Джейн Ан Кренц
Правото да бъдеш себе си (6)

Глава шеста

По средата на гала приема по случай рождения ден на Гифърд Рейвънскрофт, Джейкъб Стоун се огледа и откри, че е останал сам сред множеството. Емили бе изчезнала.

Той разклати скоча в чашата. Кубчетата лед звъннаха. Звукът бе едва доловим сред смеховете и бъбренето на официално облечените гости. Джейкъб обходи с поглед хората наоколо, въпреки че не очакваше да види Емили сред тях. Никак не се изненада, когато не успя да я зърне.

Отпи бавно и замислено от скоча и се замисли над следващата си стъпка. Не беше особено трудно да отгатне къде може да открие Емили. Сигурно някой от семейство Рейвънскрофт вече я е дръпнал настрани и тихо й е поискал обяснение за избора на кавалер на годишния семеен прием. Джейкъб прецени, че е най-добре да я открие, преди да се окаже притисната до стената. Тя бе изпълнена с много плам, но освен това бе много мила и уязвима. Не му беше приятно да си я представя съвсем сама, заобиколена от глутница вълци, по-точно семейството й.

— Търсиш ли някого, Стоун? — мъж на около петдесет и пет, едър и внушителен в черно-бял фрак, се огледа, докато Джейкъб се промушваше сред множеството бизнесмени.

— Дамата си — отвърна унило Джейкъб. — Струва ми се, че я изгубих. Обърнах се само за миг и нея вече я нямаше.

Позна мъжа, който го бе заговорил. Казваше се Дженсън. Джейкъб завидя на небрежната му елегантност. Изглеждаше отлично, въпреки че бе доста пълен и очевидно не поддържаше форма, но фракът му стоеше безупречно. Официалните дрехи на Джейкъб бяха взети под наем и той все се притесняваше, че личи откъде са. Не че не можеше да си позволи да си купи фрак, просто много рядко му се налагаше да се облича по подобен начин и не виждаше смисъл да инвестира пари в дрехи, които може да облече най-много веднъж в годината. Емили изглежда никак не се притесни от липсата му на интерес към официалните одежди.

„Рейвънскрофт Интернешънъл“ веднъж бяха направили услуга на Дженсън. Джейкъб бе човекът, изпратен да осъществи услугата тихо и дискретно. Ставаше въпрос за дребен случай на индустриален шпионаж. Дженсън, виден бизнесмен от Портланд, не искаше да разлайва кучетата и затова имаше нужда от дискретна помощ. Гифърд Рейвънскрофт веднага му подаде ръка и привика Джейкъб, за да свърши работата. Дженсън бе изключително благодарен както на компанията, така и на спасителя си.

— Ти си с дъщерята на Гифърд, Емили, нали? Стори ми се, че я видях преди няколко минути — каза услужливо Дженсън, въпреки че очите му си останаха замислени. — Беше с брат си.

— Благодаря. Ще я намеря — Джейкъб се загледа в тълпата. Вече започваше да свиква със замислените погледи, също като този на Дженсън. Това изражение бе забелязал у много хора, включително и в тримата представители на семейство Рейвънскрофт.

Още от мига, в който влязоха в дома на Рейвънскрофт, стана ясно, че Емили не си е направила труда да уведоми предварително семейството си за новата роля на Джейкъб Стоун в живота й. В началото Джейкъб не бе сигурен дали въздържаността на Емили се дължи на безпокойство, или на желанието й да скандализира близките си. Каквато и да бе причината, той усети раздразнение. Бяха минали вече няколко часа, а той все още не бе сигурен защо тя е решила да демонстрира връзката им, без да предупреди семейството си. След тържеството смяташе да я попритисне и да разбере всичко.

Имаше някаква показна гордост в начина, по който Емили държеше изправени и гърба и главата си, когато той я въведе. Въпреки раздразнението, Джейкъб усети, че е развеселен и горд. Знаеше какво означава да се изправиш пред тримата Рейвънскрофт. Емили изглеждаше толкова хладнокръвна и царствена в тъмнотюркоазната копринена рокля с дълъг ръкав, плътно прилепнала към тялото й. Привидно дори не трепна под погледите на близките си, но щом майка й пристъпи, за да я поздрави, Джейкъб веднага долови напрежението.

