Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Георги Ангелов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Родих се в столетието, когато розата умря,
когато моторът вече разгонваше ангелите.
Кито посрещаше последните пощенски дилижанси,
и след тях все още бягаха редом дървета,
стобори, домовете на новите квартали
пред селските прагове,
където бавни крави преживяха мълчание
и вятърът пришпорваше безтегловните си коне.
Моята майка в наметка, надиплена от залеза,
пазеше младостта си на дъното на китарата
и само вечер ни се появяваше понякога,
обгърната от музика, светлина и думи.
Обичам хидрографията на дъжда,
жълтите ябълкови листни въшки,
и жабите, които дважди и трижди се блъскат
в дебелите си дървени чанове.
Огромният платноход на въздуха не преставаше да маневрира.
Гребените на планинските хребети ми се струваха
крайбрежие на небето.
Наближаваше буря, и биеше барабан,
и се носеха полковете й на щурм;
но после изгряваше слънцето със златните си патрули —
светът се възстановяваше, земеделски, прозрачен.
Видях как хората прегръщат ечемика,
как конници изчезват в небесата,
и вагони, натоварени с ревящ добитък,
отпътуват към крайбрежието, ухаещо на манго.
Там беше долината с хасиендите си,
където утрото се взривяваше от вика на петела,
и краят на запада, където захарната тръстика се вълнува,
плакне своите мирни вимпели, и какаото
крие тайната си сила в кутийка,
ананасът облича броня от аромат,
и бананите захвърлят копринените си туники.
Всичко изчезна в неуморимия прибой
като цифри от пяна.
Годините минаваха, те без да бързат сплитаха косите си —
и споменът е вече като водна лилия,
изглеждаща между две вълни
като лице на удавник.
Китарата както и преди е гроб за песента
и в главата ми вика подранил петел.
Всички земни ангели емигрираха,
даже кафявият ангел на какаото.