Джейн Ан Кренц
Правото да бъдеш себе си (10)

Глава десета

— И въпреки всичко това ми се струва глупава идея — заяви Емили, докато слизаше от мерцедеса с истинско нежелание, взряла се с неподправено съмнение към къщата на родителите си.

— Предполага се, че съпругите подкрепят морално мъжете си. Би трябвало да ми четкаш самочувствието и да повтаряш колко съм велик и смел — Джейкъб затвори вратата от своята страна на колата и заобиколи, за да й подаде ръка.

Тя сбърчи нос.

— И как ти дойде подобно нещо наум?

— Всички мъже са наясно как би трябвало да се държат жените им. Знаем го още от малки.

— А стига бе! И сигурно всяко ново поколение мъже преживява истински шок, когато установят, че жените невинаги се държат така, както би трябвало.

Джейкъб я погледна със съжаление.

— Да, шокиращо е. Въпреки това успяваме да се справим.

— На това му се казва оптимизъм — Емили го хвана за ръката и двамата тръгнаха към входната врата. — Въпреки това си мисля, че е грешка да посещаваме семейството ми само три дни след като сме се оженили. Още не ни е свършил меденият месец, защо да го разваляме?

— Просто си нервна заради срещата, това е.

— Разправиите и обясненията със семейството ми съвсем не са любимият ми начин да прекарвам времето си.

— Успокой се — каза настойчиво Джейкъб и натисна звънеца. — Няма да има нито разправии, нито обяснения. Просто ще приемем топлите им пожелания и ще ги попитаме какво става с Морел и сделката на Фаулър.

— В този ред ли?

— Ами да. Защо не?

— Защото първо… — започна Емили, но замълча, когато вратата се отвори. Икономката на семейство Рейвънскрофт, жена на средна възраст, й се усмихна.

— Здравей, Емили. Радвам се да те видя. Влизай. И вие също, господин Стоун. Семейството ви очаква. Всички са в зимната градина.

— Благодаря, Майра. Сами ще отидем — измрънка Емили.

— Ще останете ли за вечеря? — попита жената.

— Не — отвърна веднага Емили.

— Да — каза едновременно с нея Джейкъб.

Майра премести поглед от единия към другия.

— Тоест?

Джейкъб се ухили.

— Ще останем, освен ако не ни изгонят. Това е всичко, което мога да ви кажа в момента. Но като знам какви са семейство Рейвънскрофт, ми се струва, че със сигурност ще ни нахранят.

Майра се изкиска.

— И на мен така ми се струва. Няма да ви пуснат току-така — тя вдигна едната си вежда и погледна Емили. — Особено пък теб, млада госпожице. Отново успя да ги изправиш на нокти. И смея да добавя, че не е за пръв път. Нищо, на тях им се отразява добре. Щяха да станат съвсем непоносими и да затъпеят още преди години, ако не беше ти. Държиш ги нащрек и ги караш да следят всяка твоя крачка. Имат нужда от нещо такова. Ще се видим на обяд.

Емили се загледа след отдалечаващата се към къщата Майра и след това се обърна към Джейкъб.

— И така, готови ли сме? Най-добре да приключваме с този въпрос.

— Успокой се, не отиваме на екзекуция. Аз ще се справя с всичко.

Емили изстена.

— Не мога да повярвам, че се отнасяш толкова небрежно към всичко това.

— Ти да не си мислиш, че това е най-лошото, което ти се е случвало? — попита тихо Джейкъб.

Емили се намръщи и се замисли.

— Сигурно не — призна най-сетне тя. — Как успяваш, Джейкъб? Как е възможно да си толкова хладнокръвен и силен по време на криза? Завиждам ти.

— Получих обучението си по самоувереност в процеса на работата — обясни кратко той. Поколеба се, а след това каза: — Майра е права, да знаеш.

— За кое?

— Че се отразяваш добре на семейството си. И на мен ми се отразяваш добре. Може и заради теб да сме побелели преждевременно, но поне не ни оставяш да станем прекалено самодоволни и закостенели. Около тебе никога не е скучно, скъпа.

Емили се усмихна широко за пръв път този следобед.