Нямаше и капка съмнение, че всички са безкрайно изненадани от появата на Емили, стиснала под ръка Джейкъб. Като добър кавалер, той я изчака търпеливо да поздрави семейството и веднага забеляза бързо пробягналите искри на изненада, дори на възхищение в очите на Дрейк, Катрин и Гифърд.

Всички бяха много любезни и усмихнати, разбира се. Гифърд и Дрейк поздравиха весело Джейкъб и му подадоха ръка. Катрин го целуна небрежно по бузата и го дари с топла усмивка. Семейство Рейвънскрофт може и да бяха безпощадни понякога, но спазваха много строг код на благоприличие. Джейкъб не бе съвсем сигурен как тримата са реагирали на новината, че тъкмо той придружава винаги внимателно защитаваната им дъщеря. В интерес на истината не даваше и пет пари.

Само че се притесняваше как Емили ще се справи с положението и реши, че не е много добра идея да я оставя сама с близките й прекалено дълго. Докато се промъкваше през тълпата, той погледна часовника си. Емили я нямаше само от няколко минути. Ако имаше късмет, едва ли щеше да стане нещо страшно, преди да я е открил. Сигурно ще се зарадва на спасителя си щом го види.

 

 

Вратата на кабинета на Гифърд Рейвънскрофт се затвори безшумно зад Емили. Стори й се, че има нещо много зловещо в тази тишина. Тя й напомни за начина, по който семейството упражняваше властта си — без много шум, отлагане и уговорки. След като Дрейк я пъхна в стаята, той веднага пусна ръката й и отиде до бара от тиково дърво в другия край на кабинета.

Емили се подготви за предстоящия сблъсък. Беше готова за него още откакто сутринта Джейкъб й каза, че възнамерява да я придружи на рождения ден на баща й.

— Господи, Дрейк, та ние сме сами. Къде са мама и татко? Очаквах, че ще се изправя срещу цялата армада, не само срещу теб — усмивката й бе бодра и предизвикателна и тя престорено небрежно пристъпи към прозореца.

Брат й не вдигна поглед, докато си сипваше уиски.

— Реших първо аз да поговоря с теб. Искам да разбера какво има между теб и Джейкъб. Сигурно и сама си разбрала, че мама и татко бяха шокирани, когато се появи стиснала Джейкъб за ръката.

— Ами ти, Дрейк? Не ми казвай, че не си бил изненадан.

Брат й се замисли, докато слагаше капачката на бутилката.

— Само отначало, но не и след като премислих нещата. Трябваше да се сетя, още когато Джейкъб настоя да те закара в Сиатъл. Трябваше да го разбера, още когато му се обадих и го помолих да открие всичко възможно за Морел. Беше очевидно, че се заема с тази работа по лични причини, а не просто, за да направи услуга на компанията.

— Така ли? — попита сухо Емили.

Дрейк сви елегантно рамо.

— Лошото на Стоун е, че не можеш винаги да прецениш какво мисли. Той върши нещата по свой си начин, когато реши и защото той така е преценил. Трябваше да се сетя, че ти си в центъра на вниманието този път. Още преди две години имаше нещо, съдейки по начина, по който те гледаше. Само че тогава не се притеснявах. Той се развеждаше, беше огорчен, ядосан и заминаваше за чужбина. Сигурно е решил, че ако се обвърже с теб в онзи момент, няма да излезе нищо добро. А и ти бе прекалено уязвима тогава.

— Направо не мога да повярвам, че си забелязал как съм се чувствала преди две години, Дрейк. Струваше ми се, че единственото, което ви се върти в ума е как да разкарате Брад Карлтън от живота ми, независимо от това какво мисля аз по въпроса.

— Карлтън бе безхарактерен мошеник. Червей. Тогава най-важното бе да се махне от живота ти. Трябваше, преди да бъдеш наранена повече, отколкото вече бе наранена.

— Искаш да кажеш, преди да се е добрал до някое сочно парче от „Рейвънскрофт Интернешънъл“ — поправи го спокойно Емили.

Брат й я погледна доста странно.

— Ти изглежда мислиш, че за нас компанията е всичко, нали?

— Е, мисля, че ме обичате донякъде — отвърна напълно сериозно Емили. — Освен това прекалявате с опитите си да ме защитавате и да ме напътствате, а това е дразнещо. Мисля, че ако ви бях дала и най-малка възможност, вие с мама и татко нямаше да ме оставите да дишам свободно.

