзболът, теб също, предполагам — усмихна се Байрън многозначително. — Защо отричаш, че искаш да те целуна? — той я хвана за брадичката и се взря в лицето й, след което поклати глава. — Не, мисля, че е по-добре да не го правя. Не съм сигурен дали ще съумея да се въздържа тази вечер, а също и ти.

— Може би това започва да ми омръзва — каза тя.

— Надявам се, че не е така — отвърна Байрън бавно, като очертаваше страната й е показалец. — Защото започвам да се убеждавам, че е по-добре да изчакаме. Трябва да се вземат под внимание много неща.

— Какви неща? — попита Джини с глух глас, изтръпнала от напрежение.

— Ти обърна моя свят с главата надолу, Джини. Изведнъж всичко се промени и ми е малко трудно да привикна.

— Все още ли се страхуваш? — попита Джини. Тя самата мислеше, че вече е готова да поеме риска, особено когато Байрън беше с нея. Той, както казваше Сондра, наистина си заслужаваше.

— Не гледай така тъжно! — стисна ръката й Байрън. — Нямам намерение да избягам. Трябва само малко да си изясня нещата, да подредя плановете си, и толкоз. След това ще бъда в състояние да забравя всичко, свързано с миналото ми, и да погледна напред към бъдещето.

— Боя се, че за разлика от теб аз изобщо не те разбирам — намръщи се Джини.

— Толкова по-добре — каза Байрън сериозно. — Може би не всичко, което искаш да прочетеш в мислите ми, ще ти хареса — той я целуна братски по бузата и стана. — Трябва да си вървя. Днес ме осени идея за нова картина и искам да нахвърлям скицата, преди да е отлетяло вдъхновението.

— Значи ли това, че отново дни наред ще бъдеш в транс? — попита Джини, безпомощна и сърдита, и стана да го изпрати до вратата. Едва се сдържаше да не го прегърне. Тъкмо когато бе решила да се втурне с главата напред, да потисне всякакви задръжки, той бе пожелал да я спре. Ако и това е работа на космичните сили, писнало й е от тях!

— Може би. Не зная как ще потръгнат нещата — отвърна Байрън. Спря на вратата и я погледна с присвити очи. — Казах ти, че съм особняк, Джини. Може би ще трябва многократно да премислиш, преда да решиш дали да се обвържеш с човек като мен.

— Може би — съгласи се тя, вдигна глава и го изгледа с леден поглед. Моментално съжали за необмислената си забележка. Гневният поглед на Байрън я пронизваше. Без да каже дума, той отвори вратата, излезе и я хлопна след себе си. Няколко мига по-късно се чу изскърцване на гуми и колата пое нагоре по хълма.

Това вече беше краят. Аз съм виновна, мислеше си Джини и сълзи на отчаяние и безсилен гняв пълнеха очите й. Но той сам си изпроси тези думи. Не, тя го бе предизвикала с глупавата си забележка. Трябваше да брои до двайсет, преди да го каже, но целият ден беше толкова напрегнат. През цялото време имаше чувството, че Байрън опитва да се отдръпне от нея, да заглуши чувствата им. Какво се бе случило? Може би бързаше да започне новата си картина. Но не бе имал нищо против да остане у Порша толкова до късно. Навярно Тим бе причината. Отново Тим.

В главата й се заредиха въпроси без отговори. Дали Байрън наистина повярва на историята, която измисли за Тим? Или все още подозираше, че той може да е негов син? Трудно би се отказал от тази идея. Дори разумът му да казва „не“, чувствата биха го подтиквали да вярва в илюзията. Дали той наистина се интересуваше от нея, или трябваше да си обясни вниманието му като мимолетно физическо привличане. Беше силно загрижен дали ще хареса картината му, а това беше надежден знак. Но през целия ден беше някак замислен, сякаш се опитваше да прецени нещо или да реши доколко иска да се обвърже с нея. Нуждаеше се от нея, за да може да бъде близо до Тим…

При тази мисъл Джини удари с юмрук по масата от гняв. Тя все повече се превръща в абсолютна параноичка! Просто се страхува. Страхува се, че след като се влюби в Байрън ще изгуби и него. Не че някога го е притежавала. Рядко предугаждаше мислите му. Беше толкова потаен. Цялата ситуация беше ужасно объркана! Да можеше да поговори с някого! С Порша. Изключено. Може би Сондра. Можеше да разчита на нея, че ще опази тайната й. Нищо чудно да се присмее на страховете й. Е, може би точно от това имаше нужда. Утре вечер след работа ще отиде у Сондра. Съмняваше се, че Байрън ще й се обади дотогава. На тръгване изглеждаше много ядосан.