— Ето това е най-удивителното на природата. И за най-дребните и незначителни живи същества е отредена роля, дори за нас, невзрачните насекоми.

Джейкъб спря пред вратата на остъклената зимна градина, построена на цялата задна стена на къщата на семейство Рейвънскрофт. Привлече Емили към себе си и я целуна кратко, но със страст и обич.

— Ти не си насекомо. Ти си една сексапилна малка пасифлора, а ролята ти в живота съвсем не е маловажна. Ти си най-важното нещо, което някога ми се е случвало.

Емили влезе в светлата градина, поруменяла от целувката на Джейкъб и от сладкото удоволствие да бъде обичана. В този момент беше сигурна, че е в състояние да се изправи срещу всичко, дори и срещу цялото семейство Рейвънскрофт.

А те я чакаха, за да изпитат увереността й.

— Скъпа! — възкликна Катрин и направи крачка към дъщеря си. — Да знаеш само как ни изненада. Нямахме никаква представа, че смяташ да се омъжиш. Как можа да го запазиш в тайна? Бяхме наистина шокирани.

Емили се усмихна кисело.

— Виж, майко, на всички ни е ясно, че един неочакван брак не е в състояние да шокира представителите на семейство Рейвънскрофт.

— Здравей, Джейкъб — каза Дрейк с приветлива усмивка. Протегна ръка и Джейкъб я пое без колебание. — Поздравления. Сега вече тя е твой проблем.

— Дрейк! — повиши глас Катрин. — Как можа да го кажеш?

Гифърд Рейвънскрофт кимна хладно към новия си зет, погледът му готов да прецени всяко движение и жест.

— Винаги съм казвал, че най-доброто ти качество, Стоун, е, че никой около теб няма представа за какво мислиш. Този път се справи доста бързо.

Джейкъб се усмихна леко, очите му нащрек, също като на бившия му работодател.

— Не бих казал. Отдавна чакам Емили.

Последва неловко мълчание, докато присъстващите осмислят казаното. Дрейк най-сетне прекъсна тишината, за да попита Джейкъб и Емили какво искат за пиене. След това Катрин, с вродените умения на добра домакиня, успя да се спре на по-неутрална тема.

„От всички присъстващи — мислеше си Емили, — изглежда, брат й се забавляваше най-много.“ Сякаш се наслаждаваше на всичко, което ставаше. Когато срещна погледа му, той й се усмихна окуражаващо.

След няколко минути, когато й подаде чашата вино, той й прошепна тихо, за да чуе единствено тя.

— Спокойно, Стоун е попадал и в значително по-лошо положение от това.

Очите на Емили се разшириха, а след това тя се разсмя.

— И той така ми каза. Само че не мога да го преодолея. Стомахът ми е вързан на възел.

— Пийни няколко глътки вино — посъветва я Дрейк, преди да се отдалечи, за да допълни чашата на майка си.

Емили последва съвета му и седна на стария ракитов стол. Беше истинско удоволствие да се отпусне, макар и за малко. Джейкъб разговаряше любезно с майка й, но си взе стол и се настани близо до Емили с чаша скоч в ръка. Той погледна първо Дрейк, а след това и Гифърд.

— Какво става с Морел?

Гифърд присви замислено очи.

— Всичко е под контрол.

Дрейк кимна.

— Подписахме документите по сделката с Фаулър вчера. Морел вече не е в надбягването за този проект. Прекалено късно е да направи нещо подмолно — Дрейк стрелна с бърз поглед сестра си.

Емили нарочно се направи, че не му обръща внимание и отпи от виното си.

— Предполагам, че всичко е покрито със застраховка? — попита сухо Джейкъб.

Дрейк кимна.

— Послушах те и обърнах специално внимание на следата, по която ти ме насочи, за да поровя малко в сделката на Слатърли. Оказа се прав. Морел се е движел по много тънък лед. Всичко е било съвсем несигурно, когато е започнал да купува. Сто процента е разчитал на вътрешна информация. Няма да отнеме много усилия, за да се сдобием с конкретни доказателства и да го предадем на Комисията по контрол на ценните книжа. Небрежно подхвърлих на Морел, че Рейвънскрофт нямат нищо против да предизвикат разследване във връзка със сделката Слатърли, ако продължава да създава проблеми. Той не е глупав. Много добре разбира кога е победен.

