Анатолий Рибаков
Трийсет и пета и други години (16)

16.

Сталин се разхождаше из кабинета. Ягода и Ежов седяха един срещу друг от двете страни на масата.

Пред Ежов, както винаги, бе разтворен голям бележник, Ягода нямаше бележник, той никога нищо не си записваше, всичко запомняше.

Сталин се разхождаше мълчаливо, от време на време косо поглеждаше мрачната физиономия на Ягода. Недоволен е от присъствието на Ежов. А защо е недоволен? Ежов сега е секретар на ЦК, отговаря за административните органи, включително и за Народния комисариат по вътрешните работи. Освен това е председател на Комисията за партиен контрол — трябва изцяло да бъде в течение на партийното поръчение, което се дава на Ягода. Нещо повече. Ежов ще контролира изпълнението на това поръчение.

Ягода е свикнал ТОЙ да разговаря с него насаме. Ягода иска да бъде НЕГОВ съратник. Но на НЕГО съратници не му трябват, трябват му изпълнители. НЕГОВИТЕ указания са указания на партията, затова се дават в присъствието на секретаря на ЦК на партията Ежов.

— Девет години Зиновиев и Каменев се разкайват за греховете си — най-сетне заговори Сталин, — обливат се с кал, молят за прошка. Те поеха моралната отговорност за убийството на другаря Киров и са осъдени за това. Защо я поеха? С каква цел я поеха? За да спасят живота си. Решили са по този начин да се измъкнат от истинската отговорност. Мислели са за себе си. За партията не са мислили, те никога не са мислили за партията, винаги са мислили само за себе си, за часа, когато ще могат да вземат реванш. Не! Нека завинаги и окончателно да се разоръжат, нека най-сетне истински да помогнат на партията.

Той замълча и продължи да се разхожда из кабинета. После отново заговори:

— В днешната международна обстановка е необходимо да се сплотят всички пролетарски сили не само вътре в страната, но и извън нея. Кой пречи на това? Социалистите, социалдемократите? Те винаги са пречили, пречат и сега. Ала върхушката на социалистите все по-тясно се сближава с фашизма, превръщайки своите партии от социалдемократически в социалфашистки. В тези условия е неизбежно най-съзнателните работници да се отдръпнат от социалистите. Те трябва да се доближат до нас. Кой стои на пътя им? На пътя им стои Троцки, стоят троцкистите и троцкизмът. Тази роля троцкизмът е играл през цялата история на руското работническо движение, сега смята да я играе на международната арена. Троцки се гласи да прави Четвърти интернационал, събира около себе си сили, враждебни на нашата партия, на нашата страна, сили, враждебни на комунистическото движение по цял свят, клевети, каля ни, отблъсква от нас ориентираните наляво работници-социалисти, прогресивната интелигенция, народоосвободителните движения в колониалните страни. На кого е изгодно това? Това е изгодно на английския и френския империализъм, на германския фашизъм, на японския милитаризъм. Сплотяването на международния пролетариат проваля техните враждебни планове и обратно — разколът сред международния пролетариат улеснява тези планове. Ето за кого работи Троцки. Цял живот се е борил срещу болшевишката партия, бори се и сега. И партията през цялата своя история се е борила с Троцки, ще се бори и сега. Нека Зиновиев и Каменев помогнат на партията в тази борба, нека най-сетне не с думи, а с дела докажат своята преданост на партията, нека на дело докажат, че напълно са се разоръжили пред партията.

Сталин замълча, отново се заразхожда из кабинета. Мълчаха и Ягода и Ежов.

