Кей Камерън
С този пръстен (13)

Дванадесета глава

Пейс изгледа потресено Хоуп и секунда по-късно удари бутона на секретаря толкова силно, че апаратът излетя от бюрото. Той изрева във висящата слушалка:

— Бетани Корнфелд, какво, по дяволите, каза?

Поразена, Хоуп чу как Бетани се изкикоти.

— Трябваше да го направим, чичо Пейс. Нямаше друг начин. Току-що научихме, че Долорес е подредила на моравата пред „Варго“ цяла редица хеликоптери, за да откарат всички в Париж за закуска на сутринта след сватбата. Колкото повече мислехме за това, толкова по-нелепо ни се струваше. Така че просто избягахме. Намираме се в Лас Вегас.

Пейс погледна учудено Хоуп. Никога досега не го бе виждала да остане безмълвен в някоя ситуация, но този път определено бе изключение.

— Чичо Пейс? Чичо Пейс! Там ли си?

— Да, тук сме — отговори накрая Хоуп. — Чичо ти в момента получава сърдечен удар, но иначе сме тук.

— О, Хоуп… Толкова се радвам, че и ти си там! — Бетани направи пауза и Хоуп чу падането на монети в апарата. — Вслуша ли се в съвета ми?

— Страхувам се, че да — каза Хоуп и се ухили на Пейс, който все още стоеше като ударен от гръм. — И всичко е наред.

— Фантастично — отвърна Бетани. — Знаех си, че така ще стане!

— Все пак имаме един малък проблем, Бетани, скъпа — Хоуп погледна Пейс. Той се беше строполил на стола зад бюрото си и седеше, отворил уста като риба на сухо. — Какво ще правим със сватбата ви? С хеликоптери или без хеликоптери тя е определена за утре или си забравила? Четиристотин души. Вечеря във „Варго“. Два оркестъра — единият ще свири класика, а другият — рок.

— Отмени я!

Хоуп завъртя очи, а Пейс сложи ръка на сърцето си.

— Това е невъзможно. Не става така.

— Разбира се, че става! Бас държа, че ако им звъннеш, те ще…

— Бетани, аз съм сватбеният консултант! Повярвай ми, такива мероприятия не могат да бъдат отменени за двадесет и четири часа.

Последва дълга пауза, след това приглушен разговор от другия край на жицата. Хоуп погледна Пейс. Той беше затворил очи и несъмнено броеше доларите, които щяха да отидат на вятъра. Секунда по-късно Бетани отново се обади:

— Хоуп, имам една идея…

 

 

Пейс стоеше в предната част на потъналата в рози градина, търсеше с очи някого сред събралите се гости и въртеше неспокойно с пръсти венчалната халка в джоба си. Златното колелце беше ново и подхождаше на красивия годежен пръстен със сапфир и диаманти, който Хоуп сега носеше. Нямаше търпение да го сложи на пръста й. Той крачеше нетърпеливо напред-назад, като се опитваше да я зърне сред чакащата тълпа.

В едната страна на моравата прозвучаха последните ноти на арфата и гостите се раздвижиха в очакване. Бяха дошли на сватба и сватба щеше да има.

Само че с други младоженци.

Музиката отново започна и всички се обърнаха да погледнат. Първо се появи Долорес Хернандес, чиято буйна червена грива се развяваше от нежния ветрец около езерцето. Беше облечена в блестяща синя рокля, по-подходяща за Бала на скотовъдците. Когато стигна до предната редица гости, тя повдигна несъществуващата си шапка към Пейс. Той се ухили и отвърна по същия начин на поздрава й.

След това се появи Елън. Екзотичната й красота бе несравнима в класическия китайски костюм. Дългата му цепка разкриваше крака, които сякаш нямаха край.

В този момент музиката се усили и Пейс се обърна да види жената, за която беше дошъл.

Хоуп вървеше по пътеката към него. Яркото тексаско слънце огряваше русите й коси и им придаваше сребърен оттенък. Роклята й сякаш бе ушита специално за нея. Тежката коприна падаше съвършено, а корсажът разкриваше нежна кожа и идеална стойка. Високата китайска яка обрамчваше шията й и перличките по нея проблясваха с изящна елегантност. Сърцето на Пейс спря.

Желаеше Хоуп Макалистър. Дори още повече, отколкото преди тринадесет години. И сега тя бе негова.

Прииска му се да изкрещи от радост, да извика на света, че тя ще стане негова жена — негова жена! Само че, докато я гледаше как се приближава към него по червената пътека, остана мълчалив като се опияняваше от красотата й и чувството, че е обичан.

На ушите й висяха нови обици — неговият подарък. Огромните сапфири, които носеше преди, бяха обградени с блестящи диаманти. Нежните сини камъни бяха красиви посвоему, но сега твърдият огън на диамантите блестеше покровителствено около тях. Когато Хоуп се приближи до него, очите им се срещнаха и той усети как светът около него бавно се завърта и спира. Всичко и всички се бяха променили, но някои неща — като любовта — щяха винаги да си останат същите.