— Наистина ли мислиш, че той е изпратил онези мръсници след Джейкъб? — попита Емили, без да може да повярва, че Деймън, когото познава, би могъл да се принизи чак толкова.

Дрейк сви рамене.

— Никога няма да разберем със сигурност. Това трябваше да изглежда като един прост опит за нападение и грабеж. Трябва да сме благодарни, че Джейкъб е влязъл в гаража в онзи момент, а не ти. Още когато взе под наем този апартамент ти казахме, че гаражът е опасен.

Емили се намръщи към него, но Дрейк изобщо не й обърна внимание. Продължи да разказва как са се стекли събитията, приковал поглед в Джейкъб.

— Морел, разбира се, се престори на невинен. Само че аз му дадох да разбере, че си имаме подозрения за случката в гаража, и че не искаме повече неприятни съвпадения с който и да е член от семейството или приятелите ни. Предупредих го, че ще използваме сделката със Слатърли, за да срутим цялата му империя, ако нещо се случи. Сега вече ще внимава какви ги върши.

— Доста обнадеждаващо — отбеляза Джейкъб и отпи от чашата скоч.

— Глутница вълци — измърмори Емили, по-скоро на себе си.

— Какво каза, мила? — попита Катрин.

— Нищо. Просто направих забележка за прийомите и похватите в големия бизнес.

Джейкъб я погледна.

— Скъпа, ти самата трябва доста успешно да умееш да защитаваш своя собствен бизнес, за да не те прегази някой. Това че не живеем вече в джунглата съвсем не означава, че тук не важат законите за оцеляването на най-силните.

— Баба винаги казваше, че е възможно и да имаш добър бизнес, и да запазиш високия си морал — отбеляза Емили.

Джейкъб сви рамене.

— Била е права. До голяма степен е така. Само че понякога се налага да се биеш и когато дойде този момент, трябва да използваш всички оръжия, с които разполагаш.

— Страхувам се, че майка Рейвънскрофт беше доста голяма идеалистка — отбеляза тъжно Катрин. — Винаги е била благороден човек с високи принципи, но невинаги проявяваше разбиране към света на бизнеса.

— Има нещо, което искам да ми кажете — продължи Емили. Всички погледи се насочиха към нея. — Защо Деймън бе толкова настоятелен в опитите си да ви измъкне от ръцете сделката с Фаулър и защо толкова му се иска да съсипе Рейвънскрофт? Защо иска отмъщение?

— Вече ти казах, става въпрос за една стара работа, заради която иска да си върне — отвърна мило Гифърд.

Емили срещна погледа на баща си.

— Искам да знам истината.

Родителите й я погледнаха, очевидно силно изненадани от настойчивостта й. Изглежда, обаче започваха да свикват с новата самоувереност на дъщеря си.

— Е, добре — започна бавно Гифърд, — говорим за проекта в Южна Америка, за който кандидатствахме преди две години. Хората на Морел си въобразяваха, че вече са опекли работата, но ние преценихме, че можем да настояваме. Извадихме късмет, благодарение на връзките, които си бяхме създали при една предишна поръчка там. И в Южна Америка, както и в много други места по света, не е задължително да бъде предпочетено най-евтиното направено предложение. Важното е кого познаваш в правителствените среди. Рейвънскрофт има стабилни контакти в Южна Америка. Така че връзките, в комбинация с предложението ни, което не отстъпваше и на йота от това на Морел, ни спечелиха работата.

— За нас това беше поредната сделка — каза Дрейк. — Проблемът бе, че Морел го прие лично. Зарече се да ни го върне, но навремето преценихме, че само се перчи. След няколко месеца разбрахме, че е започнал да се среща с теб. Това е. Тогава разбрахме, че е намислил нещо и възнамерява да те използва, за да си постигне своето.

— И съответно решихте, че е намислил да пипне моите акции от компанията, нали? — Емили почукваше с нокът по облегалката на стола. — Преценихте, че след като излиза с мен, значи смята да се ожени за мен и така да добие контрол над акциите ми. Без да имате каквито и да е доказателства, решихте, че е замислил нещо гадно.

