Хорхе Каррера Андраде
Земно жилище

Живея в картонена къща,

дом от пясък, въздушен замък,

и изпращам минутите, очаквайки

падането на стените, удар от мълния,

небесна поща с последно предупреждение,

присъда, дошла в крилата на осите,

заповед като кървав бич,

развял по вятъра пепел от ангели.

 

Тогава ще загубя земното си жилище

и отново ще се пробудя разголен.

Рибите и предутринните звезди

ще продължат своя ход по отвратените небеса.

 

Всичко, предишните цветове, птици или имена,

отново ще станат единствено шепа нощ.

И върху остатъците от цифри и пера,

върху тялото на любовта, изтъкано от музика и плод

ще пада накрая, като сън или сянка,

прах без памет.