— На кого бе изгодно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. На кого беше нужно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. Защо това беше нужно, защо беше изгодно на Троцки? Това му беше нужно, беше му изгодно по две причини. Първата — да покаже на света нестабилното вътрешно положение в Съветския съюз, да насърчи японските милитаристи, германските фашисти, английските и френските империалисти. Втората — да насочи вътрешната контрареволюция в СССР по терористичен път, да посочи на контрареволюцията пътя на терора като единствен път за борба срещу съветската власт. С убийството на Киров Троцки започва в СССР индивидуален терор. Затова ние трябва да разобличим Троцки пред целия свят като организатор на терора в СССР, като организатор на убийството на Киров, като създател на терористични групи в СССР, подготвящи терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството, като съюзник на фашизма, на милитаризма и на империализма. Именно затова нека сега Зиновиев и Каменев и техните съюзници… — на това място Сталин направи пауза и внушително повтори: — и техните съюзници разобличат Троцки като организатор на убийството на Киров, като организатор и вдъхновител на терора срещу съветската власт, срещу ръководителите на съветската власт. От тях не се иска много: да признаят, че Троцки е наредил да убият Киров, наредил е да се подготвят терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството. На кого е наредил ли? На тяхната организация, обединената организация на троцкисти и зиновиевци, да я наречем примерно „Обединен център“… Хубаво име. В Ленинград имаше „Ленинградски център“, а това ще бъде „Обединен център“, център, обединяващ троцкистите и зиновиевците и подчинен на Троцки.

Ежов си отбеляза нещо в бележника. Сталин му хвърли един поглед, после продължи:

— Безспорно, за да се придаде тежест и убедителност на показанията на Зиновиев и Каменев, ще трябва да сложим до тях на подсъдимата скамейка и троцкисти. И колкото повече са троцкистите, толкова по-добре. Аз мисля, че няма да е трудно да намерим тези троцкисти. Има ги много по затворите и лагерите. Лежат отдавна, сигурно им е омръзнало. Привличането под съд на кадрови троцкисти дори ще облекчи положението на Зиновиев и Каменев: те не са убили сами Киров, не носят лична отговорност за това убийство, те са само членове на организация, преминали по нареждане на своя ръководител Троцки към индивидуален терор. И са изпълнили заповедта на своя ръководител, като са започнали от Киров. Нека стоварват всичко върху Троцки, нека проклинат Троцки. Троцки е най-злият враг на нашата държава, това отдавна и много добре е известно на всички. На процеса през януари те поеха моралната отговорност за убийството на Киров. Но нали са марксисти: каква е разликата между моралната и пряката отговорност? Каква е разликата между моралното и прякото подстрекателство? Не виждам разлика…

Той отново мълчаливо обиколи стаята, после продължи:

— Разбира се, с кадровите троцкисти ще бъде трудно. Те са яко племе. И нямат зад гърба си дълги години покаяния, не са се били в гърдите, не са си признавали грешки като Зиновиев и Каменев. Пък и от дълги години са по затвори и лагери — точно с това ще се оправдават, със затвора и с лагера ще доказват своето алиби. Няма да го докажат. Никакъв затвор, никакъв лагер не доказват алиби. Опитът на революционното, както впрочем и на контрареволюционното движение показва, че намирайки се в затвора, човек спокойно може да участвува в революционната и, обратно — в контрареволюционната работа, може да дава директиви на своите сподвижници, да кореспондира със своите лидери.

Нещо неуловимо пробягна по лицето на Ягода, но Сталин го забеляза… Не му харесва на Ягода, не е съгласен Ягода, че видите ли — какво сравнение може да става между предишните, царските затвори, и днешните, където и муха не може да прехвръкне… Че, нали Ягода си знае своето ведомство и отговаря за него… А виж, другарят Сталин не го знае, живее си със старите представи.

Загледан в Ягода, Сталин натъртено повтори:

— Може да се води кореспонденция. Спокойно може. И я водят между другото. Там има опитни конспиратори, като вземеш Смирнов, като вземеш Мрачковски… На Мрачковски пък сигурно съвсем му е омръзнало да излежава присъда, той е човек нискообразован, но деен, смята се за голям военен стратег.

Ежов старателно си водеше бележки.

— С една дума — заключи Сталин, — ако докарате от затворите и лагерите няколкостотин троцкисти, ще намерите измежду тях двайсетина-трийсет, които ще схванат безперспективността на борбата си срещу партията, ще разберат в какво тресавище ги е завлякъл Троцки, ще пожелаят с честно признание да се изтръгнат от това тресавище. Вярно, тази задача не е лесна. Но на апарата на НКВД не се поставят леки задачи. Борбата с врага е трудна, но почетна работа. Изпълнявайки тази задача, чекистите трябва да разберат, че изпълняват отговорно партийно поръчение.

