Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (40)

Глава 40

„Колко е прекрасно, помисли си Лара на следваща сутрин, да отвориш очи, да вдигнеш щорите и да видиш редиците млади лози, които приличат на коледна украса с тънки клонки, обсипани с малки зелени зрънца.“ И колко е прекрасно да закусиш с пресни, току-що извадени от фурната, кифлички, намазани с прясно масло, което има такъв вкус, какъвто може да има само френското масло, и накрая — ягодово сладко, което е по-вкусно от всеки мармалад. И всичко това — на пълна с цветя тераса, където долитат песните на птиците и грохотът на морето.

Като мислеше за Кан, тяхната следваща спирка, тя си спомни, че дори по времето на медения й месец, преди двайсет и пет години, мястото беше много оживено, пълно с бутици и магазини, където туристите могат да направят най-различни секси покупки. На Бил му беше харесало там. Като се замислеше сега, той май се надяваше да види някоя от звездите — Бриджит Бардо или Катрин Деньов, или принцеса Грейс. Докато тя, наивната глупачка, имаше очи само за него.

Бил беше настоял да изпият по едно питие на терасата на „Карлтън“, най-лъскавия хотел в града, разположен направо на плажа. По време на филмовия фестивал там се събираха представителите на шоу бизнеса, но единственото, което те видяха, бяха други туристи като тях самите, нетърпеливи да бъдат видени в изисканата обстановка. Имаше и няколко пищни момичета, които се надяваха да бъдат открити от филмовите продуценти.

Разбира се, тя и Бил не можеха да си позволят да отседнат в „Карлтън“. Техният хотел беше на задна уличка и на няколко жилищни квартала от морето. Лара си беше помислила, че е хубав, защото беше харесала засенчените от зелени щори прозорци, малките му балкони с железни решетки и пастелната фасада. Около него имаше малка градина и тя беше сметнала това за типично френско, но Бил беше недоволен и тя беше усетила, че той иска да е в „Холидей Ин“, където са богатите. Всъщност, като се замислеше сега, амбициите на Бил винаги бяха започвали и свършвали с увеличаването на парите му. Например той настояваше да лети винаги в първа класа при служебните си пътувания до Бейджинг, Рио или Лондон.

Защо, запита се Лара, й бяха необходими цели двайсет и пет години да осъзнае, че Бил е сноб? Че той разполага с много малко време за хората втора класа по света? Че е по-загрижен за собствения си имидж, отколкото за съпругата и децата си?

Докосна леко диамантената огърлица и се запита дали това не е подарък, направен от чувство за вина все пак.

„И защо, запита се тя уморено, въпреки че желая да намеря себе си, аз все още се колебая между това, дали все още мисля за него като за част от живота ми, или пък като за безчувствено копеле? Още повече, че обичам Дан, нали?“

На път за Кан Лара си купи къси поли и красиви потничета и много малки бикини за дъщеря си и за по-младата сестра на Дан. Купи си също така и семпъл светлозелен бански костюм, в който знаеше, че изглежда далеч по-добре, отколкото в червения, защото беше с цял номер по-голям. Облече го в тясната съблекалня и се огледа в дългото огледало. Чувстваше се като Рубенсова мадона, само гърди и дупе, все още розови от слънчевото изгаряне. Можеше само да се надява, че в следващите няколко дни новият зелен бански костюм и лосион против изгаряне „Ланкастър“ ще я преобразят в южна нимфа с бронзов загар — както се случваше в телевизионните реклами, където в началото жените са дебели и раздърпани, а само след половин час са стройни и елегантни, със секси грим около очите и червени примамливи устни и винаги нов и изискан тоалет.

Караха бавно покрай брега към Сейнт Максим и Лара час по час гледаше тревожно картата.

— Окей, тук завихме в посока към вътрешността по шосе В24… О, не, това е шосе В25 — поправи се тя бързо. Дан въздъхна, завъртя кормилото и опита отново да се ориентира по кръговото движение, докато накрая не се озоваха отново обратно на пътя, който водеше към провансалската магистрала.