— Емили — прекъсна я внимателно Джейкъб, — успокой се. Предположенията им са били верни и ти го знаеш. Морел сам призна нещо такова, когато дойде в апартамента ти онзи път.

— Не е там работата — заяви Емили, вече готова да спори яростно. — Става въпрос, че всички веднага сте решили, че аз и безценните ми акции трябва да бъдем защитени. Това ме подразни.

— Емили — опита се Джейкъб да я вразуми отново, — ти наистина имаше нужда от човек, който да те защити.

— Няма такова нещо — заяви дръзко тя. — За нищо на света нямаше да се омъжа за Деймън Морел. Той бе просто приятел с когото излизах. Поне от моя страна бе така. Само че нито един от вас не си направи труда да ме попита, да ме изслуша, преди да ми се нахвърлите отгоре с обвинения. Всички бяхте убедени, че съм докарала бедата на крачка от прага. И не само това, бяхте повече от сигурни, че щом се оженя веднага ще прехвърля акциите си от Рейвънскрофт на Деймън като зестра. Държа да ви уведомя, че това просто нямаше начин да стане. Не бих прехвърлила тези акции на човек извън семейството, дори и да ми се искаше да го направя. Всъщност, не мога и да ги продам на човек извън семейството.

Сега вече бе успяла да прикове вниманието им. До един я наблюдаваха в изумление.

— Какво искаш да кажеш? Защо да не можеш да прехвърлиш или да продадеш акциите, Емили? — попита най-сетне Дрейк.

Тя се усмихна.

— Баба ми даде тези акции на смъртното си легло, но никой от вас няма представа, че тя постави няколко условия. Спомняте ли си, че тя ме извика и говори с мен насаме вечерта, преди да почине?

— Спомням се — каза Катрин и леко се намръщи.

— Тогава ми каза, че някой ден ще поема ролята, която тя е изпълнявала.

— Тя се смяташе за съвестта на корпорацията — намеси се бавно Гифърд. — Не че се месеше често, но когато го правеше се превръщаше в непреклонен инат.

— Именно — съгласи се Емили. — Не ми е приятно да ви го казвам, но се страхувам, че тя ме избра за своя заместничка. Каза, че един ден ще се превърна в съвестта на Рейвънскрофт. Семейство Рейвънскрофт са родени ловци, ми каза тя, и са много добри в това, което вършат. Знаят какво да направят, за да оцелеят. Само че според нея имаше нужда от човек, който от време на време да им дърпа юздите. Даде ми достатъчно акции и достатъчно потенциална сила в компанията, за да изпълня заръката й, когато се налага. Казах й, че едва ли ще успея да се справя. Напомних й, че когато и да съм се изправила срещу вас, винаги съм била в губеща позиция. Тя пък ми отговори, че един ден нещата ще се променят. Каза ми, че съм й внучка и ме познава, че единственото, от което имам нужда е време.

— Емили — обади се немощно Катрин, — това е направо невероятно. Защо не си ни споменала нищо за всичко това преди?

Емили сви рамене.

— Тя ми поръча да не бързам и да изчакам, докато се почувствам сигурна, преди да изпробвам силата си. Каза ми, че трябва първо да порасна и да помъдрея, за да съм готова в един определен момент в бъдещето да се справя с това, което ми възлага. Накара ме да й обещая, че никога няма да продавам или прехвърлям акциите си, освен ако семейството не продаде цялата фирма. Докато семейство Рейвънскрофт управлява компанията, аз трябва да запазя тези акции за себе си и да пазя мястото си в борда на директорите. Беше сигурна, че може да повери бъдещето и на фирмата, и на семейството на мен.

Гифърд поклати недоволно глава.

— Най-невероятното е, че това беше типично в неин стил. Тя беше една великолепна, арогантна старица, която умираше да се навре навсякъде.

— Надявам се някой ден да стана същата като нея — каза замислено Емили.

Джейкъб изпъшка, но в очите му искреше смях.

— Имам чувството, че всички току-що станахме свидетели на това, което ни очаква в бъдеще.

— Ами онази вечер, когато ни заплаши с акциите, ако не оставим Джейкъб на мира, кажи Емили? — попита Катрин.

