Джак Ванс
Слуги на уонките (16)

16.

В един горски гъсталак бегълците най-сетне се предадоха на пълното изтощение и налягаха на тревата с куркащи от глад стомаси. На светлината на двете луни Рейт претърси околностите и набра шепа пътничета — първото им ядене от два дена насам. Поосвежени, те продължиха в мрака нагоре по билото. Когато излязоха на върха, погледнаха назад, към мрачния силует на Ао Хана на фона на озареното от лунна светлина небе. Постояха така няколко минути, всеки унесен в мислите си, сетне продължиха на север.

 

 

На сутринта, след като закусиха печени гъби, Рейт развърза кесията си.

— Експедицията ни се провали. Както ви обещах, всеки от вас ще получи по още пет хиляди секвина. Приемете ги заедно с благодарността ми за вашата лоялност.

Зарфо пое неохотно пурпурните снопчета и ги разлисти с мазолести пръсти.

— Винаги съм се старал да бъда честен човек и ще ги взема само защото такова беше условието на договора.

— Искам да те попитам нещо, Адам Рейт — заговори Яг Яганиг. — Ти каза на уонка, че идваш от далечен свят, където се е зародило човечеството. Вярно ли е това?

— Точно както го казах на уонка.

— И все пак, наистина ли идваш от далечна планета?

— Да. Въпреки че сега Анахо ще се подсмихне презрително.

— Разкажи ни нещо за тази планета.

Рейт говори около час, докато другарите му седяха мълчаливо край огъня.

Анахо пръв се покашля многозначително.

— Не подлагам на съмнение твоята искреност. Но както сам казваш, историята на Земята е доста кратка, сравнена с тази на Тчай. Очевидно е, че в далечното минало дирдирите са посещавали Земята и са оставили там колония, от която произлизат всички днешни жители на тази планета.

— Бих могъл да докажа, че не си прав — отвърна Рейт, — ако начинанието ни бе успяло и ние бяхме отлетели за Земята.

Анахо разрови огъня с пръчка.

— Интересно… дирдирите, естествено, не биха продали, нито преотстъпили някой от космическите си кораби. Кражбата, която опитахме при уонките, там ще е невъзможна. И все пак в голямата корабостроителница на Сивиш могат да се намерят всякакви части — срещу заплащане или по договорка. Необходимо е само да имаш достатъчно секвини.

— Колко ще бъде „достатъчно“? — попита Рейт.

— Неколкостотин хиляди секвина могат да направят чудеса.

— Без съмнение. В момента обаче разполагам с една стотна от това.

Зарфо му подхвърли своето снопче.

— Вземи. Боли ме, сякаш са ми отрязали ръката. Но нека това бъдат първите пари в касата.

Рейт му върна парите.

— В момента само ще изтропат кухо на дъното.

Тринайсет дни по-късно групата най-сетне се спусна от Инфнетите при Блалаг, където се качиха на моторен фургон и се прибраха в Смаргаш.

Три дена Рейт, Анахо и Траз засищаха глада и недоспиването си и се развличаха с гледането на танците на площада. Вечерта на третия ден ги посети Зарфо.

— Загладили сте косъма, гледам. Чухте ли новините?

— Какви новини?

— Първо, купих си чудесно парче земя на брега на река Уисфер, с пет стройни келдъра, три псили, една аспонистра, да не говорим за чайлинака. Там ще доживея остатъка от дните си — освен ако не ме изкушите с някое друго приключение. Второ, тази сутрин в Смаргаш се прибраха двама техници от Ао Хидис. Големи промени витаят във въздуха! Уонкоидите напускат крепостта, изглежда са били прогонени и сега живеят в колиби с черните и пурпурните. Май уонките вече не ги смятат за свои дружки.

Рейт се засмя.

— В Дадиче открихме чуждоземна раса, която експлоатираше хората. В Ао Хидис пък човеци експлоатираха иноземци. И на двете места сега настъпиха промени. Анахо, кога най-сетне ще се отървеш от заблужденията си и ще повярваш на разума?

— Нужна ми е демонстрация, не думи. Отведи ме на Земята.

— Едва ли бихме могли да идем пеш до там.

— В голямата корабостроителница на Сивиш има десетки космически кораби, които се нуждаят само от известен ремонт и замяна на частите.

— Да, но откъде да се сдобием със секвини?

— Не зная — въздъхна Анахо.

— Нито пък аз — добави Траз.