— Мислим ти доброто, Ем. Винаги си била бебето в семейството. Когато порасна, се оказа, че съвсем не си това, което мама и татко очакваха — сега вече Дрейк изглеждаше развеселен. — Те не те разбират.

— Докато ти ме разбираш.

— Не съвсем. Признавам, че донякъде си различна от нас. Въпреки това те разбирам много по-добре, отколкото мама и татко някога ще успеят. Това, разбира се, не означава, че не те обичам.

Емили въздъхна.

— Знам. Ако не го вярвах, никога нямаше да се примиря с техния начин на действие.

— Стоун вече ти е любовник, нали?

Емили премигна бързо при този неочакван въпрос. След това изви кисело уста. Дрейк използваше обичайния начин за разпит на семейство Рейвънскрофт.

— Типичен представител на семейство Рейвънскрофт. Жертвата първо трябва да се поразсее с приятни думи за обичта на семейството, а когато гардът й падне, забиваш истинския въпрос — тя дръпна завесата и се вгледа в осветената градина. — Отношенията ми с Джейкъб са нещо лично. Не виждам причина да ги обсъждаме.

— Стига номера, Ем. Просто ми кажи истината. Може и да успея да ти помогна.

Емили го стрелна подозрително с поглед през рамо.

— Да ми помогнеш ли? И как точно ще стане?

Дрейк се отпусна на тежкото дървено бюро на баща си и погледна сестра си с обич.

— Много добре знаеш за какво говоря. Мога много по-добре от теб да се справя с мама и татко. Разбирам ги. Особено татко.

— Защото много си приличате.

Дрейк сви рамене.

— Може и така да е. Не е там въпросът. Важното е, че мама и татко не са възхитени от мисълта, че спиш с Джейкъб Стоун.

— И защо са решили така?

— Те не са глупаци, Ем — каза нетърпеливо Дрейк. — Всички забелязахме как те гледаше, когато дойдохте. Той бди над теб. Този мъж затвърждаваше позицията си и ни предизвикваше.

— И каква стана тя, всички вие загубихте безценно време, да се тюхкате за връзката ми с Морел, докато истинската заплаха се оказа незабелязана. Как ти се струва цялата работа?

— Не мога да кажа, че съм очарован — Дрейк отпи от уискито. — Ти си малката ми сестричка. От деня, в който се роди, досега, трийсет години по-късно, все си оставаш малката ми сестричка. Сигурно никога няма да мога да приема спокойно мисълта, че някой мъж има връзка с теб. Иска ми се да те защитя от гадната същност на моя вид. Мама и татко, разбира се, като родители, са още по-загрижени. Въпреки това съм готов да призная, че в миналото сме се намесвали в живота ти прекалено много пъти. Може пък да е крайно време сама да вземеш решение.

Емили се обърна към него. Скръсти ръце, усетила, че е толкова развълнувана, че почти трепери. Пое си три пъти дъх съвсем бавно, за да се успокои.

— С други думи, това означава, че имам разрешението за любовна връзка с човек, за когото смятате, че можете да контролирате. Някой като Джейкъб.

Дрейк присви очи.

— Не съм казал подобно нещо. А и нямах подобно нещо предвид. Джейкъб ми харесва. Знаеш го много добре.

— Само дето не смяташ, че е подходящ за мой любовник.

Дрейк я погледна в очите.

— Мисля — каза бавно той, — че Стоун е опасен. Твърд е като камък, Емили. Ти никога не си виждала грубата му сила и безпощадността му. Докато аз съм бил свидетел на тези неща. Вярвай ми, ако ти се струва, че понякога сме безпощадни, то тогава трябва да видиш Джейкъб Стоун, когато си е наумил, че желае нещо.

— Опитваш се да ме уплашиш, нали, Дрейк?

— Не се опитвам да те плаша, а да ти покажа истината.

Преди Емили да отговори, вратата на кабинета се отвори и на прага застанаха Катрин и Гифърд Рейвънскрофт. Влязоха в стаята със сериозни напрегнати лица, впили погледи в дъщеря си.

— Аха — каза Емили. — Подкреплението пристигна. Вече не си сам, Дрейк. Мама и татко ще ми обяснят в подробности защо трябва да се отърва от Джейкъб.

