Анатолий Рибаков
Трийсет и пета и други години (12)

12.

Иван Григориевич не говори с Орджоникидзе за Рязанов. Нямаше формален повод — не наблюдаваше металургията, а да подхваща неофициален разговор? Защо? Будягин не взе присърце неприятностите на Рязанов: вярно, способен, знаещ инженер е, добър организатор, но погледнато човешки — не, не му е симпатичен, прояви страхливост в случая със Саша, беше упоен от благоразположението на Сталин, беше готов да му целува ръцете, още не знае накъде избива Сталиновото благоразположение, но сега очевидно ще научи.

Дори да заговори с Орджоникидзе, какво ще му каже той? Има решение на Организационното бюро за прехвърлянето на Рязанов в Кузбас. Ами разследването по извънплановото строителство? Какво да се прави, законът си е закон. След като Рязанов арестува московската комисия и особено след самоубийството на Ломинадзе отношението на Орджоникидзе към Рязанов се промени. Безспорно Рязанов не е виновен за смъртта на Ломинадзе — знае се кой е виновният, но Рязанов можеше да бъде по-тактичен с изпадналия в немилост Ломинадзе, можеше да не се перчи пред него с техническите си знания, с превъзходството си.

Пък и отношенията между Будягин и Орджоникидзе не бяха такива, че да се стигне до откровен разговор. В личен план по-рано ги свързваше само приятелството с Киров. Сега Киров го няма. Нещо повече, смъртта на Киров ги отдалечи един от друг, нали Будягин предаде на Орджоникидзе предупреждението на Березин. Да допуснем, Орджоникидзе е подценил това предупреждение, нали и самият Будягин тогава не разбра, че става дума за живота на Киров. Но защо сега Орджоникидзе допуска да се унищожават стопанските кадри? Това унищожение още не е масово, но натам върви работата, ту тук, ту там арестуват инженери, директори на заводи по най-нелепи обвинения. Казват, в отделни случаи Серго протестирал, но нали вмешателството на НКВД в стопанските работи трябва решително да се прекрати.

Вчерашният пленум. Как позволи Орджоникидзе да унищожат Авел Енукидзе? Неговия най-добър приятел, с когото се познават от младини, когото той знае като истински комунист, като човек кристално честен и почтен. Отлично разбира, че Сталин си разчиства сметките заради брошурата, в която Енукидзе писа истината.

А Серго не се обадил в негова защита. Нали е можел да стане и да каже: „Коба! Ти смяташ, че Авел не е оправдал доверието ти. Добре, отстрани го, прати го в Тифлис да доживее дните си, трийсет години е служил честно и предано на нашата партия.“ Като се е страхувал да се застъпи за Авел, да се бе застъпил поне за тези съвсем невинни обикновени хора, за нещастните работници от Кремъл: секретарки, чистачки, портиери, склададжии, просто случайни хора, подложени на унищожение само за да се придаде на делото срещу Енукидзе характер на заговор. „Не е хубаво, Коба, не е красиво…“ Не го е казал, не е протестирал, не е защитил никого.

Като посланик Будягин дълги години живя в чужбина. Като стопански деец, разбира се, отстъпваше на Межлаук, Манцев, Рухимович, Соколников, Серебровски, Ломов, да не говорим за Пятаков, който фактически ръководеше цялата промишленост. Но международният опит на Иван Григориевич беше по-богат.

Рязанов се заблуждаваше, като смяташе, че докато се е намирал в чужбина, Иван Григориевич се е откъснал от страната си. Напротив, самият Рязанов, ограничен от интересите и грижите само на своя завод, ежедневно, ежечасно приспособявайки се към създаваната в страната система, именно той постепенно бе престанал да бъде политик, мислеше не със самостоятелни политически категории, а с категории, спуснати отгоре, не искаше да забелязва какво се върши наоколо.

Будягин свободно владееше три езика и затова получаваше широка информация. Техничар по призвание и образование, беше запознат с проблемите на съвременната наука. Орджоникидзе ценеше Будягин и му възложи да движи в народния комисариат въпросите по научната дейност, включително и въпросите по отбранителната промишленост.

Може би Сталин не беше доволен от това.

Ето последния пример: преди месец, на 14 юни, Сталин, Молотов, Ворошилов и Орджоникидзе разглеждаха на полигона нови образци на артилерийско въоръжение. Не извикаха Иван Григориевич за огледа, а беше редно да го извикат. Дори не го информираха. Фразата на Орджоникидзе „Останаха доволни“ нищо не означаваше.

Това беше плесница. Подобна демонстрация, подобно унижение подронваха престижа му в очите на военните: партийното ръководство не го зачита, той е само един чиновник в министерството, той ли ще превъоръжава армията, той ли ще създава военна промишленост?

Какво трябва да направи, как трябва да реагира на това? Да се оплаче? На кого? На Сталин? Да си спечели някоя грубост?! Да подаде оставка? В партията не е прието да се подава оставка. Това може да се възприеме като израз на несъгласие с линията на партията, именно така ще го квалифицира Сталин, а него, Будягин, ще обяви за саботьор, уклонист, „разкрил най-сетне истинското си лице“. Може би тъкмо към такава стъпка го тласкаше Сталин, като не го покани на полигона?!

