Деби Макомбър
Нора (10)

Глава десета

— Роуди!

Не можеше да откъсне очи от него. За първи път го виждаше да стои на крака без патерици. Изглеждаше висок, горд и непокорен. Нямаше никакво значение! Никога не го бе обичала толкова силно, както в този момент.

— Какво правиш тук? — настоя той.

— Дойдох да поговорим. Моля те, седни!

— Но ти си седнала на стола ми!

— О… Извинявай! — скочи и се озова мигновено от другата страна на бюрото.

— За съжаление грешиш, че искам да говоря с теб. Имам няколко предварително уговорени срещи за сутринта.

Точно в този момент се появи госпожа Емърих, която донесе две димящи чаши кафе.

— Добро утро, господин Касиди — намигна весело на Нора и продължи: — Господин Девън се обади и каза, че отменя срещата за девет часа.

Роуди я погледна, сякаш не вярваше на ушите си.

— Звънни на Кинкейд и му кажи да дойде в девет!

— Съжалявам, но той е болен.

— Тогава се обади на Мърфи!

— Господин Мърфи също отсъства — намигна още веднъж съучастнически на Нора и излезе.

— Проклета глупачка! Добре тогава. Искаше да говориш. Говори! — погледна часовника си. — Давам ти точно пет минути.

Тя се настани удобно в кожения стол срещу него и сложи голямата чанта в скута си. Отвори я и започна да рови в нея. После се отказа, наведе се напред, отпи от кафето и забеляза, че Роуди не е докоснал неговото.

— Струва ми се, че искаше да говориш! — напомни й нетърпеливо той.

— Да, но бях донесла един списък, който исках да обсъдим заедно.

— Списък ли?

Тя кимна разсеяно и наново затършува в чантата си.

— Има няколко важни неща, за които трябва да поговорим, Роуди — усети неодобрителния му поглед, но реши, че няма да му позволи да я разсейва. — Ето го! — възкликна победоносно, като извади един сгънат лист хартия от дъното на огромната си чанта. — Първият въпрос е за венчалния пръстен — започна да нарежда Нора с делови тон.

— Можеш да го пропуснеш.

— Добре. Тогава преминавам към втора точка. Става дума за вицепрезидентски пост. Имаш чудесен Управителен съвет, но се нагърбваш с повече работа, отколкото ти е по силите. Ето защо те съветвам да назначиш вицепрезидент, с когото да споделяш работата през следващите няколко години…

— Вицепрезидент на какво?

— На корпорация ЧИПС, разбира се! Дори ми се струва, че имаш нужда от двама или трима вицепрезиденти. Валери ми каза, че ще препоръча Бил Съмърсет, Джон Мърфи и Ърл Робинс. И тримата добре познават работата и са отлични ръководители. Сестра ми смята също, че ще бъде уместен ход, защото ако не повишиш Бил Съмърсет, може и да напусне.

— Ще го повиша на куково лято! Бил е доволен, че работи за мен.

— Засега може и да е така, но не е изключено друга компания да го привлече на по-висок пост. Да стане вицепрезидент би било съвсем естествено повишение за него.

— Защо си толкова сигурна?

— Не съм — призна си тя, — но сестра ми знае много повече от мен. Препоръките са нейни.

— Така и предполагах.

Тя прокара пръст надолу по списъка.

— Още нещо. Трябва да измислим някакъв компромис относно пътуванията.

— Пътувания ли? — повтори той недоумяващо.

— Не съм напълно убедена, но ми се струва, че трябва да се сведат до минимум. Мисля, че ще мога да идвам с теб понякога. Вероятно два-три пъти годишно. Естествено, ще се съобразяваме с графиците.

— Сигурно се шегуваш. Та аз пътувам десетина пъти месечно!

— Тъкмо това имам предвид. Твърде много са. Децата няма и да разберат, че имат баща, ако пътуваш толкова често.

— Деца ли?! — избухна той.

— Това е седма точка, но след като стана дума, ще я обсъдим сега. Искам да имам повече от едно дете. Обичам децата и с нетърпение очаквам да стана майка. Съгласна съм, че шест са много, но…

— Шест ли?! — наведе се напред и хвана здраво ръба на бюрото.

— Зная, обаче… Баща ми си е наумил тази цифра. Но не се тревожи, защото според мен четири са напълно достатъчни. Добре ще е да имаме две момчета и две момичета. Всъщност това няма голямо значение…

Погледна я, сякаш напълно си бе загубила ума.

— Точка трета — продължи Нора, без да му даде възможност да я прекъсне. — Вероятно ще работиш по четирийсет часа на седмица, а може би и по петдесет. Валери ми каза, че понякога дори не се прибираш вкъщи. Оставаш да нощуваш в кабинета. Смятам, че това е пагубно както за здравето ти, така и за нашите взаимоотношения. Ако се омъжа за теб и се преместя да живея в Хюстън, ще те помоля да си идваш всяка вечер у дома. Напълно разбирам, че си необходим тук, ала и аз имам нужда от теб!

