Даян Робинсън
Орелът и розата (27)

Двадесет и шеста глава

За част от секундата спалнята се освети от назъбена светкавица, чиято ослепителна светлина блесна през отворите на жалузите на прозорците и на вратата. Този миг бе достатъчен за Рафаел, който съзря свитата на кълбо фигура, която лежеше под мрежата за комари спусната над леглото. Последвалата гръмотевица накара стъклата на прозорците да издрънчат и заглуши всеки друг шум, но той успя да види потрепващите рамене на Серена, която плачеше, заровила глава в покривката на леглото.

Като затвори вратата след себе си, Рафаел тръгна пипнешком към камината, където намери една малка кутия с кибритени клечки. Драсна една от тях в тухлите, запали я и поднесе пламъка към двете свещи, поставени във високи стъклени абажури. Движението и светлината на свещите в стаята накараха лежащото върху леглото тяло да се надигне.

— Аз съм, querida — каза Рафаел и тръгна към леглото.

— Махай се! — гласът й беше груб. Тя повдигна глава и обви ръце около раменете си, като че ли искаше да се предпази.

— Не! Има много неща, които трябва да си кажем — настоя той с напрегнат и твърд глас, който не търпеше никакво противоречие.

— Не искам да слушам повече лъжи — отговори му тя с презрение.

В бледата светлина на свещите, лазурните й сини очи блестяха с кристален, студен, син пламък.

— Няма да чуеш нито една — увери я той, като погледна напрегнато през мрежата за комари.

Отново блесна светкавица и светлината й се прокрадна през спуснатите жалузи, осветявайки за миг цялата стая. Той погледна обляното й в сълзи лице, чиито изящни черти бяха толкова изкривени от болката, че сърцето му се сви от мъка. Русата й коса се спускаше в безпорядък върху раменете, а жълтата й копринена рокля беше мокра от дъжда и изцапана с кал, но той никога не я беше желал така силно, както в този момент.

— Si, плантацията „Лунна светлина“ някога е принадлежала на семейството ми. Това беше испанска земя, подарена на фамилията от испанската корона. Живях там до десетгодишната си възраст, когато Свети Августин и Източна Флорида бяха дадени на Британия. Ние напуснахме острова, както направиха всички испански семейства, защото да останем тук, под английско владичество, бе немислимо. Джес Фиш продаде нашите земи на един англичанин за една десета част от стойността им, но ние не бяхме единствените с подобна съдба. Върнахме се в Испания след няколко тежки години в Хавана. Нямахме достатъчно пари, за да купим голяма плантация в Куба, която да осигури такъв живот на майка ми и баща ми, на който те бяха свикнали в Свети Августин. Разказвам ти това сега, querida, защото не можех да ти го кажа по-рано, тъй като знаех, че това щеше да изопачи представата ти за мен. Страхувах се, че ще си помислиш, както правиш в момента, че те искам заради земята ти. Ето това е причината да не ти го кажа.

Той я погледна, а очите му, под гордите дъги на черните му вежди, я пронизваха, търсейки лицето й, като че ли искаше да прочете мислите й и да проумее дали тя го разбира.

— И кога смяташе да ми кажеш това? — попита тя с напрегнат глас, а деликатното й лице беше уморено и печално.

— Може би, преди да замина за Западна Флорида — отговори той и леко сви раменете си. — Очаквах такава реакция от теб. Една част от мен настояваше да не ги го казвам. Това няма нищо общо с нас, querida, то не може да ни раздели.

Той дръпна настрани мрежата за комари, когато трясък от друга гръмотевица разтърси къщата. Протегна ръце към нея, а дългите му пръсти стиснаха раменете й.

— Махни си ръцете от мен — изсъска тя и се втренчи в него като сърдито котенце, а сините й очи го пронизваха.

— Има само един начин, по който мога да ти припомня всичко, което е между нас. Всичко това не означава нищо в сравнение със страстта и огънят, които никога няма да угаснат, дори и сега, когато изглежда ме мразиш. Ти ме желаеш, моя студена английска роза, мога да го почувствам — каза той, а дрезгавият му чувствен глас сякаш изпъна до скъсване струните на желанието в нея.

Той нетърпеливо смъкна роклята и ризата й, като ги разкъса по шевовете.

