Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (72)

Глава 72

Изпълнените им с любов погледи не се отделяха един от друг. Останалият свят въобще не съществуваше. Ед искаше да й разкаже за всичко, което мислеше. За всичко, което някога беше имало значение в живота му. Но после осъзна, че това всъщност не е необходимо. Зелда го познаваше. Знаеше кой е бил и какъв е станал. И го обичаше. Това беше достатъчно.

— Омъжи се за мен, Зелда — каза той.

Тя преглътна сълзите си на щастие. Гласът й трепереше, когато каза:

— Окей, глупачето ми. Но само ако обещаеш, че вече няма да позволиш да стрелят по теб. Не мисля, че ще мога да го преживея отново.

— Нито пък аз.

Той се смееше, когато устните й покриха неговите.

Беше спечелил битката. Животът беше чудесен.