Джейн Ан Кренц
Правото да бъдеш себе си (8)

Глава осма

Емили бе потисната, докато вкарваше колата в подземния паркинг, въпреки че елегантната й семпла композиция бе украсена със синя панделка. Много добре знаеше коя е причината за лошото й настроение. Някаква глупаво оптимистична нейна страна бе очаквала появата на Джейкъб на състезанието по аранжиране на цветя.

Беше разчитала, че той ще се появи, призна си тя, докато паркираше и слизаше от колата. Толкова много се бе надявала. Трябваше да се сети, че няма да стане така. Жълтите рози и картичката с извинението очевидно не бяха достатъчни, за да излекуват нараненото мъжко самочувствие.

Мъжете, както сама бе казала на Даян, докато помощничката й я черпеше по случай спечелената победа, създаваха много повече тревоги, отколкото си струваше да се изтърпят.

Заобиколи колата и взе композицията, донесла й панделката тази вечер. „Даян грешеше“, каза си Емили, макар и не особено доволна. Тази година съдиите се впечатляваха от изискани композиции. Беше доволна, че се довери на инстинкта си и бе създала семпла изискана композиция от дребни орхидеи и връхчета на извити лозови пръчки. Беше използвала възможно най-малко материал, но когато подреди всичко, то приличаше на тропическа райска градина. Съдията отбеляза, че само като погледне тази композиция, зрителят усеща изискаността и елегантността й.

„Даян бе много по-очарована от синята панделка, отколкото самата победителка“, каза си Емили, докато вървеше към асансьорите. Може би утре или пък на следващия ден, тя също ще усети удоволствието от победата си. Единственото, за което бе в състояние да мисли в момента, бе, че Джейкъб не й е простил.

Качи се на етажа си с празния асансьор и пред вратата на апартамента започна да рови в чантата, за да се добере до ключовете си. Зачуди се какво ли е направил Джейкъб с розите. Кой знае защо й се струваше, че ще му допаднат. Въпреки че бе груб, тя усещаше, че у него се таи скрита страна, която ще бъде докосната от цветята. Беше забелязала как внимателно се отнася с цветята в магазина. Същата нежност бе изпитала и когато той я докосваше. А може би просто се е заблуждавала.

Отвори вратата и влезе в апартамента.

Спря веднага, едва потиснала вика си, когато забеляза, че лампата в хола е запалена, а някой седи на стола до прозореца.

— Не се плаши — побърза да се обади Джейкъб и стана. — Не е толкова зле, колкото изглежда.

— Джейкъб! Какво, за бога, става тук? Какво ти се е случило? — Емили остави композицията на най-близката масичка и го загледа. — Кървиш.

— Още ли? — той се намръщи към влажното парче плат, което стискаше в едната си ръка, а след това отново избърса разцепената си устна. — По дяволите, мислех си, че вече е спряло.

— Цялата ти риза е подгизнала. И устата ти е разцепена. Имаш синина под окото — най-сетне Емили пристъпи напред към него. — Какво ти се е случило? — бързо отиде до него, големите й очи бяха изпълнени с паника, спря пред него и заоглежда насиненото му лице. — Да не би да си катастрофирал?

— Може и така да се каже — той се усмихна на една страна и се намръщи от усилие. Очите му светнаха. — Няма ли целувка за ранения герой?

— О, Джейкъб — тя веднага го прегърна.

— Оу!

Младата жена се дръпна на мига.

— И ребрата ли?

— Вече не съм много млад — призна си той. Докосна разтворените й устни с върха на палеца си и погледът му се изпълни с нежност. — Получих цветята, скъпа.

— Моите цветя не са виновни за състоянието ти.

— Не са. Две гаднярчета ме причакаха долу в гаража ти. Те са виновни. За цветята, скъпа. Искам да знаеш колко много…

— Нападнали са те? — викна Емили. — В моя гараж?

— Още първия път, когато видях този гараж, ти казах, че там е опасно. Знаеш ли, когато момчето ми донесе розите у дома, реших, че е станала някаква грешка. Предположих, че са за някой друг и…

— Никога досега не съм имала какъвто и да е проблем в този гараж, както и никой в блока — прекъсна го тя, докато го оглеждаше за други видими наранявания. — Е, веднъж или два пъти се е вмъквал крадец, за да задигне някой и друг касетофон, но това е всичко. Откакто живея тук никога не се е случвало подобно нещо. Джейкъб, та това е направо ужасно. Обади ли се в полицията?

