Анатолий Рибаков
Трийсет и пета и други години (27)

27.

Обработката на главните обвиняеми Зиновиев и Каменев бе възложена на Миронов, началник на ИКО — икономическия отдел, най-образования от всички ръководители в НКВД.

Сталин беше доволен от работата му, именно по предложение на Сталин Миронов стана началник на ИКО, той често викаше и Миронов заедно с Ягода.

За Ягода това беше удобно: Миронов имаше изключителна памет и когато се връщаха след среща със Сталин, стенографираше всичко казано от него. Не винаги бе удобно да записват пред Сталин указанията му, а във връзка с предстоящия процес срещу Зиновиев и Каменев това бе направо изключено — Сталин ръководеше подготовката на процеса тайно от всички, дори от членовете на Политбюро, те научиха за процеса едва когато той бе изцяло подготвен.

Говореше се, че Миронов иска да напусне поста си. Едни твърдяха, че Ягода гледа да го пропъди, понеже вижда в него съперник, други — че като икономист той иска да работи в Народния комисариат по външната търговия. А от намеците на Вутковски, който бе приятел на Миронов, Шарок разбра, че Миронов не иска да участвува в подготовката на процес срещу старите болшевики. А Шарок ясно виждаше, че и Вутковски участвува в това без особено желание.

За разлика от вероломния Слуцки и от жестокия, груб Гай, Миронов си бе създал в апарата име на кротък човек. Освен това той беше убеден, че цялата тази не твърде приятна работа е продиктувана от интересите на партията. Провеждаше процеси срещу така наречените вредители, но не се занимаваше с вътрешнопартийни дела, нямаше отношение към арестите и интернирането на бивши членове на партията. Той дори не знаеше за операцията Ягода — Запорожец — Николаев. Нямаше опит в работата с троцкистите, зиновиевците, бухаринците и не щеш ли, възлагат му направо Каменев, бившия член на Политбюро, близкия приятел и съратник на Ленин, Каменев, когото някога с възторг бе слушал на събрания и на когото с ентусиазъм бе ръкопляскал като на един от ръководителите на партията. Този Каменев въведоха сега в кабинета му и той, Миронов, трябваше да го разпитва, да измъкне от него признание, че е терорист и убиец.

Сега той бе стар, изтерзан от затворническия живот човек. И въпреки това Миронов позна в него същия Каменев, когото бе виждал и чувал по събрания. Само прякорът Медената питка, който в онези години му бе измислил Миронов, сега, след страшните години на процеси, интернирания, затвори, вече по-малко му подхождаше. Дребен на ръст, с красиво поставена глава, със златист, доста побелял перчем и също тъй златисти, с червеникав оттенък брадица и мустаци, със светлосини, леко изпъкнали късогледи очи (бяха му взели пенснето — не бе разрешено), със сдържани обноски на възпитан човек, с характерна интелигентска, „професорска“ походка и плавни жестове, той дори тук, в този зандан, бе олицетворение на авторитет и солидност, вдъхваше неволна симпатия.

Миронов посочи стола на Каменев и каза:

— Гражданино Каменев! Вашето дело съдържа показания на редица опозиционери, които твърдят, че от 1932 година под ваше ръководство са подготвяли убийството на другаря Сталин и на други членове на Политбюро, а в частност са осъществили убийството на другаря Киров.

— Вие добре знаете, че това не е вярно — отговори Каменев. — Болшевиките никога не са прибягвали до индивидуален терор.

Миронов му прочете показанията на Рейнголд.

— Нито една дума тук не е вярна.

— Рейнголд може да потвърди всичко на очна ставка.

— Съгласен съм.

 

 

На очната ставка Рейнголд потвърди, че неведнъж е ходил в дома на Каменев, когато се обсъждала подготовката на терористичните актове.

— Лъжец! — възкликна Каменев.

Рейнголд отговори предизвикателно:

— Не аз, а вие сте лъжец!

— Кога по-точно сте идвали у дома?

