Даян Робинсън
Орелът и розата (16)

Петнадесета глава

Дълги снопове златиста слънчева светлина проникваха през клоните на дъбовете и хвърляха шарена сянка върху ленената покривка, постлана на голямата маса, която, слугите бяха изнесли на поляната. Въпреки че щяха да обядват без официалности на чист въздух, както беше обявила домакинята, Серена забеляза, че масата е наредена със сребърни прибори и порцелан. Тя се усмихна и се запъти по алеята, образувана между дъбовете, да пресрещне другите, които се връщаха от разходка из градината.

— Лейди Марстън, колко прекрасна е роклята ви и колко е модерна — забеляза домакинята им госпожа Мултри, докато посочваше на останалите местата им около дългата маса. — Миналата седмица получих едно модно списание от Лондон и в него имаше подобни рокли. Изглеждат много леки и прохладни. Ще трябва да поръчам на шивачката си да ми ушие една. Те са толкова подходящи за топлото време във Флорида.

— Благодаря ви. Наистина този модел е много подходящ за климата — съгласи се Серена и намери мястото си до Рафаел. Чисто бялата рокля, ушита от прозрачен индийски муселин, беше едно малко удоволствие в тази влажна горещина. Тя си обеща мислено да даде на Тенси специален подарък, че я направи така бързо по модела от същото модно списание от Лондон, за което спомена домакинята й. Можеше само да се надява, че тази мода ще се задържи, защото за климата във Флорида тежките брокати и сатени бяха много неподходящи.

— Скъпа Серена, изглеждате като рисунка на Рейнолдс^[1] — изкоментира сър Елстън от другия край на масата. — Нека да си помисля, може да бъде наречена „Една английска дама с големи качества далече от дома си“. Не сте ли съгласен с мен, капитан Агилера? — той се обърна с цинична усмивка към Рафаел.

— Наистина дама с високи качества, но не и далече от дома си. Мисля, че тя изглежда съвсем като у дома си във Флорида. Тя цъфти като другите рози пренесени от Англия, които току-що видяхме в очарователната градина на нашите домакини — отвърна Рафаел със своя богат, дълбок глас. Обръщайки се към Серена, той повдигна ръката й, която лежеше върху ленената покривка и помилва леко пръстите й със своите устни.

Прекрасното усещане на желание я изпълни при това леко докосване на устните му до кожата й. Поглеждайки към него, в тези тъмни блестящи испански очи, които сякаш се любеха с нея, докосвайки я навсякъде, поглъщайки я със сила, Серена усети как във вените й потече топла струя. В този кратък момент, когато очите им се срещнаха, светът престана да съществува за тях. Всичко друго беше изчезнало.

— Колко странно, че можеш да кажеш такова нещо, когато аз самата намерих няколко рози, които бяха увехнали от горещината този следобед. Те нямат — как го казвате на английски — съпротивителни сили — дрезгавият глас на Евита разпръсна очарованието и позволи на другите да заговорят едновременно, за да прикрият смущението си от безсрамната страст, която бяха демонстрирали Рафаел и Серена. Само Евита не се смути, а изпадна в ярост, която накара очите й да се присвият, докато беше втренчила поглед с неприкрита омраза в съперницата си.

Остатъкът от следобеда премина в мързеливо хранене с много блюда и различни хубави вина. През цялото време, докато говореше и се смееше с другите гости, Серена усещаше върху себе си критичния поглед на тези студени гневни очи. Евита беше необикновено мълчалива, ядеше малко и пиеше една след друга чаши с вино, но не изглеждаше пияна. Тя просто наблюдаваше Серена като котка, която дебне плячката си, търсейки слабите й места.

— Не й доставяй удоволствието да разбере, че те притеснява — промърмори Рафаел, навеждайки се близо до нея. В това време слугите донесоха няколко богати десерта и пресни плодове, покрити със сметана, които щяха да се сервират с шампанското.

— Но, как… как разбра? — попита Серена изненадана. Мислеше, че успешно прикрива смущението си, предизвикано от втренчения, пълен с омраза, поглед на Евита.

— Аз те познавам, моя студена английска роза, аз виждам зад съвършената любезна фасада на срамежлива чувствителна жена, зад аристократичното държание. Но ти не трябва повече да се страхуваш, защото аз ще бъда с теб — думите, произнесени със слаб акцент, подействаха като ободряващ дъжд на зажадняла душа.