— Да. Емили…

— Може би трябва да се обадим на домоуправителя. Или ти вече си се обадил? — тя го гледаше силно притеснена. — Чудя се какво ли са искали тези гадове.

— Сигурно е поредният неуспешен опит за грабеж. Това е нещо обичайно за големия град. Може би са искали да използват гаражните асансьори, за да се качат нагоре към апартаментите — обясни нетърпеливо Джейкъб. — Слушай, Емили, искам да ти кажа колко много…

— Кога се случи? Ходи ли на лекар?

Той изстена и се протегна към нея, за да я прегърне. Притисна я до себе си, без да обръща внимание на болката. Едната му ръка се зарови в косата й, за да притисне лицето й в мускулестата гръд.

Тази тактика даде ефект и я накара да замълчи. След като вече не бе в състояние да го бомбардира с въпроси, Джейкъб наведе глава и прошепна в косата й.

— Мълчи, Емили. Всичко вече е наред. Полицията и домоуправителят си тръгнаха преди двайсет минути. Никой не очаква да арестуват ония. Подобни неща се случват непрекъснато.

— Джейкъб… — гласът й прозвуча приглушено в ризата му. Емили се опита да се отдръпне, но откри, че е в капан. Ръцете на Джейкъб бяха топли и нежни, но освен това непоклатими като желязо.

— Ако щеш вярвай, но имаме по-важни неща, за които да говорим.

— Какво например?

Едрата му длан се премести към косата й, а другата се плъзна надолу по гърба към бедрото.

— Като например за двайсет и две жълти рози и една много лаконична извинителна бележка.

Тя успя да надигне глава, за да го погледне в очите.

— Какъв е проблемът? — попита остро тя. — Да не би бележката да бе прекалено кратка?

Погледът му бе гневен, но топъл.

— Не, бележката си беше наред. Емили, никой преди не ми е изпращал цветя, още по-малко пък двайсет и две жълти рози.

Тя се усмихна неуверено.

— Сигурно никога преди не си излизал с цветарка.

— Това е истина. Само че не е там работата.

— Говори направо, Джейкъб.

Той поклати глава и обхвана любопитното й лице в силните си длани.

— Работата е там, че аз бях този, който трябваше да ти изпрати розите и извинителната бележка.

Емили вдигна поглед.

— И какво трябва да означава това?

— Означава, че сбърках, когато поисках да ми се извиниш. Не трябваше да ти се нахвърлям с нападки заради сцената в кабинета на баща ти. Ти не ме използваше, за да си отмъстиш на семейството. Не е в твой стил да използваш хората, за да си го върнеш на някого. Трябваше да разбера, че ми казваш истината, когато твърдеше, че заплашваш семейството си с проклетите акции, за да ме защитиш. Ти беше съвсем откровена с мен, Емили.

Емили въздъхна от облекчение. Отпусна глава на рамото му. Ръката й се плъзна около кръста му.

— И кога стигна до това заключение?

— За това, че си ми казала истината ли?

— Не, за това, че съм ги изнудила, за да те защитя.

— Много рано тази сутрин — призна той. — Направо не е за вярване какво могат да направят две безсънни нощи със способността на един мъж да мисли. Сетих се, че у теб има достатъчно от кръвта на семейство Рейвънскрофт, за да се бориш за това, което искаш. Доказа го, когато въпреки всичко взе заем за цветарския магазин. И въпреки това не си чак дотам Рейвънскрофт, че да ме използваш мен или когото и да е друг, за да си отмъстиш на семейството. Не и за да им го върнеш, заради това, че са ти се месили години наред. Ти наистина си вярвала, че ме защитаваш, нали?

Тя кимна бавно.

— Толкова се страхувах, че ще измислят начин да ни разделят. На тях не им е приятно, че имаме връзка.

Това изобщо не впечатли Джейкъб. Той се усмихна леко и плъзна ръка в косата й.

— Цветята пристигнаха точно когато приключвах да си събирам багажа, за да дойда тук и да ти кажа, че съжалявам, задето прекалих.

Очите на Емили се разшириха.

— Ти си щял да ми се извиниш?

— Аха — наведе глава и я целуна нежно по веждата. — Само че ти ме изпревари.