— Страхувам се, че беше само блъф — въздъхна Емили. — Никога няма да се отърва от проклетите акции. Дадох честната си дума на баба Рейвънскрофт. Просто се опитах да изпълня една типична за семейството маневра с тях. За нещастие — добави тя и стрелна Джейкъб с крайчеца на окото си, — някои хора се намесиха и съкрушиха добрите ми намерения.

— Кой е бил това? — попита Гифърд.

— Джейкъб. Не му стана приятно, че се опитвам да го защитавам.

— Да не би да искаш да кажеш, че вече ще се интересуваш от ежедневната дейност на компанията? — попита притеснен Дрейк.

— Не. Никак не ме интересува ежедневната дейност на компанията — увери го Емили. — Просто ще наблюдавам нещата отдалеч. Баба сама каза, че те смята за най-добрия възможен кандидат, който да управлява дейността. Каза, че притежаваш необходимите качества на истински хищник, благодарение на които ще опазиш фирмата в добро състояние.

— Чудя се дали това е бил комплимент — каза кисело Дрейк.

— Именно — отвърна съвсем искрено Емили и си спомни последните думи на баба си. — Тя каза, че си наследил всички необходими качества, за да разшириш фирмата и да я запазиш за следващите поколения. Само че според нея имаше нужда от някой, който от време на време да се намесва и да напомня на борда на директорите каква е разликата между добро и лошо. Според баба, самата мисъл, че има някой, който е готов да се намеси във всеки един момент, ще е достатъчна, за да предпази фирмата от забежки. Тя много добре правеше разлика между добрия бизнес и морално грозните неща, представени в законен вид.

— И според нея ти трябва да си наблюдателят, така ли? — попита направо Гифърд.

— Страхувам се, че да — отвърна весело Емили, вече започнала да се наслаждава на положението.

Дрейк остана загледан в сестра си в продължение на един дълъг момент.

— Ти бил ли си наясно на какво попадаш, когато я заведе в Рино?

Зъбите на Дрейк блеснаха в опасна усмивка, но очите му бяха топли и нежни, когато погледна Емили.

— Казвах на Емили няколко пъти, че има нужда от някой, който да я пази. Сега обаче се чудя дали ние останалите няма да имаме нужда от някой да ни пази.

Дрейк се усмихна.

— Може и да се окажеш прав. Като говорим за защита, открих, че да се разправяш с Морел е доста интересно преживяване. Тогава се сетих каква работа вършеше за Рейвънскрофт всеки ден, когато те изпращахме да поставяш на място хора като него.

— Затова те оставих да се заемеш със случая — отвърна Джейкъб. — Прецених, че трябва да свикваш да си вършиш сам мръсната работа, защото мен в бъдеще няма да ме има, за да я върша.

Катрин го погледна остро, но гласът й прозвуча подвеждащо спокоен.

— Нали не възнамеряваш да поискаш да бъдеш назначен на стария си пост, след като вече си женен за Емили?

— Женитбата ми с Емили не променя личните ми планове. Една от причините, поради които подадох оставка бе, че не исках да съм женен за сестрата на шефа — той вдигна леко подигравателно чашата си към Дрейк. — Нито пък за дъщерята на другите двама от борда на директорите — той кимна към Гифърд и Катрин.

— Искаш да кажеш, че когато се върна преди два месеца в Щатите си знаел, че ще се ожениш за Емили, така ли? — Катрин изглеждаше шокирана.

— Знаех, че ще направя всичко по силите си, за да се оженя за нея — отвърна спокойно Джейкъб.

Дрейк се подсмихна, но не каза нищо. Сякаш неизречените му подозрения току-що се бяха потвърдили. Гифърд се намести на стола си, присви очи и отпи дълга глътка от чашата.

— Разбирам — отвърна сковано Катрин. — И какво смяташ да правиш в бъдеще, Джейкъб?

Джейкъб погледна Емили, очите му внезапно изпълнени с топлота.

— Все още не съм напълно сигурен, но имам чувството, че двамата с Емили скоро ще се местим.

Емили едва не се задави с виното. Понечи да го попита какво точно иска да каже, но преди още да успее да зададе въпроса си, майка й попита същото.

