Джейн Ан Кренц
Правото да бъдеш себе си (1)

Глава първа

„След като всичко бе обмислено предварително — каза си Емили Рейвънскрофт, — ето че приемам резултата от последното предизвикателство значително по-спокойно от предния път.“

Изпита невероятна гордост от себе си. Нямаше сълзи, изблици на отчаяние, нито истерични викове. Преподавателят й от курса по самоувереност щеше също да се гордее с нея.

Емили изслуша казаното, без усмивката й да трепне.

Това не бе кой знае каква усмивка, само леко иронично извиване на устните, но то бе достатъчно, за да скрие разяждащата болка и гнева, който кипеше в нея.

Усмивката обаче бе достатъчно убедителна, за да притесни трима от четиримата съдници, изправили се срещу нея в кабинета на баща й. Не успяваше да види какъв ефект има изражението й върху четвъртия човек в стаята. Той стоеше малко настрани от останалите, мрачна притихнала фигура, скрита в сенките.

Джейкъб Стоун бе човек, който се чувстваше отлично в сенките.

Още от мига, в който за пръв път забеляза присъствието му преди пет години, тя разбра, че той властва в периферията на семейните дела. Беше отчасти бодигард, отчасти поемаше разрешаването на спешни задачи, а според Емили, бе отчасти юмрукът на „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Също като прериен койот, човек рядко можеше да се сблъска с него през деня, камо ли пък в офисите на компанията сред ръководните кадри или пък на някое събиране. Единствените случаи, когато бе канен в частния кабинет на баща й, бяха случаите, когато се налагаше Емили да бъде спасявана от поредната каша. Семейство Рейвънскрофт предпочитаха семейните им проблеми да не се разчуват, а на Джейкъб Стоун можеше да се разчита, че ще свърши успешно възложената му задача, без никой да разбере.

Емили не бе виждала Джейкъб Стоун почти две години. За нея бе истински шок, че той се намира в дома на родителите й тази вечер. Предполагаше, че е все още в чужбина.

Още по-голям шок за нея бе да открие, че страстта, която бе изпитала към него преди пет години, все още не бе заглъхнала. Само се е спотайвала някъде, скрита. Тази вечер, още щом го зърна, все едно че дъжд и слънце заляха плодородна земя. Емили буквално усети семената на старата й любов да покълват отново.

„Не ставай глупава — каза си ядно тя, — имаш си достатъчно проблеми и без да се впускаш отново в незрели младежки фантазии.“ Сега бе на двайсет и седем и бе много променена.

Емили не отдели никакво време в опити да отгатне как реагира Джейкъб на неочакваното й спокойствие. Познаваше го достатъчно, за да знае, че никой не е в състояние да го разбере, освен ако самият той не пожелае, а това бе много малко вероятно да се случи. Той бе мъж, който действаше самостоятелно, работеше по свои собствени правила, дори когато вършеше поръчка на шефовете. За Емили той бе нещо като ураган, като настъпващ лъв, като акула със зинала паст. Единствената разумна постъпка бе да се отдръпне от пътя му.

Но понякога човек не може да избегне природните сили. Те обгръщат човек и съдбата ти е неизбежна.

Не бе успяла да огледа Джейкъб Стоун, откакто преди двайсет минути влезе в кабинета, без да подозира нищо, но си го спомняше прекрасно отпреди две години, когато се видяха за последен път. Едва ли се бе променил много. Късовете гранит са неподвластни на такива кратки периоди от време. Трябваше цяла вечност, за да се промени едва забележимо повърхността на една гранитна скала. Сигурно и след четиридесет години Джейкъб Стоун ще си изглежда същият, какъвто бе и преди две.

Без дори да го е погледнала, Емили бе сигурна, че сивите му очи все още са студени и равнодушни, а лицето му прикрива всичко зад маската на безразличие и строгост. По всяка вероятност светлокестенявата му късо подстригана коса също не бе променена. Подозираше, че тялото му е все така слабо, но мускулесто и здраво. Стоун притежаваше достатъчно самодисциплина, за да не позволи да се отпусне. Сигурно вече е на трийсет и седем. По-непреклонен и плашещ от когато и да е.

И сигурно, реши тя приятно развеселена, се чувства доста неудобно в костюм. Джейкъб Стоун често обличаше костюм и си слагаше връзка, докато работеше за „Рейвънскрофт Интернешънъл“, но никога не се чувстваше добре в традиционните одежди на бизнесмените. В тях приличаше на облечен див звяр. Копринената вратовръзка и италианският костюм не успяваха да прикрият факта, че отдолу се е притаило нещо опасно, нещо застрашително, готово всеки миг да покаже острите си зъби.