— Много добре знаете кога! Не задавайте провокационни въпроси.

Каменев погледна Миронов, с този поглед го призоваваше да действува според закона.

— Гражданино Рейнголд — каза Миронов, — въпросът на гражданина Каменев е законен.

Рейнголд сви рамене.

— Мисля, че ясно казах: ходил съм няколко пъти през 1932, 33-а и 34-а година.

— Щом е така — каза Каменев, — разкажете, ако обичате, и то колкото може по-подробно, какво е разположението на стаите в апартамента ни.

Рейнголд разбра, че е натясно и грубо отговори:

— Не съм длъжен да отговарям на такива въпроси. Вашият апартамент още не е мемориален музей, пък и едва ли ще стане, не са ме водили да го разглеждам с възпитателна цел.

Каменев се обърна към Миронов:

— Другарю Миронов, мисля, че вие трябва да зададете този въпрос на гражданина Рейнголд.

Но и Миронов разбра, че Рейнголд се е изложил.

— Гражданино Каменев, тук става дума не за вашия апартамент, а за разговорите ви с гражданина Рейнголд.

— И все пак аз моля в протокола да се впише, че гражданинът Рейнголд е отказал да отговори на моя въпрос — настоя Каменев.

— Сега не съставяме протокол, това е предварителен разговор. Тепърва ще го продължим.

С това очната ставка завърши. Отведоха Каменев и Рейнголд в килиите им.

Миронов веднага извика Шарок по телефона.

Шарок дойде.

— Другарю Шарок, вие сте подготвяли Рейнголд. Лошо сте го подготвили.

Шарок гледаше Миронов с нескрито учудване. Всъщност показанията на Рейнголд представляваха основата на цялото обвинение. И ето, сега излиза, че той, Шарок, го е подготвил лошо. Сърцето му се сви — ако показанията на Рейнголд са опорочени, обвинението рухва и то се знае — ще стоварят цялата отговорност за това върху него, върху Шарок.

— В неговите показания нееднократно се повтаря, че е ходил в апартамента на Каменев. А на очната ставка се разбра, че той дори не знае разпределението му. Трябваше да предвидите това. Поне веднъж да отидете с Рейнголд в жилището на Каменев.

На Шарок му олекна. Разбира се, Миронов е голям началник. Но голям началник и добър следовател са различни неща. Да накараш подследствения да „пропее“ е едно, а да го подготвиш за очна ставка — съвсем друго. Рейнголд даде показания срещу много хора, Шарок не можеше да го развежда по жилищата им или по други места, пък и никой не би му го разрешил. Миронов трябваше навреме да предупреди Шарок, че трябва да подготви Рейнголд за очна ставка конкретно с Каменев. И тогава Шарок щеше да провери, да подготви всичко безупречно. А Миронов не го предупреди, не му даде време да подготви Рейнголд — грешката си беше негова.

Шарок обясни всичко това на Миронов учтиво и сдържано. Миронов беше умен и разбра пропуска си.

И Шарок беше умен. Затова когато на съвещание на следователските групи при Молчанов Миронов докладва, че с Каменев работите не вървят, че той не дава показания, а и очната ставка не е дала резултат, Шарок дори не намекна, че очната ставка не е била подготвена. По погледа на Миронов разбра, че той е оценил неговата сдържаност и лоялност. Освен това Шарок научи от Вутковски, че Миронов докладвал на Ягода за безполезността на разпитите на Каменев и че би било добре Ежов, както в случая с Рейнголд, да поговори с Каменев и от името на ЦК да настоява той да помогне на партията, а ако откаже, да го заплаши с разстрел.

Но Ягода и този път забранил да се прибягва до помощта на Ежов, наредил в следствието да се включи садистът Черток, негов човек, чест гост в дома му. Ягода караше кънки (всички знаеха пързалката на „Петровка“ 26) и любимо забавление на сътрудниците от апарата на НКВД бе да наблюдават как на пързалката Черток, кажи-речи, легнал на леда, връзваше обущата на Ягода. Раболепен с началството, Черток беше безмилостен с подследствените.