Къде е изходът?

Днес в десет сутринта трябва да приеме Тухачевски с група негови хора — как ще им обясни отсъствието си от полигона? „Не ме поканиха“? Не, не бива да отговаря така, ще прозвучи като оплакване, недостойно. „Бях възпрепятствуван“ — кратко и сухо — „Бях възпрепятствуван.“ Впрочем Тухачевски едва ли ще попита — той е интелигентен, възпитан човек.

Точно в десет военните дойдоха: Тухачевски — заместник-народният комисар на отбраната по въоръжението, Якир — командуващият Киевския военен окръг, Уборевич — командуващият Белоруския военен окръг. Будягин се поусмихна вътрешно: Тухачевски се е възползувал от присъствието на Якир и Уборевич на Пленума на ЦК и ги е довел със себе си за подкрепа. Заедно ще „натискат“ комисариата и, разбира се, ще стане дума най-вече за конструирания миналата година нов танк.

Хитростта на Тухачевски развесели Иван Григориевич, той се опита да отпъди мрачните мисли, свързани с полигона. И Уборевич, и Якир едва ли ще заговорят за това, и те като Тухачевски са възпитани хора.

Иван Григориевич гледаше с удоволствие тези още сравнително млади мъже, прославени пълководци от Гражданската война, гордостта и надеждата на армията.

Тухачевски — строен, среден на ръст красавец с мощна фигура и сини очи на правилното расово лице, с униформа, която му стои просто чудесно, истински гвардеец, аристократ.

Якир — грамаден, широкоплещест, с живи кафяви очи, чипонос, безумно храбър мъж. Ала в черната му къдрава коса са се появили бели кичури — раничко е за трийсет и деветте му години.

И накрая — Йероним Уборевич — типичен интелигент с пенсне, с фини черти на лицето.

И все пак не го напускаше мисълта: вчера на Пленума те са гласували за изключването на Енукидзе от партията. Може да са повярвали на лъжливия доклад на Ежов, може да не са знаели за арестите сред кремълския персонал, и все пак, и все пак. Гласували са! Гласували са не защото са вярвали на Ежов, а защото зад Ежов е стоял Сталин, пък на него са били длъжни да вярват, на него не може да не се вярва. Ами ако избухне война? Нима и тогава сляпо ще се подчиняват на невежите заповеди на Сталин и Ворошилов? Та това би означавало да изгубим войната.

Не! По военните въпроси те няма да отстъпят, както не отстъпваха в Гражданската война, както не отстъпват и сега, провеждат своята линия, укрепват армията, въоръжават я, преодоляват съпротивата на ръководещите невежи.

С всеки от тях Иван Григориевич се бе срещал по фронтовете на Гражданската война, особено с Тухачевски. На двайсет и пет годишна възраст Тухачевски командуваше Първа армия на Източния фронт. Не се присъедини към метежа на Муразьов, оня го арестува, замалко да го разстреля. Група болшевики, в която влизаше и Будягин, превзе с бой затвора, освободи затворените там Тухачевски и Фелдман. Групата командуваше Варейкис, но Тухачевски наричаше свой спасител именно Будягин.

Като командир на Пета армия Тухачевски участвува в разгрома на Колчак, участвува в разгрома на Деникин. Между другото, точно тогава Иван Григориевич се убеди в истинското отношение на Сталин към Тухачевски.

Будьони не изпълни заповедта на Тухачевски, поради което Деникин успя да се изтегли към Новоросийск, да се евакуира в Крим и да създаде там нов фронт. Будьони има смелостта да не се подчини на Тухачевски само защото зад гърба му бяха Сталин и Ворошилов.

Същото стана през 1920 година край Варшава. Въпреки изричното разпореждане на Главното командуване, Сталин задържа армията на Будьони край Лвов и така даде възможност на Пилсудски да нанесе на армията на Тухачевски флангов удар, който реши кампанията. Виновен беше Сталин, дори Ленин каза: „Как може да се настъпва към Варшава през Лвов?“ Но след смъртта на Ленин по-славните историци приписаха несполуката на Тухачевски. За това допринесоха и Егоров с книжлето си „Лвов — Варшава“ и Шапошников с книжката „На Висла“. Активно доказваше правотата си и Будьони.

Преследванията спрямо Тухачевски стигнаха дотам, че през 1930 година на поредното заседание в Централния дом на Червената армия един от Сталиновите блюдолизци извика на Тухачевски: „Заради 1920 година трябва да ви обесят.“ И това — на победителя на Колчак и Деникин, на човека, който потуши кронщатския и антоновския метеж. Преследванията стигнаха своя връх на дискусията за полската кампания през 1932 година във Военната академия. Изказванията, компрометиращи Тухачевски и възхваляващи Сталин, бяха инспирирани, тенденциозни, правеха тягостно впечатление. Един участник в дискусията разказа всичко това на Будягин. Тухачевски не присъствувал на заседанието.