Той спря пред Ягода, бавно и внушително произнесе:

— Партията разполага с неопровержими доказателства, че Троцки води необуздана подривна работа срещу Съветския съюз. На следствените органи остава само едно: да накарат участниците в „Обединения център“ да признаят своето участие в терористичната дейност, в частност — в убийството на другаря Киров… — Той направи пауза, без да откъсва от Ягода мрачния си поглед. — Те не могат да не признаят, защото това отговаря на фактите. Ако не признаят фактите, заплашват ги най-тежки последствия.

Ягода и Ежов излязоха от кабинета.

 

 

Сталин остана сам.

Недоволството на Ягода от присъствието на Ежов не беше случайно. Зад това недоволство се крие нещо по-голямо от обикновено съперничество. Разбрал е, че ТОЙ не го смята за съратник. Разбрал е, че за всички свои действия ще отговаря сам, никой не смята да дели отговорността с него.

Днешната демонстрация на Ягода не е първата и не е единствената. Не крие симпатията и съчувствието си към Медвед и Запорожец. Качи ги не в арестантски, а в специален, пряк вагон. Преди да ги изпрати, ги извика, разговаря с тях.

Защо ги извика, за какво са говорили?

Успокоявал ги е. Че, нали, успокойте се, момчета, всичко ще се оправи, на, така се случи, не по наша вина се случи, ТОЙ настоя, но ние няма да ви оставим на произвола на съдбата. Не са доволни от наказанието. Смятат, че няма за какво да ги наказват. Не искат да жертвуват и най-малкото в името на партията. Протестират, изказват недоволство, искат да внесат неяснота в делото за Киров.

Защо разрешават на жената на Медвед да ходи, да го посещава? Защо това се демонстрира пред очите на всички?

Началникът на транспортния отдел на НКВД Шанин изпратил на Запорожец два албума плочи със старинни руски песни. Защо ги е изпратил? Да утеши приятеля, изпаднал в беда? Запорожец не може ли да живее там без тези плочи?

Дори Паукер, началникът на НЕГОВАТА лична охрана, на охраната на другаря Сталин, тоя шут и страхливец, тоя будапещенски бръснар, и той се осмелил да изпрати на Запорожец радио. Не се е уплашил. Съжаляват го, съчувствуват му, на, изпати си нашият Ваня за едното нищо… В тяхната работа не бива да има място за съжаление. Запорожец можеше да мине и без плочи, и без радио, живее си там великолепно, и жената на Медвед можеше да живее с мъжа си, а не да се разкарва дотам и обратно.

Това е един вид демонстрация — че служителите от НКВД знаят всичко и защитават своите.

ТОЙ естествено разбира техните „човешки“ чувства, но те биха могли да ги запазят за себе си, да почакат, а не да демонстрират пред всички невинността на Запорожец, да не поставят под съмнение делото за Киров.

А те именно това искат да МУ покажат — че са силни, ще държат един за друг, където и да се намират. Не са хлапаци, не са деца, разбират, че ТОЙ не се шегува с никого. Нима не разбират какво можеше да направи ТОЙ с Медвед и Запорожец, задето не опазиха член на Политбюро?

Можеше да ги разстреля.

И трябваше да ги разстреля.

А ТОЙ ги изпрати на ръководна работа, фактически ги изпрати в санаториум, единия за две години, другия за три. И ето на, решиха, че са НЕГОВИ съучастници, че ТОЙ се страхува от тях, че ТОЙ е в ръцете им. И демонстрират силата си, своята независимост и недоволство. Това са зародиши на заговор, нов заговор, „чекистки заговор“.

Ягода и апаратът на НКВД изпълняват НЕГОВАТА воля. Засега. И само засега. И затова ще се наложи да смени Ягода и неговия апарат. Ягода прие да води борба с враговете вътре в партията, и апаратът му прие. Но само с онези, които официално участвуваха във фракционна дейност: с троцкистите, зиновиевците, сапроновците, може би и с десните, впрочем за десните е съмнително. Но по-далеч те няма да отидат, в предстоящата кадрова революция те няма да му помагат, всъщност основните кадри на НКВД са още старите чекисти, тоест партийни кадри, смятат се за „идейни“ борци, своята борба с враговете — за „идейна борба“.

Наказвайки враговете вътре в партията, те си въобразяват, че са политици, че вършат политическа работа, забравили са, че вече не са ГПУ, не са Главно политическо управление, а просто Главно управление за държавна сигурност и трябва да се грижат за сигурността на държавата, на партията и на партийното ръководство. Те не са нищо повече от изпълнители и охрана.