Касетката, която Гифърд Рейвънскрофт бе пуснал, изсъска и спря. Емили се загледа в малкия елегантен касетофон и се опита да изпита омраза към Джейкъб Стоун заради стореното от него тази вечер. Именно той бе осигурил тази касета на баща й. Не за пръв път този мъж се намесваше в живота й и преобръщаше нещата с помитащ замах. Опита се да си внуши, че останалите в миналото фантазии не са нищо повече от детински мечти. В интерес на истината, Джейкъб Стоун бе изключително неприятен човек. Непреклонен, жесток, груб.

— И така, Емили — каза тихо Гифърд, — пак успя да си навлечеш неприятности. Сега вече разбираш ли защо те помолих да дойдеш тази вечер?

Емили си наложи да си поеме три пъти въздух, преди да отговори. Първото правило за самоувереността бе да запази спокойствие и да се владее. Затова повдигна едната си вежда над рамките на кръглите очила и огледа загрижените лица на майка си, Катрин и на Дрейк, по-големият си брат, преди да срещне строгия поглед на баща си. Не обърна никакво внимание на Стоун, който не бе помръднал от мястото си в сенките.

— Чакайте да позная — започна тя умишлено небрежно. — Не сте ме поканили тук, за да обсъдим заема, за който помолих, нали?

— Емили? — Катрин се втренчи ужасена в дъщеря си. — Какво ти става. Положението е много сериозно. Според тази касета, ти се каниш да обявиш годежа си с мъж, който има намерение да поеме управлението на „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Баща ти прегледа всички доказателства, които Джейкъб е събрал. Това не е шега. Трябва веднага да прекратиш връзката си с Деймън Морел.

Емили стисна зъби, но усмивката й не трепна. Погледна майка си. Катрин Рейвънскрофт наближаваше шейсетте, но все още бе забележителна жена, която изглеждаше поне с петнайсет години по-млада. Въпреки че бе Рейвънскрофт по мъж, не по произход, косата й бе в типичния за представителите на семейството цвят. Грижливо подредените коси, някога гарваново черни, сега бяха прошарени с ненатрапчиви бели кичури.

Катрин имаше кафяви очи, което не бе типичният за Рейвънскрофт кехлибарен цвят, но бе достатъчно подобен, за да заблуди повечето любопитни. Общото впечатление бе, че е неотделима част от семейството. Нейните родители бяха загубили значителното си богатство още преди години, но освен поразителната си красота, Катрин бе донесла като зестра в новото семейство забележителния си произход. Тя отлично съзнаваше потеклото си и бе твърдо решена Емили, родена сравнително късно, да встъпи в брак с човек, който, според нея, отговаряше на полагаемото се място на дъщеря й в обществото.

Тази вечер майката на Емили бе облечена, както обикновено, небрежно-елегантно в копринени панталони в защитен цвят и кремава блуза. Златно колие с диаманти обгръщаше врата й.

Емили се стараеше да си припомни техниката, усвоена на курса по самоувереност.

Недей да спориш. Не им давай цел, която да атакуват.

— Вие с татко и Дрейк сте положили доста усилия, наистина съм силно впечатлена — Емили насочи усмивката си към чернокосия си брат, а след това и към баща си. — Виждам, че сте отделили доста време за това начинание и трябва да призная, че съм поласкана, задето отново сте повикали господин Стоун да ви свърши мръсната работа. Доколкото разбрах, услугите му са скъпо платени. Но пък, от друга страна, той обича да върши подобни задачи.

Катрин Рейвънскрофт възкликна раздразнено, кехлибарените очи на Дрейк проблеснаха преценяващо. Стоун дори не трепна при тази обида. Гифърд Рейвънскрофт се вгледа побеснял в дъщеря си. Беше очевидно, че е много ядосан, но също така бе ясно, че е доста озадачен. Съвсем не бе очаквал подобна хладнокръвна дързост от дъщеря си, защото винаги я бе смятал за наивна и емоционална.

— Майка ти е права, Емили. Нито е време за шеги, нито за обиди. Връзката ти с Морел трябва да бъде незабавно прекратена. Този човек не се интересува от теб. Касетката и останалите доказателства го показват без всякакво съмнение. Единствената му цел е да поеме управлението на „Рейвънскрофт Интернешънъл“ или да съсипе фирмата. Смята да го постигне като се ожени за теб. И до сега не мога да разбера защо майка реши, преди да умре, да ти припише достатъчно дялове, за да ти осигури място в борда на директорите.

— Сигурно не е била на себе си — процеди с въздишка Катрин. — Винаги беше малко странна с тези нетипични представи за управлението на бизнеса.