 

 

Минаваше седем вечерта на другия ден, когато Джини почука на терасата на Сондра. Беше още по-безпомощна и нещастна от предишната вечер. Какво ще стане, ако е разочаровала Байрън и той не желае да я вижда повече? Най-лошото беше, че не би го упрекнала, държанието й беше толкова студено, отговорите й бяха лаконични и се цупеше за щяло и нещяло. На всичкото отгоре се издаде, че ревнува.

— Заета ли си? — попита тя, когато Сондра отвори вратата. — Май трябваше първо да се обадя…

— Не, не, няма нищо, влизай! — бързо каза Сондра и я въведе в стаята. — Опитвам се да декорирам саксии. Какво става? Изглеждаш доста, отчаяна.

— Съвсем точна преценка кимна Джини. Много са хубави! — рече тя и взе една украсена саксия.

— Но много трудно се правят. Какво ще пиеш?

— Нищо. Само седни и си работи. Имам нужда някой да ми каже дали наистина полудявам.

Сондра я погледна съчувствено и се зае със саксиите.

— Сигурно е нещо, свързано с Байрън да Стефано — каза тя. — Той успя ли да се съвземе след танца ти миналата вечер? По всичко личеше, че се чуди дали да те убие, или да те изнасили на място. Явно вече си успяла да го завъртиш на пръста си. Шегувам се, разбира се.

— Не, не съм успяла — мрачно отвърна Джини. — Мисля, че снощи развалих всичко. А може би… — тя въздъхна тежко. — Не зная. Ужасно сложно е.

— Цялата съм в слух — каза Сондра и изкусно залепи тънко червено цвете от сламки върху саксията. — Кое е толкова сложно? Опитваш се да разбереш великия художник? И аз бих могла да ти кажа, че той не е като другите хора.

— Откъде знаеш?

Сондра сви рамене.

— Нали непрекъснато работя с художници. Странни хора са те. Работят като бесни, после внезапно изоставят всичко, започват да пируват или хващат планината и пътуват на стоп, докато рухнат. Това ли е проблемът?

— Отчасти — каза Джини. — Но друго повече ме притеснява. Можеш ли да пазиш тайна? Това е наистина нещо много, много секретно.

— Разбира се, че мога — Сондра остави работата си и отметна косата си назад. — Какво има Джини? Да не си загазила?

— Не. Но може и това да стане. Не зная. Разбираш ли.

Джини описа отношенията си с Байрън и опита да си спомни всички подробности около интереса, който Байрън проявяваше към Тим още от първия миг, когато го видя.

— Аз ли съм луда или подозренията ми, че той мисли Тим за свое дете, са основателни? — попита накрая.

— Хм! — намръщи се Сондра и се замисли. — Имаш право, струва ми се. Той наистина може да подозира нещо такова. Казваш, че внезапно заминал за Мексико?

— Да — каза Джини и сърцето й спря да бие. — Но — добави тя, сграбчвайки спасителната сламка, — той беше виждал Тим само веднъж преди това.

Сондра въздъхна.

— Да, но ако приликата между Тим и онази снимка на Байрън е толкова поразителна, колкото твърдиш, това би могло да се окаже достатъчно, за да го подтикне да проследи всяка възможна следа. А както знаеш, хората с много пари могат всичко.

— Зная — Джини прехапа устни, като едва сдържаше сълзите си. — Какво да правя, Сондра? Толкова се безпокоя за Порша в Марк и не мога да продължавам така, без да съм наясно дали Байрън наистина иска да има нещо общо с мен, или се интересува само от Тим.

— А! Какво чувам! — остро я прекъсна Сондра.

— Какво каза накрая? Мислиш, че той се интересува от теб само доколкото го свързваш с Тим?

Джини кимна и изтри една сълза от бузата си.

— Това вече е пълна глупост — заяви Сондра твърдо. — Видях го как те гледаше на бала у Порша. Този мъж е влюбен до уши в теб. Проблемът за родителите на Тим само усложнява нещата, ако въобще съществува такъв проблем, но това няма нищо общо с отношението му съм теб.

— Има, Сондра, не разбираш ли? Не бих могла да се омъжа за Байрън, ако той отнеме на Порша детето й. Просто не бих могла.

— Значи предпочиташ да го вземе и да се ожени за някоя друга, така ли? — попита Сондра и вдигна въпросително вежди.