— О, Джейкъб, толкова си мил — Емили бе очарована. — Наистина ли щеше да ми се извиниш? Не мога да повярвам — без да мисли, тя го прегърна с всички сили. Джейкъб си пое дъх през парналата го болка, а тя веднага се отдръпна. — О, боже, не исках да те нараня. Сигурен ли си, че си добре? Не трябва ли да те закарам в бърза помощ?

— Ще оживея — увери я той. — Нямам нужда от лекар.

— А какво стана с онези нещастници, които те нападнаха? — попита намръщено тя.

— Избягаха, когато друга кола влезе в гаража. Дадох на полицаите описанието им, но както вече ти казах, те не вярват, че ще успеят да заловят някого — той се намръщи. — Искам да ми кажеш защо ти се стори толкова странно, че мога да ти се извиня.

Тя се изчерви и отстъпи назад с тих неуверен смях.

— Семейство Рейвънскрофт не си падат много по извиненията. Те винаги смятат, че правото е на тяхна страна.

Очите на Джейкъб проблеснаха.

— Нали не си забравила, че аз не съм от семейство Рейвънскрофт?

— Знам, но винаги си бил на една страна с останалата част от семейството ми — напомни му тя. — Винаги беше съгласен с татко и Дрейк, с всички. Приличаш на тях в много отношения. Изглежда, просто те приемах за един от тях и винаги е ставало така, че съм изправена срещу всички вас. Ти никога не си бил много по извиненията. Признай си. Толкова много съм изтърпяла от всички ви през годините, а веднъж не съм чула някой да се извини. И ти беше като тях. Бяхте решили, че аз съм тази, която трябва да се извинява.

Джейкъб се ухили кисело.

— Това е защото всички си мислехме, че разбираш, че действаме за твое добро.

— Да бе!

— Сигурно понякога ти е било трудно, нали? Всички те, включително и аз, се опитвахме да ти кажем как да организираш живота си — Джейкъб се пресегна и отново я прегърна.

— Много трудно — тя го докосна леко, за да не му причини болка и вдъхна вълнуващата мъжка миризма.

— Емили — каза той с нов и доста напрегнат глас. — Готов съм да призная, че със семейството ти понякога прекалявахме в опитите си да те предпазваме, но истината е, че в доста от случаите ти имаше нужда от помощ. Виж само докъде беше стигнал Морел, преди да разбереш, че се готви да те използва.

— Няма ли най-сетне да престанете да ми навирате Деймън в лицето? — тя се дръпна от прегръдката на Джейкъб. — Та аз само излизах с него. Не сме имали никаква връзка и не сме имали никакви намерения да се женим, както се страхуваха родителите ми. Той не беше постигнал кой знае колко при мен.

— Ти може и да не си имала намерение да се омъжваш или да започваш връзка, но Морел е имал точно това наум.

— За бога, това не означава, че щях да му играя по гайдата — сопна се Емили. Настроението й започваше да се променя от удоволствие и облекчение, че Джейкъб е в апартамента й, в познатата предпазливост и готовност да се защитава. — Преди две години реших, че няма да се омъжвам.

Очите на Джейкъб изведнъж оживяха с някакво неразгадаемо чувство.

— Така ли? — попита тихо той.

Тя се опита да говори небрежно по въпроса.

— Последвах съвета ти. Стигнах до извода, че си прав. Бракът е за глупаците. Май това бяха точните ти думи. А пък в моя случай ставаше още по-сложно, защото трябваше да открия мъж, който да не се интересува от акциите ми в Рейвънскрофт. Както и да е, взех разумното решение да не се омъжвам. Нали виждаш, няма никаква опасност Деймън да ме придума да се оженим. Не може ли поне един от вас да допусне, че мога и сама да се погрижа за себе си?

— Мила, извинявай. Още веднъж се извинявам. Последното, което исках тази вечер е да ти чета лекции или да те дразня — той пристъпи зад нея и я прегърна. След това наведе глава и докосна топлото ароматно местенце зад лявото й ухо. — Нека забравим за Морел и семейството ти и за онези нещастници в гаража. Имаме си по-приятна работа.

Емили въздъхна и се отпусна.

— Много ми е трудно да ти се сърдя дълго, Джейкъб.

— Радвам се — той целуна извивката на рамото й със задоволство. — Какво носеше, когато се върна преди малко?