— Капитан Агилера, разбрах, че виртуозно свирите на китара, маркизата ми каза. Също така разбрах, че нашата маркиза, от своя страна, е съвършена танцьорка на фламенко — вметна сър Елстън сред потока от разговори. — Може ли, докато всички ние си почиваме след този прекрасен обяд, да ви помолим да ни посвирите, за да се насладим на изкуството на вашата страна — блясъкът в очите му подсказа на Серена, че той се опитва да причини нови неприятности.

— За мен ще бъде удоволствие — каза Евита със студен дрезгав глас. Тонът й показваше, че приема предизвикателството.

Рафаел се поколеба, но когато Джон Мултри и жена му се присъединиха към тази молба, той повдигна елегантно рамене.

— Ако искате да слушате как свиря, за да потанцува маркизата, тогава естествено ще го направя — прие той и сведе с грациозно движение гладко сресаната си глава.

От реката повя лек ветрец. Слънцето беше ниско на хоризонта и огряваше испанския мъх, висящ от клоните на дъбовете, създавайки впечатлението, че са поръбени с дантела. Те станаха от масата и слугите, облечени в ливреи, пренесоха столовете им долу на брега на реката, до едно равно място, където мъхът изглеждаше добре отъпкан и където Евита можеше да танцува.

Отмествайки стола, Рафаел седна на високата трева с гръб към реката и с лице към останалите, които бяха насядали в полукръг пред него. Серена видя, че дона Консепсион е седнала на съседния стол и й се усмихна мило. По-възрастната жена я погледна с безпокойство и я потупа успокоително по ръката.

— Чувал съм, че този танц може да стане доста буен — заяви сър Елстън, който придърпа стола си, за да седне от другата страна на Серена.

— Но нима не се надявате точно на това, Елстън? — попита сухо Серена. — Тогава ние, англичаните, ще покажем колко сме уверени и спокойни.

— Скъпа моя Серена, придавате доста злобен смисъл на думите ми — отвърна сър Елстън с явна подигравка в гласа си.

— Може би, защото сте ми съвсем ясен — отговори Серена и раздвижи ветрилото си, за да отпъди едно насекомо, характерно за Флорида. Искаше й се да може със същата лекота да пропъди и Елстън.

След това всички разговори затихнаха, когато Рафаел докосна струните на китарата. Първите акорди бяха тъжни и печални, но Евита, отдалечена на няколко крачки, изглежда ги разпозна. Бавно, с усилването на музиката, тя започна да се движи. Първо краката й изпълниха няколко бързи сложни стъпки, след това ръцете и тялото й направиха красиви плавни движения, които човек наблюдаваше с наслада.

Както всички останали, и Серена се поддаде на очарованието на музиката и на грациозността на Евита. Дългите лъчи на залязващото слънце падаха върху черната копринена дреха и блестящите коси и тя наподобяваше гъвкава женска пантера, дошла тук, привлечена от музиката, от зелените блата, ограждащи ливадата на Мултри.

Очите на Серена се местеха от плавните движения на Евита към Рафаел. Той свиреше напълно съсредоточен, с наведена глава и пръстите му летяха по струните. Песента й беше непозната, но страстният й ритъм я увличаше, запалваше един пламък, който караше тялото й да копнее за тези силни, мургави ръце. Споменът за усещанията й, когато я милваха тези чувствени всезнаещи пръсти, накара сърцето й бясно да подскочи в гърдите.

Публиката седеше омагьосана, докато залезът най-напред оцвети небето в яркочервено и след това в розово-виолетово, а Рафаел продължаваше да свири и Евита да танцува. Тяхната хармония, като че ли се засилваше, докато преминаваха от една страстна песен към друга, без да говорят. Той завършваше една балада с шумни акорди и веднага започваше друга. Тя го следваше, грациозното й тяло пресъздаваше музиката. Той подчертаваше стъпките й по твърдата земя като почукваше по кутията на китарата с кокалчетата на пръстите си. Между тях съществуваше невидима, но сложна връзка и той успяваше със своята китара да изрази движенията на танца.

