Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2011)
Издание:
Леда Милева. Весели балони
Редактор: Христина Василева
Художник: Радослав Маринов
Художествен редактор: Михаил Русев
Технически редактор: Георги Русафов
Коректор: Мери Керанкова
Издателство „Народна младеж“, София, 1963
ДПК „Димитър Благоев“, София, 1963
История
- —Добавяне
Ще го видите сутрин
и по обед,
и в здрач —
всеки ден е в хотела небостъргач.
С усмихнати устни, но с очи уморени,
то е винаги спретнато —
в дрехи зелени
с десет копчета
като мънички златни слънца.
Но напразно завиждат му много деца.
Всяка сутрин то дрехи зелени облича,
а в зелени поляни на воля не тича.
Десет малки слънца има то на гърдите,
но не вижда на топлото слънце лъчите.
То пътува и сутрин,
и по обед,
и в здрач
с асансьора в хотела небостъргач.
Вози хора различни
и пренася багаж
нагоре, надолу,
от етаж на етаж.
Лети с асансьора
като с малка ракета,
но не стига луната,
нито друга планета,
а само върха на огромната къща
и после стремглаво надолу се връща.
Как се казва?
Не зная.
Тук е просто — момче.
То може би Боб или Бил, или Джим е,
но майка му само го вика по име,
когато е в къщи, а не в асансьора
сред куфари чужди,
сред чуждите хора.
— Момче, хайде бързо! —
викат гостите знатни.
И бърза момчето със копчета златни.
Аз го гледам — облечено в дрехи зелени,
с усмихнати устни, но с очи уморени —
и си мисля:
„Нека има големи хотели,
с блестящи коли, пред вратите им спрели.
Нека хора и куфари стигат догоре
не по дългите стълби,
а за миг — с асансьори.
Нека с радост децата се връщат при мама,
но момчета без име да няма, да няма!“