— Композицията. Спечелих, Джейкъб. Спечелих първото място в категорията за професионалисти — за пръв път тази вечер тя усети възторга от победата.

Той я завъртя в ръцете си и й се усмихна широко.

— Поздравления. Не мога да кажа, че съм изненадан.

Надвеси се над спечелилата първо място композиция. Джейкъб я разгледа подробно, като се отдръпваше и приближаваше, за да я види от всички посоки.

Емили усети, че сдържа дъха си. Когато той се обърна към нея, се усмихваше със странно задоволство.

— Съвършена е — каза той и отново се върна при нея. — Екзотична и изкусителна и някак тайнствена. Също като теб — пръстите му се плъзнаха към копчетата на блузата. — Чака ни голямо празнуване тази вечер. А пък аз не мога да измисля нищо по-подходящо от това да те заведа в леглото. Какъв глупак бях, да те оставя сама в хотела в Портланд. Поне се уча от грешките си — очите му бяха потъмнели от желание.

— Ами нараняванията? — попита притеснено Емили. Усещаше върховете на пръстите му, докато той разкопчаваше блузата. — Не искам да те нараня.

— Значи трябва да си много нежна — каза той с една от редките си криви усмивки.

Тя усети мигновено удоволствие при докосването му. Всичко, свързано с Джейкъб събуждаше чувствената дръзка страна у нея. Никой друг мъж не бе имал подобен ефект върху нея. Емили се протегна и обви врата му с ръце и придърпа главата му към себе си.

— Само трябва да легнеш, да се отпуснеш и да се наслаждаваш — обеща му тя с гърлен шепот.

— Само това ли?

— Довери ми се.

Тя прокара устни по неговите, като внимаваше да не докосва разкъсаното място. Той простена и пръстите му потръпнаха, докато се опитваше да разкопчае копчетата й. Изведнъж Емили бе обзета от възбудата и неустоимата тръпка на женската си власт.

Нарочно отпусна вратовръзката му така, че двата й края останаха да висят, след което се зае с ризата му. Спря за кратко, когато видя петното кръв на маншета, но когато погледна Джейкъб, веднага усети, че той не иска да губи време с нови въпроси. Очите му блестяха с вече познатия глад. Тя пусна ризата на пода, но остави вратовръзката да виси на силните му гърди.

— Сега е мой ред — прошепна той и се зае да свали блузата й.

— Още не — тя спря настъпващите му пръсти и ги стисна. Усмивката й таеше обещание. — Ти си ранен и тази вечер повече няма да влизаш в акция. Сега командвам аз — разкопча колана и напипа ципа.

— Да не би и на това да си се научила в курса по самоувереност? — попита любопитно той, докато отстъпваше от падналите на пода панталони.

Тя сведе поглед към набъбналото му мъжество, прикрито от слиповете. Мисълта, че той я желае, че тялото му тръпне в готовност, я вдъхнови. Пръстите й се плъзнаха по раменете му.

— Преподавателят ни насърчаваше да импровизираме, за да се справяме успешно във всякакви неочаквани ситуации.

— И тук има нещо неочаквано — Джейкъб стисна плъзгащите се пръсти и ги свали надолу под кръста. Задържа ръката й притисната към подутината, за да може тя да усети желанието му. — Мислиш ли, че ще успееш да се справиш?

Тя го докосна интимно и го обви в длан. Излъчваната топлина парна дланта й, а тя потръпна от надигналото се в нея желание. Пое си дълбоко дъх и издърпа ръка от неговата.

— Завърших първа по успех курса по самоувереност — увери го тя.

Стисна висящите краища на вратовръзката и го поведе през хола към спалнята.

За пръв път Джейкъб се поколеба.

— Ааа, Емили, тази част с вратовръзката, не е ли малко прекалена? Чувствам се като бик, който извеждат от обора — той се разсмя и се опита да изтегли вратовръзката от ръцете й.

Емили стисна с всички сили копринената материя.

— Смятай се за военнопленник.

Очите му леко се присвиха.

— Малка вещица — бе всичко, което каза, но отпусна ръце и се остави да бъде отведен в спалнята.

Емили бе невероятно доволна от малката си победа. Втората за тази вечер.

— Първо синята панделка, а сега усетих вкуса и на истинската власт — каза тя през смях. — Каква вечер.