— Не е нужно да се държиш сякаш сме Светата инквизиция. Всички харесваме Джейкъб — каза хладно Гифърд, когато затвори вратата зад себе си и жена си. — Готов съм да му поверя живота си.

— Но не и този на дъщеря си, така ли? — попита Емили.

Катрин се настани в един от столовете, а полите на прасковената копринена рокля се завъртяха изящно.

— Виж, скъпа, всички доста се изненадахме, когато разбрахме, че ъ-ъ-ъ излизаш с Джейкъб. Защо не каза нищо по телефона онази сутрин? Джейкъб беше с теб, нали?

— Онази сутрин нямах желание да говоря за личния си живот, както нямам желание и сега. Любовният ми живот не влиза на никой в работата.

Емили огледа семейството си и се стегна. За това, което смяташе да направи, щяха да са необходими цялата й смелост и решителност.

— Емили, няма защо да бъдеш груба с майка си. Просто тази вечер ни изненада и мисля, че го знаеш — Гифърд пъхна ръка в джоба си и отиде до барчето, за да си налее нещо за пиене. — Нямахме представа, че вие двамата с Джейкъб се интересувате един от друг.

— Ако знаехме — измърмори с искрено съжаление Катрин, — щяхме по съвсем друг начин да се справим с положението преди две седмици, когато го помолихме да проучва Морел. Джейкъб не е подходящ мъж за теб, Емили. Дори не разбирам как е възможно да се интересуваш от него.

Усетила, че е обсадена, Емили се опитваше да устои на своето от позицията край прозореца. Силите на неодобрението на семейство Рейвънскрофт я притискаха. Трябваше да мисли трезво, докато сгъстените семейни редици настъпваха.

— Аз съм тази, която е изненадана — каза подигравателно тя. — Все ми се струваше, че харесвате и вярвате на Джейкъб. Предположих, че ще бъдете във възторг, когато най-сетне започна да излизам с човек, когото одобрявате.

Катрин въздъхна.

— Не се прави на глупачка, Емили. Ние всички много обичаме Джейкъб и, както баща ти каза, му имаме пълно доверие. Години наред сме му поверявали тайните на Рейвънскрофт. Но не е там работата.

— А каква е работата? — предизвика ги тихо Емили.

Катрин махна неопределено с ръка.

— Скъпа, ако трябва да ти кажа истината, Джейкъб винаги е бил от огромна полза за компанията и е безкрайно предан, но той не е човекът, който сме искали за теб. Миналото му, меко казано, е неясно. Водил е доста грубоват живот. Съвсем различен от възпитанието, което ти получи тук. А и онази неприятност по време на развода му…

— Аз няма да се омъжвам за него, майко. Джейкъб заяви много отдавна, че няма намерение да се жени. Не се притеснявай, че може да ти стане зет, ако това е проблемът.

„По-ясно от това не можеше да им каже, че има връзка с него — помисли си Емили, — но ако разсееше още отначало страховете им, че смята да се омъжи за Джейкъб, тогава можеше и да постигне нещо.“ Докато оглеждаше израженията на тримата, тя усети, че те не изпитват нейната увереност. Всъщност, бяха доста по-загрижени от обикновено.

— Емили — опита да я вразуми отново Катрин, — Джейкъб има много положителни качества, но не е точно твоят тип. Ще бъде по-добре ако не го насърчаваш.

— А какъв е моят тип, майко?

Гифърд се намръщи предупредително на тона на дъщеря си.

— Много добре разбираш какво иска да каже майка ти. Джейкъб има коренно различен произход от твоя. Животът му е бил тежък и си личи. Има много трески за дялане и ти никога няма да успееш да го изгладиш дотолкова, че да се вмести сред хора като присъстващите тази вечер.

— В миналото май намирахте тези трески доста удобни — заяви Емили. — Използвахте ги, за да проправи пътя на компанията, когато цивилизованите начини не постигаха желаното от вас.

— Фирма като нашата понякога се нуждае от талантите, които Джейкъб притежава — призна спокойно Гифърд. — Това не означава, че ми е приятно той да спи с дъщеря ми.

Катрин помръкна при тези груби думи, но кимна в знак на съгласие.

— Просто Джейкъб не е подходящият мъж за теб, Емили. Сигурно си мислиш, че е романтичен, или нещо такова, но истината е, че си се обвързала с него веднага след друга нещастна любов. Беше ядосана заради начина, по който се справихме с Морел и щом Джейкъб се е появил, веднага си му паднала в ръцете. Много добре разбирам как се е случило. Ние с баща ти преценихме, че най-доброто разрешение е веднага да прекратиш връзката си с него. Нямате бъдеще и само ще бъдеш наранена.