Ако отидат и по-далече, още повече ще се смятат не за охрана, не за изпълнители, а за съучастници, вече започнаха да го демонстрират и занапред все повече ще го демонстрират.

Но сега е още рано да ги сменя. Нека довършат напълно Зиновиев и Каменев — това те ще го направят, съгласиха се да го направят и то е по силите им, с троцкистите и зиновиевците се занимават отдавна, познават кадрите им, ще подготвят процеса.

А самия процес ще проведе Вишински — той ще го направи умело. А през това време Ежов, който наблюдава НКВД като секретар на ЦК, ще навлезе в работата и веднага след процеса ще смени Ягода и ще доведе хора, които ще сменят апарата на Ягода.

Ще окажат ли съпротива? Съмнително е. Ударът ще бъде неочакван. Има и противовес — армията.

Временен противовес, но засега е противовес.

Армията винаги е несигурна. Всяка армия е несигурна, ако, макар и за миг, спадне бдителността, ако поразхлабиш юздите. Всички дворцови преврати са извършени от армията или по-правилно е да се каже — от върхушката на армията. Само Октомврийската революция не се опираше на върхушката на армията, а обратното, на войнишката маса — в нейните ръце беше оръжието.

А на върхушката на армията никога не може да се разчита. На днешните военни кадри може да се разчита още по-малко, отколкото на кадрите от НКВД. Там има много притаили се съмишленици на Троцки, мнозина са работили с него, когато беше народен комисар на военноморския флот, за мнозина той е част от тяхното „героично“ минало. Те се смятат за герои от Гражданската война, вътрешно не признават ролята и значението на другаря Сталин в Гражданската война, мразят го.

И до ден-днешен сърцето МУ се преобръща, като се сети за този гад, за този негодник Шмит. На XV конгрес на партията Шмит подкрепяше опозицията. След дискусията, когато ТОЙ, Сталин, излизаше от Кремъл, Шмит приближи до НЕГО, наконтен като папагал, с черна черкезка с набран сребърен колан, с кривната папаха и сякаш на шега, дори някак гальовно, фамилиарно взе да го засипва с казармени ругатни.

Всички тогава оцениха това като груба войнишка шега, която няма нищо общо с политиката, че, нали, позабавлявал се старият воин, членът на партията още от 1915 година, получил още през Първата световна война четири георгиевски кръста, а в Гражданската — два ордена „Червено знаме“.

Но Сталин възприе това далеч не като шега, пък и шега да е било, то е било такава шега, която отразява отношението на всичките тези самозабравили се „герои“ от Гражданската война към НЕГО, към Сталин.

Сега Шмит командува танкова бригада при Якир. Приятел е на Якир и Примаков, бившия командир на червеното казачество, а Туровски, несменяемият началник-щаб при Примаков, е роднина на Шмит: женени са за две сестри. Ей такова гнездо държи под крилото си Якир, най-верният съратник на Тухачевски.

Засега те си траят, а дори и да признават неговата роля в Гражданската война, правят го през зъби. Именно на тези кадри се опира Тухачевски — потенциалният Бонапарт, царският офицер, присъединил се към революцията от честолюбиви подбуди.

Тухачевски и неговите сподвижници никога няма да забравят поражението си край Варшава през двайсета година, вината за което тогава се опитаха да припишат на другаря Сталин. Дори Ленин косвено ги подкрепи с ехидната фраза: „Как може да се настъпва към Варшава през Лвов?“

Но Ленин открай време си беше прекалено доверчив, виждаше в Тухачевски честен, предан на революцията военен специалист. В това го убеди Валериан Куйбишев, а него пък го бе убедил брат му, съученик на Тухачевски, днес командир на корпус.

И Троцки, разбира се, подкрепи Тухачевски, смяташе на негов гръб да стигне до Берлин.

Това си беше авантюра — лекомислена, опасна, заплашваща съдбините на съветската власт с най-пагубни последствия. От Варшава би се върнал един нов Юлий Цезар, нов Бонапарт. Не биваше да се дава такъв шанс на Тухачевски и ТОЙ не му го даде. И така запази съветската власт и съветската държава.

