Хорхе Каррера Андраде
Голата девойка

Удар от пулса на времето,

храм на радостта,

ти си начело

на парада на красотата.

 

Рибарят на обонянието

мята в моята памет

своя харпун.

 

Трънчето на аромата ти

от сън до сън

в мен е забито.

 

Туника от прохлада

обгръщаща моята кожа,

гладкост, приласкваща

с мекотата на плод.

 

Кръст от горещи ръце,

усмирителна риза от пера

и сняг.

 

С крила, сложени

над огъня на твоето тяло

пее ангел.