Вратата на кабинета се отвори тихо, точно когато майката на Емили приключи изречението. Джейкъб се изправи на прага и огледа със студения си поглед малката група. След това скръсти ръце и се облегна на касата. Нямаше съмнение, че е чул последните думи на Катрин. Не каза нищо, просто изчака да види как Емили ще реагира на директната команда на майка си.

Емили усети как я изпълва сила. Точно това бе моментът, който чакаше, а беше и доволна, че Джейкъб също е тук, за да чуе. Жалко, че баба Рейвънскрофт не присъстваше. Емили чувстваше, че възрастната жена щеше страшно да се забавлява. Обърна се гордо към тях.

— Ще повторя още веднъж. Връзката ми с Джейкъб си е моя работа. Няма да търпя повече намеса в живота ми. Писна ми.

Гифърд и Катрин Рейвънскрофт се намръщиха, първо към Джейкъб, а след това към дъщеря си. Дрейк тихо си пиеше уискито и наблюдаваше драмата, която се разиграваше пред него, така сякаш всичко в тази стая му се струваше безкрайно забавно.

Катрин първа се опита да овладее ситуацията.

— Мисля, че някой друг път ще продължим с обсъждането на този въпрос. Гифърд, трябва да се връщаме при гостите — тя се изправи.

Гифърд се приближи до нея и я хвана за ръката, а погледът му се спря на Джейкъб.

— Мисля, че си права, скъпа. Емили, ще поговорим по-късно.

— Не — отвърна Емили. — Ще говорим сега. Трябва да ви кажа нещо. Ще бъда кратка.

— Ще го оставим за по-късно, скъпа — обади се предупредително майка й.

Емили сякаш не бе чула думите й.

— Проявете добро възпитание да ме изслушате. Касае се за бъдещето на „Рейвънскрофт Интернешънъл“ и съм сигурна, че ще ви бъде интересно.

И Дрейк, и Гифърд, и Катрин сякаш замръзнаха и погледите им се приковаха в Емили.

— Добре — отвърна доволно Емили. — Най-сетне мога да разчитам на вниманието ви. Единствено ако спомена Рейвънскрофт ще ми обърнете внимание.

— За какво говориш, Емили? — попита хладно Дрейк.

Тя събра сили, усетила погледа на Джейкъб. Това бе моментът, който чака цяла вечер. Трябваше добре да изиграе картите си, за да успее да го защити.

— Много просто. Реших, че семейството ми прекали с намесата си в живота ми. Настоявам от този момент нататък да стоите настрана. За да съм сигурна, че всичко ще бъде мирно и кротко ви давам ултиматум.

— Не ставай смешна, Емили — каза притеснено Катрин и замълча, защото очевидно не можа да измисли какво друго да каже.

Мъжете не откъсваха очи от Емили.

Джейкъб не бе помръднал от вратата. Емили не успя да разгадае настроението му, но това не й се стори много важно в момента. Точно сега разчиташе на собствената си сила и решимост. За пръв път в живота си щеше да използва един от прийомите на семейство Рейвънскрофт.

— Много добре знам как постъпвате — каза Емили, наслаждавайки се на момента. — Наблюдавала съм ви години наред, а в някои от случаите самата аз съм била жертва на макиавелистичните ви методи. Някои от тях ги приех за свои. Внимавайте, защото това е сделка. Давам ви честната си дума, че ще продължите да управлявате дяловете ми в компанията по начин, по който прецените, стига да не се месите в живота ми и да оставите Джейкъб на мира.

— Какви, по дяволите, ги говориш, Емили? — ревна като обезумял Гифърд. По лицето му се изписаха ярост и недоумение. Щеше да пристъпи към дъщеря си, но жена му го стисна за ръката.

— Чухте ме — заяви Емили. — Ако, който и да е от вас се опита да манипулира Джейкъб, ако се опитате да се намесите във връзката ми с него, ще започна да търся купувач за акциите си в Рейвънскрофт. Ако реша да действам, ще се свържа с доста заинтересовани купувачи. А Деймън Морел, ще бъде пръв в списъка.

Дрейк поклати слисан глава.