— Е, не. Мисля, че не — отвърна Джини. — О, Сондра, такава каша е. Продължавам да мисля, че може би си въобразявам всичко това, но щом си повярвам, се случва нещо, което отново ме разстройва. Какво да правя?

— Отговорът е очевиден. За собствено успокоение, ако не заради нещо друго, ще трябва накрая да попиташ Байрън какво мисли. Но не прибързвай. Изчакай подходящ момент да повдигнеш въпроса спокойно.

— Ето от това се страхувах. Най-трудно ще ми бъде да запазя спокойствие.

— Вземи едва от тези саксии! — усмихна се широко Сондра. — Тя и каквато и да са там вселенски сили, които Порша призовава, трябва да свършат работа.

Джини взе малкия съд и го погледна недоверчиво.

— Не вярвам в магии, но ако се получи, ще препоръчвам навсякъде саксиите ти и ще се продават като топъл хляб.

Джини се прибра и постави саксията в средата на масата.

— Направи така, че Байрън да се появи! — предложи тя. След разговора със Сондра се поуспокои, но имаше нужда да види Байрън, за да се убеди, че не се е отдръпнал от нея. Тя определено се съмняваше в думите на Сондра, че той е лудо влюбен в нея. В момента не беше наясно със собствените са чувства към него.

Минаха още два дни без нито дума от Байрън. В сряда вечерта Джини беше толкова потисната, че престана да се храни. Приготви вещо за котките и взе най-малкото, любимеца на Байрън.

— Ще взема да те занеса да Байрън, но ако той е погълнат от картината си, може и да не се зарадва много. Може би трябва да се обадя. Каза, че няма да се разкрещи, ако звънна. Но това беше, преди да…

Джини остави котето и решително се изправи. Не можеше да издържа повече. Ще му се обади и ще разговаря с него. Веднага! Къде сложи картичката с телефонния му номер? Трябва да е в чантата й.

— По дяволите — ядоса се тя. — Не може да съм я загубила — обърна чантата си и изсипа цялото съдържание върху масата, но нямаше и следа от визитната картичка. Напълно безпомощна, тя грабна портмонето си и го запрати към вратата. Чантата го последва, чу се силен шум като удар от юмрук.

— Господи, какво направих? — извика Джини и се втурна към вратата. Как успя меката й кожена чанта…

Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че някой чука. Джини въздъхна от облекчение и я открехна.

— Байрън! — изненада се тя и отвори вратата широко. — Какво ти се е случило?

Той изглеждаше дори по-зле от първия път, когато го видя. Ризата и джинсите му бяха в петна от боя, а лицето му беше измъчено и небръснато. Личеше, че е прокарал безброй пъти омазаните с боя пръсти през косата си. Очите му горяха върху бледото лице като огнена жарава. Джини не можеше да определи намеренията му и заотстъпва назад с разтуптяно сърце.

— Ти ми се случи, ето какво — изръмжа Байрън. — За нищо не ме бива. И престани да отстъпваш като подплашен заек — каза той по-нежно. — Няма да ти сторя нищо. Ти наистина се боиш от мен — каза той невярващо. Огледа се, потърка брада и продължи: — Съжалявам. Просто не издържах, скочих в колата и дойдох, без да се замисля. Може би ще е по-добре да си отида вкъщи и да…

— Не! Недей! — усмихна се Джини, а след това прихна да се смее. Байрън я погледна въпросително и тя се опита да обясни. — Много е смешно. Ти дойде… Аз тъкмо се канех… Не можех да намеря… и тогава хвърлих чантата към вратата в същия момент, в който ти започна да чукаш. Помислих си, че моята чанта… — Джини избухва в неудържим смях, прегърна Байрън и зарови лице в рамото му.

— Все още не съм сигурен, че нещо съм разбрал — каза тихо Байрън, — но това посрещане повече ми харесва. Не знаех как ще ме приемеш след онази вечер. Дойдох да проверя. Не можех да понеса мисълта, че ще ме намразиш.

— Аз се чувствах по същия начин — каза щастлива Джини.

— Непрекъснато мисля за теб — призна Байрън и с очи изпиваше лицето й, сякаш я виждаше за първи път. — Каквото и да подхвана, виждам само теб. Започнах да си мисля, че си ме омагьосала. И тогава… — той обхвана врата й и сведе глава към нея.

— Тогава разбрах, че наистина съм омагьосан.