— Още нещо?

— О, да. Има още няколко дреболии, за които всяка бъдеща брачна двойка трябва да си поговори преди сватбата.

— Трябва да побързаш, защото имаш приблизително две минути на разположение — отправи й строг, неумолим поглед.

— Тогава няма да ти губя времето с компромиси, Роуди.

— Добре!

— Ще говоря за най-важната причина, поради която съм тук. Направих грешка, като отказах да стана твоя съпруга. Но то бе съвсем неочаквано и аз не бях подготвена. Ти беше прав, като твърдеше, че единственото ми желание е да се омъжа, и не се интересувам от твоите желания. Затова ти давам списъка с възможните компромиси. Помисли си!

— Разполагаш с още една минута!

Тя рязко се изправи и чантата й падна на пода. Нора се наведе, за да я вдигне и несръчно се изправи.

— Можем ли скоро пак да се видим, за да поговорим? Тогава ще изслушам твоето становище по въпросите. Бих искала да зная също защо искаш да се ожениш за мен, след като си толкова против брака.

— Именно това е въпросът, който непрекъснато си задавах през последните две седмици. За беда ти не разбираш нищо от бизнес.

— Така е.

— Това обяснява твоето идване. Виждаш ли, аз направих предложение, а ти го отхвърли…

— Да, но ти казах вече, че го направих прибързано. Трябваше да размисля, преди да…

— Очевидно не ме разбираш. Аз оттеглих предложението си!

Сякаш лед скова сърцето й.

— Но…

— Твърде късно е, Нора! Закъсня с две седмици!

— Разбирам… И съжалявам. Предполагах, че предложението ти е искрено, но явно съм се лъгала.

— По онова време наистина беше така.

— Не, Роуди, явно не е било. Любовта не е търговска сделка. Не е нещо, което може да се предлага и да се оттегля по желание. Тя е чувство и взаимно обвързване, което не може да се изпари за една нощ.

— Обикновено не действам импулсивно — обясни той с нежелание, — ала точно така постъпих, когато ти предложих да се омъжиш за мен. С отказа си ти направи голяма услуга и на двама ни.

Беше твърде объркана, за да отговори веднага.

— Нима това искаш да кажеш?

Роуди мълчеше. Тя се обърна и тръгна, без да знае накъде.

— Довиждане, Нора!

Не му отвърна и напусна кабинета. Спря за миг, притвори очи, за да се овладее, преди да продължи. В този момент дочу гласа на госпожа Емърих:

— Срещата ви не трая дълго!

— Да… — усмихна се на жената, която стоеше като парализирана от недоумение.

„Каква глупачка бях да се появя отново пред Роуди“, мислеше Нора.

— Добре ли сте, госпожице Блумфийлд?

— Да, да, добре съм, благодаря. Ще се грижите за него вместо мен, нали, госпожо Емърих? Не се храни редовно и работи твърде много. Има нужда от… някого.

— От пет години му разправям същото, но той не чува!

— Прекалено е упорит — съгласи се тя.

— Няма ли да останете? Надявах се, че ще се… сдобрите по някакъв начин.

— Струва ми се, че чаках твърде дълго.

— О, скъпа, толкова се надявах, че нещата помежду ви ще потръгнат!

— И аз се надявах на това… — прошепна Нора и се запъти към асансьора.

 

 

Хотелът, в който бе отседнала, се намираше близо до корпорацията. Прииска й се да отиде дотам пеша, но наоколо бръмчаха камиони и автомобили, затова взе такси. Когато се прибра в хотела, позвъни на Валери. Щом й разказа какво се е случило, сестра й избухна:

— Този човек е истински глупак! Опитва да си играе с теб, както с мен. Явно не си е извадил поука. Ще трябва отново да му дадем урок!

— Но той нито се опита да ме измами, нито да ме заплаши.

— Не е могъл, защото козовете са в твоите ръце!

Не схвана напълно думите на Валери, но и без това нямаше значение. Чувстваше се нещастна и сломена.

— Промених плановете си. Следобед се връщам.

— В никакъв случай! Роуди очаква да реагираш точно така. Той самият не вярва в това, което приказва.

— Нямам такова впечатление.

— Почакай и ще се убедиш! Съветвам те да не си тръгваш. Разгледай града, поразходи се из магазините, почини си! Гарантирам ти, че Роуди ще дойде тук, в Орчард Вали, за да те търси!

— Но, Валери… — не й се играеше подобна игра на криеница.

— Обещай ми! Не мога да се примиря с положението! Роуди наистина се държи по детински, но ние ще му дадем хубав урок веднъж завинаги!

— Но той няма да ме потърси повече!