Каквото и да твърди по този въпрос Тухачевски в книжлето си „Походът към Висла“, прав беше ТОЙ и историята ще го потвърди.

Сега Тухачевски се е притаил, уж се е отдал на военната наука, пише военни трудове, никога не се е присъединявал към една или друга опозиция, вървял е, видите ли, по свой път, на никого не е залагал, залагал е само на себе си, независим военен професионалист, чужд на политическите интриги и разпри, способен в нужния момент да въведе ред в страната. А ако потрябва, и да спаси идеалите на революцията от диктатура, тоест да спаси съветската власт от НЕГО, от Сталин — ето крайната му цел, ето основната му задача! Вижда в ролята на диктатор самия себе си.

Не може да се разчита и на политическите органи, в тях има още повече троцкисти, отколкото в командния състав. И армията, както преди, е селяшка, а след колективизацията и разкулачването този контингент е доста несигурен. Сега и три четвърти от работниците са деца на бивши кулаци и подкулачници.

Само с Тухачевски работата няма да се оправи. Трябва да се унищожат всички потенциално опасни сили в армията. Главните са Тухачевски, Якир, Уборевич.

Вярно, това са известни хора. Сега известни. А утре кой ще си спомни за тях? На практика Военно-революционният комитет при Петроградския съвет ръководеше Октомврийския преврат: Троцки, Дибенко, Криленко, Расколников, Антонов-Овсеенко, Смилга, Бубнов, Дзержински, Подвойски, Свердлов, Милютин… Кой си спомня това днес? Свердлов и Дзержински умряха, Троцки е в чужбина — най-злият враг, Смилга е в затвора, това чака и останалите.

Тухачевски, Якир и Уборевич също ще бъдат забравени или хората ще ги помнят като шпиони и предатели. Това е тройка съмишленици, ще ги последват и други, ще ги последва почти целият команден състав. Армията ще го издържи. За 3–4 години ще израснат нови командни кадри. За една война не е задължително да имаш академици, най-малкото пък академици от царската школа.

Кой командуваше армиите, дивизиите, бригадите през Гражданската война? Фрунзе, Будьони, Ворошилов, Пархоменко, Лазо, Киквидзе, Шчорс, Котовски, Първият главнокомандуващ Криленко какъв е? Прапорчик. А народният комисар на военноморския флот Троцки? Журналист.

Какви са били маршалите на Наполеон? Хлебари и месари.

Войната е проста работа. Той прекара цялата Гражданска война на фронта, а преди това дори не бе ходил в казармата.

Смяната на командния състав няма да нанесе никакви щети на армията. Младшите командири ще станат старши, старшите — висши, ще дължат всичко това на НЕГО и само на НЕГО, това ще бъде НЕГОВА армия. Заедно с унищожените командири ще отидат в небитието и всички митове за Гражданската война, ще бъде създадена нова история на Гражданската война, правдива история на Гражданската война, в която НЕГОВАТА роля ще бъде отразена правилно и достойно.

С армията ще трябва да се разправи мълниеносно. Засега трябва да се ограничи само с Шмит, Примаков и Путна. Командирът на дивизия Путна е приятел на Тухачевски още отпреди революцията, заедно са служили в лейбгвардията в Семьоновския полк. През 1923 година се бе присъединил към троцкистката опозиция. Формално скъса, но нали беше в нея. Шмит, Примаков и Путна ще свържем с предстоящия процес срещу Зиновиев — Каменев, нека те дадат показания за тях. Това, разбира се, ще озлоби Тухачевски, но законът си е закон: показанията трябва да се проверят…

А засега трябва да приспим бдителността им, да проявим грижа и внимание.

Сега армията външно е монолитна, възглавява я Ворошилов, Тухачевски е негов заместник. Зает е с въпросите за превъоръжаването на армията, като главен наш военен теоретик се занимава с прогнозиране на евентуална бъдеща война, разработва нова военна доктрина, формира теорията за „дълбоката операция“ в противовес на онова, което нарича „позиционна задънена улица“.

Да, Гражданската война не беше позиционна война и това е естествено — цялата страна беше фронт, фронтовете се откриваха едва ли не всеки ден и затова войната имаше маневрен характер.

