Леда Милева
Довиждане

Ръмеше дъжд и капеха листата,

звънчето пееше с приятен глас.

Пристъпихме страхливо до вратата

и влязохме за първи път във клас.

 

Дали учителката ще се кара?

Дали другарчетата са добри?

Как труден ни се виждаше буквара,

как трудно беше „две и две“ дори!

 

Започнахме да пишем бавно, бавно,

най-първо с молив, после и с перо.

А всяко „а“, „б“ — малко или главно,

днес ставаше от вчера по-добро.

 

Задачите не бяха вече трудни

и с радост сядахме на своя чин,

а стихове и приказчици чудни

сами четяхме — всички до един.

 

Днес кестените вън са разцъфтели,

завърнаха се птичите ята,

а ние — с връзки сини, с блузки бели,

излитаме от класната врата.

 

Далеч се носи бодрата ни песен,

очаква ни прохладната гора.

Другарчета, довиждане наесен!

Довиждане, учителко добра!