Кабинетът на Шарок се намираше в същия коридор, в който и кабинетът на Черток, тъй че на минаване той чуваше как Черток разпитва Каменев.

— Ти си страхливец и дезертьор — крещеше Черток, — така те нарече Ленин. Докато другарят Сталин се е борил в нелегалност, ти си пил кафе из парижките кафенета. Цял живот си лежал на гърба на партията, на народа, на работническата класа. Отрепка и паразит! Ти уби Киров, ти би изклал цялата партия. Река ли сега да те пусна на улицата, още първите минувачи ще те смачкат като смрадлива дървеница. Закарам ли ви със Зиновиев в кой да е завод, ще ви разкъсат, та и парчетата ви не можем събра. Вие сте гадост, лайно. Ти си свършен човек, свършен, само да кажа, след десет минути ще те разстрелят като куче, а на мен ще ми благодарят. Не стига, че те галят с перце, нищожество такова, не стига, че ти гарантират гадния живот, ами се и колебаеш, лайно с лайно! Мирно стой, животно, не мърдай!

Така Черток разпитваше Каменев, държеше го на „конвейер“, принуждаваше го да стои прав, без да мърда, докато Каменев не паднеше, но нищо не постигна — Каменев не даде показания.

 

 

Несполуката с Каменев и съмнителният успех със Смирнов позволиха на Ежов да поеме следствието в свои ръце. Съпротивата на Ягода би била безполезна — Сталин бързаше и ако работата се проточеше, това можеше да свърши зле за Ягода. А сега цялата отговорност лягаше върху Ежов.

Въоръжен с опита от работата с Каменев и Смирнов, Ежов прие нова тактика: направо, откровено, от името на Политбюро той поиска от Зиновиев необходимите за дискредитирането на Троцки показания.

Зиновиев, болен, едва държащ се на крака, една нощ бе въведен в кабинета на Агранов. Освен Ежов и Агранов, в кабинета бяха Миронов и Молчанов. Ежов нареди на Миронов да води подробен протокол. Ягода отсъствуваше под някакъв предлог, не искаше да бъде край Ежов във второстепенна роля, инак ревниво следеше действията му, надяваше се да го хване в грешка.

Често-често надничайки в големия си бележник, в който винаги си записваше само указанията на другаря Сталин, Ежов каза, че по абсолютно достоверни данни Япония и Германия се готвят през пролетта на 1937 година да нападнат СССР. Затова на СССР сега е особено необходима подкрепата на международния пролетариат. Пътя на тази подкрепа препречва Троцки. И Политбюро разчита, че Зиновиев ще подпомогне партията окончателно да разобличи Троцки и неговите бандитски организации. Ако го направи, Зиновиев ще докаже, че най-сетне докрай се е разоръжил пред партията.

— Какво конкретно искате от мен? — тежко дишайки, попита Зиновиев.

— Да потвърдите на открит съдебен процес, че по нареждане на Троцки сте подготвяли с вашите съмишленици убийството на Сталин и на други членове на Политбюро и че вече сте осъществили едно такова убийство — на другаря Киров.

— Никога няма да направя това, никога няма да получите от мен такова фалшиво признание.

— Щом е тъй — Ежов пак надникна в бележника си, — предавам ви думите на другаря Сталин: „Ако Зиновиев признае, ще запазим живота му. Откаже ли — той и всички участници в опозицията до един ще бъдат съдени от закрит военен трибунал.“

— Трябва ви главата ми. Добре, поднесете я на Сталин на тепсия.

— Но вие поставяте на карта и живота на хиляди опозиционери, те са във ваши ръце.

— Каквото и показание да дам, каквото и да подпиша, вие ще ме убиете, ще убиете и още хиляди хора, ще унищожите цялата ленинска гвардия. — Зиновиев помълча, събра силите си и произнесе решително и категорично последната фраза: — Повтарям, нищо няма да изтръгнете от мен.