Щом устните му докоснаха нейните, Джини почувства, че цялото й тяло се преобразява в една от вихрените, пластични форми от картината му. Дори небръснатото му лице й доставяше удоволствие. Миризмата на боя се смесваше с аромата на тялото му и й се струваше по-приятна от всеки парфюм, защото беше неповторима. Той плъзна длани по гърба й, след това ги спусна към талията й и я притисна към себе си. Джини изстена от удоволствие. Усещаше колко е желана и тялото й несъзнателно откликна. Искаше да усеща кожата му, да го милва.

— Джини? — промълви Байрън, целувайки брадичката й.

— Да?

— Прегърни ме и се хвани здраво за врата ми. Джини се подчини и той я взе на ръце, усмихнат и развеселен от замечтаното й изражение. — Мисля, че си спомням къде е спалнята ти.

— Надявам се — опря тя глава на рамото му. — Защото аз нямам някакъв спомен.

Тя имаше чувството, че се намира в друг свят, много далеч от всекидневните грижи и тревоги.

Байрън я занесе в стаята й и я остави внимателно на леглото. Впи устни в нейните и започна да разкопчава блузата й. Движенията му бяха бавни, сякаш му доставяше огромно удоволствие бавно да разкрива тялото й пред погледа си. Когато свали дантеления сутиен, той зацелува връхчетата на гърдите й. Джини вкопчи пръсти в раменете му, едва сдържайки ликуващия вик на удоволствие, разтърсена от силно желание. С разтуптяно сърце тя го гледаше как легна до нея, свали меката й пъстра пола.

— Всяка жена трябва да играе тенис — усмихна се той и поглади дългите й стройни бедра. — Имаш най-красивите крака, които съм виждал някога.

Устните на Джини внезапно пресъхнаха. От докосването му цялото й тяло копнееше до болка за него, но когато започна да осъзнава какво беше на път да се случи, тя внезапно охладня. Все още не се чувстваше готова. Но защо? Преди две беше устремена към върховния миг. Трябваше просто да се остави на чувственото удоволствие и да му се наслаждава както толкова много други жени? Ако само не беше спрял да се съблече…

— Какво има, Джини? — свъси вежди Байрън.

— Н-нищо — отвърна тя.

— Нищо? Не е вярно и ти много добре го знаеш. Не искаш ли да продължим? Ако забременееш, ще се оженя за теб веднага.

Ако забременее? Думите отново и отново прозвучаха в главата й като ехо. Какво искаше да каже той? Че не би се оженил за нея при други обстоятелства или че е решил при всички случаи да се ожени за нея? Боеше се да го попита. И все още стоеше неразрешен въпросът с Тим. Тя събра цялата си разколебана воля, за да изрече:

— Мисля, че е по-добре да спрем дотук.

Байрън отпусна глава и затвори очи. Джини изпита ужас, че този път наистина е сложила край на всичко. За нейна изненада обаче не след дълго Байрън направи опит да се усмихне.

— Тази вечер беше твой ред, скъпа. Честно казано, не дойдох да те поставям отново на изпитания. Бях твърдо решен да се въздържам. Може би причината е в това, че въобще не съм спал снощи. А сега си облечи нещо, преди да изгубя контрол над себе си.

Джини наметна халата си и когато приближи до леглото, той взе ръката й и я допря до устните си.

— Толкова силна, малка ръка! Как само успя да ме обвърже! Хубаво е, че каза „не“ тази вечер. Когато съм уморен не съм добър любовник. Не зная дали ще имам сили да се добера до вкъщи тази вечер. Ще ми позволиш ли да спя на дивана?

Джини поклати глава. Дори с небръснатата си брада и тъмните сенки под очите той изглеждаше невероятно привлекателен!

— Остани на това легло. Само се пъхни под завивките.

— Надявах се да го кажеш — каза той с дяволито пламъче в очите. — Не мисля, че ще дойдеш при мен.

— Защото идеята не е добра — отвърна тя.

— Знаех си, че ще ми откажеш. Легни отгоре тогава и ми позволи да те прегърна! Така ще сънувам хубави сънища.

Джини се поколеба за момент, след това се излегна до него.

— Обърни се с гръб — нареди и той. — Не мога да затворя очи, като гледам красивото ти лице.

— Аз пък мисля, че едва ги държиш отворени.

След няколко минути Байрън заспа и Джини усети как ръката му се отпуска. Тя се измъкна внимателно, загаси лампите и се сгуши на канапето под плетената завивка на майка си.

Тази ситуация, мислеше си тя, започва да става смешна. И взе твърдо решение, това да е последният път, когато тя спи в едната стая, а Байрън в другата. Последният път! Време е да бъдат искрени един към друг. Очевидно Байрън беше мислил да се ожени за нея. Тя също. Време е да събере смелост я да постави открито въпроса за Тим.