Елизабет Адлър
Едно лято изпълнено с чувства (22)

Глава 22

Бяха пред ресторанта и чакаха такси. Сърцето на Лара сякаш се беше изкачило и заседнало в средата на гърлото й. С крайчеца на окото си забеляза, че Дан се беше извърнал с безразличие от нея. Беше пъхнал ръце в джобовете на панталоните, по които личаха петна от разлятото шампанско, и си играеше безцелно с дребните монети, които се намираха там. Тя си помисли, че това е истински провал. Приятното им прекарване в Париж беше свършило още преди да е започнало. Мисълта за неуютната тъмна стая и тях двамата, застанали в различни ъгли, без да си говорят, беше непоносима и импулсивно Лара каза на шофьора на таксито да ги закара в кафе „Фльор“ на „Сен Жермен“. Тя седеше в единия ъгъл на таксито, а Дан — в другия. Нито един от двамата не проговори.

Улиците по левия бряг на Сена бяха пълни с народ, а кафе–баровете сякаш щяха да се пукнат по шевовете. Като проява на изключителен късмет, Лара успя да намери свободна маса на тротоара, която почти откупи от двойка, привършила напитките си, и с благодарност се отпусна в удобния, изплетен от тръстика стол. Дан седна срещу нея. Погледите им се срещнаха. Неговите очи приличаха на късчета сини и студени диаманти.

Тя го гледаше сериозно, принудена да признае ужасната истина, която никога не би могла да изрече на глас. Никога не би могла да признае пред него, че го е завела в скъпия и изискан ресторант, за да съживи спомена за медения си месец с Бил.

— Съжалявам — каза тихо. — Разбрах, че не ти харесва и не те обвинявам.

— Всичко е наред.

Заетият келнер избърса мраморната масичка и постави малка чинийка в центъра й за l’addition. Като знаеше, че Дан сигурно е гладен, Лара помоли за crocue monsieur и deux fines.

Когато препечената шунка и сандвичите със сирене, както и двете чашки бренди, най-после им бяха донесени, Дан ги изгледа втренчено, после вдигна поглед към нея и бавната усмивка, която я беше очаровала толкова много още в началото на познанството им, се разля по красивото му лице.

— Сега вече сме в Париж — каза той. — В града, какъвто го усещам аз.

Лара въздъхна тихо от облекчение и се запита дали въобще може да се каже нещо ново за старата и добре изпитана рутина на щастливите бракове. Да имаш любовник, беше като да изучаваш нова игра — всички правила бяха различни. И тя трябваше да стане различна.

Дан изгълта лакомо сандвичите си и си поръча още два. Позволила си отново да изпита предпазливо щастие, тя отпи от брендито си и загледа жонгльорите и гълтачите на огън, които правеха изпълненията си направо на тротоара.

По-късно, когато се надяваха, че неприятното преживяване от ресторанта е зад гърба им, те се разходиха по улиците на левия бряг. Лара спря да се възхити на красивите обувки на витрината на „Мод Фризон“ на улица „Сен Пиер“. Видя красива ефирна рокля на витрината на „Анджело Тарлаци“, която, беше сигурна, щеше да бъде идеална за дъщеря й Мини, а после направо се влюби в цялата витрина, показваща красиво, ефирно и изискано бельо на малкото магазинче „Сабиа Роса“, особено в един копринено дантелен корсаж с цвета на измити праскови и вид, че не тежи по-малко от унция. Каза на Дан със завист, че никога не е имала бельо като това и че сигурно е прекалено скъпо и че, освен това, сигурно не разполагат с нейния размер. Но дълго време остана пред витрината и му се възхищава.

Разгледаха набързо бутиците по улица „Шарж-Миди“, но се забавиха по-дълго пред витрината на „Дюбав&Гале“ на улица „Наполеон“, изкушени от апетитните шоколадови бонбони. Разходиха се, отново щастливи, по улица „Якоб“ с нейните антикварни магазинчета, малки кафененца и още по-малки хотелчета.

Дан се спря пред хотел „д’Англетер“ и се загледа втренчено през леко матираното стъкло в сивокосата, прилична на дракон, възрастна дама, която седеше зад рецепцията. Тя пък изгледа многозначително Лара.

— Чакай тук — каза той и влезе вътре.

Лара го гледаше как се навежда напред, поставя лакти на дървената повърхност и си бъбри весело с дамата, която очевидно управляваше всичко с желязна ръка. Когато очевидно я запита дали имат свободна стая, тя поклати глава и вдигна вежди, а секунда по-късно вдигна и рамене. Лара си помисли, че със същия успех би могъл да пита дали осигуряват полети до Луната. И се извърна с тъжна въздишка, защото си спомни мръсната и тясна стая в хотела, чиито стени бяха много тънки и се чуваха всички шумове, включително и боботенето на минаващите локомотиви. Просто Париж не съществуваше на Земята, за да бъде възприеман така. И най-малко пък от двойка влюбени, които търсят рая. Запита се мрачно колко ли време може да просъществува една любов тук. Колкото двамата да хапнат в някой гранд ресторант, помисли си.

Обърна се отново с лице към фасадата, когато стъклените врати се отвориха. Дан я хвана за ръката и я дръпна вътре.

— Добре дошла в Париж, мадам — каза й той усмихнат победоносно.

Лара не знаеше как Дан е успял, след като не говореше френски, а дамата надали говореше английски, но предположи, че добре известният американски чар отново беше сътворил чудеса. Дамата дракон им беше дала стая под стряхата, чиито стени бяха облепени с нежносини тапети. Гредите, които поддържаха тавана, бяха от тъмно дърво. Имаше стара вана, чиито крака представляваха глави на грифони, дантелени завеси и онези високи прозорци с дървени капаци, които човек може да види само във Франция.

