Анхел Аухиер
Елегия за Джовани Ардизоне

Твойте 21 години, Джовани Ардизоне,

млад студент по химия,

разцъфнаха бързо

там нейде в Милано, до Дуомо близо.

 

Ти вървеше задружно със своя народ

и златната есен се пълнеше с викове:

„Долу ръцете от Куба!“

„Вън пиратите-янки!“

 

Ти знаеше там,

че далече от твойта Италия

толкова близко стоеше

до твоята обич, до правдата,

една малка страна,

изправена и героична,

пред безумството ново на САЩ.

На географската карта се виждат

очертанията на Куба,

голямото престъпление

срещу един народ,

достоен със своя копнеж

да живее свободен!

 

В кръвта си почувства ти да се

надигат вълни,

като тропически бури вълни,

пред очите ти сякаш премина

на Гарибалди ликът

сред блесналите светлини.

И те осветиха гордите стъпки

на италиански патриот

сред огромна река от хора,

разстлана по улиците,

река от протести

срещу бандитите-янки —

на народите тъмния враг!

И там, близо до Дуомо,

сред цветя, оплискани с кръв

там бързо секнаха

твоите смели 21 години,

Джовани Ардизоне,

студенте по химия!

 

Гръмна една пушка карабинерска

с американска марка

и сложи край на твоите улици родни.

И те не стигна до нас,

другарю, приятелю скъпи,

но остана ти в Куба,

завинаги в наште сърца,

спомен жив във кръвта

на моя свободен народ,

Джовани Ардизоне!