— Успокой се, татко — обади се Емили и се постара гласът й да прозвучи небрежно развеселен. Баба й почина преди почти две години, малко след като Джейкъб Стоун се премести в един от офисите на компанията в чужбина. Това бе повратен момент в живота на Емили. Баба й бе единствената представителка на семейство Рейвънскрофт, която я разбираше истински. Много обичаше възрастната жена. — Винаги съм ви оставяла с майка и Дрейк да управлявате дяловете ми, нали така? Никога не съм се опитвала да ви се пречкам в управлението. Не съм взела и стотинка от дяловете, които баба ми остави. Парите винаги са били реинвестирани във фирмата, точно както пожела баба в завещанието си. Нищо няма да се промени, дори и ако реша да се омъжа за Деймън.

Не можа да се сдържи да не ги подразни и стреснатите лица на семейството й бяха достатъчна отплата. Съвсем до скоро Емили винаги се бе подчинявала на желанията на семейството. Истината бе, че нямаше никакво намерение да се жени за Деймън, но също така нямаше намерение да им го съобщи. Емили бе притисната в ъгъла и обкръжена и нямаше никакво намерение да изразходва малкото амуниции, които й бяха останали. Нека малко да се поизпотят. Ще им се отрази добре.

Дрейк отговори пръв. Той бе впечатляващ мъж с черна коса и типичните за семейство Рейвънскрофт очи. Беше десет години по-голям от сестра си и я познаваше много по-добре, отколкото и двамата им родители. Той бе главен изпълнителен директор на фирмата, човекът, който отговаряше за ежедневната дейност, но не изпълняваше задълженията си сам. Гифърд Рейвънскрофт все още участваше доста активно в семейния бизнес, както и Катрин. Емили тайно смяташе брат си за нещо като гений, а също така и за доста изтънчен дипломат, който умело държеше юздите на властта и в същото време успокояваше родителите им. Фактът, че тази вечер бе в семейната крепост, бе достатъчно красноречиво доказателство, че и той, също както родителите й, смята ситуацията за особено важна.

Дрейк се отпусна назад в стола и сключи ръце под волевата си брадичка, докато гледаше Емили.

— Не се прави на наивна, Ем. Ти обръщаш много малко внимание на дейността на компанията, но това съвсем не означава, че Морел няма да прояви никакъв интерес. Напротив, със сигурност знаем, че интересът му е огромен. Няма да му отнеме много време, преди да се опита да спъне нещата, като използва теб. Той може да унищожи компанията. Сигурно ще започнеш да гласуваш както той ти казва, защото ще си мислиш, че те обича и ти мисли доброто.

— Аз пък те уверявам — продължи заплашително Гифърд, — че Морел те използва, за да причини раздори сред нас. Зарекъл се е да си отмъсти на „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Ще направи всичко по силите си, за да ни унищожи.

— Защо? — не успя да се сдържи Емили.

Чувстваше се като цвете, превивано от пороен дъжд. Семейството й се беше обединило в стремежа си да я вкарат в правия път.

През всичкото това време Джейкъб Стоун стоеше в сенките край прозореца, ням свидетел на неравностойната битка. Той бе просто войникът, изпълнил възложената му мисия. От семейство Рейвънскрофт зависеше да покажат истината на Емили.

— Няма смисъл да разнищваме цялата тази работа днес — сопна се Гифърд. — Всичко има връзка с нещо, което се случи преди две години. С две думи, бизнес дела. Достатъчно е да знаеш, че „Рейвънскрофт Интернешънъл“ спечели един договор, докато фирмата на Морел отпадна. Морел се закле да ни го върне. В момента отново имаме сблъсък на интереси. Съперници сме по проекта на Фаулър. На него много му се иска да се отърве от конкуренцията и в същото време да се заеме с отмъщението. Идеята му е да съсипе фирмата отвътре. Той те използва, Емили. Не го ли разбираш?

Емили си наложи да се усмихне малко по-лъчезарно.

— А не сте ли си помисляли, че може и да грешите?

— Какви ги говориш? — попита студено Дрейк.

— Може пък аз да използвам Деймън — Емили приглади полата на жълтата си трикотажна рокля. — Той е много интересен мъж, не сте ли забелязали? Красив, постигнал е успехи, внимателен. Много приятен за разговор. Освен това обича цветя.

Катрин се намръщи мрачно, както винаги, когато някой споменеше цветя. Никога не успя да преглътне факта, че дъщеря й държи цветарски магазин.

— Нарочно създаваш проблеми тази вечер, Емили. Защо? Сама чу доказателствата на Джейкъб. Как е възможно да се държиш по този начин?

— Да не би да предпочитате да избухна в сълзи, както правех преди две години, когато решихте да ме отървете от годеника ми? — попита Емили.

— Емили, никой не иска да избухваш в сълзи — заяви нетърпеливо Катрин. — Защо винаги смяташ, че някой нарочно се държи зле с теб, след като гледаме кое е най-добро за теб? Просто искаме да разбереш какво става. Джейкъб доказа съвсем красноречиво, че Морел не се интересува от теб. Целта му е „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Не можеш да си затвориш очите пред доказателствата, които получи тази вечер.