— Това вече е раят! — извика тя и подскочи няколко пъти върху широкото двойно легло, като че ли искаше да изпита здравината му.

— Това е Париж — каза той и се засмя заедно с нея.

Не, това е дело на Дан, реши тя и си помисли колко много го обича.

Дан взе такси обратно до хотела на гарата, за да прибере нещата им, а Лара използва времето, за да разгледа новата обстановка.

Разтвори капаците и видя, че стаята им гледа към малко дворче, пълно с цветя, където имаше малки кръгли масички и столове и където на другата сутрин щяха да изпият на спокойствие кафето си.

Оправи двойното легло, поизправи пухените възглавници, разгледа тоалетните принадлежности в банята, която имаше каменни стени и греди, които датираха още от времето на Френската революция, и беше очарована да открие, след като прочете брошурата, оставена на ниската масичка, че някога в тази сграда се е помещавало Британското посолство.

Напълни ваната и изпразни вътре малкото пакетче ароматично масло, оставено до нея, съблече красивата си рокля и бельото от „Моноприкс“, свали фуркетите от косата си. Плискаше щастливо в ароматните мехурчета и си мислеше, че това е истинско блаженство, когато Дан се върна.

Той подпря гръб на вратата, скръсти ръце на гърди и я загледа, а тя си помисли, като потръпна в радостно предчувствие, че той е опустошително красив и секси и наистина е достоен за обожание. О, Господи, колко силно го желаеше! Не беше се чувствала по този начин от години. Май дори не можеше да си спомни да е изпитвала нещо подобно към Бил.

— Приличаш на истинска французойка — каза той.

Тя му се усмихна предизвикателно и прокара длани по дължината на тялото си.

— Как позна къде съм?

— Лесно. Просто проследих пътеката, оставена от захвърлените ти на пода дрехи, и дирята, оставена от парфюма ти.

Той дърпаше нетърпеливо възела на вратовръзката си, като в същото време вървеше към нея. Хвърли вратовръзката и започна да разкопчава ризата си. Остави и нея да падне на пода. Тя гледаше като хипнотизирана как дръпва ципа на панталоните и само след секунда се изправя гол пред нея. Големината на ерекцията му й подсказа колко силно я желае… Не беше виждала ерекция като тази у Бил от години… Всъщност много дълго време и сега се запита дали с такава ерекция не биват удостоявани само любовниците и дали Бил не реагира по същия начин на Мелиса, дали той не е така втвърден и готов за нея, за по-младата жена… Е, Дан също беше по-млад мъж и беше готов и огромен дори само след като я погледнеше веднъж — така, както беше едно време с Бил. А дали беше така? Разтърси силно глава. Точно сега всичко, което имаше значение, беше нейният любовник. Нейният любим…

— Има ли място и за двама ни в тази вана? — запита Дан и с усмивка на облекчение, че любовта отново се е върнала при тях, тя го пусна при себе си.

Мехурчетата сякаш бяха полепнали по гърдите й и заплетени в гъстите косъмчета на неговите гърди. Те се пукнаха, когато телата им се срещнаха. Кожата й беше хлъзгава под дланите му, по-гладка и по-нежна от коприна, а дългата й тъмна и мека коса плаваше свободно по повърхността. Той си помисли, че тя изглежда като мадона от прерафаелитския период, освен дето беше топла и жива и хлъзгава като змиорка, когато се опиташе да я хване в прегръдките си. Най-после успя и я целуна по устните, по косите и по миглите, после нежно прокара език по ушите й, надолу по врата й и над диамантената огърлица, която тя не беше свалила.

Полудял от желание по нея, й помогна да излезе от ваната, загърна я в хавлията и я занесе в леглото. Проследи извивката на гърдите й с нежни пръсти, погали с длани цялото й закръглено тяло, целуна меките извивки. Някога беше казал на Лара, че не знае какво е любовта. Сега, докато лежаха заедно, той отново си зададе този въпрос.

Тя знаеше, че той е обикновен, искрен, човек, който живее простичък живот. Помисли си, че тя също е искала това, че двамата много си приличат. Но пък от друга страна, беше влязла в онзи скъп и изискан ресторант, като че ли мястото й беше там, и той изведнъж беше видял в нейно лице друга жена.

Дали пък тя не беше истинската Лара Луис? Или пък истинската беше другата, по-нежната жена с тревожните очи и прекалено малкия за нея червен бански костюм, която се разхождаше самотна по плажа в компанията на кучето си?

Дали това беше само кратка любовна връзка? Или пък просто секс? Съблазняване? Париж? А нима точно сега имаше някакво значение? Беше каквото беше.

Докато я милваше, той усещаше, че мекото й чувствено тяло не е като това на Брит, нито пък като онези на няколкото момичета на по двайсет и няколко години, които беше познавал. А нима точно затова не я обичаше повече?

„Да!“, каза си, когато я притисна силно до себе си. Огромно, всепоглъщащо „ДА“ Ръцете й бяха сключени около врата му, краката й го стискаха, като че ли никога нямаше да го пусне да си иде. Телата им бяха горещи, желаеха се много силно едно друго. „О, да“, помисли си той и влезе дълбоко в нея.

— Да, обичам те, Лара! — извика високо, неспособен да спре думите, в мига, когато двамата стигнаха едновременно до разтърсващия спазъм на върховното удоволствие.