— О, Емили — прошепна той.

— Не мога да повярвам — продължаваше да тътне Гифърд. — Няма да посмееш да направиш подобно нещо. Ти с ума си ли си, бе момиче?

— Най-сетне реших да взема живота си в собствените си ръце — Емили пресече персийския килим и се упъти към вратата, очите й приковани в лицето на Джейкъб. — Беше крайно време, нали?

— Това не може да е вярно — прошепна Катрин притеснено.

Емили се обърна към майка си.

— Напротив, самата истина е. Ако се опитате да го притиснете, по какъвто и да е начин, кълна се, че ще продам акциите за двайсет и четири часа.

Родителите й бяха поразени.

Дрейк насочи вниманието си към неразгадаемото изражение на Джейкъб.

— По всичко личи, че Емили направи избора си тази вечер. Отнасяй се добре с нея, Стоун, иначе ще те накълцам с тъп нож.

Джейкъб се оттласна от вратата и се протегна, за да хване Емили за ръката. Погледна Дрейк.

— Никой от нас не бива да забравя, че под нежната фасада се крие още един представител на рода Рейвънскрофт. Трябваше да ти кажа, че е опасно да притискаш госпожица Рейвънскрофт в ъгъла. Не се притеснявай, Дрейк, тя е в добри ръце.

Пулсът на Емили пулсираше от прилива на адреналин след спечелената победа, докато Джейкъб я отвеждаше по празния коридор. Стъпките й бяха леки и пълни с енергия. За малко да се засмее от щастие.

— Успях — каза тихо тя. — Направих го. Опълчих им се и ги накарах да се отдръпнат. Сега дори ми беше по-хубаво, отколкото когато получих заема за магазина, защото използвах тяхната тактика. Най-сетне ги победих в собствената им игра.

— Наистина ги разтърси, не мога да го отрека — Джейкъб я водеше към задната част на къщата. — Надявам се, че ти е било приятно.

— И още как. О, Джейкъб, беше прекрасно. Усещането е невероятно. Трябваше да започна да използвам тези акции много отдавна и щях да съм се отървала от тях. Имам чувството, че най-сетне съм свободна. Аз застанах срещу тях. Победих. Аз победих.

— Така ли мислиш? — попита кратко Джейкъб.

Най-сетне Емили забеляза, че той не споделя радостта й. Намръщи се леко и забърза, за да върви успоредно с него. Той крачеше с широки дълги стъпки, също като леопард, излязъл за плячка.

— Разбира се. Нали ги видя. Всички останаха без думи, като ги заплаших. Тези акции ги интересуват повече от всичко друго на този свят.

— Струва ми се, че подценяваш семейството си, Емили.

Застанаха до вратата, която отвеждаше към задната градина. Джейкъб натисна бравата, движението му едва прикриваше внимателно контролирания гняв. Издърпа Емили навън, в тъмната влажна нощ. Емили най-сетне усети къде са.

— Какво правим тук? Къде отиваме?

— Водя те към хотела до летището. Ще прекараш нощта там, а утре, ще те кача на самолета за Сиатъл.

— Хотел ли? Но Джейкъб, приемът още не е приключил. Не искам да си тръгвам.

— Знам. Искаш да се позавъртиш, за да се насладиш на малката си победа, нали? Само че тази вечер не съм в настроение да ти угаждам, Емили. Нагледах се на достатъчно драматични моменти от живота на семейство Рейвънскрофт за една вечер.

Емили бе силно озадачена.

— Джейкъб, нищо не разбирам. Да не би да те е страх да останеш на тържеството? Повече не бива да се притесняваш от семейството ми. В момента аз ги контролирам.

— Изобщо не се притеснявам от семейството ти. Никога не съм се притеснявал от тях. Вече ти го казах преди няколко дни — Джейкъб извади някакви ключове от джоба си и поведе Емили по пътеката, към мястото, където бе паркирал колата.

— Но, Джейкъб, ти не разбираш. Семейството ми щяха да направят живота ни истински ад. Трябваше да им покажа, че този път няма да търпя никакво вмешателство. Направих тази сцена в кабинета, единствено за да те предпазя.

— Как ли пък не. Направи го, защото си търсеше повод да накажеш семейството си за начина, по който се държаха в случая с Деймън Морел. Сигурно си мечтала да им го върнеш години наред, защото са се месили в живота ти. И тази вечер, най-сетне намери начин, нали?

