Ким Стюарт
Дерек (8)

VIII

Изабел като насън се качи в огромния сребрист ролс-ройс. Шофьорът любезно й държеше вратата отворена.

— Трябва да ви откарам при мистър Томсън, мис Картър.

Тя кимна. Все още й бе трудно да проумее всичко.

Дерек се бе оказал богат индустриалец, чието състояние възлизаше на милиони долари. Едва снощи й бе разказал всичко.

„В онзи следобед, когато те срещнах — бе започнал той, — бях по работа в този антиквариат. Държи го млад, неизвестен още художник и исках да го подкрепя финансово. Когато излизах, те видях. Мисля — не, сигурен съм, — че още тогава се влюбих в теб. Ти беше толкова красива. Не можех да откъсна очи от лицето ти. Тогава се спънах на прага и изтървах папката си. От нея изпадна онзи проклет застрахователен договор и ти ме взе за застрахователен агент. Исках веднага да поправя грешката си, но бях толкова объркан. Непрекъснато исках да те гледам. И така заиграх ролята, която ти ми подсказа, без да искаш. Да си призная, рядко е имало в живота ми нещо, което да ми достави такова удоволствие. Но изведнъж усетих, че чувствата ми се задълбочават много бързо. Трябваше да ти изясня нещата, само че всичко бе тръгнало наопаки. Когато отидохме във френския ресторант, видях на входа свои познати. На партито се надявах да не срещна приятели. Мина добре. А тази вечер бях решил да ти кажа истината — Дерек бе въздъхнал тъжно. — И тогава, този Джеймс Уелдън, когото пък съвсем не познавам, ме изпревари.“

„О, Дерек! — бе извикала Изабел и бе отстъпила крачка назад. — Какво ще правим сега?“

„Как какво ще правим? — учудено я бе погледнал той. — Същото, което бихме правили, ако бях бедният застрахователен агент. Ще се оженим! И то колкото се може по-бързо — бе я привлякъл към себе си и нежно я бе целунал. — Ако си ме обичала като мъж без никакви средства, сигурно ще можеш да ме обичаш и като богаташ. Мисля, че последното е по-добро!“

Бяха прекарали прекрасна нощ заедно. Сестра й не се бе върнала. А Дерек се бе обадил на другия ден в галерията и я беше помолил да го посети тази вечер.

И ето сега ролсът безшумно се плъзгаше и я отвеждаше във вилата на любимия й мъж.

Скоро пристигнаха.

Дерек изтича надолу по стълбите и изпревари шофьора, който понечи да й отвори вратата. Лицето му сияеше от щастие.

— Изабел, скъпа, прекрасно е, че си тук! През цялото време мислех за теб!

Прегърна я и я целуна. Тя веднага усети лудо желание да му се отдаде.

— О, Дерек, толкова те обичам! — огледа се наоколо. — Въпреки че не произхождам от бедно семейство, трябва да призная, че това, което виждам, малко ме притеснява.

Дерек се засмя.

— Скоро ще свикнеш.

Тя го последва в къщата. С интерес разгледа колекцията му от картини, които висяха в един огромен салон.

— Сега разбирам как успя тогава да ми помогнеш. Ти си бил притежателят.

Дерек кимна.

— Но ние я продадохме евтино.

— Голяма работа. Важното за мен бе, че намерих сгода да ти направя услуга. Може би исках по този начин да ти се харесам — добави той тихичко, — защото се страхувах, че няма да обърнеш внимание на бедния застрахователен агент. А така щеше да си ми задължена. Толкова бях влюбен в теб, че бях готов на всичко, за да спечеля любовта ти. Ако бе пожелала, щях да те нося на ръце през целия Ню Йорк.

— Няма нужда — запротестира Изабел с усмивка.

В този момент към тях приближи икономът.

— Сервирано е, сър.

— Гладна ли си? — попита я Дерек.

— Какво има за ядене? Хамбургери, може би?

— Не, мисля, че готвачката ми изобщо не знае какво е това. Но можеш да й обясниш, ако толкова ти се ядат.

Въведе я в изискана трапезария. Силен огън гореше в камината и придаваше на и без това уютното помещение интимна атмосфера.

— Харесва ли ти твоят нов дом?

— Какво? Тук ли ще живеем?

— Ако желаеш, ще се нанеса при теб. Но и за двама ни е по-удобно тук. Като моя съпруга ще трябва да поемеш някои задължения — Дерек направи гримаса. — Понякога е дяволски досадно да си богат.

— А какво ще стане с галерията ми?

— Няма да имаш много време за нея. Продай я — предложи той.

Изабел решително поклати глава.

— Не, няма, но имам по-добра идея.

— Добре, направи, каквото решиш.

Седнаха на масата. Икономът отново се появи.

— Търсят мис Картър на телефона.

Изабел скочи.

— Това трябва да е Катлийн. Дадох й телефонния ти номер.

Наистина беше тя.

— Извинявай, че те безпокоя — рече й смутено, — но се върнах в галерията, защото бях забравила нещо, и намерих известие, че трябва да звъннеш на телеграмни услуги. Дошло е нещо за теб.

— Благодаря. Катлийн имам нещо за теб. Искаш ли да ръководиш галерията? Напълно самостоятелно?

Няколко секунди в слушалката бе тихо, после Изабел чу ликуващ писък.

— Фантастично е, Изабел! Благодаря ти! Трябва веднага да разкажа на Дейвид.

— Дейвид?

— Да, мисля, че се влюбих.

Изабел затвори със смях апарата. Поредната изгора на Кати сигурно бе елегантният приятел на Паули. Катлийн обичаше промяната и бе вярна на себе си.

Набра номера, който тя й даде. Докато изчакваше, към нея се приближи Дерек.

— Случило ли се е нещо?

— Има телеграма за мен. Предполагам, че е от Хариет. Сега ще чуем.

— Телеграма за мис Картър. Да ви я прочета ли? — прозвуча в мембраната.

— Да, ако обичате.

— „На околосветско пътешествие сме. Точка. Ще се обадим от следващото летище. Точка. Хариет и Джеймс Уелдън“

Момичето от телеграмното обслужване каза още нещо, но Изабел вече нищо не чуваше.

— Е, Хариет намери своя шести съпруг! Джеймс Уелдън. Бих се учудила, ако дълго останеше сама.

Изведнъж избухна в такъв бурен смях, че й потекоха сълзи.

— Какво има? — попита Дерек объркано.

— Хариет е зодия стрелец, Джеймс — рак, а според нея, това съжителство е невъзможно.

Дерек нежно я прегърна през талията.

— Ще видим. Не всички могат да са козирог и овен и да се разбират така добре като нас, скъпа.

В потвърждение на думите си, той я целуна и възбудено й прошепна:

— Видя ли вече спалнята ни, съкровище?

— Не още — отвърна Изабел. — Как сме допуснали такъв пропуск?! Да си наваксаме. И без това не съм гладна…

— Да не си влюбена? — усмихна се той, хвана я за ръка и я поведе нагоре по витата стълба.