Но правилно ли е опитът от една Гражданска война вътре в държавата да се разпростира върху междудържавна война? Всяка държава укрепва границите си. Именно затова световната война беше позиционна война. И бъдещата война ще бъде позиционна. Не случайно французите построиха на границата с Германия линията Мажино, дълга почти 400 километра, и продължават да я усъвършенствуват.

Какво, френските военни теоретици да не са по-глупави от Тухачевски? Генерал Вейган да не би да разбира по-малко от Тухачевски? Същият генерал Вейган, който подгони Тухачевски от Варшава? Вейган строи линията Мажино, готви се за позиционна война, а Тухачевски я отрича, твърди, че войната веднага, още от първия етап ще започне с дълбок пробив в тила на противника.

За какво е нужна на Тухачевски такава теория? За да може, когато сметне за необходимо, да съсредоточи под свое командуване големи ударни войскови групировки и да ги поведе натам, накъдето сметне за необходимо. Ей такава война готви Тухачевски. На всички свои лекции и разбори Тухачевски твърди, че потенциалният ни враг е Германия. Но това са празни думи. Безспорно Тухачевски мрази Германия. Мрази я лично — бил е в плен, пет пъти е бягал и едва петият път успешно. Мрази я традиционно, като бивш царски офицер, нали германците ги биха в миналата война… И като стар царски офицер вижда във Франция естествен противник на Германия и естествен съюзник на Русия. Не може и не иска да разбере, че поражението на Германия в Световната война промени ситуацията. За Германия главните врагове са онези, които я заробиха с Версайския договор — Франция и Англия.

Каквото и да говори Хитлер, каквото и да пише в „Майн кампф“, каквото и да декларира, всичко е блъф… Заплашвайки Изтока, Хитлер приспива бдителността на Франция и Англия. Потенциалният съюзник на Германия не е Франция, нито Англия, а Съветският съюз. Потенциалните противници на Съветския съюз са Франция и Англия. Франция заради влиянието в Европа, Англия заради влиянието върху нейните азиатски и африкански колонии.

Със своята позиция Тухачевски тласка Германия в обятията на Франция и Англия, обективно улеснява евентуален блок на тези три страни срещу Съветския съюз. Тухачевски провокира военна ситуация и именно затова си подготвя армия, която в подходящ момент да използува за военен преврат. А след преврата ще маневрира.

Осъществим ли е един военен преврат? Безспорно е осъществим. Като има в свое подчинение армията, като се опира на верни нему военачалници от рода на Уборевич, Якир, Белов и други, като използува демагогски недоволството на селяните, недоволството на сменяемия апарат, като провъзгласява демагогски една защита на революцията от „сталинската диктатура“, той може не само да извърши преврат, но и да го укрепи, като избие, като изпоразстреля при преврата всички предани НЕМУ кадри, кръвопролитията няма да стреснат Тухачевски — потушаването на кронщатския и антоновския метеж го доказаха.

Добре де, нека хранят такива надежди. Ще трябва да назначи Тухачевски за пръв заместник-народен комисар, нека почувствува доверие към себе си, нека мисли, че другарят Сталин за нищо не се досеща.

Но монолитът трябва да се разруши, армията трябва да се отдели от политиката, от народа и така да се постави в по-голяма зависимост от държавното ръководство. Армията трябва да бъде оръдие на властта. Революцията я създаде като политическа сила, през Гражданската война това беше необходимо за удържане на политическата власт. Сега това не е необходимо. Сега това е вредно и опасно: ако армията е политическа сила, тя претендира за политическа власт или за роля в борбата за политическа власт.

Армията трябва да се разслои, да се въведат воински звания, както в царската армия навремето, както е и сега във всички армии по света. Въвеждането на воински звания ще отдели командния състав от редовия, а самия команден състав ще раздели на много категории, това ще накара честолюбивото амбициозно офицерство да не мисли за положение в страната и партията, а за собственото си положение вътре в армията.

На най-големите — Ворошилов, Будьони, Блюхер, Егоров, Тухачевски — да се дадат звания „маршал“, на следващите — „генерал“. Всъщност май званието „генерал“ ще е преждевременно: твърде много асоциира с царския генералитет. Думата „маршал“ идва нейде оттам, от Френската революция, от Наполеон, в царска Русия такова звание не е имало, фелдмаршал е имало, а маршали не. Вместо генерали — командарм, комкор, комдив, комбриг, а вече по-надолу може като в царската армия: полковник, майор, капитан, поручик. И поручик е нещо белогвардейско. Да речем, лейтенант или нещо подобно. Егоров и Тухачевски да помислят. Те добре познават тези звания. Още от службата си в царската армия.

