Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (42)

Глава 42

На следващия ден отидоха на плаж и Лара се настани удобно — застла с мека розова хавлия шезлонга, който се намираше под огромен зелен чадър.

В близкия кафе–бар имаше модно шоу и красивите модели се разхождаха по плажната ивица, спираха пред зрителите и изговаряха високо името на дизайнера. Всичките костюми можеха да се купят в местния бутик. Младите французойки, които се печаха на слънце без горнище на банския, загорели до златист блясък, понякога изтичваха към моделите и им задаваха въпроси. Едно изключително красиво момиче се препъна в краката на Дан, после чаровно се извини. Погледът на Лара се стрелна към Дан. Изражението на лицето му показваше, че му е приятно и че безкрайно се забавлява.

Силна ревност прободе неочаквано Лара — все едно че я удариха с юмрук в стомаха. Загърната в розовата си хавлия, тя легна по гръб и отново затвори очи, за да не вижда красивите момичета, които притичваха около нея.

„Остава още само един ден, напомни й гласът. Само един ден за целия остатък от живота ти…“

През полуспуснатите си клепачи Лара виждаше как красивите млади французойки се усмихват на красивия млад американец и как флиртуват с очи. Голите им загорели гърди бяха твърди като пъпеши, високите им дупета бяха стегнати като топки за плажен волейбол, а на тънките си талии носеха греховно привлекателни златни синджирчета. Отмятаха назад дълги руси коси и високо възклицаваха с приятните си гласчета. Говореха за мода и се извиняваха чаровно на мосю, че са го настъпили по невнимание. А Дан се смееше и също флиртуваше.

Изведнъж Лара почувства възрастта си. Беше пълна, не можеше да се мери с младите момичета, беше като че ли от друг свят. Загърна плътно хавлията около светлозеления бански костюм, за който мислеше, че я прави по-стройна и я приближава до французойките, и излезе на терасата на кафе–бара. Обърна се, за да погледне назад. Дан дори не беше забелязал, че нея я няма. Две красиви млади момичета се бяха свили в краката му, прокарваха длани през дългите си руси коси и му се усмихваха предизвикателно. Дори от това разстояние Лара можеше да види, че флиртуват.

Господ със сигурност е надарил французите с таланта да флиртуват, помисли си тя отчаяно и се отпусна на един стол. Тя никога през живота си не беше правила това просто защото не знаеше как.

„Хей, чакай минутка, напомни й гласът. Ти никога не си имала шанс да играеш тази игра. Беше с Бил още от седемнайсетгодишна — възрастта, на която са сега тези момичета. Но ти беше сериозна, беше пропуснала времето, когато можеш да флиртуваш с момчетата, да експериментираш, да се учиш. И заради това цял живот остана невинна и новачка в тази област.“

Пиеше леденостудена кола през сламка, а модното шоу беше свършило, когато Дан най-после отиде при нея. Погали ръката й по цялата й дължина, с което премахна полепналия пясък.

— Добре ли си?

— Чувствам се чудесно — каза тя студено.

— Хайде, Лар, какво има?

Тя сви рамене, но носът й се виреше предизвикателно.

— Нищо. Просто ми се допи студена напитка.

— И защо не ме помоли да дойда с теб?

— Ти беше зает.

Той обхвана с поглед високомерния й профил, долови ледената нотка в гласа й. Тя погледна край него и втренчи поглед в морето. Лека усмивка повдигна нагоре крайчеца на устните му.

— Ти май ревнуваш — каза той, като че ли не можеше да повярва.

— Да ревнувам. Ха, и от кого?

„Готова си сама да се обесиш, приятелко, предупреди я вътрешният й глас. Не се заяждай този път. Нима не можеш поне веднъж да запазиш спокойствие? Търсиш си белята…“

— От красивите млади момичета от плажа? — той май й се присмиваше.

— От онези, които са наполовина на моята възраст?

Дан се облегна назад.

— Значи това е — той не се усмихваше вече. — Трябва да го преодолееш, Лара.

— О? И как предлагаш да го направя? Да върна часовника назад?

Той обхвана главата си с ръце и въздъхна.

— Повярвай ми, за мен това няма никакво значение. Те не означават нищо за мен.

Дан можеше да усети наближаващата буря. Единствен Господ знаеше колко често беше виждал признаците за приближаването й у Брит, пък и у собствената си сестра. То беше просто нещо, на което жените се поддаваха, нещо, с което те, изглежда, бяха родени. Точно когато решиш, че нещата ще се оправят, те правят остър завой.

— Слънцето залязва — опита се да промени темата той.

Погледът на Лара се отклони за малко към морето, но той знаеше, че тя не вижда оцветената в розово вода и тъмните сенки, които започваха да пълзят по плажа. Тя гледаше втренчено, но в него, изпод гъстите си тъмни мигли — подозрителна, ядосана. Слънцето изчезна в следващия миг и тя потръпна.

— Връщам се в хотела — каза му студено и тръгна към плажа, за да прибере нещата си.

— Не ме чакай! — извика ядосано Дан след нея. — Аз ще се върна по-късно.

„Глупачка, говореше й гласчето, докато тя нахвърляше нещата си в плажната чанта. Глупачка, глупачка, глупачка. Гордостта не е утеха, когато си сама в леглото.“