— Всичко е наред, стига да не решиш да ме поукрасиш с панделката — изръмжа той.

— Не се притеснявай, имам по-интересни неща наум, отколкото да те украсявам с панделки.

Поведе го към бялата спалня и леко го побутна към леглото. Той се отпусна послушно, воден от ръцете й. Тя остана права, загледана в него, докато се опитваше да измисли какво да направи след това.

Той усети несигурността й и се усмихна примамливо.

— Я ми разкажи за тези интересни неща?

В гласа му прозвуча възбуда, която веднага я подтикна да действа. Огледа го целия изпод спуснати клепки и започна да се съблича. Сивият огън, който лумна в очите му, веднага й подсказа, че е на прав път.

Джейкъб не казваше нищо, докато първо блузата, а след това и полата не паднаха на пода, но очите му пълзяха по нея с неподправено желание. Когато се зае да свали сутиена и бикините, той вече бе напълно сериозен. Беше силно възбуден и нямаше търпение да я докосне.

— Ела тук, вещице — нареди тихо той, когато тя се изправи гола пред него. Той не помръдна от мястото си, отпуснат на възглавниците, но протегна заповедно ръка.

Емили пренебрегна протегнатата длан. Вместо това му се усмихна, сигурна във властта си над него. Беше толкова хубаво да знае, че има същата власт над него, каквато и той имаше над нея. Без да забелязва протегнатите пръсти, тя се приближи до леглото.

— За никъде не бързаме — каза тя, усетила огъня, който се разливаше във вените й. Той изглеждаше толкова едър и силен и сексапилен, докато лежеше отпуснат в леглото й. Не можеше да повярва, че е неин.

— Не бързаме ли? Госпожице, аз целият пламтя. Ако не дойдеш веднага да се любим, ще откриеш от първа ръка какво е неминуем сблъсък.

Емили усети как температурата й се покачва под напрегнатия му поглед. Коленете й започваха да омекват. Ако не отидеше при него час по-скоро, щеше сигурно да припадне.

— Искам да те видя как пламтиш. Но още не — увери го тя, докато се настаняваше до него. Усещаше колко е напрегнат. Пръстите й описаха малки кръгове около плоските мъжки зърна. След това прехвърли единия си крак над неговия.

Той потръпна и я погледна с разочарован настойчив поглед.

— Ти да не си решила да ме превърнеш в играчка?

— И какво ако съм? — дръпна единия край на вратовръзката и я прокара по космите на гърдите му.

— Тогава съм обречен. Никога няма да издържа. Физически съм доста немощен. Аз съм слаб и ранен и изцяло разчитам на твоята милост. Моля те, имай милост.

— Е, щом толкова се молиш, мога да проявя снизходителност.

Устата на Джейкъб се изви от задоволство.

— Защо ли и аз реших, че ще постъпиш така? — плъзна ръка по гърба й, спускайки я все по-надолу. Пръстите му се стегнаха около бедрото й.

Сега бе ред на Емили да потръпне. Сгуши се по-близо до него и започна да го дарява с леки целувки по цялото тяло. Джейкъб сви ръка в косата й, докато я наблюдаваше през присвити очи.

— Толкова е хубаво — изрече дрезгаво той. — Скъпа, нямаш представа какво ми причиняваш. Толкова е хубаво.

Вече нямаше сили да го дразни. Емили не можеше повече да играе игри с него. Беше замаяна от ответа му и тръпнеше в очакване. Целувките й станаха по-дълбоки и интимни. Проучи вътрешната страна на бедрото му с пръсти, докато той тихо стенеше.

— Да не би да мъркаш? — попита тя и вдигна глава, за да го погледне в очите.

— Все още не, но мисля, че скоро ще започна — протегна ръка, стисна раменете й и я настани върху себе си. — Накарай ме да мъркам, вълшебнице.

Тя се усмихна замечтано и се нагласи върху него. Той бе набъбнал и твърд, когато я изпълни докрай. Емили се отпусна върху него, като внимаваше да не докосва ребрата.

— Нежна като цвете — прошепна той с обич и повдигна бедра, за да навлезе още по-дълбоко.

Емили се остави на всепоглъщащата страст, преизпълнена с обич и нежност към него, усетила и властта му, която бе негова неразривна част. Двамата достигнаха заедно висините и се спуснаха стремглаво през ръба, за да усетят топлите вълни на задоволството.