За пръв път Емили насочи поглед към сенките. Срещна погледа на Джейкъб Стоун.

— Касетките могат и да се фалшифицират. Всеки го знае. Защо да вярвам на тази, дето я е осигурил господин Стоун.

Дрейк се раздвижи. Очевидно никой не бе предполагал, че тя ще се усъмни в доказателствата.

— Много добре знаеш, че не е така, Емили. Джейкъб не би фалшифицирал касетата.

Емили погледна брат си и гневът в гърдите й за пръв път излезе наяве.

— Джейкъб Стоун е готов да направи всичко, което татко му каже. Той работи за вас. Да, много добре разбирам, че сте го снабдили с подходящата гръмка титла. Вицепрезидент по въпросите на чуждестранната дейност или каквото там беше, но всички сме наясно с истината, нали? Той просто е платеният ви бияч. Професията му е да сплашва хората. Защо тогава да вярвам, че той нарочно не е планирал тази малка среща?

Никой в стаята нямаше представа как да реагира на грубата обида. Емили се опита да изпита удоволствие от незначителната победа. Не се случваше често да успее да извоюва дори и една точка срещу семейството. Не смееше да погледне към Джейкъб, от страх как ще реагира той.

— Джейкъб е човек на честта — заяви най-сетне Гифърд Рейвънскрофт, а мрачното му изражение подчертаваше колко усилия полага, за да не избухне. — И само за твое сведение, преди два месеца напусна поста си при нас. Тази вечер ни прави услуга.

— Това истина ли е? — попита Емили с фалшива приповдигнатост. — Вече изпълнява подобни задачи само за свое собствено удоволствие?

Тя плъзна изпепеляващ поглед към сенките. Стоун не бе помръднал. Стоеше си кротко и я наблюдаваше. Спокойствието му я притесняваше.

— По дяволите, Емили, престани с тези нападки срещу Джейкъб — нареди Дрейк. — Той ни оказа помощ в този случай и сме му благодарни. Не искахме чужд човек да се заеме с това разследване. На Джейкъб можем да разчитаме, че ще си държи езика зад зъбите. Нищо от това, което говорим няма да излезе от тази стая.

— Похвално — отбеляза сухо Емили. — Никак не ми е приятно да ви го кажа, но мен лично никак не ме притеснява до кого ще стигне цялата работа.

— Емили, скъпа, няма нужда да бъдеш саркастична. Разбирам, че си притеснена — намеси се по-мило Катрин. — Само че трябва да разбереш, че правим всичко за твое добро. Ти не разбираш големия бизнес, нито пък що за човек е Морел. Той е един мръсник и измамник. Готов е да използва всеки и всичко, но за нещастие е решил да използва теб. Вече знаеш истината и трябва да сложиш край на тази връзка. Много е опасно. Не можеш да се ожениш за този човек.

Емили реши, че й е писнало. Взе малката си кожена чанта и стана. Семейството й следеше движенията й, без да може да повярва.

— Вечерта беше невероятно интересна — увери ги с жизнерадостна усмивка тя. — Много ми се искаше да остана за вечеря, но при дадените обстоятелства ви моля да ме извините.

— Върни се на мястото си, Емили! — ревна Гифърд. — Още не сме приключили.

Емили не му обърна абсолютно никакво внимание. За пръв път се държеше така. Пристъпи към вратата.

— Чака ме дълъг път с колата. Най-добре да тръгвам.

— Емили! — възкликна майка й. — Ти не говориш сериозно. Прекалено късно е да караш до Сиатъл. До там са триста километра. Ще се прибереш чак към полунощ.

— Затова смятам да тръгвам — каза небрежно Емили от вратата. Ръката й бе на бравата. Натисна леко. След малко щеше да е на свобода. — Благодаря ви, че ме поканихте за уикенда, но май ще се оттегля. Сигурно разбирате, че изведнъж ми секна желанието да се присъединя към милото семейно събиране. Лека нощ на всички.

Тя излезе и затвори вратата. Усещаше, че се люлее от вълнение. Само че беше успяла, каза си тя. Беше издържала. Нямаше да се остави да избухне в сълзи, както стана преди две години, когато я привикаха в кабинета на баща й, за да научи истината за мъжа, с когото се канеше да се задоми. Може би този път й бе по-лесно, защото нямаше никакво намерение да се жени за Деймън Морел. Всъщност Емили никога не бе имала намерение да се жени за когото и да е. Само че семейството й нямаха представа за това.

Стисна чантата толкова силно, че кокалчетата й побеляха и уверено мина по персийските килими и полирания паркет на елегантния дом на родителите си в Портланд. След това излезе в хладната пролетна вечер. От небето на Орегон все още се изливаше дъжд, когато се качи в малката си прибрана кола. „Сигурно щеше да е дъждовно по целия път до Сиатъл“, каза си тя. Предстоеше й дълго шофиране.