Дъхът й заседна в гърлото, когато той пое гърдите й в ръцете си, навеждайки тялото й назад, докато тя легна върху леглото. Опитните му ръце опипваха и галеха кораловите връхчета на гърдите й, докато те станаха горещи и наедряха от желание.

Отвън бурята бушуваше и дъждът шибаше по стените на хана. Водните капки чукаха по прозорците и барабаняха яростно по кипарисовите шинди^[1] на покрива. Стаята, като че ли кънтеше от бумтежа на гръмотевиците и назъбените бляскави светкавици. А вътре, зад мрежата, върху меките дюшеци на леглото, се разразяваше друга буря.

Серена искаше да го спре, да му каже колко го мрази, да го издере с ноктите си. Но вместо това тя стенеше от удоволствие, когато той наведе глава и обиколи с устни всяко от пулсиращите й зърна, като поемаше пъпките в устните си и ги смучеше, докато сладката тръпка на желанието я подлуди. Ръцете й се протегнаха към него, за да разкъса дрехите му и да почувства стоманените мускули на тялото му.

— Si, искам да почувствам кожата ти до моята — прошепна той, заровил глава в налетите й гърди.

Като се надигна само за миг, той бързо съблече мундира и ризата си, а изгарящите му черни очи не изпускаха нито за миг лицето й, влажните й полуотворени устни, очите й, които го гледаха жадно. Серена притисна ръце към постелята, за да им попречи да се протегнат към него.

Той захвърли настрани и останалите си дрехи и накрая застана гол пред нея. Кожата му блестеше в бронзови оттенъци, осветени от пламъка на свещите. Очите й потъмняха при вида на широките му рамене, на мургавите мускулести гърди с окосмяването, което се спускаше до възбудената му мъжественост. В гладките му мускулести форми се усещаше едва доловимо насилие, което за ужас на Серена, беше невероятно еротично.

В един миг на прозрение, тя разбра, че едновременно го обича и мрази, но че въпреки всичко го желае с целия плам на душата си. Каквото и да чувстваше към него, тя искаше да изживеят заедно цялото многообразие на страстта.

— Да! — дишаше тежко тя и се надигна към ръцете му, докато той освобождаваше от фустите, нейното извиващо се тяло.

Наслаждаваше се на горещото желание, което прочете в очите му, когато той развърза корсета и после смъкна и последната й дреха — нейната риза, от пламналото й тяло. Тя лежеше пред него, притиснала ръка върху устните си, за да не извика от желанието, което напираше в нея. Но сега тя разбираше, че изживява един от редките моменти на надмощие, защото той я искаше със същата необузданост. Това се отразяваше в тъмните му испански очи, в потрепващите мускулчета върху челюстта му, в дивия възторг, който се излъчваше от цялото му същество.

С удивително нежно докосване той разтвори бедрата й, докато тя лежеше и го наблюдаваше, без да издава звук, просто очакваше опиянението с една сигурност, която само засилваше възбудата й. Той се наведе над нея. Горещите му устни бяха навсякъде, целуваха слепоочията й, после се плъзнаха надолу към устните й. Тя усети езика му и сърцето й замря, сякаш той искаше да й покаже, че е готов да се слеят, стига тя да го желае.

После откъсна устните си от нейните и ги спусна по брадичката, по дългата нежна шия, обикаляйки около вдлъбнатинката, където кръвта й пулсираше като сърцето на пленена птичка.

— Да! Там! И там! — стенеше тя, извивайки се нагоре, когато ръцете му започнаха да галят гърдите й, а устните следваха чувствителните му пръсти.

Тя мислеше за тези фини и чувствителни пръсти, мургави от слънцето, които дърпаха струните на китарата, и тогава се разсмя с дълбок гърлен смях, разбрала желанието си да бъде като този инструмент, докато също достигне до прекрасното кресчендо.

— Това беше смях от удоволствие, querida, един прекрасен сладострастен смях. Ще си спомням за него, когато замина и ще усещам още по-силно липсата ти и горещото си желание за теб — прошепна той, заровил глава в копринената мекота на гърдите й, а тя усещаше дъха му до своите влажни твърди зърна, които той галеше с език.

Продължително стенание се откъсна от гърдите й, когато той премести ръката си и започна да гали топлата й влажна женственост, което накара ханшът й да се извие нагоре към ръката му, въртейки се в екстаз. Тогава той постави пръста си в стегнатата гореща интимност, наслаждавайки се на сладостта, която почувства там.