А когато всичко свърши, Джейкъб наистина бе готов да мърка.

 

 

Емили също бе готова да мърка, когато на следващата сутрин се събуди в прегръдките на Джейкъб. Стаята бе залята от слънце, което толкова рядко се появяваше над Сиатъл, а мъжът до нея бе само неин. Изпита дива радост при тази мисъл. Имаше връзка с Джейкъб Стоун и бе щастлива. Нямаше представа колко дълго ще се радва на това щастие, но реши да не се вглежда прекалено напред в бъдещето. Щеше да се радва на всеки миг щастие. Подпря се на лакът и се загледа към мъжа.

Джейкъб се размърда, прозя се и ръката му се стегна около Емили. Отвори очи и видя, че тя му се усмихва. Бавна усмивка плъзна и по неговите устни.

— Какво гледаш, красавице?

— Теб.

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Тя вплете пръсти в острите косъмчета на гърдите му.

— Докато не ми падне нещо по-добро, да — отвърна дръзко тя.

— Така ли? — попита неочаквано грубо той и се прехвърли върху нея, за да я притисне под себе си. — Да не би да очакваш скоро да ти падне нещо по-добро?

Емили примигна, усетила, че той не е приел както трябва шегата й.

— Просто се шегувах, Джейкъб.

— Знам — прехвърли единия си крак върху нейния. — Само че някои теми са табу, когато става въпрос за шегички рано сутрин. Да ме сменяш, е една от тях.

Тя изви вежди.

— Ще го запомня.

— Запомни го — целуна трапчинката в основата на шията й и ръцете му покриха гърдите й.

Младата жена разбра, че той никак не се шегува. В думите му имаше скрит смисъл. Емили плъзна пръсти в разрошената му коса. За пръв път й хрумна, че той може и да се чувства несигурен в тази връзка. Беше й трудно да си представи, че Джейкъб Стоун изпитва несигурност към каквото и да е.

— Джейкъб?

— Ммм — той я целуваше между гърдите.

— Наистина ли щеше да ми се извиниш вчера?

— Да. Щях да падна на колене — той плъзна език в пъпа й и се усмихна, когато тя леко потръпна. — Само че ти ме изпревари. Ще ти се реванширам. Заслужаваш прилично извинение и ще се погрижа да го получиш.

— Интересно. И как смяташ да го направиш?

Той вдигна глава и я погледна напрегнато.

— Ще те отведа за няколко дни. Отиваме на крайбрежието. Ще си наемем вила. Само ние двамата.

Очите на Емили се разшириха от изненада.

— Ами магазина? Джейкъб нямах намерение скоро да заминавам във ваканция. Не знам дали ще успея да уредя всичко толкова бързо. Знаеш как е, когато сам управляваш бизнеса си.

— Даян ще се справи за няколко дни, нали може? Ще й звъннем тази сутрин и ще й съобщим, че известно време остава сама. Тя няма да има нищо против. Сигурно и преди си я оставяла сама.

— Да, но не съм планирала… — Емили прекъсна мисълта си и леко се намръщи.

Джейкъб докосна устните й.

— Искам те цялата само за мен, скъпа. Имаме нужда да прекараме известно време само двамата. Трябва да поговорим. Трябва да градим планове.

Емили го погледна в очите.

— Да градим планове ли?

— Има неща, които трябва да обсъдим — каза нежно той. — Не можем да продължаваме така. Ти си тук, а аз в Портланд. Няма да го понеса да не мога да живея с теб. Искам да си до мен непрекъснато. Ела с мен на крайбрежието, там ще сме сами и ще го обсъдим.

Емили си пое рязко въздух.

— Прибързваш — прошепна тя.

— Чакал съм те толкова дълго. Нямам намерение да губя повече време — топлата му твърда длан се спря върху стомаха й, а после се плъзна към косъмчетата, скрили женската й тайна. Той нахлу в скритите места и откри събралата се влага. — Нека да заминем за няколко дни, скъпа.

Емили се размърда приканващо под пръстите му, а тялото й реагира неочаквано бързо на интимната ласка. Той искаше да останат насаме, за да обсъждат бъдещето. Тя се страхуваше до смърт от подобен разговор. Само допреди няколко минути сама си казваше, че ще живее за момента и няма да мисли за това, което предстои.