Емили остана неподвижна зад волана няколко минути, за да се съвземе. Не можеше да прецени, кое е най-силно от чувствата, бушуващи в нея. Унижението се бе смесило със завладяващ гняв.

Най-удивително обаче бе усещането, че дори и след толкова много време, все още обичаше Джейкъб Стоун. Този факт я бе разтърсил много повече, отколкото чутото на касетката, изречено от проклетия Морел.

Емили бе сигурна, че се е отърсила от безнадеждната си любов към Джейкъб, както и от наивните си мечти, които я връщаха в миналото. Бе толкова сигурна, че най-сетне е пораснала. Само че както изглежда, част от нея щеше да си остане наивна.

Искаше й се да настъпи газта в мрака, но здравият разум й подсказа, че трябва да се успокои още малко преди да завърти ключа на стартера.

 

 

Неестествена тишина се възцари в кабинета на Гифърд Рейвънскрофт, когато Емили затвори вратата зад себе си. Джейкъб Стоун едва сдържа усмивката си, докато разглеждаше израженията на останалата част от семейството, загледани, без да вярват на очите си, във вратата. Очевидно Емили за пръв път излизаше по средата на спор. Сигурно за пръв път някой се осмеляваше да обърне гръб на член от семейство Рейвънскрофт, при положение че разговорът не бе приключил.

Усети задоволство и невероятна гордост от Емили. Неговата дама имаше характер. Беше се променила доста от последния път, когато се видяха. Тази вечер тя успя да наложи своето. Тези промени правеха нещата коренно различни. За пръв път разбра, без капка съмнение, че е имало защо да се върне в Щатите.

Най-сетне бе дошло времето да се бори за тази жена. Джейкъб отпусна ръце и излезе от сянката.

— Какво, по дяволите, й е станало? — фучеше Гифърд. — Никога преди не си е позволявала да се държи така.

Катрин поклати глава.

— Не мога да повярвам, че най-спокойно изслуша записа и си тръгна просто така.

Дрейк не каза нищо, а очите му си останаха замислени.

Джейкъб тихо се отправи към вратата.

— Къде отиваш, Стоун? — попита Гифърд.

— Ще я закарам до Сиатъл — не изчака да види колко озадачени останаха всички от забележката му. Джейкъб отвори вратата, излезе и я затвори тихо, също като Емили преди малко.

Прекоси бързо антрето и излезе на приятната тераса, която опасваше целия първи етаж на къщата. Не беше закъснял. Спретнатата кола на Емили бе все още на алеята пред къщата. Той се прехвърли през парапета и стигна до колата тъкмо когато Емили се готвеше да завърти ключа. Джейкъб отвори вратата.

— Аз ще карам — заяви той.

Тя се обърна стреснато към него, а кехлибарените очи се разшириха леко на бледата светлина от терасата.

— Какво?

— Казах, че аз ще карам.

Настани се до нея и я принуди да се плъзне на съседната седалка. Трябваше да побърза, преди да се е осъзнала и да е започнала да мисли.

— Сложи си колана!

Винаги се изненадваше на лекотата, с която обърканите или притеснени хора се подчиняват при ясните заповеди. Емили автоматично посегна към колана. Джейкъб вече бе закопчал своя и запали колата.

— И какво си въобразявате, че правите, господин Стоун?

— Услуга — той изкара колата от алеята, без да погледне към терасата, където бяха излезли останалите трима от семейство Рейвънскрофт. — Ще те закарам до вас.

— Както подчерта майка ми, домът ми е на триста километра, а и няма нужда да ми правиш още услуги. Вече направи достатъчно за мен. Сигурна съм, че ще ме разбереш, ако не ти благодаря както подобава за усърдието. Спри колата и излез!

Тя седеше сковано на седалката, стиснала ръце в скута, а Джейкъб осъзна, че младата жена няма да направи нещо глупаво, като например да изскочи навън. Вниманието му бе приковано в лъсналия от дъжда път, виещ се надолу по хълма, когато заговори напълно спокойно.

— Много добре се справи с тях този път, Емили. Гордеех се с теб.

— Да не би да си въобразяваш, че мнението ти ме интересува? — попита напрегнато тя.

— Сигурно не — той я стрелна с поглед.

Тя гледаше право напред, изящният й профил бе осветен от уличните лампи. Емили бе най-младата и най-нежната от семейство Рейвънскрофт, но определено притежаваше характерните за рода черти.

Гарвановочерната й коса се поклащаше над раменете като гладък лъскав водопад. Огромните кехлибарени очи с очила с тънки рамки, бяха леко дръпнати в краищата и напомняха на Джейкъб за котка. Лицето й бе нежно и деликатно, също както всичко в нея. Тя притежаваше екзотична котешка грациозност, която изглежда не съзнаваше. Очилата му харесваха. Преди две години носеше контактни лещи.

