Николас Гийен
Малка пловдивска балада

Във дивния старинен Пловдив,

далече, татък,

веднъж примря сърцето мое,

и нищо друго.

 

Един зелен и дълъг поглед,

далече, татък,

и влажни устни забранени,

и нищо друго.

 

Небето българско блестеше,

далече, татък,

осято с трепнали звездици,

и нищо друго.

 

О, бавни стъпки по паважа,

далече, татък,

последни стъпки откънтели

и нищо друго.

 

Досам потайната вратичка,

далече, татък,

една целувка по ръката,

и нищо друго.