— Обзалагам се, че ще се обади тук само след един ден!

— Добре — съгласи се неохотно Нора.

— Повярвай ми! Зная как действа. Единственият начин, по който се отнася към чувствата и хората, е като към търговска сделка.

— Направих така, както ти ме посъветва. Взех списъка и говорих по него, сякаш сключвахме сделка.

— Добре си сторила. Само така може да те разбере.

— Да, но нищо не излезе!

— Всичко ще се оправи! Сега стой там, където си! И бъди сигурна, че всемогъщият Роуди Касиди ще пристигне в Орчард Вали!

 

 

Не беше убедена, че трябва да послуша сестра си, но й се довери. Всъщност нямаше друг избор, защото наистина искаше да си оправи отношенията с него.

В продължение на два дни Нора се излежаваше край басейна на хотела, правеше покупки и ходеше по музеи и галерии. Вечер се обличаше официално и вечеряше сама в ресторанта на хотела. Никога не се беше чувствала толкова самотна.

Сутринта на третия ден телефонът иззвъня. Нора още беше в леглото. Не бе мигнала цяла нощ. Размишляваше дали да не вземе първия самолет за Орчард Вали. Да виси така по хотелите беше истинска лудост.

— Той е тук! — прошепна Валери, когато Нора вдигна слушалката. — Баща ми разговаря с него в момента и Роуди се държи така, сякаш нищо не знае за теб.

Нора се изправи в леглото от изненада.

— Искаш да кажеш, че Роуди е в Орчард Вали?!

— Точно така. Не изглежда щастлив.

— Няма ли да му кажеш, че съм в Хюстън?

— Може да му кажа, а може и да не му кажа.

— Валери Уинстън, ти си жестока! Искам да чуя Роуди веднага! Настоявам! Чуваш ли?

— Ще го оставя сам да реши. Говорихме с Колби и решихме да приема предложението на Роуди да оглавя клона ЧИПС-Нортуест. Чакай малко, сега ще повикам гордия бизнесмен.

Никога една минута не й се бе струвала като цяла вечност! Въпреки че напрягаше слуха си да чуе какво си говорят у тях, успя да долови само откъслечни думи. В следващия момент чу гласа на Роуди:

— Нора?

— Здравей, Роуди. Аз…

— Валери казва, че си в Хюстън. Вярно ли е?

— Да!

— Няма съмнение, че тя те е накарала. Ако не й бях благодарен, че прие назначението в ЧИПС-Нортуест, щях да я нахокам. Чуй ме, Нора, връщам се в Хюстън. Ще ме посрещнеш ли на летището?

— Разбира се! Обичам те, Роуди! Едва, когато се върнах в хотела, осъзнах, че не съм ти казала най-важното — колко много те обичам!

— И аз те обичам! Ще се омъжиш за мен, нали?

— О, да!

— Вземи списъка със себе си. Има някои неща, които трябва да обсъдим. О, щях да забравя! Назначих Бил Съмърсет за вицепрезидент.

— О, колко те обичам, Роуди!

— Всъщност… Може и да успея да бъда съпруг и баща!

— Ще те чакам на летището! — обеща му тя нетърпеливо.

 

 

Четири часа по-късно Нора го посрещна. Той слезе пръв от самолета и се насочи право към нея. Останаха за миг неподвижни и мълчаливи, с впити един в друг погледи. После Роуди въздъхна и я взе в обятията си.

— Малкото ми глупаче! — промълви той и я целуна страстно.

— За кого говориш, за мен или за Валери? — попита тя и обви шията му с ръце.

— И за двете!

Повдигна я и я завъртя.

— Любовта не е търговска сделка, Роуди! Само ние двамата можем да преодолеем различията помежду си. Не искам да се връщам повече към това!

— Само ти ли? И моето сърце не би издържало повече. Преди да те срещна, Нора Блумфийлд, не знаех, че имам сърце — внимателно я пусна на земята. — През последните няколко дни имах чувството, че ще полудея. Както и всички край мен. Госпожа Емърих беше толкова сърдита, че ме заплаши с напускане — продължаваше да я гледа влюбено в очите.

— Тя е безкрайно мила жена.

— Такава е, стига човек да не я ядосва — засмя се и я прегърна през кръста.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Нещо, което ми каза доста отдавна.

— И какво е то?

— Ти ми каза, че любовта и отношенията между хората са най-значимото в живота. Снощи седях на бюрото си и размишлявах. Осъзнах, че желая единствено теб! Исках да чувам гласа ти, да споря с теб за имената на нашите деца, да планираме заедно отпуските си. И исках да ме целунеш!

— О, Роуди! — сълзи замъглиха погледа й.

— По дяволите! Луд съм по теб, Нора Блумфийлд! — придърпа я отново към себе си и устните им се сляха в страстна целувка…