Хорхе Каррера Андраде
В трета класа

Във вагон трета класа

войник отваря с щик

консервната кутия на времето.

Стругар отстранява двуцветна стружка от ябълка.

А някъде върху покрива

на парния локомотив

се е затаила луната без билет.

 

Берлински бирарии.

Бира с цвят на светнали очи.

Зеленият пазар на площад Лутер.

Статистиката пресмята всяка троха хляб,

изядена от врабците.

 

Снегопад — първопричастие за земята;

„Ето я зимата!“ — радостно казват мъже и жени.

Кьолнският събор —

гора от сталагмити,

гранитни струи на фонтан, врязали се в лазура,

въздушен замък от скреж,

окаменял акорд.

 

По пътя от Кьолн за Париж

в прозореца се хвърлят млади ниви.

Вятърът дърпа златните къдрици на полето,

позабравило за войната:

даже скелетите на младенците, зарити в този чернозем,

сега навършват дванайсет години.

 

Белгия. Гаровите часовници показват времето

с точност до столетие.

Сини войничета и сини фасади.

Зад тази стена е Брюксел.

В селска каруца два метра зеленчукова градина

отива на пазар.

 

Улиците на Париж ти се струват познати от детство,

макар че ги виждаш за първи път.

Триумфалната арка

е вече на четири крака под тежестта на историята.

Птиците на събора Нотр Дам

са като крилати барелефи.

Рулетката на кръглия площад Съгласие^[1] —

там поставих на белия лунен кръг своята надежда.

Веднъж, излизайки в неделно утро от Лувър,

забелязах, че ледът е вода, станала статуя.

 

Беззвучните весла на рибарските баркаси.

Молюските имат вкус на слънце.

Баските селища под баретата на мъглата.

Испанските фенери

вадят шпаги на тъмнината.

 

Всичко това е само маска, условни етапи.

Светът е един,

независимо от разноликите си форми.

Същата самота, вледеняваща костите,

и същата пролетарска закалка

на котлоните,

върху които кестените

пушат.