— Хубава, толкова е хубава — прошепна той, склонил глава върху нежния й корем, докато устните му се движеха по гладката кожа и я изгаряха с дъха си.

Той се наслаждаваше на аромата и на вкуса на копринената й кожа. Стон на удоволствие се изтръгна от гърдите му, когато тя заби ноктите си в загорелите му от слънцето рамене, притискайки го до себе си, показвайки му страстта си и непреодолимото желание да я изживее докрай.

Внезапно, когато устните му намериха цветеца на нейната женственост, сгушен в златистите й къдри, първите вълни на наслада заляха Серена. Цялото й същество беше опиянено от възбуда, докато пръстите му я галеха, устните му се движеха в разтворения цвят на нейната женственост.

Диви първични звуци на задоволеност се изтръгнаха от дълбините на съществото й, сякаш да уравновесят вилнеещата навън буря, която разтърсваше хана, като че ли той беше една играчка. Тя не съзнаваше нищо друго, освен спиралата на възторга, която я издигаше все по-високо и по-високо чрез тези чувствени устни, език и опитни ръце, които я водеха до висините, където единственото значимо нещо беше удоволствието. Тръпка след тръпка преминаваха през нея, докато тя се задържа на върха, след което потъна в удивителната топлина на пълното изживяване.

— Bueno, alma mia — каза той, отпусна се до нея и я притегли до себе си, за да почувства тръпнещото й тяло до гърдите си.

За малко те останаха в прегръдката си. Серена разбираше, че любовта с Рафаел е като опиат, който успокояваше съзнанието й, заличаваше всичко, освен чувствата й към него — прекрасното усещане, че живее с всяка фибра на тялото и душата си.

— Искам да те гледам, да се наслаждавам на красотата ти докато съм в теб — прошепна той, заровил лице в обърканата й коса.

Преди тя да може да отговори, за да протестира, че трябва да си почине малко, той я повдигна и я постави върху себе си. Ръцете му обхванаха тънкия й кръст, тъмните му очи се спряха върху пламналото й лице с потъмнели от страст очи и леко разтворени влажни устни, а после се плъзнаха по дългата линия на шията й, по пълните стегнати гърди с твърди потръпващи зърна, продължавайки надолу до тънката линия на кръста й, по меката закръгленост на стройните й бедра, по нежните златисти къдри на венериния й хълм, който съблазнително се търкаше в слабините му.

— La belleza! — възкликна той и като повдигна очите си към лицето й, каза: — Знам, че е голяма чест за мен да имам такава прекрасна жена, querida. Животът толкова рядко ти дава това, което искаш. Моята благодарност към Съдбата е огромна, тъй като тя ми позволи да те открия, моя прекрасна съвършена съпруга!

Сълзи на радост замъглиха очите на Серена, когато сведе поглед към него, защото думите му бяха балсам за изнуреното й съзнание, за болката, която премълчаването на истината й причини.

— Моят съпруг, моят любим съпруг! — шепнеше тя като благодарствена молитва.

Странно, но имаше чувството, че и преди е изричала същите думи. Като гледаше надолу към него, той като че ли беше в мъгла, сякаш го виждаше през леща на телескоп, която не бе фокусирана. Премигна и отметна назад кичур коса, който падаше пред очите й.

Усещаше топлата плът между краката си, а нежните й женски устни докосваха стегнатия му корем и бедрата й усещаха стройните му бедра. Обгръщаше ги полумракът на стаята, в която единствената светлина бе мъжделивия пламък на двете свещи. Струните на китарата можеха да се чуят сред тътена на бурята и тя изведнъж осъзна какво се бе случило. Но тази нощ усещането за превъплъщаване в отдавна живелите любовници не я плашеше. По някакъв странен начин, това беше брачната нощ на Арабела и Родриго.

— Чу ли това, querida? — плътният глас на Рафаел идваше някъде отдалеч. — Музиката. Те са с нас. Те се обичат, любят и чувстват чрез нашите тела.

— Да. Това са те — усмихна се тя, когато той я повдигна, така че да може да навлезе в очакващите го дълбини. — О! Толкова е хубаво, любов моя — въздъхна тя, когато той я изпълни цялата.