— Къде ще се местите? — попита Катрин.

— Мисля за Аризона — отвърна замислено Джейкъб. — Все още не е сигурно. Мога да отворя консултантската си фирма където и да е, но трябва да е място, където Емили да може да направи втори цветарски магазин.

Гифърд Рейвънскрофт стрелна строго Джейкъб.

— И защо се налага да се местите?

Зет му се усмихна широко.

— Не се налага, но ми хрумна, че малко разстояние ще ни бъде от полза.

Дрейк се разсмя.

— Имаш предвид разстояние между нас и вас с Емили.

— Знаех си, че ще ме разбереш — каза любезно Джейкъб.

Катрин започна да недоволства. Гифърд наблюдаваше Джейкъб зорко като ястреб, а Емили прецени, че моментът е напълно подходящ, за да запази мълчание. Джейкъб бе казал, че сам ще се справи в този момент и по всичко личеше, че бе решил да успее.

Гифърд направи решаващата стъпка като прочисти гърлото си. Всички се обърнаха към него.

— Значи все пак ще се заемеш с тази идея за консултантството, а Джейкъб?

— Или това, или ще приема предложението на Емили. Каза ми, че няма нищо против да ме наеме на трудов договор като разносвач на цветя. Работата е интересна, запознаваш се с доста интересни хора, а и бакшишите си ги бива.

Дрейк избухна в смях, но се опита да го заглуши като отпи от уискито си. Очите му срещнаха погледа на Емили над ръба на чашата и тя веднага разбра какво си мисли той. Образът на Джейкъб в ролята на разносвач на цветя бе доста абсурдна.

— Смешното е — каза тя, — че той се справя учудващо добре.

— Наистина ли? — Дрейк погледна учудено зет си.

Гифърд го прониза гневно.

— Я стига с тези шеги за разнасянето на цветя. Имаш нужда от капитал, за да започнеш консултантски бизнес.

— Така ли? — попита любезно Джейкъб.

Задоволството на Емили изчезна в същия миг. Веднага предусети опасността. Беше живяла с това семейство прекалено дълго и отлично ги познаваше.

— Ако искаш да си конкурентоспособен, ще ти трябват поне сто хиляди само за разноските през първата година. Може би дори сто и петдесет хиляди. Офис, персонал, пътувания — всичко се трупа. Да изкараш първата година не е чак толкова трудно. Втората вече става страшно. Ще ти трябват още пари, за да преживееш идващите осемнайсет месеца в бизнеса. След това, ако имаш късмет, може и да излезеш на чисто. Това е при условие, че всичко върви като по вода, че си намериш достатъчно клиенти, благодарение на които да си задържиш главата над водата.

— Научих много за работата, докато наблюдавах как се процедира в „Рейвънскрофт Интернешънъл“ — отвърна спокойно Джейкъб.

— Плащахме ти много добре, но се съмнявам, че е било достатъчно, за да можеш да започнеш една консултантска фирма от нищо — заяви Гифърд.

— Успях да спестя малко — увери го небрежно Джейкъб.

Емили се размърда притеснено на стола си, усетила накъде вървят нещата. Пръстите й стиснаха ракитовата облегалка. Дрейк изглежда никак не се притесняваше. Наблюдаваше другите двама мъже, сякаш си говореха за нещо невероятно забавно. Катрин пък местеше очи ту към дъщеря си, ту към съпруга си.

— Трябва да разполагаш поне с четвърт милион, Стоун — заяви Гифърд. — Бъди реалист. В днешни дни са ти нужни много пари, за да започнеш бизнес, особено пък такъв като твоя. Конкуренцията е страшна.

— Както вече казах, научих доста от начина на действие на Рейвънскрофт.

Гифърд разклати ледените кубчета в чашата си и след това изстреля фаталния си куршум.

— Защо не сключим една сделка? Готов съм да ти дам назаем двеста и петдесет хиляди без лихва при определени условия.

Емили затаи дъх. Знаеше отлично за какви условия става въпрос. Гифърд щеше да предложи сделка, като една от уговорките задължително щеше да е развод в замяна на двеста и петдесетте хиляди, с които да започне бизнеса си. Кокалчетата й побеляха, докато стискаше чашата.