Наблюдавайки тяхната хармония, Серена беше обзета от нарастващо отчаяние. Само мъж и жена, които се познават интимно, могат да пресъздадат музиката по такъв страстен начин. Как изобщо е могла да си мисли, че всичко между тях е свършило? Те споделяха една и съща дарба да изразяват емоции в музика и танц. Каква ли силна връзка трябва да е това? Обхвана я ужасно, горчиво самосъжаление.

— Бих казал, че те двамата са доста страстна двойка — промълви сър Елстън, навеждайки се към ухото на Серена. — Изглежда почти, като че ли наблюдаваме един интимен акт.

Серена здраво стисна ръце в скута си, без да може да отговори на Елстън или да пляска като испанците в такт. Тя се опита да скрие колко е нещастна от останалите, като се втренчи право напред и се направи, че не е чула коментара му.

Когато тропическият полумрак се сгъсти около тях, слугите донесоха запалени факли в поставки от ковано желязо, които наредиха на земята, за да осветят изпълнителите и да прогонят насекомите, които след залязването на слънцето ставаха много нападателни.

Серена знаеше, че представлението на фламенко можеше да продължи часове, докато изпълнителите се изтощят. Считаше се, че при пълното си изтощение, изпълнителите могат да усетят duende, абсолютно вдъхновение. Публиката беше запленена, но испанците демонстрираха по-буйно ентусиазма си. Един от испанските офицери се беше измъкнал, за да вземе още една китара и сега се присъедини към Рафаел, свирейки драматичната музика. Щом го чу, Евита се усмихна победоносно, и отмятайки назад дългата си черна коса извика:

— Ole! — гласът й се понесе към звездното небе.

Серена усети, че изпълнението смени темпото си. Движенията на Евита станаха по-чувствени, а очите й придобиха диво, почти фатално изражение. Придвижвайки се с грациозно движение към Рафаел, тя издърпа китарата от ръцете му. Засвири буйно известно време, след което я хвърли на един от испанските офицери. Рафаел се изправи на крака и тя застана пред него, полата й се поклащаше чувствено, докато движеше въртеливо хълбоците си с явно предизвикателство. Той остана за момент огрян от светлината на факлите.

Серена чу как дона Консепсион ахна, когато Евита направи движения като бик, готов да нападне. По някакъв начин тя успя да пресъздаде тези движения в един чувствен балет, с който едновременно се подиграваше и предизвикваше Рафаел, мъжа, матадора. След това се завъртя, използвайки полата си както матадора пелерината, дразнейки го все едно, че той е бика.

— Toro! — подигра се тя, наричайки го бик, докато размахваше полата си, правейки с бедрата си недвусмислени движения, стари като света.

Те всички затаиха дъх в очакване на неговата реакция. Серена усети, че дори и сър Елстън беше изваден от обичайната си цинична летаргия. Той също се наведе напред като другите, усещайки, че пред очите им се разиграва нещо повече от обикновен танц. Серена наблюдаваше и усещаше как болката в сърцето й става така силна и разяждаща, че се наложи да притисне ръката си към гърдите.

Рафаел се придвижи с бързо гъвкаво движение, което сигурно е демонстрирал и на арената. Докато Евита танцуваше предизвиквайки го, той я завъртя така, че в един момент тя се оказа притисната до тялото му и студените й черни очи хвърлиха победоносен поглед на Серена. След това, с друго плавно движение, той я наведе над ръката си, като че ли искаше да я дари с пламенна целувка, но вместо това ръцете му се увиха около врата й и той я бутна на земята. Зашеметена, тя остана да лежи известно време, а на лицето й се изписа недоверие като видя, че той се запътва към Серена.

— Върви с него, танцувай с него — настойчиво прошепна дона Консепсион, притиснала настойчиво с ръката си ръката на Серена.

Един лъч светлина освети фините аристократични черти на мургавото слабо лице на Рафаел, който се приближаваше. Трепереща, тя се изправи, привлечена от влажните черни испански очи, които я изгаряха, предизвикваха, поглъщаха. Сърцето й заби бързо. Той протегна към нея силната си мургава ръка с елегантен жест. Тя тръгна към него, подчинена на чужда воля. Музиката, свирена от испанския офицер, придоби плавен чувствен ритъм, който възпламени кръвта й.

— Querida — прошепна той, усещайки бързия й пулс в китката. Разбра битката, която се водеше в нежното тяло на любимата жена, която се опитваше да преодолее вродената си срамежливост, за да изпълни танца с него и изпита благоговейна радост.