Тази вечер Джейкъб бе пленен от нея, докато я наблюдаваше от сенките. Две години не я бе виждал, но още щом тя пристъпи в кабинета, разбра, че нищо не се е променило. Старият глад не бе изчезнал. Все още я желаеше.

Всъщност, призна си той, докато пресичаше хълмовете към междущатската магистрала, желаеше я много повече, отколкото преди две години. Тази вечер бе открил една нова сила у нея, както и завладяваща женственост, а комбинацията му се стори взривоопасна. Нищо чудно, че Морел се облизваше и само изчакваше подходящия момент да скочи. Това, както и значителният дял от „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Сигурно в деня, когато се бе натъкнал на Емили Рейвънскрофт, бе решил, че е само на крачка от рая.

— Касетата не беше фалшива, Емили — наруши Джейкъб тишината. — Морел наистина споделяше плановете си как чрез теб да съсипе Рейвънскрофт. А жената, с която говори, е любовницата му. Казва се Марша. Мога да го докажа, ако имаш съмнения.

— Как се сдоби с тази касета? — попита отвратена Емили. — Да не би да си се напъхал под леглото им?

Джейкъб стисна устни.

— Не. Тази сценка не се разиграва в спалнята. Сама чу гласа на келнера и потракването на прибори. Морел и жената са на среща в ресторант. Почти всяка седмица през последната година ходят там. Хората са толкова предсказуеми, когато става въпрос за ежедневните им навици, дори гадняри като Морел.

— Точно тази характерна особеност на човешката природа изглежда доста улеснява живота ти. Не ти трябва да си пилееш времето и да слухтиш около прозорците на спалнята и кофите за боклук. Просто научаваш навиците на набелязаните жертви и се възползваш от тях. Хубава работа, няма що.

Той долови мрачния гняв в гласа й и въздъхна. Нямаше да е никак лесно. Ръцете му се отпуснаха за миг, а след това отново стиснаха волана, докато се качваше на магистралата, за да поеме към Сиатъл.

— Знам, че нямаш особено високо мнение за професионалните ми умения, Емили, но честна дума, не си изкарвам хляба с подслушване около прозорците на спалните и в ровене на кофите за боклук. Никога не съм го правил.

— И дребната услуга, която направи на семейството ми е просто едно изключение?

— Едва ли ще ми повярваш, но го направих заради теб, не заради тях.

„Преди всичко, заради мен самия“, добави Джейкъб наум. Вече нямаше начин да й позволи да се ожени за Морел.

— Колко благородно от твоя страна — очите й го стрелнаха за секунда. — Доколкото разбирам, и този път, както и миналия, си се ръководил от някаква криворазбрана галантност. Каква съм щастливка, имам си собствен рицар, който се спотайва в сенките, готов да ми се притече на помощ всеки път, когато останалата част от семейство Рейвънскрофт преценят, че съм допуснала грешка в любовния си живот.

— Никой не е искал да те унижава. Само че ти наистина направи грешка. И то голяма. Близките ти са отчаяни и искат да прекратят тази връзка с Деймън Морел, а казаха, че си пренебрегнала всичките им предупреждения.

— Бяха също толкова отчаяни да прекратят и връзката ми с Брад Карлтън преди две години. Поне миналия път не ми се наложи да слушам такива неудобни записи — Емили стисна ръце в скута си. — Това бе най-неприятната част, да знаеш. Да слушам касетата с пълното съзнание, че всички вече са я прослушали. Усещах ви как ме наблюдавате. Знам дори какво си мислехте. Горката малка глупава Емили, пак я е замотал мъж — замълча за момент и отново продължи. — Никога няма да ви простя за начина, по който постъпихте този път.

Джейкъб усети как стомахът му се стяга от напрежение.

— Може би не постъпихме достатъчно тактично. Нито семейството ти, нито аз. Мислехме, че един кротък разговор ще бъде най-добре. Но ти нямаше да повярваш, ако нямахме доказателства. Затова осигурих касетата. Не се сетих по какъв друг начин мога да те убедя, че Морел е мръсник и мошеник.

— Искаш да кажеш, че си се съмнявал дали ще успеете да го купите както направи татко с Брад преди две години?

Джейкъб изруга тихо.

— Брад Карлтън бе амбициозен алчен младеж. Смяташе, че ще си уреди живота като се ожени за член от семейството, но истината бе, че никак не му се искаше да се жени. Беше много доволен да вземе парите и да се измъкне без брачните клетви.

— Значи баща ми изпрати теб, вярното куче, да му платиш.

Джейкъб започваше да губи самообладание. Каза си, че може да прояви толерантност, но само донякъде, а Емили прекаляваше. Никога не я бе виждал в подобно настроение.

— Когато му предложих онази хубава кръгла сума, при това в брой, за да се откаже от сватбата, той просто нямаше търпение да се докопа до парите.

