Мануел Наваро Луна
Майка

Когато майката отиде в лагера

военен,

те бяха вече го разстреляли.

И силните мъже, онези

твърди,

онези смели и добри мъже,

щом я видяха — непоколебима,

тъй горда и самоуверена,

заплакаха.

 

— Не! Не! — извика майката. —

Аз зная, че са го застреляли

като предател на Родината!

Но с мене идват още

двамина синове, които също са войници,

двамина синове на нашата Родина,

които за Родината се борят!

 

Не идвам тук да искам нищичко за

другия!

Той днес не съществува!

Дойдох да кажа само пред бойците,

че ако тези, които с мен дойдоха,

изменят също на Родината,

то нека бъдат два пъти разстреляни!

И гледайки в очите

синовете си,

тя твърдо каза;

— Да вървим!