Деби Макомбър
Нора (11)

Епилог

— О, Роуди! Нямам търпение да се видя с Дейвид и със сестрите ми! — въздъхна Нора и се настани до съпруга си в самолета.

Не знаеше дали някога щеше да свикне да пътува в малкия реактивен самолет, собственост на Роуди. Беше наистина удобен, защото можеше да каца на мъничкото летище в Орчард Вали.

— Не мога да разбера, защо Валери измисли тази семейна среща три седмици преди термина ти за раждане — отбеляза Роуди и погледна загрижено жена си. Бебе на около годинка спеше в скута му.

— Не се горещи! Тя я планира преди година, когато още не знаехме за бебето.

— Продължавам да твърдя, че не бива повече да пътуваш.

— Не бихме могли да попаднем в по-подходяща компания. Ако бебето реши да се появи на бял свят по-рано, Колби ще помогне при раждането. Ако си спомняш, Джеф се роди една седмица по-късно.

— Никой не може да гарантира, че това бебе ще се роди по-рано. Освен това, Колби е хирург.

— И все пак знае всичко за бебетата.

Никога не беше очаквала, че Роуди толкова ще се тревожи за нейната бременност. За първи път, откакто се бяха качили на самолета, той се усмихна.

— Положително Колби разбира от бебета. Дори и сега ми е трудно да си представя Валери като майка на близнаци.

— Възхищавам се от нея — каза Нора с нескрито задоволство.

Най-голямата й сестра продължаваше да ръководи клона ЧИПС-Нортуест. Едновременно с това се грижеше за синовете си — близнаци и свършваше цялата предвидена за деня работа. Както клона на компанията, така и семейството й процъфтяваха.

Роуди погледна съпругата си нежно.

— Възхищавам се от теб!

— Наистина ли?

Ако нещо я изненадваше, то това беше промяната в Роуди. Никоя жена не можеше и да мечтае за по-внимателен съпруг от него. Беше научил да разпределя работата и в момента корпорация ЧИПС се ръководеше от четирима вицепрезиденти. Веднага щом Валери прие назначението си в ЧИПС-Нортуест, той я повиши. Най-невероятното от всичко беше, че престана да контролира всичко сам. ЧИПС преуспяваше. Акциите се бяха удвоили, и то само за две и половина години, откакто се бе оженил за Нора.

— Трябва да ти благодаря за толкова много неща — каза той, като я прегърна и я притисна до себе си. После сложи ръка върху корема й, Нора видя как зениците му се разшириха, когато усети движенията на бебето. — Бебето рита!

— Зная.

— Колкото повече наближава деня на раждането, толкова повече се вълнувам — целуна русата главица на Джеф. — Учудвам се как е възможно да обичам сина си толкова силно! — заяви тържествено Роуди.

— Ти си прекрасен баща! — сгуши се тя в него. — И знаеш ли още какъв си? Прекрасен съпруг!

— Всичко стана с твоя помощ, ангелче! — прегърна я отново и я целуна по косата. — Онзи ден си мислех, че ако бебето е момиче, ще го кръстим Грейс — на майка ти.

— Толкова съм щастлива, че ти го предложи! — усмихна се Нора.

— Какво смята баща ти за второто ни дете? Дали ще е момиче, или момче?

— Наистина той позна, че на Валери и Колби ще им се родят близнаци, а на Стефи и Чарлз — момиче. Но това не означава, че предсказанията му за нашето семейство също ще се сбъднат. Шест деца са твърде много! — забеляза, че Роуди се умълча. Вдигна поглед към него и го попита: — Мисълта за онези деца не те напуска, нали?

Отнасяше се за двете осиротели деца на негов колега, който бе загинал трагично заедно със съпругата си.

— Да. Знам какво е да загубиш родителите си. Страшно ми става, като си помисля, че ще прекарат живота си по сиропиталища като мен.

— Имаш добро сърце, Роуди Касиди. Май в крайна сметка наистина ще се окажем с шест деца.

— Имаш ли нещо против?

— Ни най-малко!

Монотонният шум на мотора я приспа. Когато се събуди, самолетът вече се приземяваше. Стефи и Чарлз бяха пожелали да ги посрещнат и да ги закарат вкъщи.

Нора слезе първа от самолета и моментално се озова в прегръдките на сестра си, която изобщо не се бе променила. Беше грациозна като балерина и толкова красива, че не можеше да откъсне поглед от нея.

— Колко се радвам да те видя! — изчурулика Стефи.

Чарлз беше гушнал един дребосък.

— Здравей, Ейми — Нора протегна ръце към десетмесечната си племенница. — Спомняш ли си леля Нора?

— Може и да те помни, но не и с издут корем — пошегува се Стефи.

— Интересува се много повече от повторното си запознанство с Джеф — отбеляза Чарлз, когато децата се вторачиха едно в друго.

— Как е татко? — осведоми се Нора, когато тръгнаха към колата.

— Никога не е бил по-добре — отвърна Чарлз. — Страшно се вълнува от семейното събиране. Направо не го свърта на едно място. Сигурно е станал преди изгрев-слънце. Почакай само и ще видиш какви приготовления е направил.

— Татко се е превърнал в професионален дядо. Много добре се разбира с Ейми и момчетата. Никога не съм предполагала, че ще видя баща си да лази на колене, за да си играят с него „на конче“. Незабравима гледка! — засмя се Стефани.

Нора не можеше да повярва, че само преди няколко години баща й бе на косъм от смъртта. Сега той кипеше от енергия и се чувстваше идеално. Обаждаше се на Нора поне веднъж седмично и я осведомяваше за всичко, което ставаше в Орчард Вали.

Тъкмо тези разговори й бяха помогнали да превъзмогне носталгията по родния си дом…

 

 

Дейвид Блумфийлд стоеше на предната веранда в очакване на дъщерите си и на техните семейства. Роуди помогна на съпругата си да излезе от колата и възрастният мъж забеляза колко нежно се спогледаха. Роуди носеше на ръце невръстния им син. След тях се появиха Чарлз, Стефи и малката Ейми. Дейвид забеляза колко мили бяха един към друг.

Валери и Колби, които се занимаваха с близнаците, скочиха да посрещнат новодошлите. Двете момчета се затичаха към паркинга с грейнали от радост лица. Хванати за ръка, родителите им ги последваха. Околността се огласи от весел детски смях.

При вида на трите си дъщери и семействата им, лицето на Дейвид Блумфийлд се озари от щастлива усмивка.

— Стана точно така, както ти казах, любими — прозвуча в съзнанието му незабравимият глас на Грейс.

Дейвид вдигна поглед към небето.

— По-хубаво е и от сън! — избърса търколилата се сълза и прошепна: — Благодаря ти, Грейс!