Ежов нареди да отведат Зиновиев и веднага да му доведат Каменев. На всяка цена трябваше да постигне успех и явно разчиташе, че „обработеният“ от Черток Каменев ще бъде по-податлив. Но все пак не беше сигурен и за да не понесе още едно поражение пред свидетели, пусна Агранов и Молчанов, остави само Миронов, който водеше делото на Каменев.

Ежов обясни на Каменев същото, което бе казал на Зиновиев. Но накрая заяви: следствието разполага с показанията на Рейнголд, че той заедно със сина на Каменев е причаквал колите на Сталин и Ворошилов на улица „Дорогомиловская“.

— Интересно как е могъл синът ми да се озове там, когато той вече от година и половина е заточен в Алма Ата.

— Имате предвид сина си Александър — възрази Ежов, — а Рейнголд говори за другия ви син — Юрий, ето, прочетете.

Той му подаде показанията на Рейнголд.

Каменев прочете и стъписано измънка:

— Това… Това… Та Юра е още пионер.

— Известно ли ви е постановлението на ЦИК и СНК на СССР от 7 април 1935 година? Или може би сте го забравили? Напомням ви: „Ненавършили пълнолетие лица над 12-годишна възраст, уличени в извършване на кражби, в причиняване на насилие, телесни повреди, осакатяване, в убийство или опити за убийство, се подвеждат под наказателна отговорност и спрямо тях могат да се прилагат всички предвидени в Наказателния кодекс мерки.“ Подписано е от другарите Калинин, Молотов, Акулов. Та така. А вашият син е на повече от дванайсет години. И за опит за покушение срещу другаря Сталин и Ворошилов спрямо него ще бъде приложена съответната, тоест висшата наказателна мярка.

— Ти си негодник! Мерзавец! — извика Каменев.

Ежов вдигна телефонната слушалка и нареди на Молчанов незабавно да арестува сина на Каменев, Юрий Каменев, и да го готви за процеса срещу „троцкистко-зиновиевския терористичен център“. Даде нареждането и без дори да погледне Каменев, излезе от кабинета.

 

 

Върнаха Каменев в килията.

Той знаеше какво го очаква и разбираше, че нищо няма да му помогне.

На позорния януарски процес през 1935 година той успя да си внуши, че висшите интереси на партията изискват от него да поеме моралната отговорност за убийството на Киров. И получи за това 5 години затвор. През юли 1935 година отново го изправиха пред закрит съд във връзка с измисления кремълски заговор, в който уж била участвувала съпругата на брат му Николай — Нина Александровна, която работеше в правителствената библиотека. Осъдиха и Нина, и Николай. Него, Лев Борисович, осъдиха на десет години.

Първата му жена Олга Давидовна беше интернирана в Ташкент през март 1935 година. Пак тогава, през март, арестуваха и интернираха в Алма Ата по-големия му син Александър, който завършваше военновъздушната академия „Жуковски“.

Втората му жена Татяна Ивановна Глебова заедно със сина й от първия брак Игор и с природения им петгодишен син Владимир бяха интернирани в Средна Азия. Именно в нейното жилище на Арбат, на „Карманицкий“ на 16 декември 1934 година бяха арестували и Каменев.

На свобода останаха само по-малкият му син Юрий и петгодишният му внук Виталий.

И ето че сега докопаха и Юра, още дете, пионер, искат да го разстрелят като терорист. А след седем години, когато внук му Виталик навърши 12 години, ще подберат и него. Нещастни деца.

Каменев си разкопча яката. В килията му никога не проникваше слънце и дори през юли беше хладно, но днес, изглежда, беше горещ ден.