Само че едно пътуване до крайбрежието, в компанията на любимия човек бе нещо чудесно. Щом той искаше да обсъждат бъдещето, може би трябваше да му позволи. Все пак и тя имаше право да мечтае. В нея напъпи щастие. Обви врата му с ръце.

— Добре. Да. Да, с удоволствие, Джейкъб. Много ще ми бъде приятно.

— Тръгваме тази сутрин, веднага щом уточниш нещата с Даян — той се наведе да я целуне, за да заглуши протестите й.

Само че Емили нямаше намерение повече да се противопоставя на заминаването с Джейкъб. Абсолютно никакво намерение. Вместо това го привлече към себе си и го обви с крака, за да го усети как потъва в топлината, готова да го приеме. След това вече нямаше никаква мисъл да му се противопоставя.

 

 

Час по-късно Емили влезе под душа и усети, че някои от най-чувствителните места от тялото й са изтръпнали, защото все още не бе свикнала със страстните ласки на Джейкъб. Обърна лице към горещата вода и затвори очи за един дълъг, изпълнен с наслада момент.

Заминаваше за няколко дни с Джейкъб. Тази сутрин светът се струваше на Емили едно прекрасно място. Опита се да се съсредоточи над нещата, които да вземе за кратката ваканция на плажа и умът й се върна към доста по-прозаични неща като ново ножче на самобръсначката. Нямаше начин да замине във ваканция с любимия, без преди това да си е обръснала краката. Остави водата да тече и отвори чекмеджето до мивката.

От нея капеше вода, докато се опитваше да открие опаковка нови ножчета, без да си слага очилата, когато долови приглушен мъжки глас.

Емили се обърна към вратата и се зачуди дали Джейкъб не говори с някого по телефона. Да не би Даян да се бе обадила? Всичко щеше да се провали, ако Даян се обаждаше, за да каже, че е болна.

Емили отвори вратата и подаде глава в антрето, за да се провикне към Джейкъб. Той говореше с тих напрегнат глас, но тя долови някои от думите и замръзна на място. Джейкъб не говореше с Даян. Говореше с брат й.

— Не, не мога да докажа абсолютно нищо, Дрейк. Просто не вярвам в съвпадения. Не се случва хората да бъдат нападани в гаража на Емили. Може и да е бил лош късмет. Господ знае дали не попаднах на неподходящото място в неподходящия момент. Само че този път храня известни подозрения. Не мога да позволя на Емили да поема рискове. Тя е прекалено уязвима, а Морел го знае — той замълча, заслушан в отговора. — Не, няма да има как да се свържеш с нас. Още не знам къде ще отседнем. Не се притеснявай. Аз ще се свържа с теб. Ще я отведа за няколко дни, докато вие с Гиф се задействате.

Емили дори не усещаше, че около нея на белия килим се разстила огромна локва. Освен това й ставаше студено. Само че просто нямаше сила да се върне в топлата задимена баня. Остана заслушана в разговора, изпълнена с напрегнато внимание.

— Как, по дяволите, да знам какъв подход да използвате? Забрави ли, че вече не работя за вас? Единственото, което ме интересува, е как да предпазя Емили. Искаш ли един безплатен съвет? Опитайте се да поровите в сделката със Слатърли. Там имаше нещо нередно още от самото начало. Знам. Провери при административния асистент на Слатърли. Той е от хората, готови да си отворят устата за съответната сума. Използвал съм го и преди. Ако се поровите достатъчно усилено, ще откриете нещо полезно.

Емили най-сетне си върна контрола над мускулите. Влезе бавно в банята, душът все още течеше и се пресегна за хавлиения халат. Облече го, завърза колана и се премести от антрето в хола, където Джейкъб тъкмо приключваше разговора.

Той бе с гръб към нея и гледаше през прозореца, докато говореше. Гласът му бе нетърпелив и решителен. Емили спря в антрето, загледана в голите широки рамене. Джейкъб бе бос, нахлузил само едни дънки. Дори не се бе облякъл, след като бе излязъл от банята преди няколко минути. Очевидно я бе чакал да пусне душа и веднага се бе хвърлил към телефона.

— Да, ще ти звънна след няколко дни, за да видя как върви при вас. Не се притеснявай за Емили. Ще се грижа за нея — Джейкъб затвори и забеляза Емили, застанала притихнала до вратата. Изруга тихо. — Мислех, че си под душа.