Искаше й се да скочи на крака и да изкрещи, но в момента, в който срещна погледа на Джейкъб, гневните остри думи замряха неизречени. Джейкъб я наблюдаваше как се затваря в себе си и устата му леко се изви. Обърна се към Гифърд без колебание.

— Гифърд, работих за теб достатъчно дълго и последното, което бих направил е да ти позволя да инвестираш в моя бизнес. Не се обиждай, но и двамата знаем, че подобно предложение не се прави току-така. Нямам никакво намерение да се оставя да ме оплетеш в каквито и да е условия, особено пък определени от някой Рейвънскрофт.

Гифърд мълча дълго.

— Струва ми се, че говориш сериозно.

— Ти поне знаеш, че Джейкъб никога не казва нещо, което не мисли — изтъкна Дрейк. Той погледна часовника си. — Мисля, че е време за вечеря. Хайде да вървим. Майра никак не обича да ни чака.

Гифърд погледна остро зет си.

— Вие вървете. Ние с Джейкъб ще дойдем след малко.

Катрин стана веднага, а Дрейк я последва.

— Идваш ли, Емили? — попита нарочно тя.

Емили се поколеба, но след това се усмихна на съпруга си.

— Защо не — измърмори тя. — Джейкъб може и сам да се погрижи за себе си.

Той улови ръката й, докато минаваше покрай стола му и стисна лекичко пръстите й.

— Благодаря за вота на доверие — каза той толкова тихо, че го чу единствено тя.

Усмихна му се отново и тръгна след майка си и Дрейк. Тримата излязоха.

— Направо не мога да повярвам — започна Катрин щом пристъпиха в коридора. — Как е възможно да ни поднесеш такава изненада, Емили? Първо женитбата, а след това и тайното ти споразумение с баба Рейвънскрофт. Просто е прекалено. Какво ти става напоследък? Никога не си правила така.

— Поправка — намеси се небрежно Дрейк. — Тя се опитваше да прави подобни неща в миналото. Просто до много скоро не знаеше как да постъпи, за да й се размине. Най-сетне нашата малка сладка Емили се е превърнала в красиво разцъфнало цвете. А пък Джейкъб Стоун се оказа до нея, за да откъсне цвета, когато е готов. Той винаги е притежавал невероятно чувство за подходящия момент.

— Знам, че за теб това е шок, мамо, но обичам Джейкъб още от деня, когато ме измъкна от оня шантав похитител — призна тихо Емили.

— Какво? — Катрин бе напълно объркана.

— Така е. Само че тогава беше женен и аз прецених, че за нас няма бъдеще. Дори и след развода му не смеех да се надявам, че би отвърнал на любовта ми, докато вие с татко бяхте така любезни да го върнете в живота ми преди няколко седмици. Как да ви се отблагодаря?

Дрейк се изкиска, а Катрин се взря ядно в дъщеря си.

— Не се притеснявай, мамо, всъщност вината не е твоя. Стоун се бе върнал, за да потърси Емили. И сам щеше да я намери. Осъзнах го преди известно време. Просто се оказа съвпадение, че го помолихме да ни помогне да я отървем от Морел. Когато се върна в Щатите той вече си бе подал оставката при нас. Не се ли питаш защо се съгласи с такава готовност да ни помогне да измъкнем Емили от кашата с Морел?

— Имахме му доверие на този човек! — възкликна Катрин. — Години наред сме му се доверявали. Как може да ни причини подобно нещо?

— Бих искала да изтъкна — намеси се Емили, — че аз също имам участие в това решение. Омъжих се за него, защото го обичам и защото той също ме обича. Освен това, според мен той е прав. Най-добре ще бъде да се преместим в Аризона. Или дори Флорида.

— Емили, за бога, не говори така — сопна се Катрин. — Защо ти е да живееш толкова далеч от семейството си?

Емили й се усмихна широко.

— Познай от веднъж.

Майка й въздъхна.

— Винаги си мразела да се месим, нали така?

— Беше доста потискащо на моменти — въздъхна Емили и седна на масата в трапезарията. — Никога не си ме оставяла да се погрижа сама за себе си.