Каменев добре разбираше: ако не се яви пред съда, ще го разстрелят; ако се яви, пак ще го разстрелят. И в единия, и в другия случай в съзнанието на народа той ще умре като терорист, шпионин и контрареволюционер — те ще съумеят да организират това. Но ако подкрепи лъжливите обвинения с лъжливо признание, може да пощадят децата му. Има ли право на това? Кое е по-ценно: неговата чест или животът на невинните деца? Но нали честта му и без това е изгубена. Изгубена е през тези години на непрекъснати разкаяния, признания за грешки, славословене на Сталин. Какво ще прибави към този позорен списък още едно публично лъжливо самооклеветяване? Нищо. При всички случаи той ще бъде заклеймен като предател, изменник, шпионин и антисъветчик. И все пак, все пак…

Жегата ставаше непоносима. Но какво значи това? Пипна радиатора и веднага си дръпна ръката — опари се. Подлеци, негодници! Пуснали са парното, нарочно са го пуснали, за да нажежат килията, за да го измъчват, да го прекършат с ужасната, непоносима жега.

Почука на вратата. Пак почука. Прозорчето се отвори.

— Какво има? — попита надзирателят.

— Защо е пуснато парното?

— Ние тия работи не ги разбираме!

Прозорчето се затвори.

Безсмислено е да протестира. Колкото повече протестира, толкова повече ще засилват парното, толкова по-горещо ще става в килията.

Не, няма да го прекършат. Той няма да достави това последно удоволствие на Коба. Тогава, преди десет години, през 927-а, отстъпи не на него, на Коба, отстъпи и на партията, смири се пред партията, на която бе отдал 35 от своите 53 години живот. Сега той, приятелят и съратникът на Ленин, несменяемият член на Лениновото Политбюро, първият председател на ВЦИК, трябва да признае, че е шпионин, терорист, убиец и антисъветчик — такава отстъпка не е необходима на партията, такава жертва, такова признание не е в нейна полза, такова признание само ще й навреди, то е нужно само на Сталин, за да опорочи партията, да опорочи Ленин, да опорочи Лениновото обкръжение. Лениновата гвардия. И ако иска да умре като комунист, ако иска поне за себе си достойно да завърши своя живот, той не бива да се явява пред съда, не бива да прави лъжливи признания. Сталин ще му отмъсти, ще загинат децата му — нека, той ще принесе на партията и тази жертва. Дори да признае, дори да изпълни исканията на Сталин, Сталин ще го убие, ще убие и децата, и внуците му, този човек си разчиства сметките до последно, изтребва до девето коляно.

Съблече си ризата и панталона, остана по замърсена фланелка и гащета, свали си чорапите, легна на циментения под — така все още можеше да диша.

Прозорчето се отвори.

— Затворникът, стани!

Каменев не помръдна.

Прозорчето се затвори.

После по коридора се чу тропот на ботуши, вратата се отвори, в килията нахлуха трима яки конвоира, единият носеше стол.

Вдигнаха Каменев, сложиха го на стола, вързаха го за него с въже, силно затегнаха въжето около корема му.

— Седи, гадино!

Влезе лекар в бяла престилка, опипа му пулса, провери колко е стегнато въжето, повдигна клепачите на Каменев, надникна в очите му, излезе.

След него излязоха и конвоирите.

Лев Борисович вече не можеше да диша. Столът бе поставен досами радиатора, затегнатите ръце и крака изтръпваха. Главата клюмваше на гърдите му, но той още беше в съзнание. Някакви картини изплуваха в мозъка му. Той дори не можеше да се ориентира, да запомни какво му се бе привидяло, какви халюцинации го бяха споходили преди минута. Успя да запомни само едно: как Ленин го нарече конче. Когато Ленин боледуваше, заседанията на Съвета на народните комисари водеше той, Каменев. При откриването на поредното заседание той съобщи, че е приготвил на участниците му една изненада. Влезе Ленин, прегърна Каменев през раменете и каза засмян: Какво ще кажете, добър заместник ли съм си избрал, доволни ли сте? Нали си знаех, това конче никога няма да ме изложи. И всички се смяха и ръкопляскаха на Ленин.

Вратата пак се отвори, придружен от един конвоир, влезе лекарят, отново му опипа пулса, огледа краката, надникна в очите и каза: — Можете да продължите.