— Очевидно. Ако не мислеше така, нямаше да звъниш на брат ми.

— Емили, не исках да те притеснявам — той я наблюдаваше преценяващо.

— Колко си загрижен — тя затегна колана на халата и направи няколко крачки навътре в стаята преди отново да спре. — Винаги си загрижен за интересите ми. Най-преданият мъж на „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Винаги готов да спаси от беда шантавата дъщеря на семейство Рейвънскрофт.

Джейкъб прокара ръка през косата си.

— Както виждам, готова си да вложиш какви ли не изкривени представи в този разговор, нали? Имам чувството, че точно това правиш. Именно затова не исках да го чуеш.

Очите й се разшириха с престорена невинност.

— И как по-точно да тълкувам този разговор, Джейкъб? Защо не ми кажеш каква е истинската причина, поради която искаше да дойда с теб на крайбрежието тези няколко дни?

Той я погледна преценяващо. Емили бе виждала този поглед и преди и никак не й бе приятен. В момента той се чудеше колко да й каже. Отново усети как се отнасяха към нея и Джейкъб, и семейството й.

— Емили…

Вече й бе писнало.

— Я стига. Не искам да те слушам повече. Сигурна съм, че си направил това, което е най-добре за мен — врътна се и тръгна по коридора към все още течащия душ. Щеше да има късмет, ако бе останала топла вода.

— Емили, чакай само минутка. След като си чула разговора ми с брат ти, поне чуй и останалото.

Джейкъб вървеше след нея и я настигна точно когато влизаше в задимената баня. Ръката му стисна рамото й и той я завъртя към себе си. Тъй като не можеше да го избегне, тя го погледна студено.

— Много ще съм ти задължена, ако ме пуснеш веднага. И без това закъснявам за работа.

— Днес няма да ходиш на работа. Заминаваш с мен за крайбрежието.

— Защо? Защото си направил абсурдни изводи заради двамата нещастници, които са те нападнали в гаража ли? Мислиш, че Деймън ги е изпратил? Това е смешно. Нямам нужда някой да ме защитава от Деймън.

В мрачните очи на Джейкъб проблесна гняв.

— Нима? Ами онзи път, когато те натискаше точно тук, в този апартамент?

— Не ме е натискал. Просто се опитваше да ме целуне, това е. Не беше на себе си. Можех да се справя с него.

— Как ли пък не. Той щеше да те изнасили, ако не бях дошъл навреме. Той си търси отмъщение, а ти си най-удобната мишена.

— Нямаше да ме изнасили. Беше ядосан, но не би ме наранил.

— Само така си мислиш. Единственото, което го интересува, е да нарани семейство Рейвънскрофт. Щеше да те използва, за да съсипе фирмата, а ако и тук не успееше, щеше да си изкара разочарованието на теб.

— Дори и да е така, защо ще изпраща онези побойници за теб?

Джейкъб си пое дъх и стисна раменете й.

— Ти откъде знаеш, че са искали мен? Може да са причаквали теб, Емили. Може би Морел ги е изпратил да те отмъкнат. Може би са се опитали да ме разкарат, просто защото съм им се изправил на пътя. Не можем да поемаме никакви рискове, Емили.

Тя потръпна, когато осъзна значението на думите му. Вече не можеше да мисли единствено и само за себе си. Трябваше да вземе под внимание и възможността, че Джейкъб също е в опасност.

— Значи затова толкова държеше да отидем на това малко пътешествие до крайбрежието. Както обикновено действаш в името на семейството и ме защитаваш. Ще съм ти благодарна, ако си откровен с мен, Джейкъб. Вече ми омръзна някой да ми ходи по петите и да ме защитава. Всъщност много ми омръзна.

Той затвори за кратко очи и изръмжа някаква ругатня.

— Извинявай, Емили. Май навикът да те закрилям ти е неприятен. По дяволите, това дори не е навик. Това се е превърнало вече в инстинкт. Просто искам да те опазя, скъпа.

— Я ми кажи — попита отегчено тя, — ти имаше ли намерение да продължим с разговора за бъдещето в онази вила на брега? Или това беше само примамката, за да ме отведеш.

— Щяхме да обсъждаме бъдещето — измърмори той. — Смятах да те помоля да се омъжиш за мен.