— И тогава цялото семейство ми се нахвърли, за да изтъкнат каква съм глупачка. Поне тази вечер успях да се измъкна, преди да започне нравоучението — Емили го погледна отново. — Както разбирам няма да успея да се отърва от теб чак до Сиатъл.

— Освен ако не предпочиташ да направя обратен завой и да те върна да прекараш нощта в къщата на родителите ти — каза тихо той.

— Ти на мое място, би ли го направил?

Джейкъб примигна като бухал.

— Не — призна убедено той. — Сигурно бих постъпил също като теб. Щях да си тръгна. Казах ти вече, гордеех се с теб.

Емили остана безмълвна за малко.

— А те бяха ли учудени, че съм посмяла да си тръгна?

— Направо изумени.

— Радвам се. Радвам се, че не изиграх сцената по начина, по който те искаха. Това ще ми бъде утехата. Сигурно настоя да ме закараш до Сиатъл за мое собствено добро, както и изрови касетата за мое добро?

Джейкъб едва потисна нарастващото раздразнение.

— Да.

— Страхотно. И как ще се върнеш в Портланд?

Той сви рамене.

— Със самолет или утре с влака.

Тя скръсти ръце и се облегна в края на седалката.

— И къде смяташ да спиш?

Той се намръщи на предизвикателността в гласа й.

— Сигурно на хотел. Доколкото разбирам нямаш намерение да ме оставиш да спя на дивана у вас?

— Не. Нищо не ти дължа, най-малкото пък подслон за през нощта. Свикнал си да се грижиш за себе си, нали Джейкъб? Сигурна съм, че ще се справиш и сам. Я ми кажи — истина ли е това, което каза баща ми? Че си напуснал „Рейвънскрофт Интернешънъл“ преди два месеца?

Въпросът го изненада. Той реши да се възползва от възможността и да й разкаже за плановете си.

— Истина е. Напуснах Рейвънскрофт, защото си имам мои идеи за бъдещето. Смятам да направя консултантска фирма, която да обслужва компании с интереси да строят в чужбина. Шест години работих за Рейвънскрофт и познавам материята.

— Ясно — тя го погледна преценяващо. Последва дълго мълчание, след което тя тихо попита: — Не се ли ожени отново?

— Не.

Емили чу кратката рязко изречена дума и се зачуди какво ли означава. Част от гнева й, който я подтикваше да му се противопоставя за всичко, най-сетне се стопяваше. Необходима бе много енергия, за да се подхранва гневът, а тя се чувстваше уморена. Денят бе дълъг.

— Точно така — продължи мрачно тя. — Спомням си, че преди две години ми прочете дълга лекция по въпроса за брака, а след това ми разказа колко бързо Брад е пипнал парите, които си му предложил.

— Тогава течеше доста неприятният ми развод — заяви Джейкъб. — Положението повлия на мнението ми по въпросите за брака.

— Доколкото си спомням, сподели тогава с мен, че само някой ненормалник може да измисли брака. Каза още, че нямаш намерение никога повече да се жениш, и че ако имам ум в главата, също няма да се омъжа.

— Вече ти казах, че тогава бях предубеден към уважаваната институция.

Емили леко поклати глава.

— Беше такъв циник. Едва ли нещата са се променили кой знае колко.

Джейкъб пое дълбоко дъх.

— Наистина ли ме мразиш чак толкова, Емили?

— А теб какво те интересува?

— Интересува ме. Искам да знам какво изпитваш.

— Защо? — попита тя.

— Защото искам да разбера какво ми предстои, за да променя мнението ти.

— За теб ли? — тя остана изненадана. — Какво значение има какво мисля аз?

— Ако си отговориш честно, само ще признаеш, че знаеш отговора.

— Напълно честна съм — отвърна тя, — но очевидно не съм достатъчно умна. Нямам ни най-малка представа за какво говориш, нито пък защо ще те е грижа какво мисля за теб.

— Тогава може би семейството ти е право. Все още си много наивна, когато става въпрос за мъже.

— Джейкъб Стоун, какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш?

— Опитвам се да ти кажа, че те желая — отвърна грубо той. — Желая те още откакто се запознахме преди пет години, но или времето бе неподходящо, или пък аз си казвах, че не съм подходящият мъж за теб.

Емили не знаеше какво да каже.

— Желаеш ме? Желаел си ме и преди пет години? Невъзможно! Джейкъб, ти никога не спомена и дума, дори не намекна…

— А ти какво очакваше? — измърмори той. — Отначало нямах право, защото бях женен. После, дори и след като разбрах, че с брака ми е свършено, не си позволявах дори да помисля, да те доближа. Беше прекалено млада, прекалено нежна и неопитна. Аз пък бях достатъчно стар, носех прекалено много белези и отгоре на всичко ми предстоеше развод. Освен това съзнавах, че членовете на семейството ти ще побеснеят ако заподозрат, че те желая, а и ти нямаше силата да им се противопоставиш заради мен.

