Николас Гийен
Реките

Това е клетката на водните змии.

На себе си навити, дремят

реките, нашите реки свещени.

Спи с чернокожите си Мисисипи,

спят Амазонките със своите индианци.

Приличат на железни обръчи

от камиони някакви гигантски.

 

Със смях дечицата им запокитват

зелени островчета, оживени,

гори, ошарени от папагали,

и дълги лодки със матроси,

и множество рекички.

 

Събуждат се големите реки,

едвам-едвам се размотават,

поглъщат всичко те, набъбват, ще се пръснат…

И сън отново ги сковава.