Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (40)

Глава 40

Една аутопсия не беше точно събитието, на което Камелия би избрал да присъства след прекрасната вечеря, но беше тук, за да си върши работата.

Остави Мел пред хотела. Тя го целуна за лека нощ във фоайето под завистливите погледи на другите мъже гости и на персонала, после отиде до асансьора, откъдето му махна леко, докато се усмихваше приятелски на всички.

Без да отделя поглед от нея, Камелия поклати глава. Щеше завинаги да запази спомена за това, как изглеждаше тя тази вечер.

Патологичното отделение беше цялото само бели плочки и стоманени повърхности, миришеше на формалдехид. Редица стоманени хладилни камери съдържаха трупове, на които предстоеше да се направи аутопсия или трябваше да бъдат разпознати от роднините си.

От опит знаеше, че патолозите не са нито с нежни и сръчни пръсти, нито с артистична душа като хирурзите. Тук телата се режеха грубо и се разтваряха целите, органите се изваждаха и претегляха, след което ги пускаха в стоманени съдини, дори съдържанието на стомасите им се проучваше и записваше.

Само че този път разполагаха само с куп вонящи останки от разложена плът и кости.

Някъде в тази каша патологът намери зъби, по които трупът можеше да бъде идентифициран от зъболекарите. Намериха и косми, които щяха да изследват за ДНК. Така щеше да се потвърди полът на жертвата. Намериха и четири куршума от четирийсет милиметров полуавтоматичен пистолет.

Камелия съжали, че е ял раци. Стомахът му започна да се преобръща, но той направи усилие да запази спокойствие и дух. Като член на нюйоркското управление на янките, не би могъл да изложи своите хора пред тези конфедералисти.

— Не знам как успявате да си вършите работата така бързо! — удиви се той.

— За да бъдем честни, понякога и аз се чудя — отговори сивокосият лекар. — Предполагам, че ми помагат годините практика. Но когато бях начинаещ, много пъти ми прилошаваше. — Усмихна се и свали гумените ръкавици, после изми ръцете си. — Ела, хайде да изпием по чашка хубаво силно кафе и ще ти кажа какво открих.

Беше два и половина сутринта и горещото кафе стопли премръзналия и измъчен стомах на Камелия. Патологът каза, че трупът е, без никакво съмнение, на мъж, който е бил вече мъртъв, когато е бил поставен в хладилната чанта. Убили са го с изстрели от съвсем близко разстояние. Най-вероятно са стреляли с четирийсетмилиметров.

Камелия мислено отбеляза, че оръжието е същото, с което са стреляли и по Ед Винсънт.

От изследвания материал от коса и кожа патологът предположи, че мъжът е латиноамериканец. Каза още, че са го застреляли в гръб.

— Как можете да кажете това от… — Камелия не знаеше дори как да опише миризливата каша, която бяха намерили в океана.

— Такава ми е работата — отговори той студено. — Имам още един труп, с който трябва да се справя, преди да мога да си почина. Така че, ако ме извините…

Докато стискаше студената длан на патолога, Камелия долови слабата миризма на формалдехид и дезинфектант. Не можа да изпие кафето си. Побърза да се махне оттам и да се върне в хотела, от където веднага се обади в отдела си. Аутопсиите го изнервяха. В такива случаи винаги изпитваше благодарност, че е жив.

Предаде информацията на колегите си, като подчерта, че още не знае кой е мъжът и как трупът се е озовал в хладилната чанта, че резултатите от ДНК анализа ще бъде готов едва след шест седмици. Чу обичайните недоволни мърморения на колегите си, след което им каза, че това най-вероятно е латиноамериканецът, който Мелба Меридю е видяла мъртъв в библиотеката в плажната вила на Ед Винсънт.

После седна и написа пълен рапорт за случилото се през деня, с изключение на разговора им с мам’зел Доротея, който, засега, предпочете да запази единствено за себе си. Тази история още не беше завършена, а той нямаше намерение да издава каквито и да било тайни, преди да се увери накъде водят те.

Хотелското легло беше твърдо, одеялата — топли. Той заспа веднага, след като положи глава на възглавницата. Което, тъй като беше вече пет сутринта, не означаваше кой знае какво. Трябваше да бъде отново на крак в седем и тридесет, готов за онова, което ще му поднесе денят. И за още един ден в компанията на Мелба Меридю.