Хорхе Каррера Андраде
Предизборно възвание в полза на зеления цвят

Цвят морско зелен, адмирал на всички зелени оттенъци.

Цвят земно зелен, другар на всички земеделци,

безбройни предизвестия за всеобщо щастие,

безкрайно небе за добитъка, пасящ по свежата вечност.

 

Подводната светлина на горичките,

където растения, насекоми, птици живеят и умират

в мълчалива любов към зеления бог.

Зеленият мирис на месеста пита^[1], —

тя изработва в растителната си тенджерка

гъста течност

от дъжд и мрак.

 

Тропическата маса, където със зеления си пискюл

събира сок татуираната глава на ананаса.

Храстите сред зелените мочурища,

бедни роднини на хълмовете.

 

Зелената музика на насекомите, които непрекъснато пият

плътната тъкан на черниците,

комарите, които се заселват в цигулките,

и мътнозеленото барабанче на жабите.

 

Зелената ярост на кактуса

и търпението на дърветата, събиращи в зелена мрежа

чудесен улов от птици.

Целият зелен цвят, свят на умиротворение,

потъващ в морето, катерещ се по планините до самото небе

и бягащ в реката — училище, където изписват голото тяло, —

и тъгуващ, като животно, под вятъра.