— Просто искахме най-доброто за теб, скъпа — каза съвсем искрено Катрин.

— И най-доброто за компанията, естествено.

— Благополучието на членовете на семейството винаги е било свързано с благополучието на компанията. Много ти е станал остър езикът напоследък — отбеляза Катрин.

Дрейк погледна сестра си и седна до нея.

— Сигурно е заради курса по самоувереност, на който е ходила.

— Или пък — продължи замислено Емили, — може би най-сетне съм пораснала и съм се превърнала в истински представител на семейство Рейвънскрофт, точно както баба ми обеща, че ще стане.

— Виж това вече може да ти смрази кръвта — призна Дрейк.

Катрин го погледна ядосана.

— Наистина не разбирам как е възможно да приемаш нещата толкова повърхностно, Дрейк. Уверявам ви, че това още не е краят. Да видим какво ще излезе, след като Гифърд поговори насаме с Джейкъб.

Емили спокойно се усмихна, убедена в увереността си към мъжа, когото обичаше. Чувстваше се спокойна.

— Нищо няма да се промени, майко. Просто се налага да приемеш неизбежното.

Катрин загледа дъщеря си. След това погледът й се смекчи.

— Ти наистина го обичаш, нали?

— Наистина го обичам.

— Той ще се грижи добре за теб — каза най-сетне Катрин. — Иначе ще му се наложи да се изправи пред нас.

— За последен път ти повтарям — заяви мрачно Емили, — че съм в състояние да се грижа за себе си. Защо никой тук не ми вярва?

Преди Дрейк или майка му да успеят да отговорят, Гифърд и Джейкъб влязоха в трапезарията. Емили се вгледа в лицата им. Гифърд изглеждаше строг, но не и враждебно настроен. Джейкъб пък беше съвсем спокоен и невъзмутим. Спря до стола на Емили, наведе се и я целуна собственически по носа.

— Инквизицията приключи — заяви той и се настани до нея. — Сега можем да ядем. След като си бил изправен срещу цяла глутница представители на семейство Рейвънскрофт, апетитът ти се изостря.

 

 

Доста по-късно същата вечер Емили най-сетне бе сама с Джейкъб в спалнята, която им бе определила майка й. Обърна се към съпруга си веднага щом той затвори вратата.

— Добре, разкажи ми всичко. Какво ти каза баща ми, когато останахте сами в зимната градина? Предупреждавам те, че искам да чуя всички подробности, Джейкъб.

Джейкъб разхлаби вратовръзката си с нескрита наслада и се усмихна.

— Какво мислиш, че каза?

— Кажи ми. Веднага.

— Олеле. Вижте я тази младоженка. „Веднага“. Когато жена като теб започне да открива властта си, няма начин да я спреш. Ти се превръщаш в една много арогантна дама, госпожо Стоун.

Емили се ухили небрежно.

— Чудесно. Нали съм женена за един изключително арогантен мъж. Баба винаги казваше, че някой ден ще се науча да устоявам позициите си. Кажи ми сега, какво каза татко?

Джейкъб изглежда се забавляваше.

— Каза да се грижа добре за теб, иначе ще ми се наложи да се справям с цяла банда побеснели представители на семейство Рейвънскрофт.

— Това ли е всичко? — попита облекчено Емили. — Нямаше ли някой опит за подкуп?

— Не.

— Нито завоалирани заплахи?

— Не.

— Нито лекции за това, че най-доброто за нас ще е един развод?

— Не.

— Нито призиви към старата ти преданост към Рейвънскрофт?

— Не.

— Добре де — настоя тя. — Ти какво отговори?

Джейкъб прехвърли вратовръзката през врата на Емили и я привлече към себе си. Задържа я пленница с копринената лента и я погледна в очите.

— Отговорих, че се грижа за теб, макар и с известни прекъсвания, от много отдавна и не виждам защо трябва да престана тъкмо сега. Всъщност, признах си, че в бъдеще сигурно работата ми ще бъде доста по-ефективна, защото винаги ще си ми под ръка.

— Така ли ще бъде? — попита тя.

— Точно така, Емили Рейвънскрофт Стоун.

Той наведе глава и плени устните й, преди тя да успее да зададе друг въпрос.