Емили седеше, без да помръдва, докато го слушаше. Изведнъж усети, че не й достига въздух.

— Ами след развода? — попита напрегнато тя. — Защо не каза нищо, след като се разведе?

— След развода бях обзет от горчивина, вече нямах никакви мечти. Исках отново да съм свободен, но също така исках и теб. Чудех се как да подходя, когато Брад Карлтън се появи на сцената. И изведнъж, без всякакво предупреждение, вие обявихте годежа си. Семейството ти ме помоли да се отърва от Карлтън и аз го направих с най-голямо удоволствие. Наистина ми достави удоволствие. След това знаех, че ме ненавиждаш, защото аз бях този, който прати негодника да си върви. Чувствах се като грубиян, отнел плюшеното мече на някое момиченце и го запокитил в калта. Все си мислех, че ще преодолея увлечението си — призна Джейкъб. — Все пак нямаше какво толкова да преодолявам. Дори не бяхме спали заедно. Освен това знаех със сигурност, че ти и пет пари не даваш за мен. Беше отдала сърцето си на Карлтън.

— Ако знаеш само колко си прав! — гневът на Емили изригна отново. Никога нямаше да му позволи да разбере, че бе разчитала на приятното внимание, което Брад й оказваше, единствено защото бе убедена, че една връзка с Джейкъб няма бъдеще. — Направо не мога да повярвам. Имаш наглостта да ми заявиш просто така, че би искал да започнеш връзка с мен?

— Да.

— И то след всичко, което си ми причинил? — попита тя невярващо.

— Нищо не съм ти причинил. Направил съм ти няколко огромни услуги. Два пъти те спасявам от брак с мъже, които те искат единствено заради връзката ти с „Рейвънскрофт Интернешънъл“. Някой ден ще си ми благодарна.

Емили не знаеше какво да каже. Той звучеше толкова искрено.

— Да не би да си затаил дъх в очакване да ти се хвърля на врата в знак на благодарност? — сряза го тя.

— Не бих го и помислил — усмихна й се мило. Бледата светлина от таблото разкри сериозното му изражение.

— Семейството ми знае ли какъв интерес проявяваш към мене?

— Не съм обсъждал този въпрос с тях.

— Защо ли не се учудвам. Те ще те разкъсат на парчета.

Той я погледна с доста странно изражение.

— Едва ли. Тогава кого ще изпращат да им върши работата?

— Какво? — усети, че й е трудно да следи разговора. Не можеше да повярва, че през всичкото това време Джейкъб наистина я е желал. Той играеше някаква нова игра. Нямаше друго обяснение.

— Нарече ме бияч. Каза, че съм човека, който изпращат, за да сплашва и слага на място хората — напомни й той.

— Точно така — съгласи се, без да мисли тя.

— Ако семейството ти искаше да ме сплаши или отстрани, кой биха използвали в този случай? Кого изпращаш, за да пребие един професионален бияч?

Това вече бе прекалено. Емили усети, че й се завива свят.

— Не ми се говори повече по този въпрос. И цялата тази вечер, и разговорът ми се струват нереални. Просто искам да се прибера и да си легна.

— Ще се погрижа — обеща уверено той.

— Погрижи се — замълча за момент с отчаяното желание да смени темата, за да може да помисли. — Каза, че от два месеца не работиш за Рейвънскрофт. Защо семейството ми се свърза с теб, за да провериш какъв е случаят с Деймън Морел?

— Баща ти и брат ти знаеха, че съм се върнал в страната, за да проверя какви са възможностите да основа консултантска фирма. Свързаха се с мен и ме помолиха за услуга. Не искаха да наемат непознат детектив, стига това да беше възможно. Колкото по-малко хора знаеха какво става, толкова по-добре. Поне така мислеха. Предположиха, че ще се чувстваш по-добре, ако всичко се запази в тайна.

— И са решили, че ще съм им благодарна, ако отново използват услугите ти? Просто са преценили, че е по-лесно да бъда унижена два пъти от един човек, отколкото от двама различни.

— Емили, всички знаеха, че ще ти бъде тежко. Отдай дължимото на семейството си, че се погрижиха дискретно за въпроса.

— Ами ти? И ти ли реши, че ще ми бъде по-леко, ако ти си вестоносецът? — попита горчиво тя.

— Вече ти казах. Всичко бе направено за твое добро.

— Направи ми услуга, Стоун. Ако ми обещаеш, че повече няма да ми повтаряш, че всичко, което си направил е за мое добро, ще обещая да не те удуша, преди да стигнем в Сиатъл.

Джейкъб се усмихна с небрежната си заплашителна усмивка.

— Дадено.