Хорхе Каррера Андраде
Съвършен живот

Питомен заеко, бедни братко, учителю мой, философе:

на мълчание твоят живот ме научи.

В самота ти намираш своето златно находище,

не те тревожи вечният вселенски кръговрат.

 

Мъничък, скромен търсачо на мъдрост,

като книга прелистваш зелката влажна и вкусна

и маневрите на лястовиците наблюдаваш

като свети Симеон от пещерата си тъмна.

 

Помоли Бог да ти даде небесна градина,

градина със зелки в кристално блаженство,

и фонтан от сладка вода за твоята нежна муцунка,

и полет на гълъби нека над него да има.

 

Ти живееш в аромата на съвършената святост.

Поясът на свети Франциск ще те докосне

в деня на смъртта ти. С твоите дълги уши

детски души на небето ще си играят.