Хосе Алварес Бараганьо
Из „Последни стихотворения“

* * *

Луната в простора не спира

от пръстите на никой маг.

Но луната на моята свобода

край моя прозорец възвива.

Не ще се родя аз отново,

но знам, ще загина

и къде точно, знам.

И който попита за мене,

ще знае къде се намирам — там,

сред моя народ

героичен!

* * *

Мир — за моя обичан народ,

мир — за лилиите,

мир — за лятото,

в която лястовичката прави

гнездо за своите рожби

под моята слънчева стряха.

Мир — за пушката моя,

за моята брадва от кремък,

мир — за цветята,

чак до полюса северен,

мир — за небесната цветна дъга,

мир — за всички, за да не страдаме

                                повече

сред цветята и щедрите родни поля!

* * *

Времето на всичките хора

протича в разгар и страдание.

Времето на всичките хора

е като ръката студена,

която разкършва тялото,

избуява с кръвта.

Времето на хората,

сред което бурята протича,

дружно с пясъка и със кръвта,

с огъня и радостта,

на всички езици се нарича

Революция!