Докато беше в чужбина, Иван Григориевич с голямо внимание следеше тези събития. У Тухачевски той виждаше не само изключителен стратег за една бъдеща война, но и човека, който — за разлика от Сталин — разбира, че войната ще се води с Германия. И макар че кампанията срещу Тухачевски от 1932 година бе прекратена, Будягин с горчивина си мислеше, че отношението на Сталин, Ворошилов и Будьони към Тухачевски крие голяма опасност.

Отдавна, още през Гражданската Тухачевски му разказа историята на своето семейство. Баща му, потомък на обеднял дворянски род, се влюбил в селянка. Майка му се научила на четмо и писмо, когато вече била омъжена.

А него като дете го учили да свири на цигулка. Нещо повече, той самият правел цигулки. Тогава това смая Иван Григориевич: „Нима сам ги правехте?“ „Правех ги“ — усмихна се Тухачевски и с молив нахвърля на лист хартия чертежа: отначало се изрязва това, после това.

Беше ли Тухачевски убеден комунист? Той влезе в партията през април 1918 година, когато победата на болшевиките още не беше сигурна. Но Тухачевски разбра значението на Октомврийската революция за Русия и свърза с нея живота си. Беше истински руски човек, при това роден пълководец смяташе укрепването на могъществото на Русия за главно дело на своя живот. Могъща страна — могъща армия, а боеспособността на армията го тревожеше. Стрелковото й оръжие беше остаряло, самолетите, танковете, транспортните и свързочните средства бяха нищожно малко. Тухачевски, както и Будягин, знаеше чужди езици. И двамата прекрасно виждаха колко и в какво именно Русия е изостанала от другите страни.

През 1928 година Тухачевски написа докладна записка за превъоръжаването на армията. Сталин и Ворошилов просто не й обърнаха внимание, отношенията с Тухачевски още повече се изостриха, той подаде молба и напусна поста началник-щаб, беше назначен за командващ Ленинградския военен окръг.

През януари 1930 година изпрати нова докладна. И към нея се отнесоха, както към предишната.

Сталин и Ворошилов гледаха към миналото, опираха се на опита от световната и Гражданската война, а Тухачевски като истински военен гений гледаше в бъдещето.

Ала след година записките на Тухачевски бяха извадени от сейфа — най-сетне ръководството разбра, че армията трябва да се реконструира технически. И онези, които осмиваха и отхвърляха предложенията на Тухачевски, щат не щат, бяха принудени да възложат именно на него изпълнението на тази програма. Тухачевски бе назначен за заместник-народен комисар на отбраната по въоръжението и енергично се захвана за работа.

Будягин му помагаше, доколкото можеше.

Привлякоха изтъкнати учени, конструктори, списъка съставиха заедно: Туполев, Поликарпов, Илюшин, Петляков (авиацията), Дегтярьов, Токарев (стрелковото оръжие), Котин, Заславски, Морозов, Духов (танковете), Лангемак, Клейменов (реактивните снаряди), Корольов, Цандер (ракетите), Ошчепков, Смирнов (радиолокацията), Курчевски (артилерията). Червената армия стана пионер в авиодесантите. С помощта на академик Йофе се внедряваше радиоелектрониката. Сериозно се занимаваха с танкостроенето. Кое е по-добро — бързоходен танк, но с лека броня, или обратното — добре защитен танк с тежка броня, но по-малко подвижен? Тухачевски упорито настояваше за създаване на среден танк, добре защитен, но и подвижен, годен и за маневри, и за разкъсване на отбрана. Именно такъв беше новоконструираният модел.

— Прекрасна машина — Уборевич разглеждаше чертежа на бюрото, — издържа всички изпитания, време е да пристъпим към масовото й производство, да обучаваме хора, да отработваме танковите маневри.

Изглеждаше уморен, очите зад стъклата на пенснето му бяха сякаш болни. Иван Григориевич свърза болнавия му вид с вчерашния пленум. Вероятно Уборевич вижда по-надалеч от останалите.

— Серийно производство се предвижда за трийсет и осма година — каза Будягин.

— Това е голяма грешка, груба грешка! — Якир шумно отмести стола. — Свикнали сме да произвеждаме леки танкове. А главното сега е средният танк с противоснарядна броня.

— Само не ми троши мебелите — усмихна се Иван Григориевич.

— Можем да спорим дълго, всеки модел си има своите преимущества, но е време да стигнем до единодушно решение — каза Тухачевски, — този танк е най-перспективен и според мен — задълго.

Обсъдиха моделите и на леките и тежките танкове. Тук мненията не съвпадаха, бяха нужни още изпитания, но за средния танк всички бяха единодушни — това е танкът, който ни е нужен, трябва без протакане да се заемем с производството му.

Иван Григориевич обеща да постави този въпрос на първото заседание на колегията при Народния комисариат.

За огледа на новото артилерийско въоръжение, извършен от ръководителите на партията, не заговори никой, макар че Тухачевски със сигурност е бил там. А може и него да не са поканили. Сталин като нищо може да се е задоволил с обясненията на Ворошилов.