Тя тръгна с него към музиката, а прозрачната рокля беше като облак около тялото й. Евита беше изчезнала в сенките, за да наблюдава, изпълнена с убийствена омраза. Затваряйки съзнанието си за всичко друго, освен Рафаел, Серена се опита да следва ритъма на китарата. Изведнъж й се стори, че си припомня стъпките и движенията на един танц, който е умеела да танцува… преди много време.

Зашеметен, Рафаел гледаше как Серена изпълнява сложните движения на древен испански танц. Привлечен от неотразимата красота на златната руса коса, блестяща на светлината на факлите, от грациозното полюляване на фигурата й, което притежаваше чувственост, но също така и изящество, което липсваше на движенията на Евита, той се присъедини към нея.

Тънки мургави мъжки ръце докосваха меки, бели като слонова кост, женски ръце с кратки милувки, след което се отдръпваха, а стройната му гъвкава фигура правеше любовни движения само на сантиметри от грациозните бедра, които го закачаха и предизвикваха. Прелъстителният ритъм на музиката, обсебващото чувство, че по някакъв странен начин те са танцували и преди така на светлината на факлите, правеше танца им сърцераздирателно печален.

Кръвта на Серена се сгорещи от желание. Тя се движеше под звуците на китарата и знаеше, че не е лейди Марстън, а друга жена, жена, която можеше да потъне в един настойчив, изразителен мъжки поглед. Едно дивно създание, което се наслаждаваше на факта, че възбужда този горд мъж, който се въртеше около нея, с обожание изписано върху мургавото слабо лице. Тя чу как останали ахнаха изумени, но това беше като шум на далечно море. Нямаше значение какво си мислят, защото в тази знойна тропическа нощ, под луната и звездите тя се чувстваше така жива, както не беше се чувствала от самото си раждане.

Когато музиката премина в кресчендо, Рафаел я дръпна към себе си, притискайки заоблените й форми към стройното си тяло. Горещите му устни първо намериха пулсиращата извивка на шията й, а след това покриха устните й с такава сила, че тя трябваше да се облегне на него. Останалата част от света престана да съществува; цялата вселена се събра в неговата прегръдка, в горещата сладост на устните му.

В мъгла, като събудени от сън, те чуха изпълнените с възхищение викове на останалите — олето на испанците, които станаха на крака, за да ги аплодират. Рафаел повдигна главата си и нежно й се усмихна. След това притисна устни до ръката й и леко се отмести, за да се поклони в нейната посока, като че ли те двамата бяха артисти на сцена.

Вземайки пример от него, Серена също направи дълбок поклон, за да благодари за аплодисментите. Изправяйки главата си, тя видя зашеметеното изражение върху лицето на сър Елстън, а когато Евита излезе от сянката на дъбовете в светлината на факлите, погледът на Серена срещна враждебните черни очи, изпълнени с омраза и злоба.

— Bravo, лейди Марстън! Тази вечер танцувахте като истинска испанка. Никога не съм виждал фламенко да се танцува с такава грация — заяви губернатор Зеспедес ентусиазирано. — Не съм имал представа, че вие сте така добре запозната с нашето изкуство.

Серена усмихнато му благодари, мислейки си, че той не е единственият изненадан от нейното умение. Откъде беше дошло то, не й беше ясно, освен ако не се бе родило под влияние на музиката и на силното излъчване на Рафаел като неин партньор. Беше също, като че ли се бяха любили. Кръвта й още пулсираше от незадоволен копнеж.

— В полунощ, когато другите си легнат, ела там, където е привързан кораба — бързо прошепна Рафаел в ухото й, когато тръгнаха към къщата заедно с другите.

Поглеждайки към него, тя забеляза огъня на желанието в любимите тъмни очи. И за него е било същото, разбра тя. Духът й се повдигна при мисълта за предстоящата среща. След което бяха разделени от дъщерите на Зеспедес, които дойдоха да я поздравят за изпълнението.

— Вие двамата бяхте прекрасни — каза ентусиазирано Доминга, а до нея бе застанал млад офицер от ирландския полк.

Серена започна разговор с младата двойка, докато се приближаваха към къщата. След като прошепна съобщението си, Рафаел се беше присъединил към Джон Мултри и губернатора, и заедно с тях отиде в библиотеката да пийнат бренди, да изпушат по една лула и да обсъдят за кой ли път оттеглянето на англичаните от Свети Августин. Този въпрос възникваше винаги щом се съберяха двамата губернатори.

