Метаданни
Данни
- Серия
- Любовници и легенди
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Night Watch, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мая Мечкуева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2010)
- Разпознаване и корекция
- Dani(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Карла Нигърс. Нощен страж
ИК „Арлекин България“, София, 1994
Американска. Първо издание
Редактор: Ани Димитрова
ISBN 954-11-0218-2
История
- —Добавяне
Епилог
Джо получи рицарските доспехи. Историческо дружество сметна, че това е направо дреболия в сравнение с изключителната стойност на къщата, построена преди около век от един от най-богатите и ексцентрични жители на Сан Франциско по онова време. Джо направи опит да остави доспехите в бара, ала Марио го погна с кухненския нож и той се видя принуден да ги довлече в апартамента. Роуина го завари коленичил до проклетите железа.
— Тук таваните са много ниски. Май няма да мога да държа доспехите изправени — изсумтя сърдито той и чак тогава се обърна към нея. Видът й го смая. Успя само да прошепне: — Роуина, какво…
Тя прекара пръсти през подстриганата си коса. Очевидно още не можеше да свикне с нея.
— Знаеш ли, че никога не бях ходила на фризьор? Минах край един салон и нещо ме накара да вляза. Помислих си, че ще ме изхвърлят, когато казах, че нямам час, но…
— Загледали са се в косата ти и са решили да не те изпускат!
— Казах им да я отрежат до раменете…
Джо скочи на крака, без да откъсва очи от нея. Докосна с ръка златистите кичури.
— Красива си! Много ти отива! — нежно каза той.
— Вече никога няма да я нося на кок! — усмихнато отвърна тя.
Няколко дни по-късно боядисването на апартамента бе привършило, а Марио вече беше заредил във фризера неколкостотин кюфтенца за сватбения прием. Джо откри съвсем случайно малката изненада, която Роуина му бе приготвила. Търсеше нещо в килера и за малко не изкрещя панически, когато в него се вторачиха две изкуствени очи.
Той, опитният полицай, да крещи от ужас! Преди седмица се беше върнал на работа. Чувстваше се щастлив, че е отново сред своите колеги. Добре де, но кой нямаше да се уплаши, ако изведнъж от тъмния килер срещу него се ококорят две стъклени очи?
— Роуина!
— О, виждам, че си открил Арнолд!
— Арнолд ли? Какъв Арнолд? Тук има само една гадна препарирана птица!
— Любимата на прадядо ми!
Джо отстъпи крачка и чак тогава видя, че беше препарираният бухал. Погледна към Роуина. Изглеждаше невероятна с новата прическа — свободна и безгрижна. Сърцето му преливаше от любов, струваше му се, че още миг — и ще се пръсне. Как бе живял, как беше оцелял през онези шест ужасни месеца, преди да я срещне?
— Искаш ли да ти кажа нещо, госпожице Уилоу?
— Зная почти всичко, сержант Скарлати!
— Е, на всички е известно, че си гений и всезнайко. Но едва ли ти е хрумвало какво точно спаси и двама ни.
— Не „какво“, а „кой“. Аз, разбира се!
— Не! — поклати Джо глава и я привлече към себе си. — Спаси ни любовта!