— Толкова дълго те чаках, моя златна роза — думите отразяваха чувствата му и Рафаел разбра със замъгленото си съзнание, че любенето им имаше друго измерение, което придаваше една трогателност на тяхната връзка. Това усещане на пълно сливане беше поразително, сякаш бяха разделени дълго и сега всеки допир и всяко движение ги довеждаше до горчиво-сладостно опиянение.

Тя се движеше и извиваше върху стегнатите му хълбоци, докато неговите ръце галеха гърдите й. После ръцете му се спуснаха надолу и обхванаха ханшовете й, за да може да проникне още по-дълбоко в нея. Тя отметна назад главата си и русите й дълги коси се разпиляха по бедрата му. Ръцете й стискаха раменете му, а настойчивите й стонове се засилваха и го караха да навлиза отново и отново навътре в нея. Действителността престана да съществува за тях. Тя не знаеше дали беше Серена, или Арабела, но и това нямаше никакво значение, защото нейният свят беше този удивителен мъж. Всичко, което имаше значение, ставаше тук, зад тази мрежа, която ограждаше леглото като облак.

Той я поглъщаше с очи. Никога, мислеше си той, нямаше да може да забрави смайващата гледка, която представляваше неговата любима роза, когато се наслаждаваше на любовното изживяване. Тази картина се запечата в съзнанието му. Тя го караше да се чувства така, сякаш не му стигаше това, което получаваше от нея и затова се стремеше да прониква дълбоко и силно в нея. Но тя поемаше всичко, което той й предлагаше, не се отказваше от нищо, доставяйки му такова удоволствие, каквото никога не бе познавал до този момент. Като протегна ръцете си към нея, той я привлече надолу така, че зажаднелите му устни обхванаха твърдите й розови зърна. Той усещаше ръцете й от двете страни на лицето си да отмятат дългата му черна копринена коса, която се бе измъкнала от опашката и се бе разпиляла върху възглавницата. Като галеше с език и смучеше пулсиращите й зърна, почувства, че движенията й стават по-бързи и той достигна до върховната точка, повлечен във водовъртежа на усещане, което беше неописуемо. Викът на Серена разкъса бурната нощ, последван от този на Рафаел. Той я притискаше към себе си, докато сладостното сливане на тяхната страст изгоря с един-единствен пламък, този на любовта им.

От екстаза, който изживя, Рафаел разбра, че тази нощ беше открил duende в тялото на тази прекрасна жена. Двамата някак си бяха надживели времето и пространството, когато се сляха в едно — тялом и духом, в този акт стар като човечеството. Разкритието беше толкова удивително, че в пълното сливане с тази красива, любима жена той откри непозната досега страна в собствената си душа.

В тъмната стая беше съвсем тихо. Чуваше се само монотонният шум от дъжда по покрива, който ги унесе, притиснати в прегръдката си и те потънаха в дълбок сън.

Вълненията от деня бяха забравени в умората от буйната любовна нощ, която беше стопила силите и енергията им. Злите духове на недоверието и гнева бяха изгонени от физическото единение на телата им.

Колко дълго бяха спали преди вихърът на вятъра да се сгромоляса върху Свети Августин, никой от двамата не знаеше, но бурята блъскаше отворените капаци, счупи стъклото на прозореца и изгаси една от свещите. Шумът от счупеното стъкло накара първо Рафаел, а след това и Серена да се събудят. Буканир разтревожено се раздвижи, кацнал на пръчката на кафеза, чувствайки неестествената ярост на бурята.

Рафаел стана от леглото и отиде до прозорците, за да затвори капаците. Високата му слаба фигура очертаваше елегантен силует на фона на слабата светлина на свещта. Удължените мускули на гъвкавото му тяло бяха като на бронзова статуя. Серена се любуваше на силата и грацията на овладените му движения, докато той зарези прозорците, а после почука по клетката на папагала, за да успокои изплашената птица. Разпуснатата черна копринена коса подчертаваше неговата чувственост и той само с вида си предизвикваше възбуда. Серена искаше да протегне ръка и да докосне тази синьо-черна буйна коса, сякаш се опитваше да опитоми дива пантера с нежни милувки.

— Това е една неспокойна нощ — каза Рафаел и иронично изкриви пълните си чувствени устни, докато се връщаше в леглото. — В много отношения, струва ми се.