За различните категории в командния състав да се установят различни заплати, да се разработи система от привилегии: допълнително заплащане за стаж, големи пенсии, да се построят жилища за командния състав, клубове и тем подобни — това още повече ще отдели армията от народа, народът никога не е обичал офицерството. Може дори да се въведе нова униформа за командния състав, та да изпъкват сред населението… Да се отменят всички ограничения за казаците, да се възстанови униформата на казашките съединения.

Казаците са особено недоволни от колективизацията, свикнали са със своята съсловност, а ги превърнаха в обикновени колхозници, тъкмо затова трябва да се възстанови традиционната униформа на донските, кубанските, терските и другите казаци, нека си носят лампазите, околожките, кубанските шапки — това ще погали самолюбието им и още повече ще раздели народа. Трябва да покаже на армията, че ТОЙ я обича, грижи се за нея, напълно й се доверява. И преди всичко на командния състав. За тази цел може дори някак да реорганизира политическите органи — да даде на командирите илюзия за по-голяма самостоятелност.

Всичко това ще неутрализира армията за времето, докато се извършва смяната на апарата в НКВД. А после, опирайки се на новия апарат на НКВД, ще трябва да нанесе бърз и решителен удар по военните кадри, по Тухачевски и компанията му, по така наречените герои от Гражданската война, дето са убедени, че старите им военни заслуги ги освобождават от задължението вярно да служат на партийното ръководство. Сега тези „герои“ на никого не са потрябвали.

Разбира се, романтиката на Гражданската война е капитал. Той е нужен за възпитанието на младежта. „Чапаев“ излезе хубав филм, разправят, дори децата играели на Чапай.

Нека се създават повече филми за героите на Гражданската война, но не за живите, а за загиналите: например за Шчорс, Котовски, Пархоменко, Лазо, Киквидзе. Само така! За живите никакви филми. Не се знае какво ще стане с живите! Серафимович е добър писател, „Железният поток“ е популярна повест, но той е направил главен герой реална личност — тогавашния командир на таманците Ковтюх, бивш щабскапитан от царската армия, личност съмнителна във всяко отношение.

Сега най-важната задача е да се използува убийството на Киров. Като начало — открит троцкистко-зиновиевски процес, голям процес, в него да се въвлекат повечко хора. И всички да се разстрелят.

Този процес ще сложи началото на унищожаването на всички врагове, активни, притаили се и потенциални, ще повлече подире си други процеси — открити и закрити, ще сложи началото на кадровата революция.

Киров, Киров, Киров! Народът не бива да забравя тази жертва, народът трябва да помни тази жертва и да мъсти, да мъсти за нея. В душата, в съзнанието на народа трябва дълбоко да се вкорени любов към Киров, народът не бива да забравя за него нито за минута.

Трябва да се издават книги за Киров, да се правят филми за Киров, да се назовават с неговото име градове и села, фабрики и заводи, музеи и театри. Всичко трябва да напомня на народа за Киров — той трябва да се превърне в реликва, във вечна болка, в народна незарастваща рана. Тази рана трябва непрестанно да се разврежда, да служи на народа като вечно напомняне за враговете, които трябва да се изтребват и изтребват.

 

 

Всички съратници на Киров в Ленинград са унищожени.

Членовете на бюрото на Ленинградския областен комитет на партията, същевременно членове или кандидат-членове на ЦК на ВКП (б): Чудов, Кодацки, Алексеев, Смородин, Позерн, Угаров, Струпе — са разстреляни през 1937–1939 година.

Освен това са разстреляни повечето от членовете на Ленинградския областен и градския комитет на партията, на Комисията за партиен контрол.

За пет години, от 1933 до 1938 година, числеността на Ленинградската партийна организация намалява два пъти.

На XVII конгрес на партията Киров е възглавявал делегация от ленинградската партийна организация, наброяваща 154 души, включително Сталин, Андреев и Шкирятов. От тях на XVIII конгрес през 1939 година делегати са само трима: Й. В. Сталин, А. А. Андреев и М. Ф. Шкирятов.