Хорхе Каррера Андраде
Земя и гора

Гологлави селяни

гледаха как догаря тяхната гора.

Чупеха ръце момичета-акации.

Дъбове-апостоли горяха върху клади.

 

Матиас каза: „Вземат ни земята.

Чувате ли, кълвачи, скоро тук ще долетят

телеграми по жиците, ще си свият гнезда от букви.

А в полето ще се изправят стълбове-жандарми,

и няма да имаме тогава

нито сестри-акации, нито братя-тополи“.

 

Куцият Томас пусна на земята

кошницата с лунни ягоди

и се закани

със свит юмрук.

 

После се затътриха към село,

вършеейки с бухалките

по крилата на кървавото небе.

Жените им ги чакаха пред къщи,

със черни кърпи.

 

А гората — какво, строполи се

със стон, както пада под ножа теленце.

 

И даже след много дни

червените очи на пожара

надничаха в прозорците на селото,

а на селяните им се струваше,

че хлябът мирише на кръв.