Серена седна и издърпа чаршафа над гърдите си. Гледаше го напрегнато, докато той се мушна отново в леглото и разбра, че разразилата се през тази ранна октомврийска нощ буря е предупреждение, че тихите спокойни дни на жаркото лято вече бяха на път да си отидат. Горещите и влажни дни щяха да стават все по-малко, докато накрая хладните и мразовити зимни месеци щяха да ги изместят. А тя щеше да бъде сама, тъй като Рафаел заминаваше след няколко дни за Западна Флорида. Тя потръпна и обгърна гърдите си с ръце.

— Какво има, querida? — попита нежно той, като я притегли до себе си, люлеейки я в ръцете си, а главата й беше на рамото му.

— Кога трябва да заминеш, за да изпълниш мисията на губернатора? — гласът й премина в развълнуван шепот.

— Утре, querida — прошепна той в косите й.

— Толкова скоро! — въздъхна тя.

— Ще ти липсвам, но малко, струва ми се — подразни я той, докосвайки косата й.

— Ще ми липсват изтезанията, на които ме подлагаш — отговори му със същото тя, дръзко извивайки устните си, когато погледна към него.

— Si, разбирам какво значи да бъдеш изтезаван, но и каква наслада може да бъде това, моя сладка роза — каза той и целуна върха на изящния й нос. — То ще ти липсва, когато замина и останеш сама, ангажирана единствено с хана си.

— Да, прав си — съгласи се Серена, като милваше с върха на пръстите си скулата му.

— Не искам да заминавам, querida, но това е мой дълг. Аз съм офицер на испанската корона и трябва да изпълнявам заповедите. Но ти винаги ще бъдеш с мен, в сърцето ми, което е твое, само твое. Всяка вечер, преди да заспя, ще виждам красивото ти лице пред себе си и ще си спомням каква наслада е да целуваш тези устни — пошепна той като се наведе надолу и нежно я целуна. — Ще си спомням за красотата на лицето ти, за сладкия вкус на тези пъпки — той я постави върху възглавницата и като наведе мургавата си глава, взе с топлите си устни първо едното й зърно, а после и другото, като смучеше леко и с благоговение обожаваните местенца.

Серена изтръпна от неговите опитни възбуждащи милувки, усещайки как огънят се разпали отново в нея. Мъжкото му излъчване, уханието му, всичко, което взимаше участие, за да я доведе до екстаза, се надигна в нея като топъл мед.

— Ще си спомням гладките ти бедра, нежния ти корем — шепнеше той, отново опрял устни до кадифената й кожа, върху която очертаваше малки кръгчета с езика си.

— Мисли за мен и знай, че те желая, че искам да чувствам устните ти навсякъде — мъчително дишаше тя.

— Si, аз ще жадувам за теб, когато устните ми съхнат от самотата — каза той, а устните му се плъзнаха надолу към интимната й женственост.

Спиралата на екстаза отново започна да се вихри, докато премина в едно бясно движение, благодарение на чудния напор на неговите устни и език.

— Да… о, да! — стенеше тя, а ръцете й го притегляха надолу, така че той да може да продължи магията, която я изпълваше с наслада, граничеща с болка.

Пулсиращото желание в слабините й я водеше към един страстен връх, който тя търсеше с всяка клетка на тялото си. Серена се движеше сластно под парещите му устни, изгубена в дивната омара на екстаза, жадуваща да достигне върха на чувствената наслада, който тя можеше да изживее единствено с него.

— Искам да ти е хубаво, моя сладка роза — прошепна дрезгаво той, като откъсна за миг устните си от слабините й.

В следващия миг ръцете му бяха под тялото й и я повдигаха нагоре, за да може тя да посрещне неговата силна, гореща и твърда мъжественост.

— О, да — въздъхна тя, а стоновете й показваха огромното й удоволствие, карайки го да потръпва от желание, когато възбуден и мъжествен той потъна в горещите й сладки дълбини.

Те изглежда бяха завладени от същия огън, от същата неутолима жажда, която беше по-еротична и по-невъздържана от всичко, което бяха изживели преди.

Тъмната стая ехтеше от силните й стонове, докато телата им се движеха заедно, притиснати в прегръдка, а звуците на дивната циганска музика, като че изпълваше стаята.

Когато първите вълни на върховно щастие се разляха по нея, Серена извика:

— Съпруже мой! Мой Родриго!