Серена се извини на другите, които решиха да поиграя вист в гостната. Вечерта се беше оказала вълнуваща за нея и тя искаше да прекара известно време сама, за да сложи разбърканите си мисли в ред, преди нощната й среща с Рафаел. Тя се надяваше, че той има някакъв план, въпреки че беше озадачена от избора на мястото.

— Вие нямате желание да бъдете с другите? — дрезгав женски глас се разнесе от сенките на хола, когато Серена стигна до вратата на стаята си.

— Не, а изглежда, че и вие също, нали — студено каза тя, обръщайки се с лице към Евита. Светлината от лампата, поставена върху масата в хола, хвърляше дълги сенки върху лицето й.

— Може би вместо това ще се срещнете с любовник? — изказа размишленията си на глас Евита, а странните й студени черни очи я пронизваха през разстоянието, което ги делеше.

— Това, бих казала, че не е ваша работа — отвърна Серена и се обърна, за да влезе в стаята си.

— Ти никога няма да можеш да го задържиш, англичанке — изсъска Евита и бързо мина през хола, за да хване Серена за ръката. — Аз ще се погрижа за това — през плата на роклята пръстите й се впиха в кожата на Серена.

— Махнете ръката си от мен — каза Серена с презрителния глас на английска аристократка.

— Аз имам мощ, магия, за които ти нямаш и представа, англичанке — продължи Евита, но пусна ръката й. — Той ми принадлежеше и винаги ще ми принадлежи. Между нас има неща, които ти изобщо не можеш да си представиш, моя студена, префинена лейди Марстън. Той много скоро ще се отегчи от студената вода, която тече във вените ти. Ледената дама от Свети Августин никога няма да задържи подобен мъж. Ти си само една интригуваща новост за него, с твоята жълта коса и сини очи, но когато задоволи любопитството си, той ще се върне към тези, които са като него. Той ще те захвърли без прощален поглед. Ти ще видиш, той ще се върне при мен — звукът от налудничавия смях на Евита продължаваше да кънти в ушите й, когато влезе бързешком в стаята.

Серена заключи след себе си вратата и остана известно време неподвижна, дишайки учестено, разкъсвана от противоречиви чувства. Маркизата наистина беше луда, но тя притежаваше едно коварство, което я плашеше. Дона Консепсион я беше предупредила, че за Евита не съществуваха граници. Тя се опасяваше, че проницателната жена може да се окаже права. Една част от нея искаше да се махне от тази къща, да напусне Свети Августин и да избяга от странния обрат, който беше поел живота й. Как би могла да продължи да живее до края на живота си сред тези хора, които бяха така различни във всяко отношение? Разхождайки се из стаята, тя си помисли как щеше да се почувства, след като всички англичани напуснат колонията. Беше започнала да обича дона Консепсион и дъщерите й, но да остане да живее в Свети Августин като испанска гражданка щеше да изисква абсолютна промяна на живота й.

Отиде до отворения прозорец и се загледа навън в лунната светлина към реката, която проблясваше, към привързания на пристана кораб.

Ако отидеше тази вечер при него, дали щяха да останат без значение нещастията, които й носеше бъдещето? Тя потрепери, независимо от горещината на лятната нощ. Заплахите на Евита бяха изразили и нейните страхове, че това, което беше между нея и Рафаел, нямаше да продължи дълго, че още веднъж щеше да се довери на мъж и щеше да бъде измамена в очакванията си. Какво трябваше да направи? Трябваше ли да напусне Рафаел, мъжа, когото беше започнала да обича така както не беше мислила, че ще обича някого. Любовта й към него беше силна, но инстинктът й за съхранение също беше силен. Кой щеше да надделее?

Тя погледна към часовника върху камината, поставен между две високи свещи, запалени от прислужницата. Оставаше един час до полунощ, само един час до срещата, която беше обещала на Рафаел. Дали можеше да отиде при него, отхвърляйки съмненията си и да му се довери, че няма да я изостави? Или щеше да се постави в глупавото положение да позволи на един мъж да контролира отново живота й? Дали можеше да прекара една нощ в ръцете му, една любовна нощ, с която можеше да заплати останалата част от живота си, ако предсказанията на Евита се сбъднеха?