Хосе Емилио Пачеко
През вековете

Постмодерното се е превърнало в прадревно.

Всичко мина. „Много двайсти век си“,

казва ми момичето от 2004.

 

Отговарям й, че не: аз съм по-изостанал.

В тягостното ми възземане по бяга на годините

вече съм разбит и с изплезен език

и още не съм стигнал до деветнадесетия етаж,

където ме очаква,

с твърда яка и бомбе и верижка на джобен часовник

 

нашият господин 1904.