Емили започваше да се плаши.

— Джейкъб, не беше така.

Той прекъсна протеста й като я побутна към седалката и затвори вратата.

— Ти ме използва — каза тихо Джейкъб, като отвори шофьорската врата и седна зад волана. — Използва ме, за да си отмъстиш на семейството.

Емили го гледаше и се опитваше да разгадае настроението му по строгите черти на лицето. Бавно започваше да разбира, че той е побеснял.

— Не е истина — прошепна тя.

— Разбира се, че е — той запали колата и потегли. — Доста неща си научила в курса по самоувереност, нали? Включително и стратегия. Като истинска представителка на семейство Рейвънскрофт разцъфваш, макар и със закъснение, но успя да демонстрираш, че не си лишена от семейния талант. Имаше нужда от сцена и веднага й намери място. Тези акции в компанията бяха оръжието, което търсеше. А да ме защитиш, е просто извинението да ги използваш срещу тях.

— Не съм си търсила извинение! Джейкъб, направих го заради теб.

— Не ми ги пробутвай такива. Не си спомням да съм молил за защита.

Емили изведнъж изтрезня. Тази вечер бе преживяла много, а накрая разбираше, че Джейкъб не можеше да оцени нищо от стореното. Идваше й прекалено много. Нима не разбираше каква опасност ги грози?

— Защо не ми вярваш, след като ти казвам, че го направих заради теб? Години наред от мен се очакваше да се примирявам с всичко, което ми поднесат, под претекст, че го правят за мое добро. Ти самият си ми пробутвал такива приказки неведнъж. Защо тогава да е нелогично, че и аз съм действала по същата причина? Това, което току-що направих, бе за твое собствено добро.

Той я стрелна с гневен поглед. Този поглед веднага й разкри в какво настроение е. Емили си спомни, че Дрейк каза за Джейкъб, че той е потенциална заплаха. Наблюдаваше го с широко отворени очи и се сви на самия край на седалката.

— Много добре знам какви бяха мотивите ти тази вечер, малка вещице. Трябваше да се сетя още преди няколко дни, когато ми се остави в ръцете толкова лесно.

Емили възкликна изумена:

— Да не си посмял да твърдиш, че съм ти се оставила в ръцете.

— Точно така. Това бе просто една сладка женска хитрина, нали? Тактически ход. Шапка ти свалям, Емили. До момента на сцената в кабинета дори не подозирах какво си намислила. Виждах, че си напрегната, че си притеснена за нещо, но си казах, че се чудиш какво ли ще каже семейството, когато те видят с мен.

— Точно за това се притеснявах.

Той поклати глава.

— Не. Подготвяла си се за масираната атака. Решила си, че можеш да ме използваш, за да демонстрираш независимост пред родителите си. Много добре си знаела, че не можеш да използваш Морел, защото така ще подложиш на риск компанията и ще нараниш семейството си. Морел щеше да открие все някакъв начин да те използва и да съсипе фирмата. Дълбоко в сърцето си ти си Рейвънскрофт и последното, което би направила е да нанесеш непоправима вреда на компанията. Решила си обаче, че с мен си в безопасност, защото аз по принцип съм лоялен към фирмата. Знаела си, че можеш да ми се довериш, и че никога няма да се опитам да ти измъкна акциите. Предизвикваш семейството си с връзката ни и ги заплашваш да продадеш дяловете, ако не ти се махнат от пътя, а през всичкото време си убедена, че аз съм безопасен. За разлика от Морел, аз не съм никаква заплаха за Рейвънскрофт.

Емили беше ужасена. Сякаш целият й свят се преобърна. Извърна глава към прозореца, без да забелязва нищо наоколо.

— Не мога да повярвам, че така преиначаваш нещата — прошепна отчаяно тя. — Просто не мога да повярвам. Направих го само, за да те защитя.

— И какво те накара да си въобразиш, че имам нужда от защита? — попита хладно той. — Какво, по дяволите, си въобрази, че може да ми направи семейството ти?

Емили сви ръце пред себе си. Догади й се.

— Мислех си, че семейството ми ще се опита да те манипулира. Исках да разберат, че не бива да го правят. Направих най-големият разрив със семейството си, и то заради теб.

Джейкъб внимателно следеше движението.