Скоро решиха, че е най-добре да следват колоната автомобили, която се движеше по крайградското шосе на Кан в посока към известния Кроасет.

Крайморското авеню беше застроено по цялата дължина на едната си страна с грандхотели, бутици и изискани кафенета, а от другата беше плажът, покрит от край до край с плажни барове, шезлонги и полуголи тела. Келнери с бели сака кръстосваха плажа с подноси с високи чаши, в които имаше изстудени напитки за преситените богати гости от скъпите хотели и купи с вода за техните кучета, които седяха, изплезили езици, до чадърите.

Дан зърна местенце за паркиране, току-що освободено от тюркоазен „Харли“, и успя да вмъкне там „Рено“-то. Двамата слязоха, хванаха се за ръце и тръгнаха да се разхождат из Кроасет и да гледат френските матрони, щедро обсипани с бижута, и техните малки пудели с козина с цвета на праскова, напълно в тон с цвета на косите на господарките си. Срещаха още тийнейджъри, които хапваха пица, докато вървяха, стари хора, отпуснали се на пейките, със сбръчкана и силно помургавяла от слънцето кожа, но облечени с тениски на райета и еспадрили и с барети, нахакано наклонени на една страна, измъчени и слаби млади майки, които буквално преследваха децата и кучетата си, и туристи с бледа кожа от северните страни, които, зажаднели за слънце, вървяха решително към плажа, стиснали в ръце хавлии в ярки цветове.

Лара видя обувките на витрината на бутик близо до „Карлтън“. Извисяващи се токчета, черен велур, скъпи. Символът на новото „аз“. На нейното освобождение от миналото.

— Трябва да ги имам — каза тя, като си спомни обещанието, дадено на Делия. Отказа се обаче от черния дантелен колан, като вместо него си купи копринени чорапи с дантелена ивица горе — от онзи тип, които се задържат сами на краката ти, но задържат циркулацията на кръвта. „На кого му пука за циркулацията“, помисли си тя, крачейки щастливо по сивия килим на бутика. Само любовта има значение.

„Ставаш все по-смела, нали, напомни й гласът на съвестта. Помниш ли, ти си омъжена жена и си на четирийсет и пет години, съпруга си на известен лекар и майка на две вече пораснали деца…“

„Не, не съм, помисли си тя с новопридобита увереност. Аз съм Лара Луис и любовница на Дан Холанд и съм във ваканция във Франция.“ Но въпреки това каза:

— Хайде да пийнем по едно в „Карлтън“.

Каза си, че трябва да го направи, просто за да си спомни онзи последен път с Бил.

Беше единайсет и половина сутринта и терасата вече беше претъпкана. Среброкоси мъже в безупречни ленени сака, панамени шапки и големи часовници на китките говореха за бизнес. Техните съпруги, в скъпи бели одежди, с блестящи загорели рамене, с внимателно направени прически, със слънчеви очила, дори по-големи и по-тъмни от тези на Лара, говореха за пазаруване.

Дан поръча два „кралски“ коктейла и двамата зачакаха, попивайки сцената с очи.

— Това тук е доста далеч от „Оушън авеню“ в Кармел — каза той с усмивка.

— Казват, че пътуването разширява кръгозора.

— Харесва ми да разширявам кръгозора си по този начин. Нямам търпение да разкажа на Хали, че съм седял на терасата на „Карлтън“ в непосредствена близост с Мел Гибсън.

Лара изви врата си.

— Лъжец! — каза тя.

Той се засмя и се подпря с лакти на масата, за да се взре в очите й.

— Това „нашата“ Франция ли е?

Лицето му беше толкова близо до нейното, че биха могли да се целунат.

— Тази Франция ли дойдохме да опознаем и заобичаме? — прошепна в отговор Лара.

И двамата поклатиха глави.

— И тогава, къде откриваме „нашата“ Франция? — Дан огледа хедонистите, които ги заобикаляха от всички страни. — Къде бихме могли да намерим изстудено розе, добра френска кухня и огромно двойно легло?

— Да отидем да потърсим — каза Лара.