После, когато достигна разцвета на изживяването и бе разтърсена от могъщия взрив на екстаза вътре в нея, тя изстена едно-единствено име:

— Рафаел!

Рафаел почувства силата на отдаването й и повдигайки главата си я погледна с блестящите си черни испански очи и извика, като че ли едновременно обещаваше и се заклеваше:

— Те quiero con toda mi alma!

Като я притисна до себе си, той достигна кулминацията от сливането на телата им, изричайки този път на английски:

— Обичам те с цялата си душа, съпруго моя, моя златна роза!

Страстта беше отминала и те сега лежаха, наслаждавайки се на горчиво-сладката омая, която винаги следваше подобни изживявания. Едно чувство на униние надвисна над двамата, когато разбраха, че това са последните часове, които прекарваха заедно, преди раздялата им за дълго време.

Серена въздъхна. Сълзи се стичаха по бузите й и капеха върху гърдите на Рафаел. Тогава тя си спомни песните — фламенкото — в които прочувствено се пееше за това, колко краткотрайни са любовта и живота. Не бяха ли разбрали това двамата влюбени — Арабела и Родриго — живели много отдавна, които сега навестяваха нея и Рафаел, че дори и тяхната любов не беше достатъчна, за да се противопоставят на съдбата? Щеше ли Рафаел да се върне при нея? Щеше ли да им е съдено да бъдат заедно още веднъж? Лошо предчувствие надвисна в душата на Серена и тя потръпна сякаш от студ.

— Ще се върна при теб, querida, кълна се — каза той и я притисна по-близо до себе си.

Той, като че ли бе усетил страховете й и беше прочел неизречените й мисли.

— Мисля, че тази нощ разбрах тъгата, която звучи от вашата музика. Тъга, която се дължи на несигурността на живота. Нищо не е вечно — гласът й бе отчаян шепот, — дори и любовта.

— Започвам да вярвам, че понякога любовта наистина е вечна — каза той, — защото тази нощ почувствах, че Арабела и Родриго бяха в нас. Може би искаха да ни припомнят да ценим това, че съдбата е била достатъчно благосклонна към нас и ни позволи да се намерим един друг в този огромен свят. Аз ще се върна, моя златна английска роза. Нито за миг не се съмнявай!

Той издърпа чаршафа нагоре, завивайки с него стройното й тяло, за да я предпази от влажната прохлада, изпълнила стаята след бурята, а също така и от страх от предстоящата раздяла.

Изтощена, Серена заспа в прегръдката на Рафаел, допряла буза до топлите му гърди, там, където туптеше сърцето му, силните удари, на което й действаха успокоително. Тя искаше само за миг да потъне в лоното на дълбокия сън.

Кога бяха започнали сърцераздирателните ридания, които сега чу, тя не знаеше. Знаеше само, че идват отдалече, от гъстата мъгла някъде надолу по пътя. Тя не искаше да продължи да върви по безлюдния път, защото беше уплашена, но знаеше, че няма друг избор. После чу женски глас да вика жално:

— Родриго, защо ме изостави?

Серена се събуди плувнала в пот, а устата й бяха пресъхнали от преживяната уплаха. Като погледна към Рафаел, който спеше спокойно, тя въздъхна с облекчение. Това беше само един кошмар. Притискайки го по-силно към себе си, сякаш с прегръдката си можеше да прогони среднощните страхове, Серена лежеше с широко отворени очи. Тя не искаше да заспива отново, за да не усети отчаянието на Арабела. Собственият й страх бе толкова еднакъв с този на жената, страха, че съпругът й няма да се върне. Тя щеше да стои будна и да се наслаждава на малкото часове, които й оставаха да бъде заедно с Рафаел. Предстояха й дни, седмици, месеци да спи сама, но тази вечер щеше да го държи в прегръдките си, за да запази спомена за него, за топлината на тялото му, който да я поддържа през всичките тези дълги студени нощи, когато тя щеше да бъде сама. Серена се вгледа в тъмната стая. Свещта беше изгоряла и единствено сивкавата светлина на настъпващото утро се прокрадваше през капаците на прозорците. Часът, когато той трябваше да тръгне, наближаваше. Как щеше да намери сили да понесе отново ужасната самота сега, след като бе намерила топлината на неговата любов?