— Този разрив беше, защото си търсеше как да отмъстиш. Сигурно си мечтала за този момент години наред. Най-сетне съчета смелост, шанс и възможности, за да го осъществиш. Трябваше да си видиш лицето, когато реши, че си победила.

Емили отчаяно се опита да му обясни за последен път.

— Бях толкова доволна, защото си мислех, че съм съумяла да защитя теб, а и… връзката ни.

— Беше във възторг, защото успя да се наложиш на семейството си в тяхната игра. Не мога да го отрека, Емили. Горе в кабинета изглеждаше и се държеше като истински представител на семейство Рейвънскрофт.

Емили преглътна, докато се опитваше да потисне сълзите.

— А ти не искаш истинска Рейвънскрофт в леглото си, така ли? Искаш милата послушна малка Емили, която не може да се справя с живота си и има нужда от човек, който да й казва какво да прави. Искаш една Емили, която да ти се остави в ръцете послушно, когато я любиш. Аз не съм тази Емили, Джейкъб. Промених се. Изглежда не си успял да го разбереш до тази вечер.

— Напротив — възрази Джейкъб, докато паркираше пред огромния хотел в центъра, близо до реката. — Искам точно тази силна нова Емили, която не се страхува от семейството си, нито пък от някой друг. Искам онази Емили, която е създала свой бизнес, без помощта на семейството. Искам тази Емили, която има смелостта да започне връзка с мен, въпреки че много добре знае, че семейството й няма да одобри. Но няма да оставя тази Емили да ме използва, както направи тази вечер.

Разкъсвана между ярост и безсилие, на Емили й идваха наум само безполезни думи, докато Джейкъб сваляше малкия сак от багажника и я придружи до хотела. Тя продължи да мълчи, докато той й ангажираше стая на рецепцията и я изпращаше до асансьорите. Когато най-сетне спряха пред някаква врата, очите й се вдигнаха към него, с мокри от сълзи ресници. Много добре разбираше, че той няма да остане с нея.

— Значи това е краят? — попита тя и ноктите й се забиха в дланите, докато се бореше да запази самообладание. Това бе много по-ужасно от вечерта, когато я бе качил на таксито, след като я бе целунал и оставил без дъх.

Емили нямаше да заплаче пред него. И тя си имаше своята гордост. Това бе всичко, което й оставаше и бе твърдо решена да го опази. Старата Емили вече щеше да е обляна в сълзи.

Джейкъб я наблюдаваше с присвити очи. Беше безчувствен, безмилостен, дори не трепваше. Един безкрайно опасен мъж, точно както Дрейк я бе предупредил.

— Не — отвърна спокойно Джейкъб. — Това не е краят. Ако имаме късмет, някой ден ще гледаме на този момент като на ново начало.

Емили внезапно се почувства неописуемо изтощена.

— Нищо не разбирам.

Той обхвана лицето й между силните си длани.

— Само си помисли, Емили, вместо да реагираш емоционално. Опитай се да преодолееш проклетата си Рейвънскрофтова гордост и помисли какво ми причини тази вечер. Аз също имам гордост. Не желая да бъда защитаван, няма да позволя да бъда използван, дори и от теб. Нямаше право на тази сцена в кабинета на баща си.

Изпълниха я гняв и объркване.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

— Извинение.

— Извинение!

— За начало — добави той.

— Никога! — избухна Емили, щом гневът й заглуши всички други чувства в прегръдката на лумналия огън. — Няма за какво да ти се извинявам. Изобщо не съм те използвала за отмъщение, да те вземат дяволите.

— А след като ми се извиниш — продължи Джейкъб, сякаш не бе чул думите й, — ще седнем и ще проведем един дълъг спокоен разговор за основните правила в тази наша връзка.

— Ти, нетърпимо, надуто, арогантно копеле. За кого се мислиш?

Очите му проблеснаха, но той не отвърна на ужасните емоционални обвинения.

— Когато приключим с разговора, ще обсъдим бъдещето. Лека нощ, Емили. Обади ми се, когато си готова да признаеш, че тази вечер ме използва във вендетата срещу семейството си. Когато си готова да ми дадеш честна дума, че подобна сцена няма да бъде разиграна отново, ще обсъдим и останалата част от връзката ни.

Заслепена от изненада и гняв, Емили остана загледана след Джейкъб, когато той се обърна и потегли по коридора към асансьорите. След секунди си бе отишъл.